О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1900 7.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На седми юли през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с.
Александър Муртев
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1258 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община,
район „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4,
чрез юрисконсулт Дишлиев.
Обжалва се разпореждане /без
номер/ от 2.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№861 по описа за 2020г. на Районен
съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Х.А.Х., за следните суми:
-
760,16 лв.- договорна лихва, начислена за периода от 06.08.2018г. до 06.01.2020г.;
-
683,29 лв.- лихва за забава, начислена за периода от 6.08.2018г. до датата
на подаването на заявлението в съда;
-
48,68 лв., представляващи разликата между уважения размер на претенцията за
разноски и пълния предявен размер от 122,87 лв.
Сочи се, че обжалвания акт е
неправилен и незаконосъобразен, като са изложени подробни съображения. Счита за
неприложима разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД, тъй като понастоящем нямало
законоустановено ограничение на размера на възнаградителната лихва.
Единственото действащо ПМС №72 от 8.04.1994г. било за определяне на законната
лихва и не намирало приложение, понеже законната лихва била такава за забава и
размерът ѝ бил неотносим към уговорената от страните възнаградителна
лихва. Размерът на процесното възнаграждение бил в границите на законодателно
заложения максимален праг, поради което уговорката не противоречала на добрите
нрави. На следващо място са развити подробни съображения относно естеството на
правото на обявяване предсрочна изискуемост на кредита, както и предпоставките
за упражняването му. Сочи се още, че обявяването на предсрочната изискуемост не
може да обезщети кредитора за претърпените от забавеното плащане вреди. На основание чл.79, ал.1 ЗЗД забавеното плащане
представлявало неизпълнение на договора и длъжникът дължал обезщетение на
кредитора за това. Забава можело да съществува както преди, така и след
обявяването на предсрочната изискуемост, поради което обезщетението се дължало
за цялото време на неизпълнението. Уговорките за това обезщетение черпели
основанието си в чл.92 от ЗЗД и представлявали допълнително съглашение към
договора за кредит, поради което можели да бъдат прилагани и след
прекратяването на договора за кредит, доколкото в този случай обезщетението за
забава се приравнявало на пълно неизпълнение.
Моли разпореждането да бъде
отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и
за отхвърлената част от заявлението, включително за разноските.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №861 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против Х.А.Х. от гр.Бургас, за следните суми: 2200
лв. главница по договор за паричен заем №583613, сключен на 6.07.2018г. между
„Креди Йес“ ООД и Х.А.Х., вземанията на кредитора по който били прехвърлени на
заявителя с Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания от
7.03.2019г. между „Креди Йес“ ООД и заявителя като цесионер; 760,16 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 6.08.2018г. до 06.01.2020г.; 683,29
лв.- обезщетение за забава за периода от 6.08.2018г. до подаването на
заявлението в съда; както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Изложени са още доводи, че кредитът
следвало да бъде погасен до 6.01.2020г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски
от по 164,45 лв. с падежна дата всяко шесто число от месеца. Съгласно договора
длъжникът дължал и договорна лихва в размер на 760,16 лв., която следвало да
бъде заплащана на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.
Длъжникът не изпълнил задължението по договора- не направил нито една погасителна
вноска, а срокът на договора изтекъл на 6.01.2020г. /падежа на последната
погасителна вноска/. Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно
общите условия, в случай на забава на плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на задължението. Въз основа на тази уговорка, на
длъжника било начислено и обезщетение за забавено плащане в размер на 683,29
лв. за периода от падежа на първата вноска до датата на подаването на
заявлението в съда. С договора за цесия между заемодателя и заявителя,
задълженията на заемополучателя били прехвърлени изцяло на цесионера, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви.
Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо.
Предвид липсата на изпълнение на
задълженията от страна на длъжника, за заявителя възникнал правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред.
Претендират се деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно
и квитанция за внесена държавна такса, а като доказателства: Договор за паричен
заем и погасителен план към него, ОУ към договора.
Съдът е издал заповед № 649/2.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за
част от разноските.
С обжалваното разпореждане от 2.03.2020г.
/следващо издаването на заповедта, видно от съдържанието му/ е отхвърлено
заявлението в частта относно претенцията за възнаградителната лихва, както и
претенцията за претенцията за мораторна лихва. Изложени са съображения, че договорната
лихва в размер на 3,330% месечно, общо в размер на 760,16 лв., противоречи на
добрите нрави, което съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е основание за
отхвърляне на заявлението в тази му част. Относно обезщетението за забавено
плащане е посочено, че договорът е с падеж на последната месечна погасителна
вноска 6.01.2020г., поради което за периода , посочен в заявлението не била
налице забава върху посочената главница от 2200 лв. Не била обявена
предсрочната изискуемост на кредита, за да се приемело, че целият дълг е
изискуем от посочената в заявлението дата и длъжникът е в забава за плащането му.
Посочената в заявлението лихва за забава надхвърляла почти два пъти размера на
законната лихва върху главницата от 2200 лв. за периода, посочен в заявлението.
Затова съдът е счел, че в тази му част заявлението противоречи на закона по
смисъла на чл.410, ал.2, т.2 ГПК и това е основание за оставянето му без
уважение.
Съразмерно на отхвърлената част
от заявлението са присъдени разноски в размер на 74,19 лв., вместо
претендираните 122,87 лв.
Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е частично основателна. Съображения:
Жалбата е основателна в частта, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение досежно договорната
лихва /възнаградителна лихва/. Въззивната инстанция споделя доводите на
жалбоподателя за неправилност на извода на районния съд, че уговорената от
страните по договора за заем месечна договорна лихва в размер на 3,330 %
противоречи на добрите нрави /без да са изложени конкретни мотиви/.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД,
лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Такава
норма към датата на сключване на процесния договор, а и понастоящем, липсва.
Доколкото в закона липсваше законоустановена горна граница на договорната лихва
при потребителските кредити /т.е. липсваше императивна правна норма, регулираща
размера на възнаградителната лихва/, единственото ограничение на свободата на
договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха
правилата на добрите нрави, поради което съдебната практика приемаше за валидна
уговорка, при която договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер
на законната лихва /в различните хипотези на обезпечен и необезпечен заем/.
Понастоящем такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната
лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК /касаеща ГПР/. Процесната лихва е в размер
на 39,96% годишно /12х 3,330%/. Процесната договорна лихва не надвишава ГПР,
който според договора е 47,992 %, поради което е договорена в рамките на закона.
Основателно е оплакването в
жалбата, че принципно така уговорената договорна лихва не може да противоречи
на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи на
закона /както е в случая/, то тя не може да противоречи на правилата на добрите
нрави. Освен това, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основния
предмет на договора /в случая- тези за главницата и възнаградителната лихва/, които са ясни и разбираеми.
Ето защо, въззивната инстанция
намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в частта,
с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 760,16 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 06.08.2018г. до 06.01.2020г. /Размерът
е получен като от сбора на погасителните вноски от по 164,46 лв. е извадена
сумата, представляваща главницата/. В тази част разпореждането следва да бъде
отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
Относно обезщетението за забавено
плащане.
Съгласно чл.7, ал.1 от договора
за заем, в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят
дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, определена
съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД с ПМС за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Към датата на
подписване на договора определение от МС размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1.01,
съответно от 1.07., на текущата година, плюс 10 процентни пункта. Според
частният жалбоподател тази уговорка по същността си представлява наказателна
лихва за забава.
Въззивната инстанция намира, че
така уговореното обезщетение за забавено плащане на всяка отделна погасителна
вноска не противоречи на закона, както неправилно е приел районния съд, а
дословно възпроизвежда текста на закона- чл.86, ал.1 и 2 ЗЗД. Видно е, че
обезщетението за забава /по терминологията, използвана в заявлението, т.е.-
мораторната лихва от падежа до подаване на заявлението/ се претендира за всяка
отделна падежирала вноска като обща сума, получена от сбора на обезщетенията за
забавено плащане на всички просрочени вноски. В този смисъл неправилен е извода
на районния съд, че същото е начислено върху целия размер на главницата,
считано от 6.08.2018г. /падежът на първата погасителна вноска/. Правилен е
обаче извода на районния съд, че претендирания размер надвишава дължимото
обезщетение за забавено плащане. Изчислена от настоящата съдебна инстанция с
помощта на електронен калкулатор за изчисляване размера на законната лихва /на
основание чл.162 ГПК/, обезщетението за забавено плащане е общо в размер на
239,42 лв. Сумата е изчислена съобразно твърденията в заявлението /в което
липсват данни за неосигурено обезпечение и съответно- за завишаване на
месечните вноски на 270 лв./, като са съобразени размерите на отделните
погасителни вноски съобразно приложения погасителен план, при размер на вноските
164,46 лв. за първите 17 вноски и 164,34 лв. за последната вноска, за периода
от падежа на всяка вноска /6- то число на съответния месец/ до подаването на
заявлението в съда.
Следователно в тази му част
заявлението е основателно до размер от 239,42 лв., поради което разпореждането
следва да бъде отменено и в тази му част, като вместо него се постанови
издаването на заповед за изпълнение и за обезщетение за забавено плащане в
размер на 239,42 лв. За горницата над тази сума до претендираните 683,29 лв. заявлението
следва да бъде отхвърлено, както правилно е процедирал районния съд.
С оглед изхода на делото искането
за разноски е частично основателно. Съразмерно на уважената част от жалбата на
жалбоподателя следва да се присъдят допълнителни деловодни разноски в размер
на 33,71 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане /без номер/ от 2.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№861 по описа за
2020г. на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
против Х.А.Х., за сумата от 760,16 лв., представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 06.08.2018г. до 6.01.2020г., както и за сумата от
239,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, за периода от падежа на всяка вноска до
датата на подаване на заявлението в съда, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заявлението на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община,
район „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4,
против Х.А.Х., ЕГН:********** *** и за следните суми:
- сумата от 760,16 лв. (седемстотин и шестдесет лева и шестнадесет стотинки),
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 06.08.2018г.
до 6.01.2020г.;
- сумата от 239,42 лв. (двеста тридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки) представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, за периода от падежа на съответната
вноска- шесто число на съответния месец
до датата на подаване на заявлението в съда- 7.02.2020г.;
- както и за сумата от 33,71
лв. (тридесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
допълнителни деловодни разноски по ч.гр.д.№861/2020г. по описа на Бургаския районен
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№13352 от 20.03.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, против разпореждане от 2.03.2020г., по ч.гр.д.№861 по описа за
2020г. на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА,
с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК против Х.А.Х., за сумата от 443,87 лв., представляваща разликата
между присъденото обезщетение за забавено плащане /239,42 лв./ и претендираното
в размер на 683,29 лв.
Връща делото на Районен съд-
Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение, както и за даване на указания на заявителя да предяви осъдителен
иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.