Решение по дело №5/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260043

 

 

гр. Добрич, 29.03.2021 г.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети март  две хиляди и двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. №  5 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 5/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 580/22.01.2020 г., с дата на пощенското клеймо 20.01.2020 г. на „***“ ЕООД гр. Т., ул. „С.“ № 9, общ. Т., област С., ЕИК *** , с която срещу „АГРОИМПУЛС“ ЕООД гр. Тервел, бул. „Генерал Столетов“ № 20, общ. Тервел, област Добрич, ЕИК *********, при условията на обективно евентуално съединяване са предявени следните искове за:

Иск за плащане на сумата от 49 095.24 лв., представляваща получена на неосъществено основание авансово платена сума, по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра 261/30.01.2019 г., претендиран  на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД,

Иск за плащане на сумата от 15 441.30 лв., представляваща получена на неосъществено основание сума по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра № 596/04.07.2019 г., претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД,

Иск за плащане на сумата от 5 817.42 лв.,  представляваща получена на неосъществено основание сума по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра № 597/04.07.2019 г., претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД,

Иск за плащане на сумата от 12 057.44 лв.,представляваща получена на неосъществено основание сума по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра № 600/01.08.2019 г., претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД,

Евентуален иск за плащане на сумата от 49 095.24 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, претендиран на основание чл. 59 ЗЗД,

Евентуален иск за плащане на сумата от 15 441.30  лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, претендиран на основание чл. 59 ЗЗД,

Евентуален иск за плащане на сумата от 5 817.42 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, претендиран на основание чл. 59 ЗЗД,

Евентуален иск за плащане на сумата от 12 057.44 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, претендиран на основание чл. 59 ЗЗД,

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законните лихви върху всяка една главница от датата на предявяването на исковете до изплащането на задълженията, както и на сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения: 

На 30.01.2019 г. между страните е сключен договор за търговска продажба, по силата на който „АГРОИМПУЛС“ ЕООД като продавач се е задължил да прехвърли на „***“ ЕООД като купувач собствеността дървесина срещу цена от  99 600.00 лв., с включен в цената ДДС, която купувачът се е задължил да му заплати.

Купувачът е заплатил авансово на продавача сумата от 99 600.00 лв., с включен в цената ДДС. Плащането е документирано с ф - ра 261/30.01.2019 г.

По настояване на продавача, купувачът е платил авансово следните суми: 15 441.30 лв., за което е издадена ф – ра № 596/04.07.2019 г., 5 817.42 лв.,  за което е издадена ф – ра № 597/04.07.2019 г., 12 057.44 лв., за което е издадена ф – ра № 600/01.08.2019 г.

Продавачът не е изпълнил задължението си да предаде на купувача договореното количество дървесина и е задържал сумата от 49 095.24 лв., остатък от авансово платената сума от 99 600.00 лв.

Купувачът е поканил продавача в двуседмичен срок да върне горепосочените суми. Поканата е получена от продавача на 18.12.2019 г., но същият не е платил процесните суми.

Ищецът претендира връщането им от ответника като получени на неосъществено основание, а при условията на евентуалност – като неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер, като излага следните възражения:

Ответникът не оспорва наличието на сключен между страните неформален договор за търговска продажба на дървесина. Ответникът твърди, че страните са постигнали съгласие относно следния съществен елемент на сделката - предмет – 2 983.000 пл. куб. м. дървесина, от които 2 067.000 пл. куб. м. дървесина от вид „цер“ и 916.000 пл. куб. м. дървесина от вид „акация“. Купувачът е поел ангажимент да  усвои договореното количество дървесина от двата вида до м. юни 2019 г. След плащането на аванса сроковете за усвояването на дървесината са уговорени както следва: дървесина „акация“ – в периода 01.09.2019 г. – 31.12.2019 г., т. е. след усвояването на договореното количество дървесина „цер“. Цената е варирала, като към датата на сключването на договора е била прогнозна – 276 300.00 лв. с включен в цената ДДС, в т. ч. 194 700.00 лв. – цена за дървесина „цер“ и 81 600.00 лв. – цена за дървесина „акация“. Цената е била платима както следва: 99 600.00 лв. – авансово след сключване на договора и 176 700.00 – платима чрез съответно процентно плащане преди получаване на всяка партида. Сумата от 83 000.00 лв. представлява данъчна основа по ф – ра 261/30.01.2019 г. – предплащане на 37 % от цената без ДДС на всеки договорен пл. куб. м. дървесина по една сделка за покупко – продажба на 2 983.000 пл. куб. м. дървесина с периодични доставки. Платеният аванс се усвоява от купувача, като преди получаване на всяка партида, от аванса се приспадат 37 % от стойността на партидата без ДДС, а остатъкът от 63 % от данъчната основан и начисления върху него ДДС се плащат по банков път. Количествата на партидите са определени от Договор № 36А/2019 г. за извършване на дейности в ДГТ от Обект ТП „ДЛС Тервел“, сключен между страните по делото. Купувачът е поставил пред продавача условието да бъде посочен като подизпълнител на контрагента си по два договора от 2015 г., сключени от „АГРОИМПУЛС“ ЕООД със СИДП – Шумен. „АГРОИМПУЛС“ ЕООД приел това условие и посочил „***“ ЕООД като подизпълнител. След като на 29.01.2019 г. между страните бил сключен Договор № 36А/2019 г., между същите не се стигнало до оформяне в писмен вид на договореностите относно покупко-продажба на 2 983.000 пл.куб. м. дървесина. Независимо от това, страните са изпълнявали договора по отношение доставката на дървесина „цер“. След тази доставка, от 01.09.2019 г. е следвало да се извърши сеч и доставка и доплащане от „***“ ЕООД на 916 пл. куб. м. дървесина „акация“. Такива действия не са последвали, тъй като  „***“ ЕООД е следвало да заплати на „АГРОИМПУЛС“ ЕООД  сумата от 52 071.40 лв. с включен в цената ДДС. С оглед на така изложените факти, ответникът излага доводи, че процесните суми  са получени на валидно правно основание по смисъла на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че ищецът е неизправна по договора страна. Ответникът прави и възражение за прихващане на своето вземане към ищеца в размер на сумата от 134 482.80 лв., представляваща пропуснати ползи от неизпълнението от страна на ищеца на договор от 29.01.2019 г. с процесните вземания на ищеца към ответника.

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Не се спори между страните по делото, че на 30.01.2019 г. между тях е сключен неформален договор за търговска продажба, по силата на който „АГРОИМПУЛС“ ЕООД като продавач се е задължил да прехвърли на „***“ ЕООД като купувач собствеността дървесина срещу цена от  99 600.00 лв., с включен в цената ДДС, която купувачът се е задължил да му заплати.

Купувачът е заплатил авансово на продавача следните суми: 99 600.00 лв., с включен в цената ДДС, за което е издадена ф - ра 261/30.01.2019 г., 15 441.30 лв., за което е издадена ф – ра № 596/04.07.2019 г., 5 817.42 лв.,  за което е издадена ф – ра № 597/04.07.2019 г. и 12 057.44 лв., за което е издадена ф – ра № 600/01.08.2019 г.

Продавачът не е изпълнил задължението си да предаде на купувача договореното количество дървесина и е задържал сумата от 49 095.24 лв., остатък от авансово платената сума от 99 600.00 лв.

Купувачът е поканил продавача в двуседмичен срок да върне горепосочените суми. Поканата е получена от продавача на 18.12.2019 г., но същият не е платил процесните суми.

По делото не се събраха доказателства нито в подкрепа на твърденията на ответника относно наличието на специфични уговорки относно сделката, свързани с количеството и вида на продадената дървесина, нито в подкрепа на неговото възражение за прихващане.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

На 30.01.2019 г. между страните по делото е сключен неформален  договор за търговска продажба, по силата на който „АГРОИМПУЛС“ ЕООД като продавач се е задължил да прехвърли на „***“ ЕООД като купувач собствеността дървесина срещу цена от  99 600.00 лв., с включен в цената ДДС, която купувачът се е задължил да му заплати.

Купувачът е заплатил авансово на продавача следните суми: 99 600.00 лв., с включен в цената ДДС, за което е издадена ф - ра 261/30.01.2019 г., 15 441.30 лв., за което е издадена ф – ра № 596/04.07.2019 г., 5 817.42 лв.,  за което е издадена ф – ра № 597/04.07.2019 г. и 12 057.44 лв., за което е издадена ф – ра № 600/01.08.2019 г.

Горепосочените  първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч притежава всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч и чл. 113, ал. 1 ЗДДС, поради което се ползва с присъщата му формална доказателствена сила по чл. 182 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 ТЗ  и документира наличието на търговска сделка между страните, обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.

Продавачът не е изпълнил задължението си да предаде на купувача договореното количество дървесина.

          По делото не се установиха по несъмнен и безспорен начин наличието на останалите основни елементи на продажбата – спецификация на стоката, срок на изпълнение, предаване на стоката, разноски и преминаване на риска.

Купувачът е поканил продавача в двуседмичен срок да върне горепосочените суми. Поканата е получена от продавача на 18.12.2019 г., но същият не е платил процесните суми. Съдът счита, че с тази покана купувачът е развалил договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД – извънсъдебно разваляне без предупреждение в хипотезата на безполезност на изпълнението за кредитора. Фактът, че купувачът не е използвал в уведомлението изрази като“развалям договора“,  нито пък да се е позовал на чл. 87, ал. 2 ЗЗД,  не променя този извод.  Изявлението на купувача за връщане на авансово платената сума следва да се тълкува като изявление за разваляне на договора – вж. р. 288-2020 – IV ГО, Калайджиев, А. Цит. съч., с. 334.

Обратното действие на развалянето означава, че след прекратяване на облигационната връзка всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като е без значение коя страна по договора е неизправна, какъв е видът на неизпълнението и каква е формата на вината й.

Според разбиранията на доктрината и практиката, за състава на „получено при отпаднало основание“ е характерно, че към момента на даването и получаването е налице основание, но впоследствие то е отпаднало - вж. Girard, Paul Frederic. История и система на римското право. Част ІІ. Облигационно право. С., 1915, 879 – 887, Бодри – Лакантиери, Кратък курс по гражданското право. Обща теория на задълженията и договорите. С., 1920, 316 - 322; von Czyhlarz, Karl Ritter. Учебник по римско право. С., 1921, с. 201, Колен – Капитан, Елементарен курс по френско гражданско право. Том І. Книга І и ІІ. С., 1929, с. 522; Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. С., 1930, с. 318, Берон, В. Незаконно обогатяване в вреда на другиго. С., 1932, с. 96, Тице, Х. Гражданско право. Облигационно право ( обща и специална част ). С., 1933, 263 - 266; Диков, Л. Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том ІІІ. С., 1934, 561 – 563; Василев, Л. Гражданско право на НРБ. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, 584 – 585; Андреев, М. Римско частно право. С., 1992, с. 389; Сукарева, Зл. Извъндоговорни източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 60,  Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, 49-57, Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. С., 2011, с. 146, Митев, Кр. Неоснователно обогатяване. С., 2014, с. 82..

Съставът обхваща случаите, в които последиците на осъществен юридически факт се заличават с обратна сила, като например престиране по договор, който по-късно е унищожен ( чл. 27 - 33 ЗЗД ),  развален ( чл. 87 ЗЗД ), сбъдване на уговорено прекратително условие ( чл. 25 ЗЗД ), сделки, впоследствие атакувани чрез отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността ( чл. 647 ТЗ ) или упражняване на право на отказ от сключен договор по чл. 47, ал 1, чл. 55, чл. 154 ЗЗП.

Във всяка от горните хипотези към момента на даване има основание. Изводът за липса на основание  се прави post factum поради това, че законът е придал обратно действие на дадени юридически факти.

Даването и получаването на нещо ( разбирано като действие, насочено към изпълнение на задължение, с което solvens предоставя благо, което има имуществена стойност на accipiens ) поражда реституционно задължение, когато е основанието отпада с обратна сила.

Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото - Вж. Василев, Л. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 578,  Сукарева, Зл. Извъндоговорни източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 57, Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, с. 31, Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. С., 2011, с. 147, Митев, Кр. Неоснователно обогатяване. С., 2014, с. 113.

При осъществяване на този състав се поражда облигационно отношение, чието съдържание е задължението на accipiens да върне полученото на solvens.

С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на иска на купувача като solvens към продавача като accipiens за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало основание.

Исковете са доказани и основателни и следва да се уважат.

С оглед уважаване на главните искове, Съдът не дължи обсъждане и произнасяне по отношение на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. 

          С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 ГПК на ищеца следва да се присъдят 3 296.00 лв. разноски и 3 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                          

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

 

ОСЪЖДА „АГРОИМПУЛС“ ЕООД гр. Тервел, бул. „Генерал Столетов“ № 20, общ. Тервел, област Добрич, ЕИК *********, да заплати на „***“ ЕООД гр. Т., ул. „С.“ № 9, общ. Т., област С., ЕИК *** следните суми: 49 095.24 лв., представляваща получена на неосъществено основание авансово платена сума, по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра 261/30.01.2019 г., претендиран  на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД; 15 441.30 лв., представляваща получена на неосъществено основание сума по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра № 596/04.07.2019 г., претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД; 5 817.42 лв.,  представляваща получена на неосъществено основание сума по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра № 597/04.07.2019 г., претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, 12 057.44 лв.,представляваща получена на неосъществено основание сума по договор за продажба на дървесина, за което е издадена ф – ра № 600/01.08.2019 г., претендиран на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете – 20.01.2020  г. до окончателното им изплащане, както и 3 296.00 лв. разноски и 3 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  ПОДЛЕЖИ  НА  ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ  ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

  

                               СЪДИЯ :