№ 2308
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330201607 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-011505/ 23.10.2020
г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Пловдив, с
което на В. Т. Д. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20 лв., за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, жалбоподателят моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното
Наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
На 26.09.2020 г., в гр. Пловдив, жалбоподателят Д. управлявал л.а.
„Фолксваген голф“ с peг. № ***, чужда собственост. Рано сутринта, около
06,35 часа на посочената дата, обвиняемият управлявал въпросното МПС в
района на паркинга на казино „Империя“, находящо се в гр. Пловдив, бул.
„Никола Вапцаров“ № 115, където имало множество спрени автомобили.
Жалбоподателят бил употребил алкохол, като извършил няколко маневри
напред – назад, като при движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад
него е свободен ударил в предна част л. а. „Хонда“ с рег. № Р*** –
собственост на свид. Н. Б.. Въпросното движение на жалбоподателя било
възприето от С. З., който в този момент се намирал на паркинга. При удара,
който настъпил между двата автомобила се чул силен шум, който бил
възприет и от свид. Ж. Т.. Същият живеел в близост до посоченият паркинг и
в момента на настъпване на процесното ПТП свидетелят, заедно със своя
приятел С. К. товарели багаж в буса на свидетеля Т., тъй като имали
намерение да пътуват извън града. Чувайки удара свид. Т. и неговият приятел
се отправили към паркинга на казино „Империя“, за да видят какво се случва.
Свид. Т., неговият приятел и С. З. забелязали движението на жалбоподателя
Д., който след като ударил л.а. „Хонда“, продължил маневрирането с
автомобила си, като се придвижил преминавайки през тротоара до казанито и
се качил на бордюра. Тогава жалбоподателят спрял автомобила и слязъл от
него. Свид. Т. и другите две лица забелязали, че жалбоподателят бил в
неадекватно съС.ие, видимо пиян. Същият имал нараняване в областта на
носа вследствие на настъпилото ПТП при извършената от него маневра на
заден ход. Свид. Т. и другите две лица – К. и З. направили забележка на
жалбоподателя за това, че шофира в неадекватно съС.ие, с което създава
опасност за околните. Това мотивирало Д. да им отвърне с обиди и заплахи,
като на няколко пъти понечил да си тръгне заявявайки, че не желае да се вика
полиция.
Свид. Т. знаел на кого е ударенията автомобил „Хонда“ - а именно на
съседа му свид. Н. Б., поради което отишъл и съобщил на същия за случилото
се. Свид. Б. работел като пожарникар и в този момент се приготвял за работа,
затова и излезнал облечен с униформата си. Когато свид. Б. отишъл на
паркинга, жалбоподателят Д. продължил да се държи неуважително, като се
заканвал, псувал и обиждал присъстващите там лица.
В 06.38 часа свид. Т. подал сигнал на тел. 112, като на място били
изпратени полицейски служители при 01 РУ на ОД на МВР Пловдив сред
които и свид. Я. Г.. Впоследствие бил изпратен и втори екип от Сектор
„Пътна полиция“, част от който бил свид. К. И..
Последният съставил АУАН бл. № 510582 от същата дата – 26.09.2020
2
г. в присъствието на жалбоподателя и на С. Д. З. – очевидец и свид. Я. Г. –
присъствал при установяване на нарушението. Отказът на жалбоподателя Д.
да подпише така съставеният акт бил надлежно отбелязан в присъствието на
свид. В. П., който удостоверил същия с подписа си.
На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление и жалбоподателят бил наказан съответно за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и за
нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11, с глоба в
размер на 20 лв.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен
начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими.
Така от страна на същия не бяха ангажирани каквито и да било доказателства,
които да внесат макар и минимално съмнение в достоверността на
изложеното във фактическата рамка на обвинението в процесните АУАН и
НП. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие в условията на устност и непосредственост
полицейски служители сред които актосъставителя К. И., свид. П., свид. Г.,
както и показанията на свид. Б. и свид. Т.. По отношение на показанията на
полицейските служители съдът намира, че същите са непротиворечиви,
логични и последователни и като такива напълно кореспондират с останалите
кредитирани от съда доказателствени източници. Макар и показанията на
свид. И. и свид. Г. да съставляват производни доказателства, разпитите на
двамата свидетели са изцяло еднопосочни и съответни на показанията на
свид. Т. – очевидец на вменените административни нарушения и на свид. Б. –
също очевидец на част от поведението на жалбоподателя Д.. Ето защо съдът
намира, че от самостоятелния и съвкупния анализ на посочените
доказателствени източници се установява по безспорен и категоричен начин
деятелността на санкционираното лице, механизма на установяване на
нарушенията и събитията след извършването им, поради което и съдът базира
фактическите си изводи въз основа на тях. По отношение на показанията на
свид. Т. съдът намира, че същите са логични, последователни и съответни
както на показанията на останалите свидетели, така и на събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, включително на приложените
такива в административно наказателната преписка, поради което и базира
фактическите си изводи въз основа на тях. По отношение на показанията на
свид. Б. – собственик на увреденият л.а. „Хонда“, съдът анализира същите
внимателно отчитайки, че изхождат от лице, което е претърпяло вреди от
виновното поведение на жалбоподателя. Въпреки посоченото обстоятелство
обаче, съдът не установи каквито и да било индиции, даващи основание за
това показанията на свид. Б. да се третират като недостоверни. Напротив –
същите са последователни, логични и съответни на всички приобщени по
делото писмени доказателства, както и на показанията на останалите
3
свидетели, поради което и съдът не намира причина същите да бъдат
дискредитирани.
По отношение на писмените доказателства, събрани както в хода на
съдебното следствие, така и приобщените такива към административно
наказателната преписка, съдът им дава вяра доколкото си кореспондират
както помежду си, така и със събраните и кредитирани от съда гласни
доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, съответно да опорочават административно
наказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на
санкционираното лице. Всички елементи на фактическия състав на
процесните нарушения са подробно, ясно и пълно описани. Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са
изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които са извършени.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни лица, което
обстоятелство се установява от приложените по делото Заповеди. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 – 43 ЗАНН. В същия
е дадена коректна правна квалификация на нарушенията. Спазен е
инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието на атакуваното НП
се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушенията са
описани надлежно в НП от фактическа страна, като административно
наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в
АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. Ето защо изцяло несподелими са възраженията
на жалбоподателя за това НП да е незаконосъобразно, като съставено при
неизяснена фактическа обстановка.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
изпълващо признаците на нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и на нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП предвижда, че преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
4
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
В конкретния случай от кредитираните по делото доказателства се
установи, че жалбоподателят, управлявайки л.а. „Фолкваген Голф“ на
посочения по – горе паркинг на казино „Империя“, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „Никола Вапцаров“ № 115, при движение на заден ход не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е чист и е блъснал друг паркиран лек
автомобил „Хонда“, собственост на свид. Б..
Правилно на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП му е било наложено
административно наказание глоба в размер от 20 лева, доколкото това е
единственият предвиден в закона размер и същият е фиксиран.
Според регламента на чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
От приетата по делото фактическа обстановка и от анализа на
доказателствата се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна всички съставомерни признаци и на това нарушение.
Установи се, че след като е причинил процесното ПТП с материални щети, Д.
е продължил маневрирането с автомобила си, като се придвижил
преминавайки през тротоара и се качил на бордюра. Жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП, като след като е причинил пътнотранспортно
произшествие не е спрял, за да установи щетите. Посочените в НП правила за
поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички
участници в движението, както и да се улесни осъществяването на контрол от
страна на органите на МВР. Освен това впечатление прави и изводимото от
показанията на свид. Б. и свид. Т., които посочиха, че жалбоподателят е бил
агресивен към присъстващите там лица, направил е опит да си тръгне на
няколко пъти, като е заявил, че не желае да се вика полиция. Д. е съзнавал
общественоопасния характер на деянията си, включително предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му да спре и да установи вредите може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда че
санкцията за водач, който не изпълни задълженията си при настъпване на
ПТП се лишава от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200 лв.
Съдът намира, че коректно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, тъй като
въпреки данните за завишена обществена опасност на дееца от справката за
нарушител водач, такива не са изложени от административнонаказващия
орган. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
5
по чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на
разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не са
поискани и не са представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна - началник Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски. Така - Решение №
1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването
на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно. /Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164
/ 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив./
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-011505/
23.10.2020 г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР
Пловдив, с което на В. Т. Д. ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 40, ал. 1
ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
6
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7