Р Е Ш Е Н И Е
№ 260351
гр.Пловдив, 09.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6689 по описа за 2020 година на
ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-008939 от
01.09.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив с което на Г.Е. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП са и наложени административни наказания: Глоба в размер на 20 лева
и Глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и за нарушение
по чл.50, ал.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП поради неговата необоснованост и незаконосъобразност. От жалбоподателката се
оспорват изложените в него констатации поради не извършване на вменените и във вина
нарушения – за неспазване знак Б 2 и непропускане движещи се по път с
предимство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява. С молба
становище от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив приложено към
преписката се прави искане за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно. Представят се доводи за не наличие на съществени процесуални
нарушения, за изяснена фактическа обстановка и съдържащи се достатъчно
доказателства в административната преписка доказващи вината на жалбоподателя и
обуславящи неговата административнонаказателна отговорност. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбоподателката е правоспособен
водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното НП е издадено въз основа на
съставен на 05.08.2020г.
акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 576197 против Г.Е.Б. с
ЕГН ********** за това, че на 05.08.2020г. около 16:25 часа в
гр.Пловдив, магазин „МЮСЮ БРИКОЛАЖ“ находящ се на бул.“Македония“ № 2 – изхода
откъм ул.“Димитър Талев“ управлява собствения си лек автомобил „***“ с ДК№ ***,
като извършва: 1. Водачът не спира на знак „Б2“ (стоп) ; 2. Водачът не пропуска
движещите се по пътя с предимство, като създава предпоставки за пътно
транспортно произшествие и виновно нарушил чл.6, т.1, чл.50, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателката, която го е подписала след запознаване с неговото съдържание.
Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставяне на
АУАН е връчен препис от него на жалбоподателката, надлежно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта. Пред административнонаказващия орган не са били представени в 3 дневен срок
писмени възражения относно съставения АУАН и посочените в него нарушения.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателката за това, че на 05.08.2020г, около 16:25 часа в гр.Пловдив, на
ул.Македония - магазин „МЮСЮ БРИКОЛАЖ“
находящ се на бул.“Македония“ № 2 – изхода откъм ул.“Димитър Талев“ като водач
на лек автомобил „***“ с рег. № ***, държава
България, при обстоятелства: Управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег.
№ *** като извършва: 1. Водачът не спира
на знак „Б2“ (стоп) ; 2. Водачът не пропуска движещите се по пътя с предимство,
като създава предпоставки за пътно транспортно произшествие е извършил: 1. Не
съобразява поведението си с пътен знак
Б2 с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. Не пропуска ППС
движещи се по път с предимство на кръстовище и създава непосредствена опасност
с което виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП. Издаденото НП е било лично връчено
на жалбоподателката на 21.09.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят И.Д.С., посочи че към датата на съставяне на акта е
бил служител на сектор „СПС“ при ОДМВР Пловдив. Свидетелят потвърди авторството
на съставения АУАН. По отношение на обстоятелствата отразени в него посочи че
няма спомен. Свидетелят посочи, че посочения като свидетел при съставянето на акта е негов
колега с когото са били на работа в този ден. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, но отчита
обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност и не
представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност
относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното
нарушение, а възприема същите единствено като доказателство относно авторството
на АУАН.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от
приложената от въззиваемата страна заповед издалото НП лице е компетентно. С
оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата,
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. Наказателното постановление е издадено
в срок, но съдът счита че същото
следва да бъде отменено поради следните
основания:
В хода на настоящето производство от
приетите доказателства се установи, че на посочената в НП дата 05.08.2020г.
жалбоподателката Г. Ш. е управлява МПС и напуснала паркинга пред магазин“МЮСЮ
БРИКОЛАЖ“ находящ се в гр.Пловдив, с административен адрес ул.“Македония“ № 2 и
се насочила към изхода от този паркинг към ул.“Димитър Талев“, където била
спряна от служители на ОДМВР Пловдив и извършена проверка. Съгласно издаденото НП като водач на МПС жалбоподателката
не е съобразила поведението си с пътен знак Б2/не е спряла на знак Б2 (стоп) и
не е пропуснала движещите се по път с предимство на кръстовище и създава
непосредствена опасност. По
отношение установеността на посочените нарушения в хода на настоящето
производство не се установи този изход към улица Димитър Талев да е част от
уличната мрежа на гр.Пловдив, както и че движението на МПС е било регулирано с
пътен знак Б2 за движещи се МПС в посока от магазина към улица Димитър Талев. В
хода на настоящето производство не се установи и този изход и улица Димитър
Талев да представляват кръстовище съгласно разпоредбата на чл.1, т.5 от Правилника за прилагане закона
за движене по пътищата който определя че
„Кръстовище“ е място, на което два или повече пътя се пресичат или разклоняват
на едно ниво. Кръстовище съгласно посоченото е намиращото се в близост до
посочения магазин кръстовище оформено от ул.Македония и пресичащите го улици
Кукуш и Димитър Талев. Съгласно чл.6, т.1
от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая съдът счита че не се установи
от събраните по делото доказателства по
безспорен начин, че жалбоподателката Г. Ш.
да е осъществила от обективна и субективна страна и
състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Както се посочи и по горе, в хода на производство не се установи че
изхода на посочения в НП магазин е имало поставен знак Б2 който определя
задължение на водачите на МПС – Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимствода преустановят движението, и което задължение жалбоподателката като
водач на МПС не е изпълнила.
При така установеното от фактическа
страна и положение и след като гласните
доказателства не внасят никаква яснота по отношение на фактическата обстановка,
от което съдът да направи извод, че извършените от жалбоподателя нарушения са
безспорно доказани, още повече, че по делото не са ангажирани други
доказателства за противното, то съдът е на становище, че в настоящото
производство не се стига до категоричния извод, че жалбоподателката е осъществила
съставите на вменените и във вина административни нарушения което е и основание
издаденото НП следва да бъде отменено.
Отделно от горното Съдът констатира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения,
което на свой ред се явява самостоятелно основание за отмяна на
постановлението, като съображенията за това са следните:
По отношение на първото посочено в НП
нарушение както в АУАН, така и в НП е налице разминаване между фактическото и
юридическото обвинение досежно нарушението по пункт 1, а именно касаещо чл.6,
т.1 от ЗДвП, понеже в обстоятелствените им части е изложено единствено водачът
да не е спрял на пътен знак „Б 2”, от друга страна – в наказателното
постановление нарушението е описано: „Не съобразява поведението си с пътен знак
Б2“ , а на последно място, в акта и постановлението деянието е възведено въобще
по чл.6, т.1 от ЗДвП. Тоест изложени са обстоятелства, сочещи осъществяване
състава на изследваното нарушение единствено в хипотезата на нарушаване на
пътен знак, при описанието му в НП е посочено, че деянието е реализирано чрез несъобразяване
поведението си с пътен знак, а при квалифицирането на деянието, както
актосъставителят, така и наказващият орган е възвел противоправната деятелност
на нарушителя по всички предвидени в разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП форми на
изпълнителното деяние – чрез неспазване сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, на
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Касае се за процесуална ситуация, в
която е допусната неяснота в обвинителната теза, която неяснота се засилва и от
некоректното посочване на санкционната норма – чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и от ЗДвП, тъй като съгласно цитираната норма се наказва с глоба 150 лв. водач,
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, което отново не кореспондира в пълнота на описаното
и възведено нарушение.
По отношение на второто посочено в НП нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП съдът
счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени
императивните изисквания, разписани в чл.42 и 57 от ЗАНН. Посочените правни норми изискват, както в АУАН, така и
в НП да са отразени всички съставомерни обстоятелства, попълващи състава на
съответното административно нарушение ( в случая на чл.50, ал.1 от ЗДвП).
Съобразно нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. В случая, както в АУАН, така и в НП, схематично е
прието наличието на път с предимство,
без изобщо обаче да се посочва кой е този път и кой е пътният знак, установяващ това предимство. Това е от
съществено значение, тъй като при липса на знак, сигнализиращ път с предимство,
то ще се прилагат общите правила за преминаване през кръстовище съгласно
разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. Нито в АУАН нито в НП е посочено кое е това кръстовище,
и кои пътища го образуват.
Пропускът да се отразят съответните съставомерни факти на нарушието по чл.50,
ал.1 от ЗДвП е съществен, тъй като се ограничава възможността на жалбоподателката
да организира защитата си срещу съответните факти имащи значение за делото. Коментираните процесуални нарушения са
от категорията на съществените, тъй като ограничават правото на защита на
наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, понеже го
поставя в ситуация да не може да разбере при какви фактически положения се
твърди да са извършени нарушенията, кои факти и обстоятелства да оборва, кое е
нарушението, което му се вменява и за което е санкциониран, и съответно
правилно и законосъобразно ли е сторено това. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата
въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и
налагат отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63
от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-008939 от 01.09.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на Г.Е. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/
и чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП са и наложени административни наказания:
Глоба в размер на 20 лева и Глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страната за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
Е.Р.