Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 628
06.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 572 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.В.Н. ***, подаденa чрез
пълномощник, против Заповед №РД-555/25.05.2021г., издадена от кмета на община Харманли.
В жалбата се релевират доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на заповедта. Счита се, че е издадена при
допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и при
несъответствие с неговата цел. Не съдържала фактически и правни основания за
издаване. Сочи се, че в случая се касаело за четирискатен покрив, който бил
компрометиран и се наложило да бъде ремонтиран. Не било извършено надзидане над
плочата на сградата, нито отливане на бетонни или циментови елементи,
пристрояване или надстрояване, които да натоварват конструкцията на сградата.
Подменени били само изгнилите дървени греди и дъски, с полагане на черна хартия
и керемиди, а подмяната на четирискатния покрив с двускатен била извършена с
оглед олекотяване на сградата. В тази връзка, оспорващата притежавала Виза за
проектиране издадена от главния архитект на Община Харманли на 18.04.2018г..
Твърди се, че в заповедта не било посочено извършено нарушение. В констативен
протокол №5 като нарушени били посочени разпоредбите на чл.142, ал.1, чл.148,
ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от ЗУТ обаче касаела
одобрение на инвестиционен проект, а не ремонт на покрив, тази на чл.148, ал.1
от ЗУТ също не касаела настоящия случай, а така също и тази на чл.183, ал.1 от ЗУТ. Допълнително се изтъква, че в Констативен акт №5 липсвала конкретизация по
отношение на фактите и причините, обосноваващи извода на органа за наличие на
нарушение. Не бил извършен анализ на релевантните факти и мотивиране на
изводите. Също така, в производството по издаване на акта не били изслушани
заинтересованите страни. Освен това, никъде в издадените документи не били
цитирани и обсъдени представената пред Община Харманли комбинирана скица и
издадената от главния архитект виза. Навеждат се и доводи за нарушения на чл.12,
чл.13 чл.26, чл.28, чл.34 и чл.35 от АПК. На последно място се сочи,
административният орган не взел под внимание разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3
от ЗУТ, която била нова.
По изложените съображения се претендира отмяна на
заповедта и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващата, който навежда съображения за неприложен
по-благоприятен закон при издаване на административния акт, визирайки
разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ.
Ответникът
– Кмет на община Харманли, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
Под вх.№ ОХ-05-2972/23.12.2020г. в Община Харманли е
заведен Сигнал (л.35) от Т. И. Д.от гр.Х., в който същият е посочил, че
притежава самостоятелна къща, построена в съсосбствен с лицето В.В.Н. парцел –
ПИ 77181.11.344 по КК на гр.Х., находяща се в гр.Х.на ул.“Х. Б.“ №***. В.В.Н. и
съпругът ѝ Й. Н.също обитавали самостоятелна къща в посочения ПИ. В
началото на 2019г. В. и Й. направили пълна реконструкция на покрива на къщата,
която включвала вдигане на височината на подпокривното пространство, изграждане
на таванско помещение с двускатен покрив. В сигнала е обективирана молба за
извършване на проверка за наличието на необходимите за извършването на
реконструкция документи.
В Констативен протокол №10/21.01.2021г. (л.33) длъжностни
лица от ТУСЕ при Община Харманли изложили констатации от извършена на
21.01.2021г. проверка на сграда с
идентификатор №77181.11.344.1, находяща се в ПИ 77181.11.344 по КК на гр.Х., с
адрес в гр.Х. на ул.“Х. Б.“ №*** – собственост на В.В.Н.. Видно от същия,
проверката установила наличие на извършен ремонт и реконструкция на покрива на
жилищната сграда. Към момента на проверката покривът бил двускатен с дървена
носеща конструкция, покрит с керемиди. От югозападната и североизточната страна
имало изграден надзид с ширина 25 см. и височина до билото на покрива. Стрехите
на новия покрив били на височината на съществуващата стомановбетонна стреха,
която била част от стоманобетонната плоча под покрива.
Във връзка с Констативен протокол №10/21.01.2021г., до
В.Н. е изпратено писмо изх.№ ОХ-05-2972
(1)/22.01.2021г. (л.32), с което лицето е задължено да представи документи и
строителни книжа за удостоверяване законността на построения покрив.
