№ 71
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000314 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД, със
седалище гр. Варна, ЕИК ********* срещу решение № 260064/18.03.2021 г. по т.д.382/2020
г. по описа на ОС – Варна.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване решението,
изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че давността относно процесното вземане е започнала да
тече по време на действието на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), поради което следва да се
прилагат изцяло разпоредбите на новия КЗ.
В писмен отговор, насрещната страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище гр. София,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
В съдебно заседание въззивникът поддържа подадената въззивна жалба, като излага
подробни аргументи в подкрепа на основателността . По същество моли решението да бъде
отменено и исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на
разноски съобразно представения списък с разноски с включено ДДС, ведно с договор за
правна защита и съдействие, банково извлечение и фактура.
Процесуалният представител на въззиваемото застрахователно дружество ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, оспорва жалба и поддържа отговора. Прави искане за присъждане на разноски и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на насрещната страна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
1
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.386 вр. чл.400 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ТРЕЙДНЕТ
СОФИЯ“ ООД, гр. Варна, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за присъждане на обезщетения по
Договор за застраховка “Щети на имущество“ от 25.02.2015г., обективиран в
Застрахователна полица №P1115262966820160127, за обект - аптека, находяща се в гр
Благоевград, ул. „Славянска“ №66, със срок на застрахователното покритие от 28.02.2015г.
до 27.02.2016г., за настъпил на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г. застрахователен риск
“кражба чрез взлом“, в общ размер на 78 894.04лв., от които 71 894.04лв., представляващи
стойност на открадната стока и 7 000лв., представляващи стойност на откраднати парични
средства до размера на застрахователната сума, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 19.08.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението на Варненския окръжен съд, с което така предявеният иск е отхвърлен, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на
релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и
произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и
отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Липсват
оплаквания или възражения на страните, които да не са били разгледани и обсъдени от съда.
Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Процесният договор за застраховка е с начална дата на покритие 28.02.2015 г. и крайна дата
на покритие 27.02.2016г. Застрахователното събитие е настъпило през нощта на 21.02.2016г.
срещу 22.02.2016г., т. е. при действието на КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установят по
безспорен начин следните предпоставки: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в
резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е
настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3.
договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4.
застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава
да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя
в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.
Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение
между същите, произтичащо от Договор за застраховка “Щети на имущество“ от
25.02.2015г., обективиран в Застрахователна полица №P1115262966820160127, за обект –
аптека, находяща се в гр Благоевград, ул. „Славянска“ №66, със срок на застрахователното
покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г. Видно от описа на застрахованото имущество,
Общите условия по договора и Добавък №2 от 28.02.2015г., договорът покрива щети от
взломна кражба на движимо имущество-стока в оборот на стойност до 120 000лв. и пари в
каса до 7 000лв.
Не се спори, а и от представените писмени доказателства по делото във връзка с
образувано Досъдебно производство №189900-83/2016г. по описа на 01 РУ-Благоевград, се
установява, че през нощта на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г. е извършена взломна кражба
на стоки и парични средства, намиращи се в процесния застрахован обект.
2
Ищецът е изпратил Уведомление с изх.№88-02-20/22.02.2016г. на застрахователя
относно настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка по
посочената в Протокол за оглед щета №**********/22.02.2016г. Застрахователят е изискал
допълнителни документи във връзка с установяването на размера на щетата, като съответно
не е заплатил обезщетение на застрахования, по което обстоятелство страните не спорят.
Въззивните възражения се отнасят до неправилно определяне на дължимото
обезщетение, като се навеждат твърдения, че същото следва да се определи съобразно
действителната стойност на откраднатите стоки, която е тяхната цена на дребно с включено
ДДС. Оспорва се уважаването на възражението за изтекла погасителна давност, с аргумент,
че застрахователното събитие е настъпило при действие на новия КЗ, чиито разпоредби
следва да намерят приложение.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съгласно чл. 405 вр. чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната сума.
Съобразно нормата на чл. 400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия
– чл. 405, ал. 1 КЗ.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство ССчЕ, се установява, че доставната цена на липсващите стоки, след
извършената кражба в застрахования обект по опис-рекапитулация към 21.02.2016г. се
равнява на 59 083.61лв. без ДДС и 70 900.33лв. с ДДС, а продажната цена на липсващите
стоки е в размер на 59 911.70лв. без ДДС и 71 894.04лв. с ДДС. Сочи се, че за всяка стока
има издадена фактура. Относно доставната стойност на стоките, които към 21.02.2016г. са
били в застрахования обект и са били с изтекъл срок на годност, се установява, че е в общ
размер на 540.93лв. без ДДС и 649.12лв. с ДДС. Установява се също така, че липсващата
сума от касата на обекта към 22.02.2016г. е в размер на 14 968.05лв.
Настоящият съдебен състав намира, че стойността, която следва да се приеме като
дължимо застрахователно обезщетение за откраднатите стоки е в размер на 70 900.33лв. с
ДДС, представляваща цената, на която ищецът е закупил от доставчиците си съответните
стоки, а не цената, на която ги предлага на крайния потребител (продажна цена), тъй като
последната е свързана с реализирането на печалба в резултат на упражняваната от търговеца
дейност по занятие. Обезщетението следва да бъде определено в размер на стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от страна на
застрахования със същото качество.
Направеното от въззиваемото дружество възражение, че в заключението на вещото
лице не е изследван размерът на търговските отстъпки, респективно отражението му върху
доставната цена, което може да доведе до неоснователно обогатяване в полза на
застрахования, е неоснователно, доколкото същото е недоказано, като такъв въпрос не е
включван в задачата на вещото лице и не са ангажирани други доказателства в подкрепа на
тези твърдения на застрахователя.
По отношение на претендираната стойност на стоките, които са извън срока си на
годност, съдът съобрази разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина (ЗЛПХМ), която гласи, че се забранява вносът, търговията, лечението,
профилактиката и диагностиката с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност.
3
Доколкото обаче стойността на същите се претендира с оглед на връщането им на
доставчика с приспадане на цената им при следваща доставка и от ССчЕ се установява
стойността им в общ размер на 649.12лв. с ДДС, съдът намира, че застрахователното
обезщетение следва да включва и тази сума.
Не се оспорва фактът на противозаконно отнетата касова наличност, а от
заключението на вещото лице се установява, че същата е в размер на 14 968.05лв.
Следователно доказана и основателна е претенция за обезщетение в размер на 7 000лв.,
представляващи стойност на откраднати парични средства до размера на застрахователната
сума.
Съдът намира за неоснователно, направеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД възражение за
изтекла погасителна давност. В процесния случай приложение следва да намерят
разпоредбите на новия КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., с оглед
на датата на застрахователното събитие, настъпило на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г.
Нормата на чл.378, ал. 1 КЗ предвижда, че правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В
случая съдът приема, че тази дата е 22.02.2016г. Застрахователят се е произнесъл по
застрахователната претенция с писмо изх. № ОК-525376 от 20.08.2019г., което е извън
максимално предвидения срок за произнасяне, предвиден в чл.378, ал.9 вр. чл.108, ал. 2 КЗ.
Следва да се съобрази спирането на давностния срок съгласно чл. 378, ал. 9 КЗ - за периода
от предявявяне на претенцията пред застрахователя на 22.02.2016г. до 22.08.2016г. Предвид
горното, давностният срок в случая изтича на 22.08.2019г. Исковата молба с вх.№104135 е
подадена на 19.08.2019 г., с оглед на което застрахованото лице е упражнило правата си
преди изтичането на давностния срок.
Съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера от 78 549.45лв., от
които 70 900.33лв. с ДДС, представляващи стойността на откраднатите стоки; 649.12лв. с
ДДС, представляващи доставната стойност на стоките с изтекъл срок на годност; 7 000лв.,
представляващи стойността на откраднатите парични средства до размера на
застрахователната сума, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Въз основа на гореизложеното, съдът достига до различни правни изводи от тези на
първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в часта
относно сумата от 78 594.45 лева и постановено друго, с което искът за заплащане на
горепосочената сума, следва да се уважи. За разликата от 78 594.45 лева до предявения
размер от 78 894.04 лева, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски се дължат и на
двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част на предявения иск. След
извършено пропорционално преразпределение на разноските, съобразно представените
списъци и писмени доказателства за направата им, съдът прецени следното: на въззивника
„ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД, следва да бъдат заплатени от въззиваемото ЗД „БУЛ ИНС” АД,
разноски в размер на 8 450.40 лв. за първата инстанция, включващи заплащането на
държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатски хонорар, и разноски в размер на 6 195.88лв.
за въззивната инстанция, включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД, следва да бъдат заплатени разноски от въззивника
„ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД в размер на 34.80лв. за първата инстанция, представляващи
адвокатско възнаграждение, а за въззивната инстанция такива не се дължат, тъй като
застрахователят не е представил доказателства за направата на разноски, нито списък по
чл.80 ГПК. Съдът съобрази направеното от ЗД „БУЛ ИНС” АД възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на „ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД,
4
направено и пред двете инстанции, но намира същото за неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на процесния казус. По делото са представени множество
писмени доказателства, ангажирани са и други доказателства – назначена е ССчЕ, а от
правна страна е извършвана преценка относно приложното поле на съответния нормативен
акт съобразно датата на настъпване на застрахователното събитие.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260064/18.03.2021г., постановено по т.д. № 382/2020г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на “ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15,
сграда на Медицински Център Младост-Варна, представлявано от В С М, за осъждане на ЗД
“БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от С С П и К Д К, да заплати застрахователно
обезщетение по Договор за застраховка “Щети на имущество“ от 25.02.2015г., обективиран
в Застрахователна полица №P1115262966820160127, за обект - аптека, находяща се в гр.
Благоевград, ул. „Славянска“ №66, със срок на застрахователното покритие от 28.02.2015г.
до 27.02.2016г., за настъпил на 21.02.2016г. срещу 22.02.2016г. застрахователен риск
“кражба чрез взлом“, в общ размер на 78 894.04лв., от който 71 894.04лв., представляващи
стойност на открадната стока и 7 000лв., представляващи стойността на откраднати парични
средства, до размера на застрахователната сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-19.08.2019г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и погасен по давност, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от С С П и К Д К, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15, сграда на Медицински Център Младост-Варна,
представлявано от В С М, застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Щети
на имущество“ от 25.02.2015г., обективиран в Застрахователна полица
№P1115262966820160127, за обект - аптека, находяща се в гр. Благоевград, ул. „Славянска“
№66, със срок на застрахователното покритие от 28.02.2015г. до 27.02.2016г., за настъпил на
21.02.2016г. срещу 22.02.2016г. застрахователен риск “кражба чрез взлом“, в общ размер на
78 549.45 (седемдесет и осем хиляди, петстотин четиридесет и девет лева и 45 ст.), от
които 70 900.33лв. с ДДС, представляващи стойността на откраднатите стоки; 649.12лв. с
ДДС, представляващи доставната стойност на стоките с изтекъл срок на годност; 7 000лв.,
представляващи стойността на откраднатите парични средства до размера на
застрахователната сума, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
19.08.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪЖДАВА решение №260064/18.03.2021г., постановено по т.д. № 382/2020г.
по описа на Варненския окръжен съд, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска
за разликата над 78 549.45 лв. до 78 894.04 лв.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от С С П и К Д К , ДА
ЗАПЛАТИ на „ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15, сграда на Медицински Център Младост-Варна,
представлявано от В С М, сумата от 8 450.40 (осем хиляди четиристотин и петдесет лева и
40 ст.), представляваща разноски върху уважената част от исковете за производството пред
първата инстанция и сумата от 6 195.88 (шест хиляди сто деветдесет и пет лева и 88 ст.),
5
представляваща разноски за въззивно обжалване върху уважената част от исковете, на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТРЕЙДНЕТ СОФИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Република“ №15, сграда на Медицински Център Младост-Варна,
представлявано от В С М, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от С
С П и К Д К, сумата от 34.80 (тридесет и четири лева и 80 ст.), представляваща разноски
върху уважената част от исковете за производството пред първата инстанция, на осн. чл.78
ал.4 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6