№ 1150
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217564 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Б. С. К. срещу
Електронен фиш Серия К № 10019381, издаден от СДВР и с който на
жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Сочи се, че в случай на осъществяване на
контрол с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) във време
на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административнонаказателна отговорност за извършеното
нарушение, като не се издават електронни фишове. Сочи се, че са две
предпоставките за издаване на електронен фиш – АТСС да бъде мобилно и
фишът да бъде издаден при отсъствие на контролен орган и на нарушител. В
случая се твърди наличието на мобилно АТСС, контролиран при полеви
условия от служител на МВР. Посочва се, че нарушението е било установено и
заснето с мобилна система и при наличието на полицейски служител, при
което санкционирането не следвало да бъде с електронен фиш, а със съставяне
1
на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно
постановление (НП). Възразява се, че не е спазен срокът по чл. 189, ал. 4в от
ЗДвП, доколкото фишът е издаден на 20.11.2024 г. и връчен на 25.11.2024 г.
Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски.
В представено писмено становище от въззиваемата страна –
административнонаказващия орган, са изложени съображения относно
неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди
атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били
спазени разпоредбите на закона, по делото било успешно установено
извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената
санкция. Поддържа се, че за работата на мобилните системи за видеоконтрол е
ирелевантно присъствието на контролен орган, който само включва и
изключва устройството. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, редовно призован,
не се е явил лично и не е бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна –
административнонаказващия орган, е била представлявана от упълномощен
юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за оставяне без
уважение на жалбата като неоснователна и недоказана, и за потвърждаване на
обжалвания акт, като са преповторени накратко вече изложените доводи.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, както и за
недължимост на лихвата върху него.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С електронен фиш Серия К № 9436411 на Б. С. К. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Не са
събрани данни за обжалване на издадения електронен фиш, а напротив – от
разпечатките на л. 24 и л. 54 от делото се установява, че същият е влязъл в
сила на 20.08.2024 г.
2
Към 20.11.2024 г. Б. С. К. бил собственик на лек автомобил с марка
„***“, модел „********“, с рег. № ********.
На 20.11.2024 г. около 11,13 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Филип Кутев“
срещу номер 137, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул.
„Сребърна“, като се движил със скорост от 71 км/ч (или 68 км/ч при отчетен
толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място не бил
поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена
скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от
50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената
скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
120сса7. Системата за видеоконтрол е одобрена и вписана в списъка под №
5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г., като е преминала
проверка на 07.03.2024 г. – 11.03.2024 г.
След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система
за видеоконтрол, на 25.11.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш, с
който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП –
превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено
място с 18 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 25.11.2024 г. фишът бил
връчен на жалбоподателя.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К №
10019381; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил с
марка „***“, модел „********“, с рег. № ********; Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка
№ 029-СГ-ИСИС/11.03.2024 г.; удостоверение за одобрение на типа на уреда за
измерване № 17.09.5126; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, вид СПУКС № 120ССА7 с дата на
използване 20.11.2024 г.; справка – картон на водача; копие на електронен
фиш серия К № 9436411; разпечатки на л. 24 и л. 54; писмо от Столична
община на л. 41; сертификат за преминато обучение.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
3
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените
снимки са изготвени именно при функциониране на процесното
автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания
електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния
автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час.
Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно
автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната
доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът
приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за
заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е
бил технически изправен.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място
за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се
установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е
безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие,
тъй като видно от предоставената от Столична община информация за
посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за
границите на населени места от 50 км/ч.
4
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния
участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени
допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със
скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3
км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с
процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 68 км/ч, което е със 18 км/ч повече от позволената в този участък
на пътя от 50 км/ч. Правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от
приложената справка от СДВР е видно, че именно той е собственик на
автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по
смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на
декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран, доколкото не е
посочено лицето, което действително е управлявало същия. С оглед на това,
отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно
собственикът на автомобила – в случая жалбоподателят.
Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със
скорост от 68 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч,
съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Деянието
е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от нарушителя
при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че
максимално позволената скорост на движение в този участък от пътя е 50 км/ч
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е целял извършване на нарушението и
управление на автомобила с по-висока скорост - 68 км/ч.
5
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон при издаване на атакувания електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са
описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на
извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и
самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание
на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е
достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е
запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен
обем защитата си срещу наложената санкция.
Неоснователни се явяват възраженията за нарушение на срока по чл.
189, ал. 4в от ЗДвП, предвид установената дата на издаване и връчване на
електронния фиш, още повече, че разпоредбата не урежда давностни срокове
или такива, нарушението на които би довело до съществени пропуски на
административнонаказателната процедура.
С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в
законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
6
начало и край на работния процес“. С оглед промените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този
смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параг. 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на
мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с
нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е
въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на
уреда.
Видно от вписаното в протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим. По изложените
съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на
вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при констатиране на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол. Съдът счита, че след
промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при
констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство
(в този смисъл Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по
описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г.
по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и
др.).
В протокола за използване на техническото средство е посочен режим на
измерване: стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на
временно монтираното АТСС, начало и край на работния процес, както и
данни, че липсва въведено с пътен знак ограничение на скоростта, а важи
общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населено място от 50 км/ч.
7
Основанието за санцкията с наказанието „глоба“ в размер на 100,00 лева,
наложено на жалбоподател, е правилно определено в електронния фиш, а
именно по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй
като процесното нарушение се явява повторно за жалбоподателя. Съгласно
параг. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторност“ е налице, когато нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, а съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш
се смята за влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложения по делото
препис от електронен фиш Серия К № 9436411, жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. Този електронен
фиш е влязъл в сила на 20.08.2024 г., т.е. в случая жалбоподателят е извършил
процесното нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на електронен
фиш Серия К № 9436411, като нарушенията и по двата фиша са от един и
същи вид.
Съдът намира, че наказанието „глоба“ е правилно определено в размер
от 100,00 лева съобразно установеното превишаване на позволената скорост с
18 км/ч и изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща
фиксиран размер на глобата – 50,00 лева, и съобразно повторното извършване
на нарушението на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наложената
глоба да бъде в двоен размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност на
нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
пораждането на вредни последици, свързани с настъпване на смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
8
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява
приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 10019381, издаден от
СДВР и с който на Б. С. К., ЕГН **********, е наложена за административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 лева.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „Антим I“ №
5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното съдебно производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9