№ 2450
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.А
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно
наказателно дело № 20241110212657 по описа за 2024 година
Настоящето производство е образувано като въззивно по реда на раздел
V, чл.58д и сл. от ЗАНН по жалба на „С.Д. Т.– Т.“ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., чрез управителя Н. Т. Г., чрез адв. П. М. срещу
наказателно постановление (НП) №СО-ОД-Ю-24-25КС-676/06.08.2024 г. на
зам. кмета на Столична община (СО), направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл.154б, ал.2 от Наредбата за организацията
на движението на територията на СО (НОДТСО) му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000
(петдесет хиляди лева) за административно нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от
НОДТСО.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон, както и се твърди, че акта и НП са
съставени и издадени от некомпетентен орган и лице извън рамките на
техните правомощия. Твърди се, че необосновано е отхвърлено
предложението за споразумение, както и се твърдят допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Моли се за
отмяна на наказателното постановление, алтернативно за неговото изменение
по отношение размера на наложената имуществена санкция до нейния
минимален размер. Претендира се присъждане на разноски.
За жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител, който
по същество пледира за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и
необосновано, поради допуснати процесуални нарушения, както и че не е
изяснена фактическата и правна обстановка във връзка с нарушението, не е
осъществен сочения фактически състав на административно нарушение, не са
1
посочени обстоятелства и доказателства, че е извършено административно
нарушение. Твърди се, че размерът на имуществената санкция е в максимален
размер и е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Алтернативно се
пледира за изменение на НП по отношение на наложената санкция.
Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание се
явява процесуален представител. Същият оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване на НП изцяло в размера, тъй като нарушението е
установено и няма допуснати нарушения при съставянето на акта, като на
всеки един етап от строителните дейности е налице задължение за
жалбоподателя да изгради устройство за измиване на ходовата част на
автомобилите, за което отговорност носи техническия ръководител и самия
строител, който в случая е юридическо лице. Не се претендират разноски.
Оспорват се претендираните разноски и тяхната безкрайна прекомерност.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Извършена била на 24.04.2024 г. проверка в гр. С., район „О. к.“, ул.
„Равнища“№15 на обект: „Двуфамилна жилищна сграда“ в УПИ XV-908,
кв.21, м. „Вилна зона – Г. б.“ от инспектори към Столичен инспекторат при
Столична община, сред които били свидетелите В. Е. К. и П. К. Й.. При
осъществяване на същата се установило, че се извършват строително
монтажни работи (СМР) без устройство за измиване на ходовата част на
строителната механизация, която излиза от строителния обект. Липсвал кало и
маслоуловител, решетка за изтичане на кална вода, както и нямало
пароструйка, маркуч, т.е. всичко необходимо за измиване на излизащата
механизация - полуоси 1, 2 и 3. Същият бил на етап груб строеж, с
приключили изкопни работи. Строителния обект бил заграден с плътна
ламаринена ограда. Имало химическа тоалетна. На него била поставена
информационна табела.
Съгласно показанията на свидетеля Г. устройството за измиване на ходовата
част на строителната механизация, която излиза от строителния обект било
демонтирано след приключване на изкопните работи, с оглед малкото
пространство на строителната площадка и впоследствие пак щяло да бъде
изградено.
Съставен бил констативен протокол № КП-24-0015794 от 24.04.2024 г. Тъй
като на обекта не присъствал технически ръководител същият не бил връчен.
Заснета била информационна табела и строителния обект.
Изпратена била на 09.05.2024 г. покана до управителя на „С. Д. Т. – Т.“
ЕООД да се яви в СИ при СО за явяване за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателя на 21.05.2024 г. от св. В. К. - старши инспектор при СИ на СО
2
за това, че се извършват СМР без устройство за измиване на ходовата част на
строителната механизация, която излиза от строителния обект. Сочи се, че
горното съставлява нарушение на чл. 29а, ал.1, т.17 от НОДТСО. АУАН е
връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което е
поискало да сключи споразумение с наказващия орган.
Въз основа на АУАН зам. кмета на СО по направление „Транспорт и
градска мобилност“ е издал обжалваното наказателно постановление,
оправомощен със Заповед №СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на СО.
На 07.03.2024 г. е открита строителна площадка на строеж „двуфамилна
жилищна сграда“ в УПИ XV-908, кв.21, м. „Вилна зона – Г. б.“. Възложител на
обекта е „Т. –НГ“ ЕООД и строител „С. Д. Т. – Т.“ ЕООД, въз основа на
разрешение за строеж №131 от 02.11.2024 г., издадено от главния архитект на
район „О. к.“ –СО.
Приложен е договора за извършване на СМР от 23.02.2024 г. с възложител
„С. Д. Т. – Т.“ ЕООД и изпълнител „Л. –ДП“ЕООД – с предмет: направа на
груб строеж на обект: „двуфамилна жилищна сграда“ в УПИ XV-908, кв.21, м.