В Констативен протокол №15/29.01.2021г. (л.34),
подписан от две от длъжностните лица, подписали Констативен протокол №10/21.01.2021г., се посочва, че
В. Н. представила Виза за преустройство и реконструкция на таванско помещение,
издадена на 18.04.2018г. на основание чл.50, т.1 (б) от ЗУТ от гл.архитект на
Община Харманли и твърдяла, че предишния покрив бил четирискатен, разрушен през
2018г. и на негово място изграден нов – двускатен.
На 12.03.2021г. е съставен Констативен акт №5 (л.29),
подписан от длъжностните лица, съставили Констативен протокол №10/21.01.2021г.
В същия е посочено, че обект на проверка е строеж „Преустройство на покрив от
четирискатен на двускатен “, находящ се в гр.Х., ул.“Х. Б.“ №**, кв.93, УПИ XIV, по плана
на гр.Х., ПИ 77181.11.344 по КК на гр.Х., последният собственост на Т. И. Д., Е.
Х. Д., И. Т. Д.и В.В.Н., съгласно
Договор за доброволна делба №102, том I, рег.№2000/06.04.2020г., като строежът
бил собственост на В.В.Н. и изпълняван от нея. В протокола е отразено, че за
строежа няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, заповедна книга. Изпълнението на строежа било
извършено върху съществуваща стоманобетонна плоча и включвало изграждане на
двускатен покрив с дървена носеща конструкция, с керемидено покритие. В
документа е инкорпорирана окомерна скица на разположението на строежа в ПИ.
Установените нарушения са: изграждане на стоежа без строителни книжа и без
издадено разрешение за строеж, а за нарушени са посочени разпоредбите на
чл.142, ал.1, чл.148, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ.
С Констативен протокол №55/22.03.2021г. (л.28) е
установено, че в законоустановения 7-днвен срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не са постъпили
възражения срещу Констативен акт №5.
На 25.05.2021г. е издадена обжалваната Заповед №РД-555/25.05.2021г.
на кмета на община Харманли, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във
връзка с чл.225, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне
незаконен строеж „Преустройство на покрив от четирискатен на двускатен“,
находящ се в ПИ 77181.11.344 по КК на
гр.Харманли, УПИ XIV, кв.93 по ПУП на
гр.Харманли, извършен от В.В.Н.. Със заповедта е определен двумесечен срок от
влизането ѝ в сила за извършване на разпореденото премахване и е указано,
че при неспазване на срока, премахването ще се извърши принудително.
Заповедта е получена от жалбоподателката на 25.05.2021г.
срещу подпис, видно от представената по делото разписка.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 02.06.2021г.
чрез Община Харманли.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза (СТЕ). В изпълнение на поставените задачи вещото лице дава
заключение, че замяната на четирискатния покрив с двускатен променя
конструкцията на стария покрив, респективно конструктивната схема на дървената
конструкция и конструктивните елементи -
билна греда, ребра, попове, надзидове. Изграждането на новия покрив
представлявало „реконструкция“ по смисъла на ЗУТ. Извършването ѝ било
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, с оглед на което във вр. с чл.148,
ал.1 от ЗУТ за него били необходими строителни книжа и строително разрешение.
За да направи заключението си, експертът е извършил оглед на място, при който е
установил, че обект с идентификатор 77181.11.344.1 представлява едноетажна
масивна сграда, изпълнена от тухлени стени и стоманобетонова плоча, върху която
бил изпълнен нов двускатен покрив, покрит с керемиди. Над съществуващата
стоманобетонна плоча била изградена нова
носеща дървена конструкция от
греди върху попове, ребра и дъсчена обшивка. Стрехите на покрива стигали до
съществуващата стоманобетонова плоча. По североизточната и югозападната фасади,
пространството над плочата било иззидано
с тухлени зидове, с врата за достъп до подпокривното пространство от югозапад.
