Р Е
Ш Е Н
И Е
260028
гр. Сливница, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав,
в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ГАЩАРОВА
при секретаря Мария
Иванова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 169 по описа на РС-Сливница за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Рожен”, № 15, представлявано от Никола Г. Нитов, срещу наказателно
постановление № МН-ЗБ-20-057 от 24.02.2020 г., издадено от Георги Христов
Десев- началник на Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, с което на
основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 200,00 лв., за извършено нарушение на чл.
44, т. 4, вр с чл.
43 ал. 1 от Закона за измерванията.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, за което са развити подробни съображения.
Сочи се, че в случая неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено в
противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не
изпраща представител и не ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган – Регионален отдел „МН
Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ не изпраща
представител, като прилага писмено становище, обосноваващо неоснователността на
жалбата. В същото са изложени подробни съображения, аргументиращи
законосъобразност на обжалваното НП и неоснователност на изложените в жалбата
твърдения.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 28.02.2020
г., видно от разписката, а жалбата е подадена
на дата 06.03.2020 г.), до съответния родово и местно компетентен съд
(съобразно мястото на извършване на нарушението), от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с
оглед което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 12.07.2019 г., около 11
часа, 30 мин., свидетелите Н.И.Д. и И.Г.Г., извършили надзорна проверка на
дружеството жалбоподател в обект – водопроводна инсталация на абонат с абонатен
№ 04249, ЦДГ „Радост“, намиращ се в гр. Драгоман. Била извършена проверка на
средството за техническо измерване тип 400S, произведен от Sensus, с идентификационен номер: 08132500. Уредът е бил и с технически и
метрологични характеристики нормален разход Qn
10 м3/h, в експлоатация, което се установява от това, че е бил монтиран
към водопроводната инсталация на абоната и осигурявал снабдяването му с вода за
питейно-битови нужди. Така описаният водомер бил със
знак за държавна проверка от 2011 г. и без знак за последваща проверка съгласно
чл. 846, т. 4 НСИПМК, като водомерът по
смисъла на чл. 5 ЗИ се използвал от
дружеството жалбоподател като средство за измерване, предназначено за
непрекъснато определяне обема на водата, която преминава през него, с цел
осъществяване на търговски плащания.
Във връзка с
констатираното нарушение, на 30.08.2019 г. жалбоподателят е получил покана изх.
№ 82-02-465/27.08.2019 г. по описа на ДАМТН, с която
бил поканен да се яви или да изпрати упълномощено лице на 24.09.2019 г. от
10.00 часа до 12.00 часа в Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна
дирекция „Метрологичен надзор“, за съставяне и връчване на преписи от АУАН.
Поканата е била изпратена по пощата с обратна разписка до вписаните в ТР
седалище и адрес на управление на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД София, с
ЕИК ********* - гр. София, бул. „Рожен”, № 15, като получаването ѝ е
удостоверено с подпис на служител на дружеството.
На 26.09.2019 г., в
Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“, се е явила Таня Георгиева Баладжийска- юрисконсулт на дружеството
жалбоподател, надлежно упълномощена с представеното по делото пълномощно № 15
от 09.06.2017 г. В присъствие на пълномощника свидетелят Н.Д. на длъжност
главен инспектор при РО „МН – Западна България“ на ГДМН, определен със Заповед
№ А-35-14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН като длъжностно лице, компетентно
да съставя АУАН по ЗИ, и в присъствието на свидетеля при установяване на
нарушението- И.Г.Г. и свидетелката И.Т.К., съставил АУАН
с № 2 С 623 за това, че на 12.07.2019 г., като използвало за измерване на
вода за питейно-битови нужди, водомер с идентификационен номер 08132500,
произведен от Sensus, бил със знак за държавна проверка от 2011
г. и без знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 4 НСИПМК, като
водомерът по смисъла на чл. 5 ЗИ се използвал от
дружеството жалбоподател като средство за измерване, предназначено за
непрекъснато определяне обема на водата, която преминава през него, с цел
осъществяване на търговски плащания. Извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр.
чл. 43, ал. 1 ЗИ.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентичност на
фактическата обстановка, Георги Христов Десев- началник на Регионален отдел „МН
Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, оправомощен със
Заповед № А-33 от 14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН да издава наказателни
постановления за нарушения по чл. 85, чл. 86, чл. 89, чл. 90, чл. 92 и чл. 93
ЗИ, издал процесното НП № МН-ЗБ-20-057 от 24.02.2020 г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИ била наложена
имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. с
чл. 43, ал. 1 ЗИ.
Изложената фактическа обстановка се установява от анализ на
събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 2 С 623/2019 г., покана
изх. № 82-02-465/27.08.2019 г. по описа на ДАМТН, ведно със съдържащата се на
гърба ѝ обратна разписка, пълномощно № 15 от 09.06.2017 г., подписано от
управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Заповед № А-35-14.01.2019 г.
