Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4933/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 294455 от 05.12.2019 г. на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 41390/2017 г.
е признато за установено, по предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Н.А.Н. с ЕГН **********
дължи на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ********, сумата от 2 693, 77 лв., в това число 55. 74 лв. за дялово разпределение, за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „********с абонатен № 218955, ведно със законната лихва за периода от 09.01.2017
г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 40, 25 лева за периода от 15.10.2015 г. до 15.11.2016 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 1049/2017г. по описа на СРС, 118 състав.
Ответникът е осъден за разноски в
исковото и заповедното производства.
Недоволен от решението е останал ответника - Н.А.Н., който го
обжалва, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с доводи, че е неправилно и
необосновано. В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие
с материалния закон и събраните доказателства. Неоснователно СРС е приел, че не
се оспорва дължимостта на претендираните
в производството суми, предвид направеното изрично оспорване на задълженията
както в отговора на исковата молба, така и в рамките на производството. Излагат
се съображения, че не са събрани достатъчно убедителни доказателства за
установяване на размера на задълженията, както и че СРС не е обсъдил коректно
събраните такива. Не е ясно и правното
основание за служебно начислената ТЕ, посочена в заключението на СТЕ. Поддържа
се, че без да се установи реално доставеното количество топлоенергия до АС за
периода, по делото е останало недоказано реалното използвано количество ТЕ от
потребителя за периода. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят
изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 21.04.2021 г. ищецът оспорва
въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено. Производството се развива след подадено по реда и в срока по чл. 414 ГПК
възражение от длъжника П.В.К..
Делото е
решено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към нея.
В допълнение
към изложеното от СРС и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът
намира следното :
В съответствие
със събраните в производството доказателства СРС е направил обоснован извод, че
страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите
условия за периода.
В
производството не е било спорно и от представените писмени доказателства в това
число нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.03.2012 г. и заявление -
декларация за откриване на партида, е видно, че ответникът Н.А.Н. е собственик
на процесния имот - апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „*******и като такъв има качеството на потребител (клиент)
на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие
писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил
срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „Т.с.“
ЕООД.
Във връзка с релевираните
в жалбата доводи следва да се посочи, че реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на
топлинната енергия се установява и от представените от ФДР и документите,
касаещи дяловото разпределение за периода, в това число документи за главен
отчет на уредите, които съдържат подпис на потребителя и не са изрично оспорени
в производството.
Въззивният
състав намира, че обосновано, при определяне на сумите за потребление на ТЕ,
дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени
лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния,
СРС е съобразил заключението на СТЕ, приета пред него, която настоящият съд също кредитира.
Неоснователни са всички възражения на ответника в жалбата свързани с недоказаното
реално потребление на ТЕ за имота.
Вземайки
предвид заключението на СТЕ и при съобразяване на нормативно регулираните цени
на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на
ответника за сградна инсталация и дължимите суми за
БГВ са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в
периода.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза количеството топлинна енергия се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, чиито
показания се отчитат ежемесечно. Вещото лице е посочило, освен това, че в
рамките на процесния период топломерът е бил
демонтиран общо два пъти (допълнителното заключение) - за периодична проверка и
за подмяна на батерия.
Според
експертизата за процесния период в имота е осигуряван
достъп за реален отчет на уредите за
дялово разпределение, като ТЕ е отчитана за пет отоплителни тела с монтирани
разпределители с дистанционно отчитане, както и от щранг
- лира в банята, която е била без монтиран УДР. Начислен е разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем на жилището, както и за подгряване на вода за БГВ на база отчет
от един водомер в имота.
Експертът
сочи, че данните за ежемесечната ТЕ разпределена в СЕС съвпадат с данните взети
от ФДР при извършването на дяловото разпределение в процесната
ЕС. За да изготви заключението вещото лице е работило въз основа на
представените от ФДР отчетни документи и е заключило, че дяловото разпределение
за имота за процесния период е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Според
СТЕ размера на потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е 4 355,
76 лв., в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която потребителят следва да заплати.
Към тази сума следва да се включи и сумата от 55, 74 лева за извършваната
услуга за дялово разпределение.
Тъй
като в производството се претендира по – нисък размер на главницата,
основателно исковете са уважени в пълния предявен размер от 2 693, 77 лв. с
включена сума 55. 74 лв. за дялово разпределение.
Претенциите за
установяване на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са уважени изцяло,
предвид липсата на конкретно оспорване от ответника на изпадането му в забава
съгласно ОУ от 2014 г. на ищеца. Понеже в жалбата не се излагат никакви съображения
по отношение на лихвите за забава, съдът не намира основание за промяна
изводите на СРС и по този въпрос.
Тъй като изводите на въззивният състав
съвпадат изцяло с тези на СРС, решението е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и
следва да се потвърди, на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК.
Този извод се
отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски за
исковото и заповедното производства, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски по делото.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ищеца, но настоящият състав
не присъжда такива, като приема, че в негова полза не е осъществявано реално
процесуално представителство във въззивното
производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 294455 от 05.12.2019 г. на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 41390/2017 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.