„Вилна зона – Г. б.“.
Във връзка с този договор със Заповед №7/23.02.2024 г. е назначен свидетеля
Г. К. Г. за технически ръководител на обект: „двуфамилна жилищна сграда“ в
УПИ XV-908, кв.21, м. „Вилна зона – Г. б.“.
Сключен бил договор на 08.02.2023 г. между „С. Д. Т. – Т.“ ЕООД като
възложител и „Д. Т.“ ООД като изпълнител за извършване на изкопни работи и
транспорт на земни маси относно „двуфамилна жилищна сграда“ в УПИ XV-
908, кв.21, м. „Вилна зона – Г. б.“, както и споразумение от същата дата за
взаимно информиране и съвместно осигуряване на ЗБУТ. Между двете
дружества бил сключен и договор от същата дата за транспортиране на
строителни отпадъци.
Приложена е Заповедна книга №12 относно обект: „двуфамилна жилищна
сграда“ в УПИ XV-908, кв.21, м. „Вилна зона – Г. б.“.
Изготвен е акт от 05.04.2024 г. за приемане на земната основа и
действителните квоти на извършените изкопни работи.
Със Заповед №02/05.02.2024 г. на „С. Д. Т. – Т.“ ЕООД за строителния
обект е определен като технически ръководител Т. Е. И..
Сключен бил договор от 13.09.2023 г. за извършване на СМР-та между
дружеството-жалбоподател и още три дружества с „Д.“ ЕООД за ремонт на
част от улица „П. д. Р.“, за което е уведомена СО, както и такъв от 02.03.2022 г.
за извършване на СМР-та между дружеството-жалбоподател и още пет
дружества с „Т. и.“ ЕООД за ремонт на част от улица „К. П.“ в частта около 21
ДКЦ и IVМБАЛ, за което е уведомена СО.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и гласни доказателства: показанията на
3
свидетелите, които съдът кредитира като логични и непротиворечиви. Налице
е противоречие в показанията на свидетелите само относно факта към
момента на проверката на 24.04.2024 г. имало ли е работници или обекта е бил
затворен. Като доколкото показанията на свидетелите К. и Г. в тази насока
съвпадат, а и се потвърждават от приложената фотоснимка, тези показания са
приети. От фотоснимката, която е приложена се установява и че е заснета
вътре в обекта, а не през оградата. Ето защо се приема от съда, че работници е
имало на обекта и същият не е бил затворен. Поради което в тази насока
показанията на свидетеля Й. се явяват изолирани и не са взети предвид.
Не е налице противоречие между писмените доказателства и показанията на
свидетеля Г.. Технически ръководител на обекта със Заповед на „С. Д. Т. – Т.“
ЕООД е инж. Т. И., а за същия обект с предмет: направа на груб строеж по
договора за извършване на СМР от 23.02.2024 г. с възложител „С. Д. Т. – Т.“
ЕООД и изпълнител „Л. –ДП“ЕООД, със Заповед №7/23.02.2024 г. е назначен
свидетеля Г. К. Г. за технически ръководител.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като същата се явява и частично основателна по
следните съображения:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
разгледа акта за установяване на административнонаказателно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, счита, че същите са законосъобразни, не страдат от пороци,
водещи до отмяната им, поради нарушение на процесуалните норми. При
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, същите за издадени от компетентни длъжностни
лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съществува правно единство между
описаното като нарушение, текстово и цифрово, в акта и в наказателното
постановление, при правилно приложение на описаното и посочените за
нарушена и санкционната разпоредби на чл.29а, ал.1, т.17 и чл.154б, ал.2 от
НОДТСО.
Съдът намира, че административнонаказващия орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за визираното в атакуваното
наказателно постановление нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО.
Касае се за нарушението на императивно задължение за изграждане на
устройство за измиване на ходовата част на строителните машини при
извършване на СМР на строителните площадки с цел превенция на ПТП и
предотвратяване на замърсяване и опазване на чистотата на атмосферния
въздух и градската среда, което е свързано с опазване здравето на гражданите.
4
Като в този смисъл е и националното: Закон за управление на отпадъците и
съюзно законодателство - Директива 2008/98/ЕО относно предотвратяването
от замърсяване на околната градска среда.
Осъществяването на състава на административното нарушение изисква
даденост на следните кумулативно свързани компоненти –лице, ангажирано с
извършване на строително-монтажни работи, ремонтни дейности и
премахване на строежи, съобразно дефинициите за тези дейности, предписани
в ЗУТ, които да са предприети без наличието на изградено устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния
обект или неговото неизползване.
Разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗУТ дефинира като участници в процеса на
строителството - възложителят, строителят, проектантът, консултантът,
физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“,
техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и
технологично оборудване.
