МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 440 / 2010 на ШОС
Подсъдимият
Х.Ю.Х. – ЕГН – ********** е предаден
на съд за както следва: 1/ В това, че на 30.11.2009 г. в гр.Шумен
умишлено умъртвил М. Я. П. *** – престъпление
по чл.115 от НК и 2/ И в това, че
при условията на продължавано престъпление за времето от неустановена дата
през 2009 год. до 30.11.2009год. в гр.Шумен придобил и държал огнестрелно
оръжие - един брой газ-сигнален пистолет марка „EKOL”, модел „ASI”, кал. 9 мм, с фабричен номер EAS 820115, преработен ръчно за
стрелба с патрони калибър 9мм, снарядени с метална
сачма, както и боеприпаси - 55 броя калибър 9мм патрони, снарядени
с метална сачма, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339
ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По
делото не е предявен граждански иск.
Разпитан по време на досъдебното
производство обв. Х. е заявил, че разбира
обвинението, дава обяснения като заявява, че е действувал при неизбежна отбрана
или при превишаване на нейните предели. Позицията на подсъдимия Х. Юмел Х. в хода на съдебното производство е, че се признава
за виновен по обвинението. Прави
самопризнания па реда на чл. 371, т.2 от НПК – съкратено съдебно следствие –
глава ХХVІІ от НПК. Изявява изрично становище делото да се разгледа по реда на
тази диференцирана процедура като изрично признава фактите и обстоятелствата от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае събирането на други доказателства. В последната си дума изразява съжаление за случилото
се. Съдът като прецени, че направеното самопризнание се подкрепя от
доказателствата по делото с нарочно определение одобри направеното признание и
определи същото да се ползува при постановяване на присъдата.
От събраните по делото доказателства, направеното
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, гласните и писмени от доказателства
от досъдебното производство, приетите експертизи,
съдът приема следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Х. *** със семейството си. Работи към лизингова къща „Вега”,
като служебните му задължения се свеждали до предприемане на действия по
събиране на необслужвани кредити. Х.Х. има трима братя и две сестри.
Най-големият му брат Б.С.И., заедно със съпругата си Н.Х.Х. и синът им Н.Б.И. живеят във вила западно от блок №84 на ул.”*****”
в гр. Шумен находяща се в непосредствена близост до Старческия дом. Другият
брат Б.Ю.Х. живее заедно с обвиняемия в апартамента на ул.”***” №3.
Подсъдимият
Х.Х. не се води на отчет и контрол в азбучника за отчет на бойното и ловно
оръжие към служба ”КОС” при РУ на МВР - Шумен. На подсъдимия не са издавани
разрешителни за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
През 2008 год. подсъдимия Х.Х. закупил от магазин в курортния комплекс
”Слънчев бряг” фабрично произведен 9 мм. газ-сигнален пистолет, марка „EKOL”, модел ASI” с
фабричен № ЕАS 820115, произведен от турската фирма „EKOL”. Пистолетът бил с
поставена в предната част на цевта муфа с няколко напречни пластини
възпрепятстващи използването на други патрони освен халостни
и газови. Тази муфа с пластини била премахната от подсъдимия и по този начин
била извършена конструктивна промяна в пистолета, така че от същия да е
възможно изстрелване на твърдо тяло способно да порази цел. Х. държал
видоизменения в огнестрелно оръжие пистолет в дома си, а понякога и в
автомобилите, които управлявал.
На
30.11.2009 год. около 19.00 часа пострадалият М. Я. П. и неговият приятел М.А.А.
се отправили към Старческия дом, с намерението да посетят бабата на П., която
живеела във вилния район над блока на ул.”*****” № 84. Тъй като бабата на
пострадалия не била в дома си, двамата тръгнали по обратния път да се придвижат
в посока към района в който живеели. Придвижвайки се по улица ”Акация”,
преминавайки срещу жилищен блок с № 6 на ул.”*****” № 82, те били забелязани от
свидетеля Б.И., който бил със съпругата си Н.Х.. И. им извикал да спрат и да го
изчакат. След като се приближил до тях безпричинно Б.И. нанесъл на М.А. силен
удар с юмрук по главата, вследствие на който свидетелят паднал на земята.
Последният станал и двамата с пострадалия побягнали, но Б.И. ги спрял, като им
казал че се е припознал и за това е ударил М.А., след което му се извинил за
случилото се.
Междувременно съпругата на Б. И. - свидетелката Н.Х. напуснала мястото
на инцидента и отишла в жилището на Х., където по това време освен подсъдимия били
и брат му Б.Х., сестра им Б. Ю.Х. и Н.И. – син на Б.И.. Х. споделила с подсъдимия за това, че
съпругът й се спрял да разговаря с двама непознати, като е ударил единия от
тях. Х. веднага се обадил на брат си Б.И. по мобилния телефон и му казал, че
веднага ще дойде, за да му окаже подкрепа. След това подсъдимият Х. се обадил
на свидетеля А.Д.А. и го повикал с молба да остане при жените в къщата. Заедно
с брат си – св. Б.Х. подсъдимия напуснал жилището. От паркираният пред входа на блока лек автомобил „Мерцедес”
с рег.№ Н 97 93 АХ, собственост на майка му А. О. С., подсъдимият Х. взел
закупения през 2008 год. картечен газ-сигнален пистолет „EKOL”, модел „ASI” с
фабричен № ЕАS 820115, видоизменен в огнестрелно оръжие с калибър 9 мм., зареден с 9 мм. патрони и заедно с брат си се отправили към мястото
на инцидента. Двамата били последвани от Н.И., който разбрал от майка си, че
баща му се „кара с някакви роми”. По пътя успял да изпревари двамата братя и
пръв стигнал при баща си на мястото на инцидента. Веднага се нахвърлил да се
бие с пострадалия М. П. и свидетелят М.А., но баща му го възпрял, който му
казал че всичко е наред. М. П. и приятелят му М.А. тръгнали надолу по улицата с намерението да
се прибират по домовете си, но в този момент пристигнали подсъдимия Х.Х. и брат
му Б.Х.. Х.Х. насочил пистолета снаряден с 9 мм. патрони с метални сачми в посока към бягащия М. П.,
освободил предпазителя, изтеглил назад затворната
рама, прицелил се и произвел пет последователни изстрели, при което П. бил
улучен в лявата част на гръдния кош и
паднал на земята.