Новият покрив бил изграден на мястото на
предишен четирискатен такъв, като за случая бил характерен основният тип
четирискатен покрив - с две крайни
страни под формата на триъгълник, другите две били трапецовидни. Линията на контакт на двата ската била билото - най-високата
точка на покрива. Характеризирали се с
различна форма, покривна конструкция и конструктивни елементи, начин на
изграждане. Експертът посочва в СТЕ, че преустройството
на четирискатен покрив в двускатен води до промяна във външния вид на
конструкцията на покрива, при която размерите и формата на покривните плоскости
се променят, респ. и тези на носещата дървена конструкция и конструктивните
елементи - билна греда, ребра, попове, надзидове.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта,
пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. По делото не е спорно, че процесният строеж е VI категория. С оглед горното,
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е обективирана в писмена форма и съдържа
необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. В заповедта са изложени както
фактически, така и правни основания за издаването ѝ. Административният
орган е изложил обстоятелства относно вида и характеристиките на строежа. Позовал се е и на наличието на констативен
акт, съставен от служители на общината за незаконен строеж, извършен без
необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ. В тази връзка доводите на жалбоподателя за непосочване в оспорения
акт на извършено нарушение, не се споделят.
Съдът
намира за несъстоятелни изложените в жалбата доводи за постановяване на
процесния акт при нарушение на административно производствените правила и при
неизяснена фактическа обстановка.
Административнопроизводствените
правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за
процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото
изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223,
ал.2 от ЗУТ са съставили Констативен акт №5 от 12.03.2021г., за установяване на
незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа
и разрешение за строеж, съставен в присъствието на В.Н., съответно последната е
запозната с неговото съдържание, вкл. и с възможността да подаде възражения.
Неоснователно се твърди,
че в хода на производството по издаване на заповедта не били изслушани
заинтересованите страни. От доказателствата по делото се установява, че преди
издаване на заповедта е бил издаден визираният по-горе констативен акт (а преди
това и констативен протокол от проверка на място), с който В.Н. е била
запозната, като в същия е указано правото ѝ за подаване на възражения в
7-дневен срок, от което явно тя не се е възползвала.
Възражението за неизвършен
от административния орган анализ на релевантните факти и мотивиране на изводите,
също е неоснователно. Установеното с Констативен протокол №5 незаконно
строителство на строеж „Преустройство на покрив от четирискатен на двускатен“,
е взето предвид при формиране на волята на административния орган, който
съотнасяйки фактическите обстоятелства към материалноправните разпоредби на
закона е разпоредил премахване на строежа.
Предвид горното, не се
споделя твърдението за издаване на заповедта при допуснати в административното
производство нарушения на чл.26, чл.28, чл.34 и чл.35 от АПК. Неоснователно се
твърди и че не са спазени принципите по чл.12 и чл.13 от АПК.
Производството по
издаване на оспорения административен акт е протекло при спазване на критериите
по цитираните разпоредби, поради което съдът не намери основания за отмяната му
на процесуално основание.
Съдът приема оспорения административен акт за съответстващ и на
материалния закон.
Разпореденото в случая
премахване на установения за незаконен строеж е направено при наличие на
законоустановените предпоставки за това. Според чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. От представените и събрани по делото
доказателства се установява наличието именно на тази хипотеза. Като фактически основания за издаване на заповедта
административният орган е посочил и констатациите в Констативен акт № 5 за извършената на 12.03.2021г.
проверка на строеж „Преустройство на покрив от четирискатен в двускатен“, като е посочена изрично и нарушената правна норма, предвид
което заповедта е мотивирана в достатъчна степен.
Местонахождението и видът на
обекта са описани точно и пълно както в оспорената заповед, така и в констативният
акт въз основа на който тя е издадена, което позволява достатъчното индивидуализиране
на строежа.
Настоящият съдебен състав намира, че производството по
издаване на оспорения акт е протекло при напълно изяснена фактическа обстановка
по случая, която напълно се потвърждава и от изготвената в хода на съдебното
производство СТЕ, така както е описана и възприета от админисатративния орган.