Съгласно чл.163, ал.1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице,
включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Легалното
определение по §5, т.46 от ДР на ЗУТ за „груб строеж“ е сграда или постройка,
на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна
степен на изпълнени довършителни работи, който етап изрично е отбелязан в
АУАН и НП и указва обема изпълнени на конкретния строителен обект СМР.
Осъществено е нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл.29а,
ал.1, т.17 от НОДТСО, която изисква изграждане или ползване на устройство
за измиване на ходовата част на строителните машини при СМР, което е
особен вид нарушение, изпълнено чрез бездействие. В процесния случай
строителната дейност на обекта е на фаза „груб строеж“.
Липсата на визираното в разпоредбата устройство се установява по
безпротиворечив начин от показанията на свидетелите, които са съответни на
констатациите в АУАН и на снимковия материал, от който се установява
строителна площадка без визираното устройство за измиване на ходовата част
на строителните машини.
Противоправният резултат е налице – на строителния обект липсва
устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи
от строителният обект.
Касае се за юридическо лице, което е строител на обекта и същото е
подведено под административнонаказателна отговорност, при което същата с
оглед характера на този правен субект е обективна и безвиновна.
За така установеното нарушение правилно на основание чл.27, ал.1 от
ЗАНН в наказателното постановление е ангажирана административно-
наказателната отговорност на нарушителя по чл.152б, ал.2 от НОДТСО, която
5
предвижда, че: „За нарушенията по чл. 29а, визирани в т.3, т.6, т.7, т.10, т.11,
т.12, т.13, т.17, т.19, т.20 имуществената санкция е в размер от 1000 до 50 000
лв. за едноличен търговец или юридическо лице“. Но наложеното наказание
не е съобразено от административно-наказващия орган с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Размерът на санкцията, която е имуществена, доколкото
подведеното под административнонаказателна отговорност лице е
юридическо е в максималния предвиден в Наредбата размер, без да са
изложени каквито й да е факти, които да обосновават определянето й.
Предвид липсата на други нарушения от този вид на
административнонаказаното лице, както и като се прецени невисоката
обществена опасност на конкретното деяние намира, че имуществена санкция,
която да е около минималния предвиден в санкционната разпоредба на
чл.152б, ал.2 от Наредбата, конкретно от 2000 лева ще постигне целите на
административното наказване, визирани в чл.12 от ЗАНН. Като съдът не
намира, че в случая следва санкцията да е в минимален размер, поради факта,
че преди да са били приключили СМР-тата и с оглед фазата на строежа: груб,
необходимото устройство е било демонтирано по свидетелските показания на
Г., предвид което не може да се приеме, че това не е без знанието на строителя,
какъвто в процесния случай е дружеството-жалбоподател. На обекта е имало
работници и СМР-та са продължавали да се извършват.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, осъществено чрез бездействие, е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Действително деянието е с по-ниска степен
на обществена опасност, но следва да се прецени, че неговата обществена
опасност не е незначителна, тъй като се касае за строителен обект и
нарушението е осъществено през пролетната част на годината, когато
следствие на валежи от дъжд или сняг, е възможно почвата около обекта да се
смеси със строителни материали и отпадъци и замърси околната среда около
същия, ако липсва устройство за измиване на ходовата част на строителните
машини и превозни средства, какъвто е процесния случай. Горното води до
извод, че не е налице маловажност на нарушението, предвид което не са
налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на горното съдът счита, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в частта относно размера на санкцията, която следва
да бъде намалена от 50 000 лв. на 2000 лв., а в останалата му част като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
6
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото следва да се
приложи т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Като в случая горното ТР на ОСНК на ВС и
към момента не е изгубило значение и липсва изричната му отмяна по реда и
със съответен тълкувателен акт на ВКС и ВАС. Фактът, че част от
правоприлагащите съдилища считат, че е изгубило значение, предвид
промяната в ЗАНН е неправилно. Съдилищата са длъжни да се съобразяват с
изложеното в ТР на В(К)С и същите са задължителни за тях. Посоченото ТР
№3/85 г. на ОСНК на ВС не е било предмет на обсъждане и в ТР № 1 от
24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК като изгубило изцяло или
частично своята сила.
Въззиваемата страна се е представлявала от адвокат, който не претендира
разноски до приключване на съдебното следствие, поради което не следва
произнасяне по такива в полза на тази страна. Крайният момент, в който могат
да бъдат поискани и представени такива е устните състезания, по аргумент от
чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към
която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №СО-ОД-Ю-24-25КС-676/06.08.2024
г. на зам. кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на „С.Д. Т.– Т.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., чрез управителя Н. Т. Г. на основание чл.154б, ал.2 от
НОДТСО му е наложено административно наказание имуществена санкция,
като намалява размера на същата от 50 000 (петдесет хиляди лева) на 2 000
(две хиляди) лева за извършено административно нарушение с правна
квалификация по чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски на
жалбоподателя, като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8