Простреляният М. П. бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ към
МБАЛ-Шумен, където минути по-късно починал.
След като произвел изстрелите и видял, че
пострадалият паднал покосен на земята, подсъдимия заедно с двамата си братя и
племенника си се прибрали в дома на Х.. Междувременно пред блока на подсъдимия Х.
пристигнали св. А.А. и св. Б. С.. Подсъдимият дал на двамата свидетели
ключовете за два от ползваните от членовете на семейството автомобили – лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № Н **** АХ и лек автомобил „****” с рег. № Н****
АР и им поръчал да ги откарат на
охраняемия паркинг в кв. ”Б,Б” гр. Шумен, тъй като се опасявал, че близките на
пострадалия П. ще ги потрошат в отговор на нападението над пострадалия Мариян П..
После предал на св. А.А. оръжието, с което прострелял П. - газ-сигнален
пистолет „EKOL”, модел ASI” с пълнител с 9 бр.патрони и кутийка, съдържащо 35 бр.
патрони калибър 9 мм., и му поръчал да ги скрие някъде. Свидетелите А. А.
и Б. С. откарали двата автомобила на охраняемия общински паркинг, платили
дължимата такса за паркинг и оставили там колите. Отправили се към дома на св. М.
М. М., известен с прякора М. и там му предали ключовете от двата автомобила и
касовите бележки за платения паркинг. В близост до къщата на М., в храст до
беседка, намираща се улица ”Люботрън” гр. Шумен те
скрили торбичката с предадения им от подсъдимия Х. газ-сигнален
пистолет „EKOL” и кутийката с патрони.
Приетата фактическа обстановка се доказва от обясненията
на подсъдимия
Х.Х. и направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК. В
подкрепа на това са и показанията на разпитаните
свидетели – М.А.А., Б, А. С., А.Д.А., Е.К.М., П.Н.Д., Т.З.Т., Д.В.И., Н.Б.И., Б,
А. С., Б.Ю.Х., Б.С.И., М.М.М., Н.Х.Х., Н.Х.Б., А.П.Х., М.Р.Н., Л.Ф.Л., Л. Ф. Х.,
С.С.Ю., Д.В.М.. Тези показания са в унисон и от приложените писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум
/стр.2-5 том І-ви/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум/
стр.6-9 том І-ви/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
/стр.10-12 том І-ви/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
/стр.14-17 том І-ви/, протокол за оглед на труп и фотоалбум /стр.19-24 том
І-ви/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /стр.26-29 том І-ви/,протокол
за претърсване и изземване и фотоалбум /стр.31-33 том І-ви/, протокол за
претърсване и изземване и фотоалбум /стр.35-36 том І-ви/, протокол за
претърсване и изземване и фотоалбум /стр.38-40 том І-ви/, протоколи за разпити
на обвиняем /стр.61-66 том І-ви/, протокол за разпит на обвиняем /стр.68 том
І-ви/, протокол за личен обиск на лице /стр.70 от том І-ви/, протокол за разпит
на свидетел пред съдия /стр.84-89 от том І-ви/, протокол за разпит на свидетел
пред съдия /стр.90-95 от том І-ви/,
протокол за разпит на свидетел пред съдия /стр.96-100 от том І-ви/, протокол за
разпит на свидетел пред съдия /стр.101-104 от том І-ви/, протокол за разпит на
свидетел /стр.2 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.4-5 от том
ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.7 от том ІІ-ри/, протокол за разпит
на свидетел /стр.9 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.11 от том
ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.13-14 от том ІІ-ри/, протокол за
разпит на свидетел /стр.15-16 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел
/стр.18 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр. 20-21 от том
ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.23-24 от том ІІ-ри/, протокол за
разпит на свидетел /стр.26-27 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел
/стр.31-32 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.35-36 от том
ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.37 от том ІІ-ри/, протокол за
разпит на свидетел /стр.38 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел
/стр.39 от том ІІ-ри/, протокол за разпит на свидетел /стр.40 от том ІІ-ри/,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /стр.41 от том ІІ-ри/,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /стр.42 от том ІІ-ри/,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /стр.43 от том ІІ-ри/,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /стр.44 от том ІІ-ри/,
протокол за доброволно предаване /стр.45 от том ІІ-ри/, протокол за доброволно
предаване /стр.46 от том ІІ-ри/, протокол № 201 за извършена комплексна
(съдебно-балистична и трасологична) експертиза
/стр.50-55 от том ІІ-ри/, протокол № 204 за извършена комплексна
(съдебно-балистична и трасологична) експертиза
/стр.59-64 от том ІІ-ри/, протокол за извършена съдебно-балистична експертиза
/стр.71-72 от том ІІ-ри/, акт за изстреляни /унищожени/ бойни припаси /стр.73
от том ІІ-ри/, протокол за извършена химическа експертиза № 27 /стр.76-77 от
том ІІ-ри/, протокол за извършена физикохимична експертиза /стр.90-91 от том
ІІ-ри/, химическа експертиза № 265 /стр.95 от том ІІ-ри/, съдебно-химическа
експертиза /стр.100-101 от том ІІ-ри/, съдебно-медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп № 111/2009 г. /стр.106-111 от том
ІІ-ри/, съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 35/2009 г. /стр.115-118 от том ІІ-ри/, съдебно-медицинска
експертиза за освидетелстване на живо лице № 490/09 г. /стр.122-123 от том
ІІ-ри/, експертна справка № 28 /стр.3 от том ІІІ-ти/, протокол за извършена
физикохимична експертиза № 10 /НАР-116 /стр.8-9 от том ІІІ-ти/, протокол за
извършена физикохимическа експертиза № 13 /стр.17-20 от том ІІІ-ти/, комплексна
съдебно - психиатрична / психологична експертиза /стр.24-34 от том ІІІ-ти/,
удостоверение за наследници /стр.80 от том ІІІ-ти/, препис-извлечение от акт за
смърт /стр.81 от том ІІІ-ти/, разпечатки на мобилни номера /стр.84-85 от том
ІІІ-ти/, свидетелство за съдимост /стр.100-101 от том ІІІ-ти/, протокол за
разпит на свидетел /стр.111-112 от том ІІІ-ти/, протокол за разпит на свидетел
/стр.113-114 от том ІІІ-ти/, протокол за разпит на свидетел /стр.115-116 от том
ІІІ-ти/, протокол за разпит на свидетел /стр.117-118 от том ІІІ-ти/, повторна комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно психологична
експертиза /стр.124-135 от том ІІІ-ти/.
От
заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при произведеният изстрел проектилът
е пронизал гръдния кош в ляво, преминал е през меките тъкани на лявата подмишнична яма, през междуребрените мускули между 4 и 5
ляво ребро, през плеврата, пробил левия бял дроб и от там навлязъл в околосърцевата торбичка и десния бял дроб, където пробил
междуребрените мускули между 4 и 5 -то ребро и завършил сляпо в задната част на
дясната подмишнична ямка. Непосредствена причина за
смъртта на М. Я. П. е острата и масивна предимно вътрешна кръвозагуба.
Същата ведно с нахлулия въздух в гръдната кухина са довели до бързопрогресираща сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност.
От
назначената в хода на досъдебното производство тройна
съдебно -психиатрична експертиза заключава, че в психичния статус на подсъдимия
Х. към момента на извършеното убийство не се установяват болестни психопаталогични симптоми или синдроми, белег на качествено
разстроена психична дейност, на продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Анализът на свидетелските показания, на показанията на
освидетелствания, на споделеното от подсъдими / тогава обвиняем / пред
експертната комисия, обосновава становището на вещите лица по назначената СПЕ,
че същият не е бил в състояние на физиологичен афект. Към момента на извършване
на престъплението, както и към момента на освидетелстване, подсъдимия Х.Х. е
разполагал и разполага с психична годност да разбира свойството и значението на
своите постъпки, могъл е да ръководи действията си и да предвижда последствията
от тях.
Назначената
в хода на разследването съдебно-балистична експертиза заключава, че
представения за изследване пистолет, иззет с протокол за оглед на
местопроизшествието в района на улица ”Люботрън” е
фабрично произведен 9 мм. газ-сигнален пистолет „EKOL”, модел „ASI” с
фабричен номер EAS 820115, произведен от турската фирма „EKOL”, с
тактико-технически данни както следва: калибър – 9 мм., обща дължина -345 мм, дебелина-48 мм, височина -180 мм; тегло -1460 гр.; капацитет – 25+1 патрона. При
извършения оглед на пистолета се установява, че е видоизменен така, че снаряден
с подходящи боеприпаси да се използва като огнестрелно оръжие. Същият е
технически изправен, годен е да произвежда изстрели, и е произвел такива.
Представените
за изследване 50 броя патрони, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие
в района на улица „Люботрън” са определени както
следва: 44 бр. фабрично изработени 9 мм. патрони снаредени с
метална сачма; 6 броя 9 мм. газови патрони PA CS - патрони с раздразващо
вещество CS. Всички патрони са годни за използване по предназначение с
изключение на един от тези снаредени с метална сачма.
Представените за изследване 5 броя гилзи / 4 бр. иззети
с протокол за оглед на местопрестъплението от 30.11.2009 и една предадена с
протокол за доброволно предаване / са гилзи кал. 9 мм. от патрони снаредени със
сачма, като тези иззети при извършения оглед на местопроизшествието.
Съгласно заключението на СБЕ представените за изследване 5 броя гилзи са
изстреляни от газ-сигнален пистолет „EKOL”, модел „ASI” с фабричен номер EAS
820115 - обект №1 на настоящата експертиза. Становището на вещото лице по СБЕ
е, че представената за изследване сачма / иззета при извършения оглед и
аутопсия на трупа/ може да бъде използвана за снаредяване
на представените за изследване 5 броя гилзи, както и да е била снарядена в някоя от тях.
Назначената физико-химическа експертиза заключава, че
около разкъсванията по двете блузи не се установяват затопявания на влакната,
опушвания и други отлагания. Отсъствието на капсулни микроследи от изстрел означава, че ако разкъсванията са
пробойни от изстрел, то той е извън дистанцията на т.н. „близък изстрел”, който
за пистолета е около 100 см.
Тук следва да се отбележи, че обясненията на
подсъдимия Х. са годни доказателствени средства. Същите се подкрепят от
доказателствата по делото, поради което са кредитирани в пълен обем. Всъщност
така описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните. Защитата на
подсъдимия оспорва само формата на вината и умисъла,
които касаят правната квалификация.
Анализът
на установената фактическа обстановка дава основание за квалифициране
деятелността на подсъдимия Х.Ю.Х. като съставомерна
по следните законови текстове:
Първо – по чл.115 от НК, поради
следните съображения
-
активните
действия на подсъдимия са били насочени към умъртвяване на пострадалия и
обективно са довели до смъртта му. Касае се за няколко - 5 на брой, произведени
изстрела от подсъдимия Х., като пистолета е бил насочен към пострадалия и то в
жизнено важна област на тялото му.
-
от субективна
страна посегателството е реализирано от дееца с пряко насочен умисъл като форма
на вина, обусловен от съзнанието от страна на обвиняемия на общественоопасния
му характер, предвиждане на неговите общественоопасни последици и искане те да
настъпят. Съдържанието на умисъла се обосновава от вида на използваното оръжие
и от уязвимостта на органа, върху който е насочено посегателството.
Второ – по чл.339, ал.1 пр.1 и
2-ро от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК – свеждаща се до придобиване и държане на огнестрелно
оръжие един брой газ-сигнален пистолет марка „EKOL”, модел „ASI”, 9 мм, с фабричен номер EAS 820115, преработен ръчно за
стрелба с патрони, калибър 9мм, снарядени с метална
сачма, както и на боеприпаси - 55 броя, калибър 9мм патрони, снарядени с метална сачма, без да има за това надлежно
разрешение, като деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление.
По
отношение на деянието по чл. 115 от НК: Обектът на престъплението по чл. 115 от НК е животът
на пострадалия, върху когото е въздействувано пряко и
непосредствено, като по този начин са увредени обществените отношения свързани
с неприкосновеността на човешкия живот, неговите качества, състояние,
поведение. Убийството е най тежкото престъпление против личността, защото
засяга най важното благо на човека – неговия живот. Човешкият живот е
изключителна ценност, заради което се ползува от засилена наказателноправна
защита. Затова той не може да бъде отнет дори със съгласието на пострадалия. По
същите съображения е криминализирано не само умишленото, но и непредпазливото
убийство. В случая е без значение здравословното състояние на пострадалия тъй
като се посяга конкретно на правото на живот, което е защитено от закона.
Независимо от това в конкретния случай не са констатирани болестни изменения на
организма, които да причинят настъпването на смъртта. От обективна страна убийството се изразява в умъртвяване на друг
човек. Това умъртвяване може да бъде извършено по различни начини. В конкретния
казус изпълнителното деяние е осъществено чрез активни действия върху организма
на пострадалия с огнестрелно оръжие годно да произвежда изстрели и е произвело
изстрели. Уврежданията са причинени чрез произвеждане на изстрели така, че да
се предизвика неговата биологична смърт. Деянието е довършено, като е налице
достатъчна по интензитет изпълнителна дейност, която обективно и закономерно е
довела до смъртта на жертвата – съдебно медицинската експертизи. Субектът на
престъплението е всяко наказателно отговорно вменяемо лице. Подсъдимият Х.Х. е
пълнолетен. Същият е вменяем. По делото не са събрани доказателства, указващи
че подсъдимият е имал или има някакви психиатрични проблеми. Не са констатирани
прекарани заболявания или травми, имащи значение за възможността му правилно да
възприема факти и обстоятелства от значението за делото, за възможността му да
разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си или
имащи значение за правната квалификация на деянието и индивидуализацията на
наказанието. Ето защо по делото не съществува съмнение относно психическото му
състояние и вменяемост. Поради което и съдът приема, че подсъдимият Х.Х. е
пълнолетно наказателно отговорно лице, което може да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е реализирано при
пряк умисъл, изразяващ се в съзнаване от дееца на общественоопасния характер на
деянието му, искане настъпването на смъртта на пострадалия и този резултат. Съдържанието на умисъла се
извежда от уязвимостта върху органите, върху които е насочено посегателството,
от броя и на произведените изстрели, от тяхната насоченост, от използваното
оръжие. В случая подсъдимия Х.Х. е съзнавал, че със многобройността на произведените
изстрели, тяхната насоченост и по начина по който действува може да причини
смъртта на пострадалия и въпреки това не се отказал от своите действия, защото
е целял този резултат. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Той е
съзнавал, че от неговите действия може да настъпи престъпния резултат – смъртта
и го е желаел. Той е съзнавал, че с произведените изстрели може да причини
смъртта на пострадалия и въпреки това не се е отказал от своите действия.
Деянието е извършено при пряк умисъл и поради обстоятелството, че в съзнанието
на подсъдимия е съществувала представата, че от нараняването може да последва
смърт, т.е. налице е субективното отношение на дееца към всички елементи от
престъпния състав. Умисълът е пряк, тъй като обществено опасните последици са
пряко целени от дееца.
Съдът намира, че в случая не може да намери
приложение хипотезата на чл. 118 от НК вр. чл. 115 от НК, поради следното: За състава на престъплението по чл. 118 НК е необходимо да
се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което
е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против
виновния или неговите близки. За това престъпление е характерно, от една
страна, че решението за извършване на убийството възниква внезапно в състояние
на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка
обида или клевета против виновния или неговите близки, и, от друга страна, че
то се извършва в същото състояние. Под силно раздразнение се разбира такова
състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата,
че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при
който е налице само едно ограничение в значителна степен на ръководене на
постъпките по смисъла на чл. 13 НК, а не до патологически, при който е
изключена способността на дееца да ръководи постъпките си. Средствата, с които
се предизвиква състоянието на силното раздразнение, са изчерпателно изброени в
закона. Затова ако същото е предизвикано с други средства, а не с тези,
посочени в закона, съставът на чл. 118 НК не е налице. Ако състоянието на силно
раздразнение е предизвикано със средствата, посочени в закона, но от друго
лице, а не от пострадалия, или ако за това състояние има вина самият деец,
извършеното убийство не може да се квалифицира по чл. 118 НК. Насилието, с което
се предизвиква състоянието на силно раздразнение, може да бъде както физическо,
така и психическо. Насилието, тежката обида и клеветата, с които се предизвиква
състоянието на силно раздразнение, трябва обективно да съществуват. Не всяка
обида може да послужи като основание за прилагане на чл. 118 НК. Изисква се
обидата да бъде "тежка". А такава е тази обида, която от гледището на
морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца - Постановление № 2 от 1957 изм. и доп. с Тълкувателно Постановление № 7 от 1987 Пленум ВС.
Хипотезата на чл. 118 от НК изисква на първо място дееца в момента на
извършване на престъплението да е бил в състояние на силно раздразнение.
Силното раздразнение, което се изисква по смисъла на закона не е това което се
влага като общоприет разговорен термин. Това е особено психическо състояние при
което съзнанието е толкова стеснено, че същото покрива или се доближава в
максимален обем до признаците на физиологичен афект. В конкретния казус и видно
от съдебно психиатричната и психологична експертиза подсъдимият Х.Х. е могъл да
разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Липсват
основания за вродена или придобита интелектуална инсуфициентност. Не страда от
душевно заболяване. Няма интензивни параметри, които да достигат до нива на
интензивен физиологичен афект. Отсъствуват и каквито и да е белези на
патологичен душевен живот. На второ място, необходимо е това състояние на силно
раздразнение да е било предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или
клевета или по друг противоправен начин и то такива, от които са настъпили или
биха могли да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. От
приетата фактическа обстановка, която се признава и от подсъдимия липсват
данни, които да сочат на поведение на пострадалия насочено към подсъдимия. Т.е.
дори да се приеме, че поведението на пострадалия да е било такова, че да е
неприятно на подсъдимият, то не са налице последващите изискващи се от закона
последици – да са настъпили или да е било възможно настъпването на тежки
последици за извършителя или негови ближни. Съдът приема, че не са налице
доказателства за възможни или действително настъпили последици на подсъдимия
или неговите ближни. Нещо повече закона изисква тези последици да не са каквито
и да е, а тежки. Т.е. изискват се последици, които не са от кръга на обичайните
и ежедневните. В случая липсват последици от такова естество. На трето място
това поведение на пострадалия, както и последвалото силно раздразнение у
подсъдимия следва да са в логическа връзка и последователност, неразкъсани във времето и пространството. В случая тази
връзка изобщо не съществува. Доказа се, че
процесната вечер подсъдимият и пострадалия не
са влизали в пререкания, дразги или свади. Т.е.
първопричината за тази тяхна среща по никакъв начин не може да бъде вменена
като вина или като инициативност на пострадалия, за да може от това негово
поведение да се черпят по късно правни доводи в полза на подсъдимият. Нещо
повече, установено е че първопричината за спречкването е поведението на свидетеля
Б.И., който е нанесъл удари на пострадалия. Решение
№ 40 от 7.III.1996 г. по н. д. № 323/95 г., I н о. Или в обобщение – за
да е налице хипотезата на чл. 118 от НК посочените три предпоставки следва да
бъдат кумулативно изпълнени. В
разглеждания случай настоящия състав приема, че това не е така, нещо повече не
е налице нито една от трите предпоставки. Поради изложените съображение съдът
приема че хипотезата на чл. 118 вр. чл. 115 от НК е неприложима.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 119 от НК. От
така приетата фактическа обстановка и изложени по горе съображения, съдът
приема че към момента на деянието не е имало нападение срещу подсъдимия Х. от
страна на пострадалия. Дори и хипотетично да се приеме, че пострадалия е бил
този, чието поведение е било агресивно, то не са налице действия на насилие от
страна на починалия насочени към подсъдимия. В разглеждания казус подсъдимият Х. не е
насочил своите действия към “отблъсване”
на нападението, защото такова е нямало. Съдът приема, че убийството не е
извършено в състояние на превишаване пределите на неизбежната отбрана. Това е
така, тъй като пострадалия по никакъв начин не е провокирал с активни действия
нападение от подсъдимия. За състава на
престъплението по чл. 119 НК е необходимо да е налице едно непосредствено,
реално съществуващо противоправно нападение срещу властта или срещу личността
или имота на нападнатия или на другиго, за отблъскване на което не се е
налагало извършване на убийство. При решаване на въпроса дали е налице, или не
превишаване пределите на неизбежната отбрана трябва да се вземат предвид не
само силата и интензивността на нападението и отбраната, но и характерът на
защитеното и увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, и
обстановката, в която се намират отбраняващият и нападателят. Ако при тази
преценка в зависимост от обстоятелствата се установи, че за отблъскването на
противоправното нападение не се е налагало извършването на убийството, ще е
налице съставът на чл. 119 НК. Престъплението по чл. 119 НК е умишлено
престъпление. Затова при извършването му виновният трябва да съзнава, че
превишава пределите на неизбежната отбрана - Постановление № 2 от 1957 изм. и доп. с
Тълкувателно Постановление № 7 от 1987 Пленум ВС. Нападението може да бъде извършено с едно или
с няколко действия или бездействия. Обикновено нападението се осъществява с
активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Неизбежната
отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Не може да се
позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от
живот или да нанесе телесна повреда другиму. Нападението е непосредствено не
само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и
непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси,
личността или законните права на гражданите. Неизбежна отбрана не е допустима
при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение. Нападението е прекратено,
когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам не е
отказал да го завърши, завършил го е и др. Кратковременното прекъсване на
нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на
нападението. Съответствието между защитата и нападението се определя от
съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на
нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на
опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана,
средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. Превишаване
пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно
изразено и не буди никакво съмнение - Постановление № 12 от 1973 на Пленум
ВС. Но изложените съображения са
само при условие, че се приеме, че по отношение на подсъдимия е имало някакво
нападение, заплаха от страна на пострадалия. В случая настоящия състав
категорично отхвърля тази теза. Всъщност в пледоарията си по късно защитата се
отказа от пледиране за нападение “Прокуратурата
не го приема за доказано и аз няма да искам това”.
Защитата излага тезата, че в създалата се обстановка подсъдимия
не е преценил какво точно става. Бил е уплашен, объркан и произвел изстрелите. Според защитата, той не
е бил наясно кой каква роля има и кой какво прави. Спаред
нея е налице мнима неизбежна отбрана. И е на лице грешка относно
действителността на нападението. Позовава се на т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 12 от
1973 година на ВС. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 122 - убийство по
непредпазливост.
Съдът намира, че в случая не може да намери
приложение и хипотезата на чл. 122, ал.1 НК, поради следното: Хипотезата на чл.
122, ал.1 от НК може да бъда реализирана под формата на два вида непредпазливост:
1/ несъзнавана непредпазливост и 2/ самонадеяност. Разликата между евентуалния
умисъл по чл. 11, ал. 2, предл. последно НК и
несъзнаваната непредпазливост по чл. 11, ал. 3, предл.
1 НК е в субективното отношение на дееца към резултата от деянието: в първия
случай в съзнанието на дееца има представи за общественоопасния характер на
извършваното от него, има представи за общественоопасните последици, към чието
настъпване директно той не се стреми, не ги иска, но ги допуска и се съгласява
с евентуалното им настъпване; във втория случай - при несъзнаваната
непредпазливост в съзнанието на дееца въобще няма представа за настъпването на
общественоопасните последици - деецът нито иска, нито допуска настъпването на
тези последици, но обективно е бил длъжен и субективно е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последиците, т. е. самата липса на представа
за общественоопасните последици от деянието му е наказателноправно укорима, щом като не е имало обективни и субективни пречки
да предвиди тези последици. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира от извършеното от него. При произвеждане на
многобройни изстрели – 5 на брой очертават умисъл за убийство по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 НК – пряк умисъл. За да е налице евентуален умисъл към убийство, е
необходимо не само допускане на резултата, което в случая не е налице, но и
съзнаване на общественоопасния характер на причинителската
дейност - чл. 11, ал. 2, пр. 2 НК. Този интелектуален елемент не е бил налице
по посочените вече причини. Тук липсва незнание или грешка. Съдът не приема, че
деянието е извършено при хипотезата на чл. 122, ал.1 от НК под формата на
самонадеяност. Вярно е, че разграничителната линия между тези две форми на
вината - евентуалния умисъл и самонадеяността е много близка, но именно това
налага, при изследването на въпроса дали се касае до евентуален умисъл или до
самонадеяност да се преценяват всички обстоятелства, влизащи в интелектуалния и
волеви момент, включително и освен на своите представи за ненастъпването
на престъпния резултат подсъдимият разчитал ли е и на нещо друго. Защото от
отговора на този въпрос може да се направи и обоснованият извод дали се касае
до пряк/евентуален умисъл или до престъпна
самонадеяност. В конкретния случай по делото има доказателства, че подсъдимият
не се е отнасял безразлично към настъпването на общественоопасните последици.
Нещо повече, той е искал тяхното настъпване. Самонадеяност е налице, и когато
деецът се уповава, освен на определени обстоятелства, които с оглед на
интелектуалното му развитие създават у него, макар и необоснована увереност, че
в конкретния случай престъпният резултат няма да настъпи, и на такива, свързани
с поведението на пострадалия или са обективно закономерни. Настоящият състав
намира, че подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици,
поради което и деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Изводът, че убийството е извършено при пряк умисъл е
фактически обоснован, тъй като се извежда от конкретните доказателства. Ако
деецът въздействува непосредствено върху лицето, ако въздействува многократно,
с значителна сила и интензитет, със средство годно да произвежда изстрели той
съзнава, че смъртта ще настъпи, затова деянието му е умишлено убийство. В тази връзка са Решение
№ 7 по н.д. № 5 / 98 на ВС, Решение № 523 по н.д. 468 / 99 ІІ н.о. ВКС, Решение
№ 183 по н.д. № 69 / 2000 І н.о. ВКС, Решение 451 по н.д. № 393 / 2000 І н.о.
на ВКС, Решение № 57 по н.д. 47 / 1979 ОСНК.
Защитата застъпва и тезата за престъпление по чл. 124
от НК. Това свое виждане аргументира отново с умисъла.
Счита, че тъй като оръжието не е бойно, то е създало увереността, че няма да
настъпи трагичния резултат като по механизма на причинно следствения процес,
първо е причинено телесно увреждане, а смъртта е настъпила после. Причинена е
тежка телесна повреда, проникващо нараняване, а смъртта е като резултат от кръвозагубата от пробиването на двете крила на белия дроб. Поради
което счита, че е налице смърт при условията на чл.124 от НК.
Съдът счита, че не се касае за деяние по чл. 124 от НК, както пледира защитата. Това престъпление е със смесена форма на вина.
Изразява се в причиняване на умишлена телесна повреда и едновременно с това
непредпазлива форма на вина по отношение на смъртта на пострадалия. Разликата
между умишленото убийство (чл. 115 НК) и умишлената телесна повреда, от която
по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалия (чл. 124 НК) се състои в
различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В първия случай
деецът проявява умисъл, а във втория случай - непредпазливост по отношение на
смъртния резултат. Субективната страна на поведението обаче е само отражение на
обективната страна в съзнанието на дееца. Следователно съществува и обективна
разлика между поведението в двете хипотези - между деянието, с което умишлено
се причинява смърт (чл. 115 НК), и деянието, с което по непредпазливост се
причинява смърт вследствие на умишлена телесна повреда (чл. 124 НК). Двете
деяния се различават по своята обективна характеристика. За да се установи, какво е било психическото
отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат, трябва да се
изследва обективната страна на поведението му: характера, насоката и силата на
извършеното действие; способа на извършването му; средствата, използувани за
засягане на пострадалия; органите на човешкото тяло, които са засегнати;
причинените непосредствени наранявания и др. В зависимост от всичко това ще се
прецени, дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост - Решение
№ 40 от 7.III.1996 г. по н. д. № 323/95 г., I н. о., В разглеждания случай е безспорно установено,
че подсъдимият Х.Х. е произвел множество изстрели - 5 на бр. с оръжие годно да
произвежда изстрели. Оръжието макар и газово е пригодено да произвежда изстрели
с огнестрелни боеприпаси. И произведените изстрели са с огнестрелни боеприпаси.
Действително само един от произведените изстрели е уцелил пострадалия. Но
тяхната многобройност и насоченост / към пострадалия / говорят за неговото
желание и умисъл – да порази пострадалия, да го убие. (вж. заключението на съдебномедицинската
експертиза ). Тези обективни особености на поведението на подсъдимия, стреляйки
към пострадалия, с риск да нарани и други хора, по отношение на лице което се е
отдалечавало от него обективират умисъла
му да причини смъртта, а не телесна повреда на пострадалия – Решение № 70 от 23.II.1990 г. по н. д. №
45/89 г., II н. о., Решение № 621 от 23.VIII.1991 г. по н. д. № 456/91 г., I н.
о. Освен това при такова
сериозно общо въздействие върху пострадалия, довели до реално изразена опасност
за живота и настъпилата смърт е невъзможно да се приеме умисъл към телесна
повреда.
По отношение на деянието по чл. 339, ал.1, вр.
чл. 26 от НК: 1/.
От обективна страна престъплението е осъществено със самото нарушаване на
установения специален режим / т.е. придобиване и държане без надлежно
разрешение/. Предметът на престъплението е фабрично произведен 9мм газ-сигнален пистолет „EKOL”,
модел „ASI” с фабричен номер EAS
820115, произведен от турската фирма „EKOL”, с тактико-технически данни както следва: калибър – 9мм., обща
дължина - 345мм, дебелина-48мм, височина-180мм; тегло-1460гр.; капацитет – 25+1
патрона. При извършения оглед на пистолета се установява, че е видоизменен така, че снаряден с подходящи боеприпаси да
се използва като огнестрелно оръжие. Същият е технически изправен, годен е да
произвежда изстрели, и е произвел такива.
Представените за изследване 50 броя патрони, иззети с протокол за оглед
на местопроизшествие в района на улица „Люботрън” са
определени както следва: 44 бр. фабрично изработени 9мм. патрони снаредени с метална сачма; 6 броя 9мм. газови патрони PA CS- патрони с раздразващо
вещество CS. Всички патрони са годни за използване по
предназначение с изключение на един от тези снаредени
с метална сачма. Представените за изследване 5 броя гилзи/ 4 иззети с протокол
за оглед на местопрестъплението от 30.11.2009 и една предадена с протокол за
доброволно предаване/ са гилзи кал. 9мм. от патрони снаредени
със сачма, като тези иззети при извършения оглед на местопроизшествието. Представените
за изследване 5 броя гилзи са изстреляни от газ-сигнален
пистолет„EKOL”, модел „ASI”
с фабричен номер EAS 820115 - обект №1. Становището
на вещото лице по СБЕ е, че представената за изследване сачма / иззета при
извършения оглед и аутопсия на трупа/ може да бъде използвана за снаредяване на представените за изследване 5 броя гилзи,
както и да е била снарядена в някоя от тях.
Видно от справка РУ на МВР Шумен подсъдимия няма издадено разрешително за носене и
притежаване на огнестрелно оръжие. 2/.
Изпълнителното деяние в конкретния случай е в две форми придобил и държал, без
за това да има надлежно разрешение. За придобиването на оръжието и боепрепасите законодателя не е предвидил разграничения,
т.е. не прави разлика дали са придобити по правомерен / наследство, дарение /
или неправомерен начин / кражба /, както дали е по възмезден или безвъзмезден
начин. В настоящия казус придобиването е
станало с купуването на оръжието и боеприпасите. По отношение на второто
изпълнително деяние - държане, съдът счита също за безспорно доказано. За
държането не се изисква същото да е реализирано в по продължителен период и да
е непрекъснато. В чл. 339 от НК няма
срок на държане, през който деянието да не е съставомерно,
поради което същото е съставомерно дори то да е в
рамките на няколко часа. Терминът “държи“ е юридически и е в смисъл на упражняване на фактическа
власт върху вещ, а не в общочовешкия смисъл на държане. В този смисъл от момента,
в който подсъдимия е установил своята власт над вещта, той вече я държи, дори и
да не е била непрекъснато в ръцете му.
Достатъчно е че тази фактическа власт не е прекъсвала от началния до
крайния момент. Деянието е реализирано
при условията на чл. 26, ал.1 от НК - деянието
е извършено при условията на продължавано престъпление – от неустановена дата
през 2009 година до 30.11. 2009 година. 3/.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал
обстоятелството, че няма надлежно разрешение и е реализирал изпълнителното
деяние на престъплението визирано в посочения по горе текст, поради което съдът
приема, че същото е осъществено с пряк умисъл. В случая е налице, както
волевия, така и интелектуалния елемент.
В предвид съвкупността от всички тези обстоятелства и
анализът на така установената фактическа обстановка дават основание на съда да
приеме, подсъдимия Х.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението престъпление по чл.115 от НК и това по чл.
339 ал.1 пр.1-во и 2-ро от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до незачитане на чуждия човешки живот, подценяване на правно защитени интереси
на човешката личност, както и разрешителния режим за придобиване, държане и
използуване на огнестрелни оръжия.
При индивидуализацията на наказанието: И по отношение на двете престъпления взе предвид
следното: Престъплението по чл. 115 от НК е извършено на 30.11.2009 година, а
това по чл. 339, ал.1 вр. чл. 26 от НК – от
неустановена дата на 2009 год. до 30.11.2009 година.
Тогава е бил в сила чл. 58-а от НК / ДВ бр. 27 от 2009 година / съгласно който ”Когато в производството по чл.
372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда,
той не може да наложи най -тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени
различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на
чл. 55 от НК”. Тестът на чл. 58-а от НК
в тази му редакция настоящия състав приема, че е по благоприятен за подсъдимия,
от този в ДВ бр. 26 / 2010 година съгласно който: “Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм.,
бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.(2) В случаите по
чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието
доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор
заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.(3) Съдът определя
размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален
размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода,
определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено
в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца.” Това е така
тъй като в настоящата редакция размера на наказанието / когато няма предвидени
алтернативи, какъвто е настоящия случай / се определя по правилата на чл. 54 от НК, след което така определения размер може да бъде намален най много с една
трета. Т.е. при този начин на определяне на наказанието, дори след неговото
намаляване може да не се стигне до налагане на наказанието под предвидения
минимум. Докато в редакцията на текста към момента на извършването на деянието,
наказанието при всички случай ще бъде определено под минимума и то без да се
поставя долна граница. Чл. 58-а от НК /
ДВ. Бр. 26 / 2010 година / също предоставя възможност за приложението на чл. 55
от НК / в ал. 4 / но при условие, че са налице предпоставките за това и това би
било по благоприятния режим. В старата
редакция на чл. 58-а от НК приложението на чл. 55 от НК е безусловно. Освен
всичко това настоящия състав намира, че не са налице нито многобройни нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /съображения за това ще се
изложат по долу/ поради което не може да намери приложението на чл. 58-а, ал.4
/ ДВ. Бр. 26/2010 /. Поради което при определяне на наказанията и за двете
престъпления съдът приложи разпоредбата на чл. 58-а от НК в редакцията и от ДВ
бр. 27 / 2009 година, която дава възможност за безусловно приложение на чл. 55
от НК дори и предпоставките за това да не са налице.
По отношение на престъплението по чл. 339 от НК:
Съдът приложи разпоредбата на този текст в редакцията му от Дв
бр. 92 / 2002 година като по благоприятна за подсъдимия. В тази редакция
предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест години. В редакцията на
ДВ. Бр. 26 / 2010 година законодателя е предвидел наказание лишаване от свобода
от две до осем години. Текстът към момента на извършване на престъплението е по
благоприятен за подсъдимия, тъй като на първо място предвидения максимум е по
нисък и на второ място няма предвиден минимум. Поради което и определи
наказанието по чл. 339, ал.1 от НК по размера предвиден в редакцията му от 2002
година.
След тези уточнение за да определи конкретния вид и
размер на наказанията съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
високата степен на обществена опасност на деянията и все повече увеличаващата
се агресия и посегателства срещу личността. Взе предвид и висящите му съдебни
производства / като характеристични данни /. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства отчете липсата на предходни осъждания – чисто свидетелство за
съдимост и младата му възраст. При тези
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че не са налице такива
които би могла да определи като изключителни. В същото време те не са и
многобройни. Съобразявайки изложеното и при приложението на чл. 55 от НК определи наказанието по чл.115 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК вр.
чл. 58-а от НК / ред. ДВ. бр. 27 от 2009 г./
на подсъдимия Х.Х. на 8 – осем
години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието в затворническо заведение от закрит тип. За престъплението по чл.339, ал.1 пр.1-во и 2-ро от НК / ред. ДВ. бр.92 от 2002 г. / във вр. с
чл.26 ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК вр.
58-а от НК / ред. ДВ. бр. 27 от 2009 г./ му
наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 2 - две години. 2/ задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 - две години с честота 2 - два
пъти седмично. 3 / безвъзмезден труд в
полза на обществото за 2 – две години
по 250 -
двеста и петдесет часа годишно за всяка от годините. С така определения
размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и
лична превенция, както и ще въздейства върху дееца да спазва за в бъдеще
установения в страната правов ред. За поправянето на подсъдимия, а и с оглед на
определения размер, наложеното наказание следва да се търпи ефективно.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия Х.Ю.Х.
из между така определените му наказание в размер на по тежкото, а именно 8 – осем години лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимия Х. е бил с мярка “задържане под
стража” по настоящото дело, а именно считано от 03.12.2009 година.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Х.Ю.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 1595,16 лева /
хиляда петстотин деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки / като разноски
направени в досъдебното производство, както и сумата от 5 - пет лева за
издаването на изпълнителен лист.
Веществените доказателства по делото съдът
постанови да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което се
разпореди с тях както следва:
1/ косми от главата на пострадалия Мариян Я. П.; ноктени изрезки от двете ръце на Мариян Я. П.; марлен тампон с кръв от трупа на М. Я. П. да бъдат унищожени.
2/ мъжки сиви слипове; черна мъжка блуза, разрязана
по цялата дължина отпред, с надпис на гърба „24 september
1980 CABIN”, в областта под левия ръкав има малък кръгъл отвор; мъжка блуза с
цип отпред и качулка, на райета в светло и тъмносиньо, жълто и бяло, в областта
под левия ръкав има петно от червенокафява течност;
чифт сини мъжки дънки с черен кожен колан; чифт черни мъжки чорапи; чифт мъжки
обувки от кафява кожа да се върнат
на наследниците на М. Я. П..
3/ ацетонови обтривки – 8 броя; два броя пропуски с №№ 61 и 63, издадени
на 30.11.2009г. от ОП „Паркинги, гаражи и благоустройство” – Шумен на имената
на Х.Х. и Б.Х., отнасящи се за леки автомобили с №№ Н 67-80 и Н 97-93; два броя
касови бонове, издадени на 30.11.2009 г. от ОП „Паркинги, гаражи и
благоустройство” – Шумен – паркинг „Б. Българанов” да се унижощат.
4/ мобилен
телефон „Нокиа 5800” с IMEI 354216/03/27894519; сим-карта
на „Глобул” – 1 бр. да се върнат на подсъдимия Х.Ю.Х..
5 / отнема в
полза на държавата един брой сачма с неправилна форма и диаметър 5.5 мм; ловен автомат „Берета –
12 кал., с фабр. № Е04830-05; успоредка „ИЖ” – 16
кал., с фабр. № Х 3551; газ-сигнален пистолет, марка
„EKOL”, модел „ASI” с фабр. № EAS 820115;
газ-сигнален пистолет „Волтран” мод.
99; жълтозелена картонена кутийка с надпис „YAVASCALAR cal
9 mm PAR”, съдържаща 44 /четиридесет и четири/ бр. гилзи от патрони кал. 9 мм; 13 /тринадесет/ бр. гилзи от газови патрони кал. 9 мм; 1 /един/ бр. гилза от патрон кал. 7.62х39 мм Т 45;
2 /два/ бр. гилзи от патрони кал. 5.6 мм /22 LR/; 2 /два/ бр. гилзи от ловни патрони кал. 12;
1 /един/ бр. патрон кал. 9 мм, снаряден с оловен куршум; 3 /три/ броя кал. 9 мм сигнални пистолетни патрони.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател:
/ Н. Батанова
/