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че описания в заповедта обект представлява
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като не е спорно, че същият е от VI категория, съобразно
чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата за видовете строежи. Установи се, а и не се спори по делото, че разрешение за строеж за процесния обект не е било издавано, съответно
същия е бил изграден и без наличие на необходимите строителни книжа. Този факт не се оспорва от страна
на жалбоподателката и се установява, и от приетото по делото заключение на СТЕ. В този
смисъл, безспорно строежът се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като всички тези обстоятелства са отразени в
оспорения акт.
Не се споделя тезата на пълномощника на жалбоподателя
за прилагане на по-благоприятен закон при издаване на административния акт, с
оглед разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, „не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж за: т.3 (отм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., нова, бр. 16 от 2021г.) „реконструкция или основен ремонт на покриви
на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно
застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на
височината и предназначението на подпокривното пространство“. От текста на
цитираната правна норма става ясно, че същият касае само одобряването на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж,
но не и издаването на разрешение за
строеж. Предвид изложеното, следва извод, че за извършената от
жалбоподателката реконструкция на покрива на собствения ѝ имот с
идентификатор 77181.11.344.1 е било необходимо издаване на разрешение за
строеж. Именно поради липсата на такова, процената „реконструкция“ на покрив,
представляваща строеж, не попада в изключението по чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ.
В подкрепа на горния правен извод е и разпоредбата на
чл.153, изр. трето от ЗУТ, като
с тази норма наред с изискването за налично разрешение за строеж, на субектите се
вменява задължение за представяне и на други документи за да се извърши строеж
от видовете по чл.147, ал.1 от ЗУТ. Съгласно текста на цитираната разпоредба,
„за постройки и съоръжения по чл.147, ал.1 към
разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии на
застрояване, разстояния и височини.“ Установеното изискване за налично
разрешение за строеж за изграждане на обект от вида на процесния се подразбира
и от регламентираното в чл.156, ал.1 от ЗУТ. В случая не се установява да е
било издадено разрешение за строеж за реализираното строителство, нито да са
били налични документите по чл.153, изр. трето от ЗУТ. Представената по делото Виза
на основание чл.50, т.1, б. „б“ от ЗУТ не изпълва изискването на материалния
закон за законен строеж от вида на процесния - „Преустройство на покрив от
четирискатен в двускатен“, за който се изисква разрешение за строеж. Визата е
акт предхождащ издаването на необходимото разрешение, но в случая представената
по делото такава, касае преустройство и реконструкция на таванско помещение, което
по своето естество не включва имплицитно и покривната конструкция.
В представената по делото СТЕ, която не се оспори от
страните, вещото лице е обосновало извод за изпълнена „реконструкция“, без за
същата да е налице издадено разрешение за строеж. Заключението на вещото лице
съдът споделя напълно, като счита, че същото е компетентно дадено, ясно и
конкретно. От него се установява и че твърдението на жалбоподателката за
неизвършен надзид над плочата на сградата е невярно. В тази насока експертът,
изрично е посочил установеното от него при извършената проверка на място на
процесния обект, а именно че пространството над плочата (плочата под покрива на сградата) е било
иззидано с тухлени зидове, като пояснява, че новият покрив бил изграден на
мястото на предишен четирискатен такъв. Установил е също, че над съществуващата
стоманобетонна плоча е била изградена нова
носеща дървена конструкция от греди.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за
посочените в Констативен акт №5 като нарушени разпоредби на ЗУТ, доколкото в
крайния административния акт - оспорената заповед, е записано, че строежът е
бил изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 ЗУТ, без да се визират
други нарушени разпоредби на материалния закон.
Хипотезите по §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ за търпимост на строежа не следва да се разглеждат в случая, доколкото
от доказателствата по делото се установи, че същият е бил изпълнен след
31.03.2001г.
С оглед на изложеното, при безспорната установеност в хода на
производството, че процесния строеж от VI категория е построен в
съсобствен ПИ, без да е налице разрешение за строеж, следва да се приеме, че
същият подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради което
издадената заповед се явява законосъобразна, съответна с материалноправните
разпоредби.
Безспорно оспореният акт
е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Н. *** против Заповед №РД-555/25.05.2021г.,
издадена от кмета на община Харманли.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: