№ 90
гр. *****, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200290 по описа за 2024 година
Производството по ВАНД№290/2024 г. по описа на РС-***** е
образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от М. Т. Г.
с ЕГН **********, с адрес в гр.*****, ул.“*****, срещу Наказателно
постановление №24-0324-000270/17.06.2024г., издадено от Началник РУ в ОД
на МВР-гр.*****, РУ *****, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са й наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за липса в случая на осъществен състав
на посоченото в НП нарушение от обективна и субективна страна и
незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателна отговорност,
както и допуснати в хода на проведеното производство от АНО съществени
процесуални нарушения. Възоснова на изложени в подкрепа на горното
аргументи се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни
съображения в подкрепа на посочените в същата доводи.
Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в
проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на
призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 26.04.2024 г. св. Ж. и колегата му И.И. – служители при РУ *****,
1
около 20,25 ч. в гр.*****, на ул.******, до читалище *******, извършили
проверка на лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег.№ ******, управляван от
жалбоподателя М. Т. Г.. При същата било установено, че процесният
автомобил е собственост на Г.М.Р. - бабата на водача М. Т. Г. и е със служебно
прекратена регистрация на 08.04.2024 г. Предвид констатираното, бил
съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от Г., а в
последствие била сезирана и РП-*****. С Постановление от 10.06.2024 г. на
прокурор при ВРП било отказано образуването на досъдебно производство
поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление. Препис
на постановлението било изпратено в РУ - ***** по компетентност, за
преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност по
ЗДвП по отношение на Г..
Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ВРП, на 17.06.2024
г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на
което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП санкция
„Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6
месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложените по делото материали по водената
административна преписка и справки свързани с регистрацията и
собствеността на процесния автомобил, на 05.02.2024 г. бил регистриран
Договор за покупко-продажба на същия, с който бил закупен от Г.М.Р. и
поради непререгистрирането му в законоустановения срок, регистрацията на
осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП – прекратена на 08.04.2024 г., след което –
възстановена на 30.04.2024 г.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания св.Ж. касателно
основаните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са
безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна. Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване
на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал
конкретния санкционен акт в законопредвидения за това срок и съобразявайки
установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление е
изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от
информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
2
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец
с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не
бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването,
разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което
прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица
липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение.
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно
наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В разглеждания случай не се спори, че на 26.04.2024 г., около 20,25 ч. в
гр.*****, по ул.******, жалбоподателя М. Т. Г. е управлявала лек автомобил
„Ауди АЗ“ с рег.№ ******, на път, отворен за обществено ползване. Безспорно
е установено от доказателствата по делото и че към този момент МПС-то е
било със служебно прекратена регистрация, считано от 08.04.2024 г.,
доколкото неговият собственик Г.М.Р., не е изпълнила задължението си да
пререгистрира превозното средство. Прекратяването на регистрацията на
процесния автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по
силата на закона. Непререгистрирането в законоустановения срок на
придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията му. Т.е на процесната дата и място, жалбоподателят е
3
управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България лек автомобил.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се
установи, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
извършено от обективна страна.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на
едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на
вина. Същата, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете
форми – умисъл и непредпазливост. При последната в хипотезата на
небрежност, деецът макар да не е желаел настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че
вредоносният резултат ще настъпи. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно- наказателната
отговорност на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление
на такова по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало ли е
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая е имало
различие между посоченото в СРМПС лице на чието име е регистриран
автомобилът и и съотв. новият собственик на същия - бабата на
жалбоподателя, на която МПС-то й е било предоставен за управление и което
е следвало да накара санкционираното лице преди да шофира същия, да
прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е
редовно регистриран. Като не е сторил това, същият е проявил небрежност,
което обосновава и неговата вина. Изтъкнатото за противното от страна на
защитата не може да бъде споделено, доколкото и същото не освобождава от
отговорност управляващия в случая МПС-то правоспособен жалбоподател,
който е бил длъжен длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
управление на МПС, което е с прекратена регистрация. Той не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, свързани с реда за
движение по пътищата единствено на регистрирани превозни средства, но е
бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди,
поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна и
правилно наказващият орган го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. По аргумент на противното (рer argumentum a contrario), това би
означавало лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
което е недопустимо.
Ирелевантно за отговорността на водача е и обстоятелството дали
органите на Министерство на вътрешните работи са уведомили или не
собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация доколкото разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП не предвижда
уведомяване, каквото уведомяване е предвидено в хипотезата на служебно
прекратяване по чл.143, ал.15 ЗДвП . Разпоредбата на чл. 18б от Наредба № І-
45/2000 г. също не предвижда уведомяване при прекратяване регистрацията в
хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство
на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
4
задължението си да регистрира превозното средство/чл. 18б ал. 2, т. 10 от
наредбата/.Прекратяването на регистрацията в тази хипотеза настъпва по
силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателя е длъжен да
регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването.
На правоспособния водач на всеки автомобила е вменено задължението
да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред и
за което същият е длъжен да се увери преди да предприеме управлението му.
Действително, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи
на непредпазливост.В случая незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи
на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, с
оглед и въведеното от чл.189з от ЗДвП ограничение, както и на чл.9, ал.2 от
НК, след извършена преценка от страна на настоящия съд на фактите и
тежестта на нарушението спрямо защитените обществени отношения. За
прилагане на посочената разпоредба, която е изключение и е относима към
малозначителност на деянието, следва пълно отсъствие на обществена
опасност на извършеното, или наличие на такава, но с явна нейна
незначителност. Извършеното от жалбоподателя не се отличава с по-ниска
обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид, съгласно
заложените законодателни критерии, преценено и с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения, регулирани от ЗДвП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което следва да се
потвърди, като по отношение на наложената санкция „Лишаване от право да
се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, доколкото АНО е наложил
минимално предвиденото във визираната разпоредба наказание същото е
справедливо и съдът е лишен от възможност да го ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0324-
000270/17.06.2024г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.*****, РУ
*****, с което на М. Т. Г. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
***** сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6