на председателя на ДАМТН и Заповед № А-33 от 14.01.2019 г. на председателя на
ДАМТН, както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите
Н.И.Д., И.Г.Г. и
И.Т.К..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, същите са относими към предмета на доказване по делото и
са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им, а частният диспозитивен
документ- пълномощно, удостоверява и надлежно учредената представителна власт
на юрисконсулта на дружеството жалбоподател.
От свидетелските показания на Н.И.Д. и И.Г.Г. се установява,
че проверяваният измервателен уред не е имал знак последваща проверка след 2011
год. От свидетелските показания и приложеното по делото пълномощно, се
установява, че АУАН е бил съставен в присъствието на надлежно упълномощения
представител на дружеството жалбоподател. Свидетелските показания на Н.И.Д., И.Г.Г.
и И.Т.К. са подробни, логични, без противоречия по между им, поради което съдът
ги намира за достоверни.
Посоченият доказателствен материал е непротиворечив, поради
което съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му
анализ, доколкото доводите, развити в жалбата, не касаят фактическата
обстановка, а допуснати нарушения на процесуалните правила, респ. приложимостта
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като
в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалния закон, които да накърняват правото на защита
на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при
спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и с необходимото съдържание съгласно чл.
42 и 57 ЗАНН.
Компетентността на контролния орган и на
административнонаказващия орган се установява от представените по делото
Заповед № А-35-14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН и Заповед № А-33 от
14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН. Както АУАН, така издаденото въз основа
на него НП, съдържат всички необходими реквизити посечени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно от фактическа
страна, като с НП същото е подведено и под съответната правна норма, а именно
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗИ, предвиждащи забраната да се използват
средства за измерване без знак за последваща, периодична, проверка.
Последващите проверки на водомери с номинален разход Qn по-малко или равно на 15 м3/h се извършват на всеки пет години, съгласно чл. 43, ал. 4 от
ЗИ, във връзка със заповед № А-412/16.08.2004 г.
издадена от председателя на ДАМТН, Заповед № А-616/11.09.2018 г. издадена
от председателя на ДАМТН (обн. Дв. бр. № 82 от 05.10.2018 г.).
В конкретния случай е
безспорно установено, че на посочените дата и час, описани подробно в АУАН и
НП, техническото средство за измерване – индивидуализирания в актовете водомер,
е бил използван за измервания, като същият е бил без знак за извършен последващ
метрологичен контрол по реда на чл. 43, ал. 1 ЗИ след 1998 г. Ето защо СТИ се
явява неизправно. Описаното представлява административно нарушение и правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател, т.к. водомерът е бил в работен режим, и е използван за измерване
с цел търговски плащания, след като не е преминал задължителната последваща
проверка за изправност, като липсва знак.
Неоснователни са доводите за неяснота на описаната
фактическа обстановка и дадената ѝ правна квалификация, доколкото изрично
е посочено от фактическа страна, че на средството за измерване липсва знак за
последваща проверка и нарушението е надлежно квалифицирано като такова по чл.
43, ал. 1 ЗИ
Така описаното деяние е такова на просто извършване, като,
за да бъде същото осъществено, законът не предвижда настъпването на определен
вредоносен резултат. Доколкото се касае до нарушение, извършено от юридическо
лице, в случая не следва да се издирва въпросът за вината, съобразно
разпоредбата на чл. 83 ЗАНН.
В конкретния случай
правилно и законосъобразно в НП е посочен и адресатът на НП, а именно
дружеството жалбоподател, тъй като нарушението е по чл. 44, т. 4
ЗИ и именно той използва неизправното СТИ с цел търговски плащания.
Имуществената санкция е правилно определена по основание и в минималния,
визиран в чл. 85, ал. 2 ЗИ, размер, поради което
следва да се приеме, че същата е наложена в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Настоящият съдебен
състав, не споделя доводите, изложени в жалбата, за наличие на основание за
приложение на чл. 28 ЗАНН, касаеща маловажност на
деянието. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай и правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за
прилагане на горецитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, но предвид
препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери
приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 НК, а именно маловажен
случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
(типичните) случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на
нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за
предпоставка за приложението на чл. 28 ЗАНН, в каквато връзка е
изложил доводи жалбоподателят. С извършеното нарушение са засегнати съществено
принципите и целите по чл. 1 и чл. 2 ЗИ, които гарантират
проследимост, точност и достоверност на измерванията. Спазването на
разпоредбите на ЗИ гарантира защита имуществото на физическите и юридическите
лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят, вследствие на неверни
резултати от измерванията, поради което съдът намира, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се
остави без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № МН-ЗБ-20-057 от 24.02.2020
г., издадено от Георги Христов Десев- началник на Регионален отдел „МН Западна
България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“, с което на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Рожен”, № 15, представлявано от Никола Г. Нитов, на основание
чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200,00 (двеста) лева, за нарушение на чл. 44, т. 4, вр.
чл. 43, ал. 1 ЗИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото
изготвяне.
Препис от решението да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: