Мотиви по
НОХД № 396/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд (КнОС)
Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу
подсъдимите Й. и В. ф., както следва:
- срещу подсъдимата Й.В.Ф., с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ за периода от
месец януари 2004 г. до 16.06.2010 г., в с. Червен брег, община
Дупница, област Кюстендил, в жилището си-еднофамилна къща (собственост на В.Ц.Ф., В. Ц.ф. и нейна собственост) и в Магазин за хранителни стоки (ползуван от фирма ЕТ “В.Ф. – Ц.” с Управител В.Ц.Ф.)***, В
СЪУЧАСТИЕ КАТО СЪИЗВЪРШИТЕЛ с подс. В.Ц.Ф., при условията на продължавано
престъпление (при една и съща обстановка и при еднородност на вината), БЕЗ
СЪОТВЕТНО РАЗРЕШЕНИЕ по чл.11, ал.1 от Закона за банките (действал до 31.12.2006 г. – “За извършване на
банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия/, издадено от
Централната банка”) и по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните
институции (в сила от 01.01.2007 г. “За извършването на банковата
дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ”), е ИЗВЪРШВАЛА СИСТЕМНО, ПО ЗАНЯТИЕ, от свое име и като
физическо лице, БАНКОВИ СДЕЛКИ по смисъла на чл. 1, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за банките и съответно на чл.
2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (предоставяла
е парични средства в заем на различни лица, срещу задължение получените в заем
суми да бъдат върнати с договорената в произволен процент лихва, дължима за
различни периоди от време срещу заетите суми и залог на вещи – движими вещи,
МПС, документи за самоличност, дебитни карти и др.), ЗА
КОИТО СЕ ИЗИСКВА ТАКОВА РАЗРЕШЕНИЕ, като е предоставяла кредити, както следва:
1/на Д.Л.Д., предоставен в къща в с. Червен брег, ул.”Г.Д.” ***, през
месец януари 2004 г.
кредит в размер на главница 9000 лв. с лихва 11,11 % за срок от 40
месеца, определена при получаване на сумата. Получена сума главница 9000 лв.,
платена лихва 40 000 лв., върната сума 49 000 лв.
2/ на С.Д.П., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, в началото на 2004
г. кредит в размер на главница 1000 лв., с 332 %
лихва за период от 7 години, определена при получаване на парите; изготвени
запис на заповед за 1300 лв. от 12.12.2005 г. и запис на заповед за 3020 лв. от
31.01.2005 г. Получена сума главница 1000 лв., лихва 3320 лв.
3/ на С.Х.Г.,***, през 2006
г. кредит в размер на главница 2000 лв., с лихва 9000
лв. определена при получаване на парите; изготвена запис на заповед за 8000
лв. Получена сума главница 2000 лв., определена лихва 9000 лв,, върната сума
3000 лв.
4/ на З.Х.Б., предоставен в в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, през 2008 г.
кредит в размер на главница 1000 лв., с лихва 20%, срок един месец.
Получена сума главница 1000 лв., платена лихва 1400 лв., върната сума 2400 лв.
5/ на Т.Х.М., предоставен в къща в с.Червен брег, ул.***, през 2008 г. кредит в размер
на главница 500 лв., с лихва 260 %, за срок от една година, определена при
получаване на сумата, и е поискала и получила дебитната карта с месечни
постъпления от 100 лв. като залог за връщане на сумата. Получена сума главница
500 лв., определена лихва 1300 лв., върната сума 1000 лв.
6/ на Д.М.Н., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, на неустановена дата в началото на 2009 г. кредит в размер
на 220 лв. за храна, платена лихва 380
лв., върната сума 600 лв.
7/ на С.Б.Ш., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, на неустановена дата в средата на 2009 г. кредит от 250 лв.
за храна, платена лихва 150 лв.
Върната сума 400 лв.
8/ на Д.И.Т.,***, през 2009
г. кредит в размер на главница 1000 лв., с лихва 20%
месечно, определена лихва 730 лв. при получаване на парите и е поискала и
получила МПС, лек автомобил, марка “Мерцедес 190 Д”, на стойност 538 лв., като
залог за връщане на сумата – продаден и
парите събрани за лихва. Получена сума главница 1000 лв., върната сума 1650 лв.
9/ на Х.Р.К., предоставен в с. Мурсалево, през месец юни 2009 г. кредит в размер
на главница 4000 лв. с 275% лихва за срок от една година. Първоначално
определена лихва 800 лв., допълнително искана лихва 6200 лв. (общо искана лихва
7000 лв.) и е поискала и получила МПС, товарен автомобил, марка “Ивеко 3510”, с рама № ***,
произведен 1988 г.,
на стойност: 3140 лв., като залог за връщане на сумата, прехвърлен нотариално
на В.Ц.Ф.. Получена сума главница 4000 лв., определена лихва 7000 лв., върната
сума 8880 лв., като от дейността си е получила
значителни неправомерни доходи - общата
сума на предоставените от В.Ф. кредити е в размер на 24 403 лв., общата
върната сума е в размер на 71 730 лева, от които 19 620 лв. главница и общата сума на поисканата и договорена лихва е в
размер на 52 110 лева.
10/ на В.Л.В., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, на 09.06.2010 г. кредит в размер на главница 250 лв. и е
поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 250 лв. като залог
за връщане на сумата;
11/ на Н.Г.С., в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***,
предоставени за периода от 27.07.2009 г. до 24.10.2009 г. кредити в размер на
главница 1500 лв. за период от 3 месеца, главница 500 лв. за период от 3 месеца,
главница 100 лв. за период от 3 месеца, главница 200 лв. за период от 1 месец и
711 лв. (за храна), общо парична сума в размер на главница 3011 лв. с 10%
лихва, определена при получаване на парите и е поискала и получила дебитна
карта с месечни постъпления от 290 лв. и златен ланец с тегло 80 гр. като залог
за връщане на сумата; Получена сума главница 3011 лв., лихва 655 лв.
12/ на Т.С.П.,
предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, в края на
месец декември 2009 г.
кредит в размер на 60 лв., със 233 % лихва за период от 1 месец,
определена при получаване на парите и е поискала и получила личната карта като
залог за връщане на сумата. Получена сума главница 60 лв., лихва 140 лв.;
13/ на Г. Г.Ш.,
предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, през месец
декември 2009 г.
кредит в размер на 300 лв., със 133,33% лихва за период от 6 месеца,
определена при получаване на парите и е поискала и получила дебитната карта с
месечни постъпления от 150 лв. като залог за връщане на сумата. След като е
издължил получената сума главница от 300 лв., от дебитната му карта, е
изтеглила още 400 лв. като лихва; Получена сума главница 300 лв., платена лихва
400 лв., върната сума 700 лв.;
14/ на Д.М.Г.,
предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, в края на 2009 г. кредит в размер
на главница 250 лв., със 160% лихва за период от 4 месеца, определена при
получаване на парите. След като лихвата е изплатена частично е определена нова
лихва от още 600 лв. Получена сума главница 250 лв., платена лихва 450 лв.,
върната сума 700 лв.;
15/
на И.Б.Б., предоставен в къща в с.
Червен брег, ул.***, през началото на 2010 г. кредит в размер на главница 1000
лв., с лихва 10 %, срок 1 месец определена при получаване на сумата, и е
поискала и получила дебитната карта като залог за връщане на сумата; Получена
сума главница 1000 лв., платена лихва 100 лв., върната сума 1100 лв.
16/ на В.С.М., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, през месец март 2010
г...кредит в размер на главница 100 лв., с лихва 20
%, срок от един месец; Получена сума главница 100 лв., лихва 300 лв.,
върната сума 200 лв.
17/ на Т.А.И., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, на 09.06.2010 г. кредит в размер на главница 102 лв., с 41%
лихва за период от 1 месец, определена при получаване на парите и е
поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 144 лв. като залог
за връщане на сумата; Получена сума главница 102 лв., лихва 42 лв.
18/ на Д.Й.Я., предоставен в Магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, на 10.06.2010 г. кредит в размер на главница 300 лв., с 15%
лихва за период от един месец, определена при получаване на парите и е
поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 240 лв. като залог
за връщане на сумата; Получена сума главница 300 лв., лихва 45 лв.,
КАТО от дейността си е ПОЛУЧИЛА
ЗНАЧИТЕЛНИ НЕПРАВОМЕРНИ ДОХОДИ-общата сума на предоставените от В.Ф.
кредити е в размер на 24 403 лв., общата върната сума е в размер на
71 730 лева, от които 19 620 лв. главница и общата сума на поисканата и договорена ЛИХВА
е В РАЗМЕР НА 52 110 ЛЕВА- престъпление по чл. 252, ал. 2 (Пр. ІІ), във
връзка с ал. 1 (Пр. І), във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2
от НК
-срещу
подсъдимата В.Ц.Ф., с ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ за
периода от месец януари 2004
г., до 16.06.2010 г., в с.Червен брег, община Дупница,
област Кюстендил, в жилището си – еднофамилна къща (собственост
на Й.В.Ф., В. Ц.ф. и нейна собственост)
и в Магазин за хранителни стоки (ползуван от фирма ЕТ “В.Ф. – Ц.” с
Управител В.Ц.Ф.)***,
В СЪУЧАСТИЕ КАТО СЪИЗВЪРШИТЕЛ с Й.В.Ф., от същия адрес, ПРИ УСЛОВИЯТА НА
ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ (при една и съща обстановка и при еднородност на
вината), БЕЗ
СЪОТВЕТНО РАЗРЕШЕНИЕ по чл. 11, ал. 1 от Закона за банките, действал до 31.12.2006 г. – “За
извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия, издадено
от Централната банка” и
по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции (в сила от 01.01.2007 г.):
“За извършването на банковата дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ”, Е
ИЗВЪРШВАЛА СИСТЕМНО, ПО ЗАНЯТИЕ, от свое име и като физическо лице БАНКОВИ
СДЕЛКИ по смисъла на чл. 1, ал. 4 вр.ал. 1 от Закона за банките и съответно на чл. 2, ал. 1 от Закона за
кредитните институции (предоставяла
е парични средства в заем на различни лица, срещу задължение получените в заем
суми да бъдат върнати с договорената в произволен процент лихва, дължима за
различни периоди от време срещу заетите суми и залог на вещи – движими вещи,
МПС, документи за самоличност, дебитни карти и др.), ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА ТАКОВА РАЗРЕШЕНИЕ, КАТО Е ПРЕДОСТАВЯЛА КРЕДИТИ на:
· на Д.Л.Д., предоставен в къща в с. Червен
брег, ул.***, през месец януари 2004
г. кредит в размер на главница 9000 лв. с лихва 11,11 %
за срок от 40 месеца, определена при получаване на сумата. Получена сума
главница 9000 лв., платена лихва 40 000 лв., върната сума 49 000 лв.
· на С.Д.П., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, в началото на 2004 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с 332% лихва за период от 7 години, определена при
получаване на парите; изготвени запис на заповед за 1300 лв. от 12.12.2005 г. и
запис на заповед за 3020 лв. от 31.01.2005 г. Получена сума главница 1000 лв.,
лихва 3320 лв.
· на С.Х.Г.,***, през 2006 г. кредит в размер на
главница 2000 лв., с лихва 9000 лв. определена при получаване на парите;
изготвена запис на заповед за 8000 лв. Получена сума главница 2000 лв.,
определена лихва 9000 лв,, върната сума 3000 лв..
· на З.Х.Б., предоставен в в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, през 2008 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с лихва 20%, срок един месец. Получена сума главница 1000
лв., платена лихва 1400 лв., върната сума 2400 лв.
· на Т.Х.М., предоставен в къща в с. Червен
брег, ул.***, през 2008 г.
кредит в размер на главница 500 лв., с лихва 260 %, за срок от една година,
определена при получаване на сумата, и е поискала и получила дебитната карта с
месечни постъпления от 100 лв. като залог за връщане на сумата. Получена сума
главница 500 лв., определена лихва 1300 лв., върната сума 1000 лв.
· на Д.М.Н., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на неустановена дата в началото на 2009 г. кредит в размер на
220 лв. за храна, платена лихва 380 лв.,
върната сума 600 лв.
· на С.Б.Ш., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на неустановена дата в средата на 2009 г. кредит от 250 лв. за
храна, платена лихва 150 лв. Върната
сума 400 лв.
· на Д.И.Т.,***, през 2009 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с лихва 20% месечно, определена лихва 730 лв. при получаване
на парите и е поискала и получила МПС, лек автомобил, марка “Мерцедес 190 Д”,
на стойност 538 лв., като залог за връщане на сумата – продаден и парите събрани за лихва.
Получена сума главница 1000 лв., върната сума 1650 лв.
·
на Х.Р.К.,
предоставен в с. Мурсалево, през месец юни 2009 г. кредит в размер на
главница 4000 лв. с 275% лихва за срок от една година. Първоначално определена
лихва 800 лв., допълнително искана лихва 6200 лв. (общо искана лихва 7000 лв.)
и е поискала и получила МПС, товарен автомобил, марка “Ивеко 3510”, с рама № ***, произв. 1988 г., на стойност: 3140
лв., като залог за връщане на сумата, прехвърлен нотариално на В.Ц.Ф.. Получена
сума главница 4000 лв., определена лихва 7000 лв., върната сума 8880 лв., като от дейността си е
получила значителни неправомерни доходи
- общата сума на предоставените от В.Ф. кредити е в размер на
24 403 лв., общата върната сума е в размер на 71 730 лева, от които
19 620 лв. главница и общата сума на поисканата и
договорена лихва е в размер на 52 110 лева.
· на В.Л.В., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на 09.06.2010 г. кредит в размер на
главница 250 лв. и е поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от
250 лв. като залог за връщане на сумата;
· на Н.Г.С., в Магазин за хранителни стоки,
в с. Червен брег, ул.***, предоставени за периода от 27.07.2009 г. до
24.10.2009 г. кредити в размер на главница 1500 лв. за период от 3 месеца,
главница 500 лв. за период от 3 месеца, главница 100 лв. за период от 3 месеца,
главница 200 лв. за период от 1 месец и 711 лв. (за храна), общо парична сума в
размер на главница 3011 лв. с 10% лихва, определена при получаване на парите и
е поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 290 лв. и златен
ланец с тегло 80 гр. като залог за връщане на сумата; Получена сума главница
3011 лв., лихва 655 лв.
· на Т.С.П., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с.Червен брег, ул.***, в края на месец декември 2009 г. кредит в размер на
60 лв., със 233 % лихва за период от 1 месец, определена при получаване на
парите и е поискала и получила личната карта като залог за връщане на сумата.
Получена сума главница 60 лв., лихва 140 лв.;
· на Г. Г.Ш., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, през месец декември 2009 г. кредит в размер на
300 лв., със 133,33% лихва за период от 6 месеца, определена при получаване на
парите и е поискала и получила дебитната карта с месечни постъпления от 150 лв.
като залог за връщане на сумата. След като е издължил получената сума главница
от 300 лв., от дебитната му карта, е изтеглила още 400 лв. като лихва; Получена
сума главница 300 лв., платена лихва 400 лв., върната сума 700 лв.;
· на Д.М.Г., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, в края на 2009 г. кредит в размер на
главница 250 лв., със 160% лихва за период от 4 месеца, определена при
получаване на парите. След като лихвата е изплатена частично е определена нова
лихва от още 600 лв. Получена сума главница 250 лв., платена лихва 450 лв.,
върната сума 700 лв.;
· на И.Б.Б., предоставен в къща в с. Червен
брег, ул.***, през началото на 2010
г. кредит в размер на главница 1000 лв., с лихва 10 %,
срок 1 месец определена при получаване на сумата, и е поискала и получила
дебитната карта като залог за връщане на сумата; Получена сума главница 1000
лв., платена лихва 100 лв., върната сума 1100 лв.
· на В.С.М., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, през месец март 2010 г. кредит в размер на
главница 100 лв., с лихва 20 %, срок от един месец; Получена сума главница 100
лв., лихва 300 лв., върната сума 200 лв..
· на Т.А.И., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с.Червен брег, ул.***, на 09.06.2010 г. кредит в размер на
главница 102 лв., с 41% лихва за период от 1 месец, определена при получаване
на парите и е поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 144
лв. като залог за връщане на сумата; Получена сума главница 102 лв., лихва 42
лв.
· на Д.Й.Я., предоставен в Магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на 10.06.2010 г. кредит в размер на
главница 300 лв., с 15% лихва за период от един месец, определена при
получаване на парите и е поискала и получила дебитна карта с месечни
постъпления от 240 лв. като залог за връщане на сумата; Получена сума главница
300 лв., лихва 45 лв.
КАТО от дейността си Е ПОЛУЧИЛА ЗНАЧИТЕЛНИ НЕПРАВОМЕРНИ ДОХОДИ - общата сума на предоставените от В.Ф.
кредити е в размер на 24 403 лв., общата върната сума е в размер на 71 730
лева, от които 19 620 лв. главница и ОБЩАТА СУМА НА ПОИСКАНАТА И
ДОГОВОРЕНА ЛИХВА Е В РАЗМЕР НА 52 110 ЛЕВА- престъпление по чл. 252, ал. 2 (Пр. ІІ), във връзка с ал. 1 (Пр. І),
във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
Прокурорът е поддържал обвиненията. Пледирал е за осъдителна присъда, по съображения за доказаност на авторството на подсъдимите в
престъплението, за което са обвинени. Наказанието за на подсъдимите е предложил да се определи
около средния размер, предвиден в закона
за престъплението, а именно- за подс.В.Ф.-над средния размер, а за подс.Й.Ф.-под средния размер.
Адв.
Р., като защитник на подс.В.Ф., е пледирал за оправдателна присъда, тъй като
събраните по делото доказателства установявали
„пазаруване на вересия” от магазина на подсъдимите и предоставяне на
пари на заем, а не извършване на банкова
дейност от подсъдимата, в резултат на която да е реализирала печалба и да е
причинила вреда другиму. Алтернативно е пледирал за налагане на минимално
наказание на подзащитната му, в случай, че
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
Адв. К., като защитник на подсъдимата В.Ф.,
също е пледирал за оправдателна присъда по съображения за недоказаност на обвинението.
Адв.К.,
като служебен защитник на подсъдимата Й.Ф., е навеждала доводи освен за
недоказаност на обвинението, и за несъобразеност на обвинителния акт с
изискванията на чл.246 от НК. Молила е за постановяване на оправдателна
присъда, алтернативно –за налагане на минималното, предвидено в закона
наказание за престъплението, при признаване за виновна по обвинението.
Подсъдимата Й.Ф. не се е признала за
виновна по обвинението, дала е обяснения, според които не е извършила
престъплението, за което е обвинена, поради което е молила да бъде оправдана по
него.
Подсъдимата В.Ф. не се е признала за виновна по обвинението, не е
изразила лично становище по обвинението, тъй като се е укрила от съда, поради
което наказателното производство по отношение на същата е продължено задочно.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите на страните, прие за установено
следното:
По фактическата обстановка относно престъплението, включващо 18 бр.
деяния:
Подсъдимата В.Ц.Ф. е родена на *** г., с ЕГН **********,
понастоящем с неизвестно местопребиваване, след напускане на променената по
време на съдебното производство и
последна адресна регистрация на адреса й в гр.Дупница, българка, към 16.03.2015 г. –датата на
снемане на самоличността й от съда, е българка гражданка, разведена, със
средно-специално образование,
регистрирана като ЕТ
„В.Ф. – Ц.”, осъждана.
Подсъдимата Й.В.Ф. е родена
на *** г., с ЕГН **********, българка, българска гражданка, вдовица, със
средно-специално образование, пенсионерка, работеща до 2010 г. като магазинер,
неосъждана към датата на престъплението, за което е обвинена, осъждана след
същото.
Подсъдимата Й.Ф. и подсъдимата В.Ф. са майка и дъщеря-първата е
майка на втората. През периода 2004 г. до 2010 г., както и преди и
след него, живеели в с. Червен бряг, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, в къща на ул. ***. На посочения адрес подсъдимите имали хранителен
магазин, в който от името на фирмата на подс. В.Ф. ЕТ „В.Ф. – Ц.” осъществявали търговска
дейност- продажба на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, цигари
и др., Двете заедно или всяка поотделно извършвали
продажба и на вересия, и предоставяли пари на заем, срещу задължение за връщане
с или без лихва върху дължимата сума,
размерът на която бил определян произволно. Продажбите на вересия, както и някои от
отпусканите заеми, отразявали в тетрадки, тефтерчета или листя/листчета.
Последните водела подс.Й.Ф., тъй като тя
работела постоянно в магазина, а
подс.В.Ф. рядко оставала в него. В тях подс.Й.Ф. записвала задължително лично
име на клиента или прякор, с който бил известен в обществото или на нея, и
дължимата сума, а понякога и дата и
месец, върната сума и остатък, дължима
лихва. При забавяне на плащането от
длъжника и изписване на тетрадката, респ.тефтерчето за вересии/заеми, в следващата –нова тетрадка,
респ.тефтерче за вересии/заеми подс.Й.Ф.
пренасяла старите задължения и продължавала да записва и новите на същите лица
и/или други. Като обезпечение за връщане на дължимата сума подсъдимите искали и
приемали от клиентите дебитни и кредитни карти, а понякога и вещи в залог. Тази
им дейност била известна на живеещите в селото, както и в близките населени
места. Подсъдимите нямали издадено от
БНБ разрешение за извършване на банкова дейност.
Подсъдимите, заедно или
поотделно, били молени от някои клиенти
да пазаруват на вересия. Сред тях били
свидетелите Д.Н., С.Ш., В.В., Г.Ш., Д.Г., В.М. и
Т.И.. Други искали и получавали пари на заем, които следвало да върнат
с определена лихва. Сред тях са и свидетелите
Д.Д., С.П., З.Б., Д.Т., Х.К., Н.С., Д.Г., И.Б.
и Д.Я..
През периода 2004 до 10.06.2010 г.
подсъдимите, заедно или поотделно,
предоставили заем и/или вересии на горепосочените лица в магазина им в село
Червени брег и рядко извън него.
На 16.06.2010 г. в
къщата, магазина и прилежащите помещения
на подсъдимите, намиращи се на горепосочения адрес в село Червен брег, било извършено
претърсване от служители на Районно полицейско управление в гр.Дупница. По
време на същото, в готварска печка на
дърва, монтирана в кухня на приземния етаж
от къщата, били открити тетрадки
и тефтери за вересии и заеми, водени от подс.Й.Ф.. Те били поставени в
безцветен плик, пъхнат в сребрист на цвят плик, с надпис „СМДЛ Ренгенов кабинет-К.” ООД. Записите на вересиите/заемите, съдържащи се в
тетрадките- 4 на брой, тефтерчета-3 на
брой и др. били иззети и описани в
Протокол за претърсване и изземване от
16.06.2010 г., както следва:
- първата тетрадка- с
надпис „За З.” (ръкописен- на корицата) и печатен надпис „ORANGE”,
разположен в долната част на корицата и изображение на компютърна мишка върху него, и част от клавиатура (срвн.приложено
копие в том 6 от ДП, като обект №16);
-втората тетрадка- зеленикава
на цвят, с надпис на ръка „Вересии -2009 г. (приложено копие в том 6 от ДП, като
обект №13)
-третата тетрадка -с надпис
на корицата „Oops!”
и ръкописен надпис „За З.”( приложено
копие в том 6 от ДП, като обект №
11)
-четвъртата тетрадка - с
футболист на корицата и ръкописен надпис „Природознание ……З.” (приложена в том
6 от ДП, като обект №15)
-първо тефтерче с надпис
„Електроразпределение” (обект № 8, в том 6 от ДП);
-второ тефтерче
В горепосочения сребърен плик
били открити и 6 бр.листа на редове, с
цифри и имена, изписани на ръка. Имало
още дамски шарен несесер, в него синьо портмоне, в него-тъмносин калъф, в него –пари, загънати с парче картон от стек
цигари, с надпис, с червен химикал: „Ц. 16.04.2010 г. 1500”. Били намерени и иззети
и много други вещи, сред които накити, колиета, синджири и др.
(срвн.ръкописен оригинал на Протокола за
претърсване, приложен на л.132-138, т.І-ви от ДП и печатен препис на същия, на л.128-131, т.1 от ДП)
Заемите и продажбите на вересии подсъдимите предоставяли заедно или
поотделно, при следните обстоятелства:
1/ Фактически обстоятелства относно първото деяние от престъплението
(относно обвинението за деянието между св.Д.Д. и подсъдимите, за което, с присъдата, подсъдимата Й.Ф. е осъдена, а подс.В.Ф. е
оправдана).
Свидетелят Д.Д., известен
с прякора
„М.”, е от гр.Дупница. Познавал съпруга на подс.Й.Ф.-Ц. ф. (покойник), откакто
последният работел като сервитьор в гр.Дупница. Понякога заедно играели на карти. След това съпругът на подсъдимата
заболял, в резултат на което настъпила промяна в съзнанието му.
Св.Д.Д. се занивал със строителство.
Извършвал строително-монтажни работи (СМР), чрез бригада от наети от него
лица. През 2004-2005 г. направил ремонт в апартамента на сина на
подсъдимата
в гр.Дупница. Във връзка с тази си дейност понякога свидетелят искал заеми
на пари от съпруга на подс.Й.Ф., а след смъртта му-от нея.
В
началото на м. януари 2004 г.
св.
Д.Д., отишъл в магазина на подсъдимите ф. в с. Червен брег,
за да иска от подс.Й.Ф. пари на заем. Открил я в магазина, поискал й на заем 3 000 лв. и тя му дала.
На неустановена дата, около 10 – 15 дни след
получаване на заема от 3 000 лв., свидетелят отново потърсил
и намерил подс.Й.Ф. в магазина й.
Поискал
от нея в заем още
6 000 лв. и тя му дала. На всичките
общо 9 000 лв. определила свидетелят Д. да й плаща по
1 000 лв. лихва - месечно до окончателното издължаване на главницата от
9 000 лв. Писмен договор за заемните правоотношения не подписали. В
различни тетрадки и тефтери за вересии подс.Й.Ф. записвала върнати и дължими суми от
свидетеля, в т.ч. платена или дължима
лихва. Конкретно в тефтерче-обект
№7, том 7 от ДП е записано, както следва:
-на л.20 - „М.- остават 14 500
лв.-главница от 01.07.06. ….. платена лихва за 2 месеца-до 01.09.06” ,……..;
-на л.32 –„М.– 25.І. -500 и в колона под тази цифра, изписала и следното
„още 500, 100, 01.02. още 5000 лв., м.02-лих. за ремонт, м.ІІІ и м.ІV-края на
месец ІV да донесе 7 200 лв. ……….”
В тефтерче-обект № 6, том 7 от ДП, подсъдимата Й. Ф. направила 4
записа, както следва:
Според първият - на л. 1 „М.15.08 - 10 000,
15.9 - 1 000,
15.10 - 1 000,
5.11 - 1 000
-----------------------
5.11 - 13 000.
На същата страница, по посочения начин, направила и останалите три
записа. Вторият запис е като следва: 2.09- 3 000, под
него 2.10-300, под него 2.11-300 и под него 17 или 16 (коригирано и нечетливо в
резултат на това) -11-150 лв., следва сборна черта и сумата 3 750. Третия
запис е както следва: 13 000, под него
3 750 и под него 2 200, следва сборна черта и цифрата
18 950. Четвъртият запис е както следва: 17.10-2 000 и под него
17.11-200, след което сборна черта и цифрата 2 200. След тези четири
математически операции „събиране на числа” изписала „до 17.11-1900.
- на л.24- „на 1.12.06 г. ..М... 1.07.-14 500, под него 90, а под него
-1.09- платена лихва.; на 25.11-3000-Р., тел…………, парите с Р. -3000-лихва,
дадена до 20.12, лихва дад. за м.І, на 20.02-да донесе 3 000+300”
- на л.31 записала „0890-831010, М.,
на 1.07-14 500, под която цифра, вертикално изписала на 6 реда, както
следва: 1.08-14 500 + 1 450=15 950 [1 ред] ;
1.09-15 950+ 1600 = 17 550 [2
ред];
1.10-17 550+1 750=19 300 [3 ред];
1.11-19 300+ 1930 = 21 230 [4
ред];
1.12-21230+2 120= 23 350 [5 ред];
1.1-23 350+2330=2900 [6 ред], следва
сборна черта и под нея цифрата
22 780 , а след нея на следващ ред е записано „+с Р. на 20.12.3000”
- на л.35: „от М.2 500+100 = 22 600………….. Записки на получавани и
давани суми на свидетеля или негови познати, подсъдимата направила и в други иззети от къщата й на
16.10.2010 г. тетрадки, приложени по делото, като веществени доказателства -
обект № 1, 2, 3, 4 и 5.
Заемът,
от общо 9 000 лв., св. Д. изплащал в продължение на 40 месеца, като
платил сумата от 49 000 лв. (срвн.показанията му от досъд.п-во).
Преди тези два заема за общо 9 000 лв. свидетелят взимал от подс.Й.Ф. и др.заем, но по-малки суми,
както сам, така и с др.лице-на име Х..
Заемите връщали с лихва.
Свидетелят теглил и 3 бр. потребителски заеми от банка: първият за около 5 000 лв., втория за
5 000 лв. или 7 000 лв. и третия - 23 000 лв и 24 000 лв. -
за жилище, през 2006-2007 г. (срвн. показанията му на л.405, том 2 и
л.1088 г., том 4).
Според
съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Д. (л.109, том 3 от ДП) върху получения заем от 9 000 лв., при месечна лихва 1000 лв., изплащан в продължение на
40 месеца (за които са върнати
общо 49 000 лв.), св.Д. е заплащал месечна лихва 11,11 %. , а
според ССчЕ на в.л.Ш., назначена на съдебното производство, месечната лихва е била 10 % върху главницата
9 000 лв.
Изложените фактически обстоятелства в пункт 1 от фактическата обстановка
са установени от показанията на св.Д. от досъд.производство (на л.84, том 2), приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. с
ал.1, т.2, пр.ІІ от НПК, и отчасти от показанията на свидетеля от съдебното
производство (на л.403г-405,
т.2, л.988 и л.1088-1089, том 4), от обясненията на подс.Й.Ф., дадени пред съда (л.966 и
967, том 4), от веществените
доказателства - тетрадки или тефтери за вересии,
водени от подс.Й.Ф. и Съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Д., както и от ССчЕ на в.л. Ш..
Съдът кредитира показанията на св.Д.
от досъд.п-во, дадени на 25.03.2011 г., според които сам или с Х. взимали заеми на пари от подс. Й.Ф.,
които връщали с лихва; в началото на 2004 г. сам получил от
подсъдимата 3 000 лв., след около 10-15 дни-още 6000 лв., при уговорка на
всички общо 9 000 лв. да връща по 1 000 лв. лихва всеки месец, докато
издължи главницата от 9 000 лв., като за
40 месеца, в продължение на които
връщал заема, върнал общо главница и
лихва от около 49 000 лв.
КнОС приема за достоверни тези показания, тъй като са ясни, категорични,
последователни и са дадени най-рано след случая, макар и около 3 години след
плащане на заема. Изводът за кредитиране на тези показания е обусловен и от липсата на данни по делото
за наличие или предположение на мотив у свидетеля за приписване на несъществуващо поведение на подсъдимата и на себе си.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, дадени по време на
съдебното производство, съответно на 23.03.2015 г. , 15.03.2017 г. и 02.11.2017
г., според които не е връщал заем на подс.Й.Ф. с лихва и не е получавал
посочените на досъд.п-во големи суми
пари в заем (6 000 лв.), тъй като показанията му са непоследователни,
объркани, взаимно изключващи се относно едни и същи факти. Липсва логично обяснение на свидетеля за
противоречието между показанията на досъд. и съд.производство и за дадените
диаметрално противоположните показания
на съдебно производство относно това, дали е дължал и плащал лихва и
дали е получавал заем 6 000 лв. от подсъдимата Й.Ф.. Сочената от него
причина за това, като притесненост от
мястото на провеждане на разпита и от разпитващите го, които го питали въз
основа на някакъв списък и се объркал, са наивни и нелогични. Притеснението на
свидетеля от разследващите органи и органите на МВР, както и към съда, като
институции, не може да обуслови лъжесвидетелстване, а напротив- по–логично е да
изключи такова, но не и да стане причина за противоречие относно факт като
този, дали заемът свидетелят е платил с или без лихва. Съдът приема, че поради
близките приятелски отношения между свидетеля и покойния съпруг на подсъдимата,
както и с нея, свидетелят е депозирал пред съда показания, с които да изключи
наказателната отговорност на подсъдимата. На това според съда се дължи
взаимното потвърждаване на установени идентични от двамата факти и
обстоятелства, като твърдението им за безлихвеност на заемните правоотношения
между двамата, както и синхрона в показанията на свидетеля и обясненията на
подс.Й.Ф. при втория му и най-вече трети разпит пред съда относно причината за
съществуване на записи за дължими суми и лихва в тетрадките за вересии на
подсъдимата Й.Ф. срещу прякора му. Неприемлива е според съда и сочената причина
от свидетеля в разпита му в с.з. на
02.11.2017 г. (л.1089, том 4), според която по съвет на подсъдимата написал в тетрадката й за
вересии , че дължи (без това да е така и без по-късно да я е връщал) посочена
му сума от съпруга на подсъдимата, който вече бил болен и твърдял, че
свидетелят му дължи пари, с което му досаждал и за което той (свидетелят)
споделил с подсъдимата, която му казала да го остави, да не му се сърди, тъй
като не е добре и да вземе да му подпише, че му дължи пари, за да се
успокои. С тези си показания съдът
приема, че свидетелят цели да умаловажи
и изключи реалността на записа в тетрадка-веществено доказателство-обект № 7,
т.7 в която на л.20 се намира ръкописен текст със съдържание „М.-остават
14 500 лв. главница от 01.07.06, юли месец, след който е положен подпис и
следва друг ръкописен текст, с различен подчерк от предходния, със съдържание „
М., платена лихва за два месеца- до 01.09.06 е платено и подпис”. Съдът счита,
че тези записи са в потвърждение на показанията на свидетеля от досъд.п-во,
според които е връщал заема на подс.Й.Ф. с лихва, както и че е дължал и връщал
повече от 3 000 лв., а не не-повече от 2-300 лв., както е твърдял в
показанията си, дадени пред съда.
Съдът намира показанията на свидетеля от съд.п-во за непоследователни,
колебливи и объркани, предвид и противоречивите му твърдения относно едни и
същи факти, като:
-момента на запознаване с подсъдимите, а именно преди или след смъртта на
съпруга на подс.Й.Ф. и относно момента, от който станали близки (в с.з. на
23.03.2015 г., л.404) е заявил, че
докато е бил жив съпругът на подс. Й. Ф., не е познавал Й. и В.,-противното се
установява от следващите му показания, дадени в горепосочените
с.заседания.
-броя на заемите, взети от подс.Й. ф.и размера им- в с.з. на 23.03.15 г.
първо е заявил, че „няма добър спомен, но веднъж -2004-2005 г., след ремонта, е
взел от Й.Ф. 1 500-2 000 лв. ли,
не си спомня, и втори път е взел по-голяма сума –около 3 000 лв.,
като е забавил връщането й 3-4 месеца, не си спомня точно, а след което в същия
разпит е посочил че връщал заема „много време, което според него е години-2-3
години”, веднага след това е отрекъл да е
казвал в полицията колко време е
връщал заема и е твърдял, че е посочил
20-30 месеца. Заявил е и че е
върнал колкото е взел, а ако е върнал нещо повече от получените пари, то е било
за благодарност и че вече са станали близки. В следващо с.з. (л.988, том 4) е
заявил, че имал нужда от пари и поетапно взел няколко пъти пари, без да
конкретизира колко пъти, но в друго с.з. категорично е отрекъл да е взел заем
от 6 000 лв. (л.1089, т.4)
Предвид на изложените съображения
съдът не дава вяра на горепосочените показанията на свидетеля от съд.п-во,
както и на обясненията на подс.Й.Ф., дадени в съдебно заседание (с.з.) на
13.02.2017 г. (л.966, т.4 ), според които свидетелят не е връщал с лихва
вересиите и заема от 3 000 лв., давани
му от нея. Няма основание да не
даде доверие съдът на останалите обяснения на подсъдимата, според които с
подсъдимия, тя и покойният й съпруг, са били в приятелски отношения, както и че
свидетелят е „преотстъпил на дъщеря им-подс.В.Ф. обект в Рударци, на който той
работел-очевидно същият обект, на който според обясненията на подс.Й.Фролоша
пред съда в същото с.з. (на л.967 г., абзац последен) са работели при дъщеря
й-подс.В.Ф. синовете на св.Т.М..
2. Фактически обстоятелства
относно второто деяние от престъплението (относно обвинението за деянието между св.С.П. и подсъдимите, за което, с присъдата, подсъдимата Й.Ф. е осъдена, а подс.В.Ф. е оправдана)
Св.С.П. бил приятел с покойния съпруг на подс.Й.Ф.-Ц. ф.. Покрай общуването
си с него се запознал и с подсъдимите.
Св.П. пазарувал от магазина на подсъдимите хранителни продукти, вкл. и
на вересия. Понякога взимал от подс.Й.Ф. в заем пари в размер на 200 или 300 лв., които връщал с лихва 20 %,
определяна му от нея.
На неустановена дата, в началото на 2004 г., св.П. отново поискал от подс. Й. Ф. заем от 1 000 лв. и тя му дала. Заемните отношения между двамата
подс.Й.Ф. описвала в тетрадка за вересии. За
дадената му сума от 1 000 лв. подс.Й. Ф.
му определила месечна лихва, в размер според св.П. на 20%.
На 31.01.2005 г. , по настояване на подс.Й.Ф., св. П. издал Запис на заповед (с нотариално
заверен подпис от Нотарус С.) в нейна полза, с която се задължил и безусловно
обещал да й плати на 01.03.2005 г.
сумата от 3 020 лв.
На 12.12.2005 г., отново по искане на подс. Й. Ф., с
цел обезпечаване на заема от 1 000 лв., св. П. й издал друга Запис на заповед за парично задължение (с
нотариално заверен подпис от Нотариус С. М.), с която се задължил и безусловно обещал да й плати на 15.01.2006 г. сума в
размер на 1300 лв. (срвн. 2 бр. заповеди
на л.37, том VІ от ДП).
Изложените фактически обстоятелства в пункт 2 от фактическата обстановка са установени от
показанията на св. С.П. (л.461, том 2 от съд.п-во и на л.64, том 2 от
досъд.п-во), цитираните записи и тетрадки - обект № 7
Съдът дава вяра на показанията на св.П. от досъд.п-во, тъй като са дадени
най-скоро след случая, ясни, конкретни и категорични са относно това, че
подс.Й.Ф. е начислявала лихва на предоставяните му от нея заеми. Съдът приема
за достоверни именно тези показания, а не
противоположните му показания от съд.п-во, тъй като не констатира
основания за лъжесвидетелстване от свидетеля на досъд.п-во. Категорично според
съда то се изключва от познанството между свидетеля и подс.Й.Ф. и нежеланието у
свидетеля за „разправии” с подсъдимите, както сам е заявил на досъд.п-во.
Поради тези съображения КнОС не дава вяра на показанията на свидетеля от
съд.п-во, според които не е дължал лихва. Това му твърдение, макар и
многократно повторено (дори и след прочитане на показанията от досъд.п-во), не
е и поддържано последователно и убедително, доколкото е заявил след прочитане на показанията му от
досъдебното производство, че „това, което е казал относно колко е взел и колко трябва да върне, е така. Съдът не дава вяра
на показанията на свидетеля от съд.п-во, тъй като се опровергават освен от
показанията му от досъд.п-во, а и от записите в тетрадка за вересии-обект №7 от
веществените доказателства в том. 7, в която се съдържат данни за връщане заем
срещу лихва.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Й.Ф., дадени в ОСЗ на 13.02.2017
г. (л.967, том 4 от съд.п-во), според които свидетелят е вземал пари на заем от
съпруга й, а не от нея, като чрез записи на заповед е решил да гарантира
събирането на вземанията. Тези обяснения се опровергават от показанията на св.П. от досъд.п-во, в които е посочил, че е взимал
пари на заем от подс.Й.Ф. и тя му е начислявала лихва. Обясненията й в частта
относно поредността на издаване на записи на заповед от свидетеля пред нотариус
се опровергават от самите записи, тъй като според датата на издаването им,
първа е заповедта за 3 200 лв., а след това е тази за 1 300 лв., а не
обратно, както е обяснила по време на съд.следствие.
3. Фактически обстоятелства
относно третото деяние от престъплението (относно обвинението за деянието между
св.С.Г. и подсъдимите, за което, с присъдата подсъдимите са оправдани)
Свидетелят С.Г.,
известен с прякора „Б.” бил приятел с Ц.
ф.-баща на подс. В.Ф. и съпруг на подс.Й.Ф..
От него той често взимал пари на заем, които връщал с лихва. На неустановена
дата през 2006 г.
отново поискал пари на заем, в размер на
2 000 лв., от Ц. ф.. Той вече бил болен, но се съгласил да му даде. Казал на
подс.Й.Ф. да предаде на св.Г. исканата
сума и тя го направила. След известно време св. Г. върнал парите на Ц. ф..
На неустановена дата, през 2006
г. подс.В.Ф. намерила св.Г. и му заявила, че не е
върнал, дадените му от баща й пари в размер на 2 000 лв., като поради
забавата му следва да върне 8 000 лв. Свидетелят твърдял, че ги е върнал,
а тя не била съгласна. Започнала често да го посещава в дома му и в присъствие
на неустановени по делото 3-4 „големи и яки”(според
свидетеля) момчета, които гледали заплашително и му казвали да
внимава, го заплашвала, че ако не върне парите, ще му се случи случка, че деца
има и т.н. Един ден св.Г. много се изплашил
и на 20.01.2006 г. се съгласил да издаде в полза на подсъдимата В.Ф.
Запис на заповед. С последната се задължил и безусловно обещал да й плати
сумата от 8 000 лв. на 20.03.2006 г. Изрично в Записа на заповед било
записано, че „при неспазване на уговорения срок, задълженото лице ще дължи
лихва в размер на 20 % месечно върху гореупомената сума”. Заповедта била
подписана от св.Г. пред Нотариус С. С., който удостоверил, че подписът е
положен от С.Х.Г. (срвн.Запис на заповед на л.38, том VІІ от ДП).
На неустановена дата подс.В.Ф. отново потърсила и намерила св.Г.
в дома му Поискала да връща
парите, но той се окуражил и
йотказал. Казал `и, че ако още веднъж
дойде в дома му, не тя, а той ще
йнаправи беля. Казал йоще да говори
с баща йоще веднъж и да разбере, че не му дължи нищо. След този разговор повече
подсъдимата не го потърсила, а той не й дал исканите пари.
Изложените фактически обстоятелства
в пункт 3 са установени от показанията на св.Г., дадени на досъд.п-во (л.92-93,
том 2), прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и
от показанията му, дадени на съд.п-во (л. 406, т.2 ), от обясненията на подс.Й.Ф.
(л. 967, том 4 от съд.п-во), от горецитираната Запис на заповед, отчасти от записите на подс.Й.Ф. в Тетрадка №
4, л.20 и
Тетрадка № 7, л.10,
л.33, л.41 и л.47, том VІІ от ДП).
4. Фактически обстоятелства относно четвъртото
деяние от престъплението (относно обвинението за деянието между св.Х.Б. и подсъдимите, за което, с присъдата подсъдимите Й.Ф. е осъдена, а подс.В.Ф. е оправдана)
Още преди 2008 г.
св. З.Б. познавал подсъдимите Й. и В. ф.. Тогава работел в строителството с
бригада от няколко човека, ръководена от него. Пазарувал от магазина на
подсъдимите в село Червен брег, община Дупница хранителни продукти за него и за
работниците му. Когато нямал пари, купувал хранителни продукти на вересия с уговорката, че ще плати когато
на него му платят за изработеното. Понякога взимал и пари на заем от подс.Й.Ф.,
но писмени договори за заем не сключвали. Всеки от двамата записвал поотделно
в тетрадки получените и дължими пари от
свидетеля на подсъдимата Й.Ф.. На предната корица на тетрадките с описа на
дължимите й пари от св.З.Б. (обект № 15
и 16, том 6 от ДП) подсъдимата изписала ръкописно „ За З.”
През 2008 г.
св. Б. поискал от подс.
Й. Ф.
1 000 лв. на заем, за да плати ремонта на микробуса му, след
претърпяно ПТП. Подсъдимата Й.Ф. му дала исканите пари и му определила месечна лихва 20 %.
Свидетелят връщал няколко месеца взетата в заем сума от подс.Й.Ф., като
върнал сумата от 2 400 лв., от
които- заем 1000 лв. и лихва 1 400
лв. И за този заем не сключили писмен договор, а всеки в тетрадката си записвал
дадена, респ.получена и върната
сума.
Подсъдимата Й.Ф. в тетрадка (обозначена
като обект № 15), на
л.15 записала, „на 21.07. на З. за колата дадени 1 400
лв.”. В тетрадка -обект № 16, записала, както следва:
на л.6 и л.9: „З.-храна от 15.04.-1001 лв...., пари-тези, които бяха от
01.06-лих.плати на 17.08. (150 лв.) и остават : 1/ на 1.08.-1 000 лв., 2/
21.07.-за колата 1 400 лв. , на 03.08.-дадени 200 лв. и на 04.08-още 80
лв........”.,
на л.12 „пари на З.”, както следва: 1/ ........2/21.07.-1 400
.......... и на л.15, на която в последната хоризонтална колона е записано „пари на З.”- 01.08-1 000, след което във хоризонтален ред е записано срещу 01.09 и
срещу всяко от числата 10,11,12,1,2,3-
100 или общо 1 700, след това е записано : „21.07.-1 400, под него, във вертикална колона са изписани, както следва: 21.08, 09; 10; 11; 12; 01; 02; 3, като срещу всяко
число (което според съда отговаря на календарен месец) е изписано 140, следва сбор от 2 520 лв. На л.15 от тетрадка-обект №16, на две места
подсъдимата записала сума,
представляваща „лихва”, която е сумирана ведно с други суми, за част
от които е посочено, че са за храна.
Свидетелят Б. записал в неговата си тетрадка -обект №11, на л.9 - „ Пари 1400 21.07………, а на последната от тетрадката
10-та страница записал: „Днес, 28.05.2010 г., оставих доброволно колата на Й.-Мерцедес,
Кн ***, на отговорно пазене”, след което изписал трите си имена и положил
подпис,
Изложените фактически обстоятелства в пункт 3 се установяват от показанията
на св.Х.Б., дадени на досъд.-во (л.90, том 2),
поддържани почти изцяло и на съдебното производство (л. 684, том 3), отчасти от обясненията на подсъдимата (л.967, т.4 от съдебното п-во), от ССчеЕ-и –на в.л. Д. (л.107 и
л.151, т.3 от ДП) и на в.л. Ш. (л.1000-1004,
т.4 от съдебното производство), както и отчасти
от записките в тетрадка-обект №11, л.9- на свидетеля и тетрадки № 15 и
16- на подсъдимата.
Съдът дава вяра на показанията на св.Б., депозирани на досъд.п-во, в които
е заявил, че е пазарувал от магазина на подсъдимите в село Червен брег и е
взимал пари за транспорт, които е заплащал
по-късно, когато е получавал пари от строежите, тъй като тогава работел в
строителството с бригада; че на сумите, които дължал за храна и не му е била
определяна лихва; че през 2008 г. му се е наложило да
вземе пари от подсъдимата Й.Ф., тъй като бил претърпял ПТП с микробуса си и
спешно му трябвали пари за ремонта му; че Й. му дала 1000 лв., на които му определила месечна лихва 20 % и е върнал
2 400 лв., тъй като се забавил с плащането няколко месеца.
Горните показания почти изцяло се припокриват от дадените обяснения на подс.Й.Ф. в ОСЗ на 13.02.2017 г. (л.967г,
т.4 от съд.п-во),, поради което съда им дава вяра, според които св.Х.Б. купувал сутрин нещо за храна на
работниците от бригадата му, а
понякога взимал и заем от 50 лева за бензин, като поемал ангажимента да ги връща. Работниците му също пазарували и всеки го записвала с отделно име, а З. си водел отделни тетрадки, в които записвал какво взимали работниците. Той претърпял ПТП, поискал заем
от нея, за да си оправи колата, и
тя му дала (според нея 800 лв). Задълженията,
които се трупали, били записвани в тетрадки, от всеки от двамата, които тя съхранявала, и са по делото.
КнОС дава вяра на
горецитираните обяснения на подсъдимата Й.Ф., тъй като се потвърждават ( с
изключение на размера на заема и дължимата лихва върху същия) не само от
показанията на св.Б. от съд.п-во и отчасти от показанията му от досъд.п-во, но
и от наличните тетрадки (обект № 11, 15 и 16, т.7 от ДП).
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимата, според които свидетелят сам предложил да й заплаща неустойки, а не лихви, тъй като
забавил връщането на заема. Тези обяснения
на подсъдимата се опровергават от показанията на св.Б., който и на досъд. и на
съд.п-во е бил категоричен, че е връщал заема с лихва (20%), определена му от
подсъдимата. В тази насока се съдържат
данни и във водените от подсъдимата и свидетеля тетрадки, в които на две места са посочени конкретни суми, като
лихва, а не неустойка.
Съдът приема за по-достоверни и дава вяра на
показанията на свидетеля от досъд.п-во (от 15.04.2011 г.) , според които заемът
е бил в размер на 1 000 лв., като е върнал 2 400 лв. поради 20 %
лихва върху главницата, тъй като тези показания са дадени най-скоро след случая, поради което и
споменът му следва да е по –ясен и точен,
а и са депозирани по предвидения за това ред в НПК-непосредствено пред
разследващ орган и пред съда, под клетва за наказателна отговорност по чл.290,
ал.1 от НК за лъжесвидетелстване.
Предвид на това и с оглед неособената прецизност и яснота на записите в тетрадките относно получените и
дължими суми от свидетеля, съдът счита, че не може да приеме за по-достоверен
източник на информация от свидетелските показания на Б., - тетрадките на
подсъдимата и свидетеля. С оглед и твърдението на двамата пред съда, че заемът
е бил в размер на 800 лв., с уточнението от свидетеля след прочитане на
показанията му от досъд.п-во, че е бил 1 000 лв., както е заявил тогава,
съдът не може да приеме, за установено по несъмнен и категоричен начин, че
заемът е бил в посочения в тетрадките от двамата размер от 1400 лв., каквато е дължал свидетеля и според
показанията му от досъд. и съдебното производство. Освен това се съдържат и
записи на заем от 1000 лв.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата,
според които свидетелят сам предложил да
й заплаща неустойки, а не лихви, тъй като забавил връщането на заема.
Тези обяснения на подсъдимата се опровергават от собствените й записки в
тетрадки № 15 и №16, в които на две места е изписано, че е платена лихва, както
и от водените записки за финансовите им отношения от свидетеля, който в
собствената си тетрадака-обект №11 също на две места е записал сума като лихва, а не като неустойка. Съдът приема, че с тези обяснения подсъдимата
цели оневиняване, тъй като заплащането
на неустойка по граждански договор е позволено от закона и не е престъпление.
5. Фактически обстоятелства
относно петото деяние от престъплението (относно обвинението за деянието между св.Т.М. и подсъдимите, за което, с присъдата подсъдимите са оправдани)
Свидетелката Т.М. познава подсъдимите Й. и В. ф. от 2008-2009 г. (2-3 години преди
29.03.2011 г.). Тогава тя живеела със многолюдното си семейство –деца, снахи и
внуци - в село Ресилово, община Сапарева баня, обл.Кюстендил. Синовете
йработели при подс.В.Ф.,***. Тя работела няколко дни сезонна работа , за която
била наета от подс.В.Ф.. Тогава поискала и получила от подс.В.Ф. 500 лв. на
заем. Писмен договор за заемното правоотношение не съставили. Свидетелката
върнала сумата от 500 лв. на подс.В.Ф..
Едни ден поискала и получила 1 000 лв. на заем от
подсъдимата Й.Ф., за да замине за Гърция. Отново не подписали писмен договор за
заемното правоотношение. Само в тетрадка
(обект № 10, на л.3, том 6 от ДП) подсъдимата записала „Т.-1000….”, а в
тетрадки (обект № 13, на л.11 и обект № 14, на л.12, приложени в т.6 от
ДП) записала „Н.-на 10.01-1 000
лв.
По това време свидетелката получавала наследствена пенсия 100 лв. С цел
подс.Й.Ф. да получава периодично тази сума до връщане на заема,
свидетелката изготвила пълномощно, с
което упълномощавала подсъдимата да получава наследствената й пенсия.
Пълномощното било нотариално заверено в кметството в село Ресилово. След един месец подсъдимата Й.Ф. поискала
свидетелката да й даде дебитна карта за банкомат, чрез която да тегли месечно
наследствената йпенсия. Свидетелката се снабдила с такава и я дала на подс.В.Ф. и заминала за Гърция.
Там била около 1 година. Като се върнала в България поискала от подс.В.Ф.
дебитната си карта, но тя отказала да йя върне, под предлог, че не е изплатила
заема си. Свидетелката не била
съгласна, поради което булкирала дебитната си карта, издадена от Си Банк.
Изложените фактически обстоятества са установени отчасти от показанията на св.М., дадени на досъдебното и
съдебно производство и от обясненията на подс.Й.Ф..
КнОС приема за достоверни и дава вяра на показанията на св.М., заявени на
съд.п-во, според които получила от подсъдимата В.Ф. 500 лв. и ѝ върнала същата сума. КнОС намира, че не може да
кредитира показанията на св. Т.М. от
досъд.п-во, дадени на 29.03.2011 г., според които преди 2-3 години, за да
замине за Гърция, искала и получила от подс.В.Ф. 500 лв., а следвало
да върне 1 500 лв., тъй като
разликата от 500 лв. до 1 500 лв. представлявала дължима лихва.
Така приема съдът, тъй като по време на съдебното следствие, свидетелката
не е потвърдила показанията си от
досъд.п-во, в частта им за претенцията на подсъдимата към нея да йвърне 1500
лв., а не 500 лв., колкото била взела на
заем, като изрично и категорично по
време на съд.следствие е заявила, че е получила от подсъдимата и й е
върнала 500 лв., както и че на досъд.п-во е казала, че подсъдимата й е искала 1500 лв., тъй като психически не била добре.
Анализирайки всички депозирани от
свидетелката по време на съдебното следствие (на двата й разпита) показания, които намира за непоследователни, объркани и противоречиви относно едни и същи факти, както
и предвид данните за наличие на друг заем-2-ри по ред- от 1000 лв. получен от
свидетелката след този от 500 лв. , съдът счита, че не може да направи
убедителен извод за достоверност на показанията на свидетелката от досъд.п-во,
според които подс.Ф. искала от нея да йвърне заема от 500 лв. с лихва, поради което претендирала 1 500
лв. Затова приема за по-достоверни
показанията йот
съд.п-во, по време на което е завила, че е взела на заем и е върнала 500
лв.
6. Фактически обстоятелства относно шестото
деяние от престъплението (по обвинението за деянието между св.Д.Н.
и подсъдимите, за което, с присъдата подсъдимите са осъдени)
Свидетелката Д.Н. *** брег. Като живуща в същото, познавала подсъдимите. Със
съпругът йработели във ферма в селото и получавали скромни доходи. Свидетелката
знаела, че от магазина на подсъдимите Й. и В. ф. в селото може да пазарува и да
заплаща по-късно, когато има пари. Затова започнала да купува от подс.Й.Ф.,
която работела в магазина, хранителни продукти на вересия, стойността на
които подсъдимата записвала в тетрадка. Освен това записвала на
листче сумата, която свидетелката дължи, което й давала. В началото на 2009 г. свидетелката дължала
на подсъдимите около 220 лв. за покупки от магазина. Един ден подс.В.Ф. я
посетила в дома й и поискала веднага да й плати дължимите пари. Ударила я,
душила я за гърлото и йказала, че веднага си иска парите и че ако не йги даде ще я пребие. Свидетелката много се
изплашила и на няколко пъти дала на подс.В.Ф. исканите от нея около 600 лв.
въпреки, че според нея дължала около 220 лв. Тъй като била изплашена изобщо не
посмяла да пита подсъдимата В.Ф., защо йиска повече пари.
Според ССчЕ на в.л. Ш., назначена на
съд.п-во, изготвена въз основа на доказателствата от досъд. и съдебно
производство, като основната информация е взета от тетрадки, в които са водени
записки на дадени от подсъдимите и върнати им суми, св.Д.Н. е получила 220 лв.,
върнала е 440 лв. , от които 220 лв.-лихва, която се равнява на 12 % месечна
лихва
Изложените фактически обстоятелства
са установени от показанията на св.Н. от досъд. п-во (л.72, т.2), отчасти от
показанията йпред съда, с които са потвърдени частично, прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2
от НПК показания от досъд.п-во, отчасти
от обясненията на подс.Й.Ф. , дадени
пред съда (л.386, т.2, според които
свидетелката е пазарувала на вересия, като е забавяла плащането) , от записите
в тетрадки и ССчЕ на в.л. Ш. (л.1000,
т.4 от съд.п-во).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката от досъд.п-во, според
които при 220 лв. дължими суми за
закупени хранителни продукти е върнала около 600 лв.
Съдът приема за обективна и ССчЕ на в.л. Ш., според която свидетелката е
платила в повече от дължимата сума 220 лв., представляваща 12 % месечна лихва
върху дължимата сума 220 лв.
7. Фактически обстоятелства относно седмото
деяние от престъплението (относно обвинението за деянието между св.С. Ш. и подсъдимите, по което , с присъдата подсъдимите са осъдени)
Св. С. и М. ***. Там живеели като
семейство и през 2009 г.
От сватовете им научили, че в магазина
на подсъдимите Й. и В. ф. в близкото до гр.Дупница село Червен брег могат да
пазаруват на вересия, като плащането извършат в по-късен момент. Поради липса
на достатъчно парични средства решили и те да си закупят хранителни продукти по
този начин.
Едни ден през 2009 г.
отпътували с автомобила им от гр.Дупница за село Черен брег, за да пазаруват на
вересия от магазина на подсъдимите. Св.М.Ш. спрял автомобила пред магазина и
останал в него да чака съпругата си -св.С.Ш., която влязла в магазина. В него
били двете подсъдими. Свидетелката попитала, дали може да пазарува на вересия.
Подс.В.Ф. я попитала, дали имат злато или дебитна карта, а свидетелката и
отговорила, че нямат. Подсъдимите се
съгласили св.Ш. да пазарува, като плати по-късно. Св.Ш. продължила да пазарува
от магазина в следващите около 7-8 месеца. Всеки път със св.Ш. се „учудвали на
размера на дължимите пари (който им се виждал голям ) определян от подс.Й.Ф.,
тъй като взимали по –малко продукти, но поради липса на други възможности се
примирявали”. Според свидетелите Ш. били купили хранителни продукти за общо
около 200-250 лв., а определената от подс.Й.Ф. сума била 600 лв. От нея към
10.03.2011 г. (датата на разпита на двамата свидетели на одсъд.п-во), според
тях те били платили над 400 лв. св.Ш. питала подс.Й.Ф., защо трябва да платят
толкова много пари, но тя им казвала, че след като им дава храна без пари, тя
ще определя цената. Дължимите суми за направените от свидетелката покупки,
подсъдимата Й.Ф. записвала в тетрадки-
обект №13, л.13 (за сумата от 355 лв.), №14 и №1. Случвало се, когато свидетелите Ш. отивали да
пазаруват, подсъдимата В.Ф. да започва
да им крещи и да ги заплашва, че ако не се издължат, ще им вземе автомобила, че
ще ги пребие, ще ги качи в багажника на автомобила или, ще им изпрати хора,
които да им вземат дължимите пари.
Според изготвената на съд.п-во ССчЕ от в.л. Ш. (л.1001, т.4)при дължима
сума 250 лв. и платена 400 лв.,
разликата от 250 до 400 лв. в размер на 150 лв., представлява 160 % лихва, като
месечния лихвен процент не може да се определи.
Изложените фактически обстоятелства в пункт 7 се установяват от показанията
на свидетелите С. и М. Ш., дадени на досъд.п-во (л.70 и 71, том 2), от показанията им, дадени на съдебното
производство (л.463г и 464, том 2), в частта им с която са потвърдили показанията си от досъд.п-во,
според които са пазарували на вересия от магазина на подсъдимите, плащали са
частично и пак са купували на вересия от подс.Й.Ф.. На тези показания съдът
дава вяра, тъй като се потвърждават и от обясненията на подсъдимата Й.Ф.,
дадени пред съда (л.968, т.4).
КнОС не дава вяра на показанията на свидетелите Ш., дадени в съдебно
заседание на 06.04.2015 г. (л.463г и 464, т.2), според които не е имало случай
да върнат повече пари от дължимите, не са заплашвани от никой и не са верни
противоположните им показания, дадени на досъд.п-во, на 10.03.2011 г., които не
са поддържали след прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2
от НПК. Съдът приема, че именно показанията на свидетелите Ш. от досъд.п-во са
достоверни, защото са дадени най-рано след случая, липсват логични
обстоятелства, поради което да се приеме, че на досъд.п-во са
лъжесвидетелствали, не са налице и смислени обяснения от свидетелите за
същественото противоречие между показанията им от досъд. и съд.п-во относно
един и същи факт, а именно-дали са платили повече пари от дължимите, липсват и
данни за намерение на свидетелите да уличат подсъдимите в престъпление.
8. Фактически обстоятелства относно осмото деяние от престъплението (по
обвинението за деянието между св.Д.Т. и подсъдимите, по което, с присъдата, подсъдимата
В.Ф. е осъдена, а подс.Й.Ф. е оправдана)
Св. Д.Т. и подсъдимите В. и Й. ф. са познати като
живеещи в едно село. Св. Т. знаела, че
подсъдимите позволявали да се пазарува в магазина им в с. Червен брег на
вересия и че дават пари на заем срещу голяма лихва.
През 2009 г.
подс.В.Ф. прочела в интернет, че синът на св. Т. е извършил престъпление.
Отишла в дома на св.Т., казала `и, че узнала за проблема със сина й и
предложила да йдаде пари на заем, за да наеме адвокат. Св. Т. се разплакала,
тъй като действително били финансово затруднени, а трябвало да наемат адвокат
за защита на сина `и. Първоначално отказала да вземе предлагания
йзаем от подсъдимата, тъй като била чула, че подсъдимата иска „големи лихви”,
но след като тя я уверила, че няма да йиска лихва и няма да има проблеми, се
съгласила.
На неустановена дата през 2009
г. св. Т. получила от подс.В.Ф. сумата от 1 000 лв. В деня на предаване
на парите от подсъдимата на свидетелката не уговорили срок за връщане и лихва.
След 1 месец подс.В. Ф. отишла в къщата на свидетелката и йзаявила че иска
да йсе издължи. Свидетелката била много
учудена, защото нямали уговорка за срок за връщане на парите. Св. Т. й
обяснила, че няма как да й върне парите на един път и че й трябва време.
Подс.В.Ф. йзаявила, че от този момент започва да тече лихва без да конкретизира
размер `и. Свидетелката я попитала, защо иска лихва, след като са нямали такава
уговорка. Подсъдимата й казала, че е нямало да иска лихва, ако е върнала парите
за един месец и си тръгнала. След този разговор подс.В. ф. започнали да посещават през два дни
дома на свидетелката и да си искат
парите. Казала й, че много лесно може да си вземе парите, по неин си начин, но
е по-добре сама да й ги върне. Идвала в къщата й и с мъж, който представяла с
лично име Ник, за който казвала, че той ще й вземе парите. Семейството на св.Т.
се принудили да дадат заплатите си на подсъдимата, като два месеца й дали по
400 лв., а на третия - 200 лв., тъй като заемът бил в размер на 1 000 лв. При плащането на
последната сума подс. В. Ф. заявила на свидетелката, че след като не се е
издължила за един месец, трябва да й плати по 20 % лихва за всеки месец
закъснение, а именно- сумата от 600 лв. Св. Т. й обяснила, че няма откъде да вземе
тези пари, но подс. Ф. си заминала. Същия ден, вечерта, подс. В. Ф. се обадила
по телефона на св. Т. и й заявила, че иска да й закара колата, която имали -л.а.
„Мерцедес 190 D”, като гаранция, докато плати цялата сума. Св. Т. и съпругът й-св.Т. закарали автомобила им
пред дома на подсъдимата и го оставили заедно с документите за него. На
следващия ден свидетелката разбрала, че подсъдимата В. Ф. е продала автомобила им. Веднага отишли в дома на
подсъдимата и я попитали, защо е продала автомобила им. Тя им отговорила, че
няма кой да ги чака повече и че е оценила автомобила на 650 лв. Помислили си,
че вече не й дължат нищо, защото била определила лихва 600 лв., а е оценила
автомобила им за повече, но тя им обяснила, че й дължат още 80 лв., защото се
били забавили с няколко дни. Подсъдимата продължила да посещава дома на св.Т. и
да си иска тези 80 лв., но вече по-рядко. Няколко месеца по-късно семейството
на св.Т. научили, че подсъдимата е задържана.
Изложените обстоятелства в пункт 3 от фактическата обстановка са установени
от показанията на св.Д.Т. от досъд.п-во
(л.82, том 2), потвърдени по време на съдебното следствие, след прочитането им
по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, на които съдът дава вяра
изцяло, тъй като са ясни, категорични и последователни. Затова, и тъй като
показанията от досъд.п-во са дадени непосредствено след случая, когато спомена
на свидетелката следва да е по- ясен и възпроизведеното да е по-вярно, съдът не
дава вяра на показанията на св.Т., дадени по време на съдебното следствие (на
л.495г, том 2 ), от които и сама се е отказала след прочитане на показанията
йот досъд.п-во, посочвайки, че пред съда заявила, че е взела заем 1 500
лв., защото не искала да казва за лихвата
и че не иска да има вземане-даване с подсъдимите.
Горните фактически обстоятелства са установени отчасти и от показанията на
съпруга на свидетелката Д.Т. -св. Й.Т., дадени пред съда (л.652, т.3), както и
отчасти от обясненията на подс.Й.Ф. пред съда (л.968г, том 4), заявила, че са
дали 1 000 лв. на свидетелката и не са искали лихва, нито е говорено за
лихва, а при продажбата на автомобила на сем.Тричкови са били само посредници.
9. Фактически обстоятелства
относно деветото деяние от престъплението (по
обвинението за деянието между св. Х.К. и подсъдимите, по което подсъдимите са осъдени с
присъдата).
През 2009 г.
св. Х.К. бил регистриран като ЕТ *** Имал собствена автокъща в село Мурсалево,
община Дупница. В нея продавал автомобили и мотори, които ежеседмично или през
седмица лично докарвал от Италия със собствен камион, марка „Ивеко”. Бил
доволен от бизнеса до 2009 г.,
пролетта, на която срещнал подс.В.Ф.. С нея го запознал познатия му В. П.,
който го помолил да ѝ закара багаж й до Италия. Св.К. се съгласил и един ден
подс. В. Ф. закарала в автокъщата му багажа (дърва за огрев, буркани-консерви и
др.), който искала той да закара до Италия. Св.К. закарал багажа на дадения му от
нея адрес и го предал на брат ѝ В.. След по-малко от две седмици от завръщането на св.
Коларск в България, подсъдимата В.Ф. отново го потърсила с молба да закара друг
багаж и скутер за ремонт в Италия, защото там ремонтът му щял да е по- ефтин. Св.К. ѝ заявил, че не може да тръгва за Италия, защото в последно
време нищо не е продал и няма с какво да пазарува. Подс. В. Ф. му казала, че
сега ще иде да му донесе пари. Попитала го колко му трябват и му казала, че с
пари от тука (автокъщата в село Мурсалево) до Италия може да го бие. Свидетелят
многократно й отказвал, обяснявайки ѝ, че когато има пари, тогава ще
пътува. Подсъдимата настоявала да му даде пари на заем, които да ѝ върне, когато може, но да тръгва за Италия и да ѝ закара багажа. Увещавала го да вземе парите и да тръгва,
казвайки му, че нали затова са хора, за да си помагат. Свидетелят не се
съгласил и тя си тръгнала. Следващите 2-3 дни непрекъснато му звъняла по
телефона и го посещавала в автокъщата, с настояване да му даде пари на заем и
да тръгва за Италия, за да закара багажа на брат й. Накрая
свидетелят се съгласил и тя му дала 4 000 лв. на заем, багажа и скутера.
Като взел парите свидетелят ѝ казал, че ще купи
кола и няколко мотора, както обикновено, и като ги продаде, до месец-два, ще й
върне заема от 4 000 лв. Тя се
съгласила, казала му, че и в бъдеще ще си правят такива услуги и си тръгнала. След
завръщането на св.К. от Италия, през м. юни – юли 2009 г., след като бил минал
месец от получаване на заема, подсъдимата В. Ф. пристигнала в автокъщата му.
Заявила на свидетеля, че си иска парите и че тя работи на 20 % лихва, след
което го попитала, не е ли знаел за това. Той ѝ отговорил, че не знае. Поискала му да ѝ върне 4 800 лв., след което той ѝ напомнил за уговорката им. Подсъдимата му заявила, че не я интересува, да намери
пари, та ако иска да работи и на магистралата и си заминала. В следващите дни
денонощно му звъняла по телефона, искала си парите и го заплашвала, че ще го
ликвидира, ще му изпрати хора, които всичко да му съберат и че даже и
автокъщата щей прехвърли. Св.К. се изплашил и решил да плати. Започнал да плаща на части-първо 400 лв., след
това приела, че е платил на 3 пъти по
200 лв., които бил дал за ремонт на скутера ѝ, на синай и за откарване на скутера, поради което
приела, че следва да ги приспадне от общата дължима сума. После занесъл в дома
й и й дал 100 евро, а след време 500 лв. След това й дал 200 лв., при
посещението й в автокъщата му заедно с мъж с име Ник. После дал 200 лв. на
подс.Й.Ф., която знаела за заема и когато отивал в магазина им, тя питала
дъщеря си, колко и дал и колко остават. След като били изтекли два месеца и започнал третия от
получаването на заема подс. Ф. му заявила, че дължимите от него пари вече били
станали 9 000 лв. Скоро след това в автокъщата дошла подс. Й. Ф. и нейният
син В., който по това време бил отпуск, и от Италия се върнал в България. Подс.
Й.Ф. попитала св.К., дали има пари, а св. К. отговорил, че няма никакви пари.
По това време св.К. бил докарал от Италия 6 – 7 компютърни конфигурации, които
държал в автокъщата си. Подс. Й. Ф. ги видяла и му казала, че след като няма
пари тогава ще си изберем един компютър. Синът й избрал една компютърна конфигурация, която според свидетеля струвала 180
лв., натоварили я в джипа, с който били дошли, и си заминали. Два дни след този
случай по телефона се обадила на св. К. подс. В. Ф. и го попитала „Какво става,
нямаш ли пари? Искам си парите. Не ме интересува, до утре вечерта искам някакви
пари”. На другия ден св. К. намерил
сумата от 200 лв. и ги занесъл в с. Червен брег, като ги предал лично на подс.В.Ф.. След около 7
дни подс.В.Ф. отново му позвънила, за да иска пари. Казал ѝ, че няма, а тя му заявила, че тогава ще дойде в
автокъщата и ще си избере един мотор. Така и направила. На следващия ден
пристигнала и си избрала един мотор „Малагучи”, който свидителят продавал за 2000
лв. Той не искал да й го дава, тъй като е скъп мотор, но тя му казала, че й дължи
пари и ще го вземе. След няколко дни подсъдимата В.Ф. отново пристигнала в
автокъщата с джипа си. Вкарала го в автокъщата гневно, слязла от джипа и се развикала да й дава пари. Той й казал, че
има само 50 лв. й ги показал. Тя му ги грабнала от ръката и го последвала във
фургона му на автокъщата. Влязла вътре, грабнала якето му от окачалката,
бръкнала в джоба и му взела личната карта. Казал ѝ, че без лична карта не може да работи, не може да пътува
и тя му я върнала, но му заявила, че иска камиона му за залог. Обяснил й, че
камионът по документи е собственост на майка му и че с него си изкарва
прехраната. Тя му отговорила, че не я интересува-или камиона, или пари.
Известно време след това, около 1-2 седмици, не идвала в автокъщата и не го
търсила, но после пак започнала. Тогава св К.решил да реши проблема веднъж
завинаги. Отишъл при своя приятел -св.З.И. и го помолил да изтегли 10 000
лв. заем на свое име, след което да му ислуи със сумата, като му я даде, а той да му я връща . Св.К. смятал да
върне още 3 000 лв. на подсъдимите, с които според него следвало да се
издължи напълно, а с останалите да си развива бизнеса. След като св. И. му
предал получените в заем 10 000 лв., двамата отишли в село Червен брег, свидетеля
И. востанал отвън, а св.К. влязъл в
магазина. Там били и двете подсъдими. Разбрали, че носи пари. Казал на
подс.Валя Ф., че носи 3 000 лв., а тя му наредила да ги предаде на майка ѝ - подс.Й.Ф., както и направил. Попитал подс.Й.Ф., дали са
си изчистили сметките, а тя му отговорила, че не знае, защото Валя му води
сметките, но че и той много е забавил
парите, че и те нямали пари, а му се натрупали. Той казал, че и той няма и си
тръгнал.
След време подс.В.Ф. отново потърсила свид. К. и поискала да я заведе при
негов познат в гр.Благоевград, който да смени гумите на джипа й. Отшли, след
което си поръчала 4 гуми и ги монтирали на джипа й. Обърнала към свид.К. и му
казала, че няма да плаща и да се оправя с приятеля си. После си отишла с джипа,
а св.К. го оставила в сервиза. По късно той платил на приятеля си за гумите на
подсъдимата 550 лв.
После на два пъти подсъдимата идвала в автокъщата на свидетеля със св.Д.П.
(известен с прякора „М.“), от който той много се страхувал. Решил да
преустанови дейността си за един месец. Закарал камиона в с. Фролош при свой
приятел и останал там.
Но един ден, в началото на
пролетта на 2010 г.,
подс. В. Ф., придружена от мъж, момче, и момиче, пред дома на приятеля
на св.К. ***. Казала му, че последно не
знае колко пари е върнал, но към момента вече сумата която дължи
била станала 11 000 лв. и че нищо не е плащал, а е закъснявал с плащането
и, че взимат камиона. Така и станало. На
тръгване бил уведомен от мъжа, който бил
с подсъдимата, че камионът ще е пред дома на подсъдимата,
докато си уреди сметките.
През м.03.2010 г. подсъдимата В.Ф.
казала на свидетеля, че ако не й прехвърли камиона, ще притеснява майка му. За
да не го направи свидетелят се снабдил с пълномощно от майка си и прехвърлил
собствеността на камиона марка “Ивеко 3510”, цвят червен, с ДК № КН 52 13 АС, на
подс.В.Ф..
Според ССче на в.л.Д. и ССчЕ на в.л. Ш., на кредитът от 4 000
лв. свидетелят е платил лихва 4 880, като е върнал 8 880 лв.
Изложените обстоятелства в пункт 9 от фактическата обстановка са установени
от показанията на св.К. от досъд.п-во (л.102-108, том 2), потвърдени от него,
след прочитането им в ОСЗ на 03.05.2016 г.( л.823, т.3 от съд.п-во), като
истински, с изключение на корекция в годината на прехвърляне собствеността на
камиона, за която е посочил, че е 2010 г., а не 2012 г., както и записано в
протокола за разпит от ДП.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля от досъд.п-во, тъй като са
ясни, последователни, категорични, отчасти потвърдени и от писмените
доказателства-тетрадка за върнати суми, водена от свидетеля и от подсъдимата Й.Ф..
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Й.Ф., дадени по време на
съд.следствие (л.968г, том.4), според които свидетелят сам й е дал компютърна
конфигурация и сам е помолил нея и
подс.в.Ф. да им прехвърли собствеността
на камиона, за да не бъде отнет от др.негови кредитори. Тези показания се
оправергават от показанията на св.К., поради което съдът не им дава вяра и
приема, че са защитна теза на подсъдимата, с цел оневиняването й.
10. Фактически обстоятелства
относно десетото деяние от престъплението (по обвинението за деянието
между св. В.В. и подсъдимите, по което
подсъдимите са оправдани с присъдата).
През 2009 г. св. В.В. живеела със
семейството йв гр.Дупница. Научила, че подсъдимите Й. и В. ф. позволяват да се
пазарува на вересия и по-късно плащане от магазина им в близкото село Червен
брег.
На 09.06.2010 г. св.В. и съседката `и- св. Т.И. отишли в магазина на
подсъдимите в село Червен брег, с намерение да пазаруват на заем, ако
подсъдимите се съгласят. Там били и двете подсъдими Й. и В. ф..
Подс.В.Ф. не била съгласна свидетелката да пазарува на вересия, тъй като
не я познавала. Подс. Й. Ф. решила да
разреши на свидетелката да пазарува на вересия, поради което двете с
подс.В.Ф. се скарали. Св.В. сама
предложила на подс.Й.Ф. да си остави в
залог личната карта и подсъдимата се съгласила. Освен нея свидетелката оставила
на подсъдимата и дебитната си карта, по която в края на месеца получавала 250
лв. Свидетелката пазарувала още 2-3 пъти от магазина на подсъдимата, за общо
250 лв. Уговорили се плащането да стане в края на месеца, като на
два пъти подсъдимата изтегли от
дебитната карта на свидетелката сумата от 250 лв., от която два месеца да
задържа за задържа за погасяване на заема по 125 лв., а остатъкът да предава на
свидетелката.
Изложеното се установява от
показанията на св.В. от досъд.п-во (л.л.33, т.2), потвърдени след прочитането
им по реда на чл.281, ал.4 от НПК, както и отчасти от показанията йот съд.п-во
(л.436г, т.2), както и отчасти от обясненията на подс.Й.Ф., дадени по време на
съдебното следствие (л.969, т.4).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката В. от досъд.п-во, тъй като
са ясни, категорични, последователни, не се опровергават от другите събрани
доказателства, а се потвърждават и от
обясненията на подс.Й.Ф..
11. Фактически обстоятелства
относно единадесетото деяние от престъплението
(по обвинението за деянието между св.Н.С. и подсъдимите,
по което с присъдата подсъдимите са осъдени)
Св. Н.С. ***. В последния живеел
със семейството си и към 2007-2010
г.. Работел като строител по строителни обекти без
постоянен договор. Със съпругата му се грижели за болното им внуче-дете на сина
им.
През 2007 г. по време на работа
на обект, паднал от строително скеле и
пострадал тежко. Дълго време се лекувал, вкл. и в болници, но не се
възстановил напълно. След това трудно намирал работа и
финансово бил затруднен. Тогава
решили със съпругата му да заложат в заложна къща в гр. Дупница, кв. „Спартак”
единствената ценна вещ на семейството им-златен ланеца с дължина около 60 см. и тегло около 80 грама. за сумата от 1 500 лв. С лихвите, обаче, дължимата сума през м.07.2009
г. станала 2 300 лв
Един ден през м.07.2009 г.,
когато св.С. бил на работа извън града,
съпругата му го уведомила по телефона, че
подсъдимите Й. и В. ф.,
които заела, че предоставят пари на заем срещу определен лихвен процент, са се съгласили да йотпуснат
заем от 1 500 лв. с уговорката, че след като върне заема в заложната къща и получи
заложения там ланец, последният следва да заложи при тях, като те ще им
отпуснат още пари и ще им разрешат да си пазаруват хранителни продукти от магазина
им.
На 27.07.2009 г. св.С. изпратил на съпругата си-св.хр.с.- 800 лв. Същият
ден св.Х.С. отишла с подс.В.Ф. в
заложната къща, в която били заложили ланеца им срещу паричен заем. Там подсъдимата й дала 1500 лв., към които св.Х.С.
добавила още 800 лв. и платила дължимия заем. Върнали ` и ланеца и тя веднага
го дала на подс.В.Ф., за да остане като
залог, до връщане на заема към подсъдимите в рамер на 1 500 лв.
Договор за заем между подсъдимите и св.Хр.С. не бил сключен. На отрязък от стек от цигари подс.Й.Ф. записала датата-
27.07.2009 г. и размера на дадения заем -1 500 лв.. След това изписала дължимите лихви върху
сумата от 1 500 лв. за три месеца - до 27.10., както следва: за м.08.09.и
10-по 150 лв.
На подс. Й. Ф., св.Хр.С. оставила 2
бр.дебитни карти, по които месечно били превеждани общо около 500 лв. В едната карта били
превеждани суми в полза на сина на свидетелите Н. и Хр.С., като личен асистент на детето му, а в другата били
превеждани суми в полза на детето.
Св.Хр.С., а и членове на семейството `и, започнали да пазаруват от
магазина на подсъдимите на вересия, с уговорката че месечно подсъдимите ще си
теглят от дебитните карти дължимите им суми-за покупки на вересия и за заеми в
пари.
Семейството на свидетелите Н. и Х.
било многолюдно. Имали три деца и осем
внуци. Всички живеели заедно и парите не достигали. Понякога искали и др.пари в
заем от подсъдимите. На същото картонче под първия заем в пари за 1 500
лв. подс.Й.Ф. записвала и другите, дадени в заем суми и дължимата за тях
лихва. Картончето било обект на ССчЕ,
изготвена от в.л. Д..
Според ССчЕ-основна и допълнителна
на в.л. Д. заемът на св.С. е отпуснат от подсъдимите с 10 % месечна лихва, като за 3 месеца
дължимата лихва върху сумата от 1 500 лв. е 450 лв., а върху други дължими суми от С. на
подсъдимите е както следва: за сума 500 лв- 150 лв.лихва за 3 месеца по 10%
месечно; за 100 лв.-40 лв.лихва и за 200 лв.-15 лв.лихва, като общо дължимата
лихва върху е в размер на 655 лв.
Изложените обстоятелства в пункт 11 от фактическата обстановка са установени
от показанията на св.Н.С., дадени на досъд.п-во (л.39-40,
т.2), прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК в ОСЗ на 16.03.2015 г. (л.365, т.2), от показанията на св.Х.С. от досъд.п-во, дадени на
30.07.2010 г. (л.45-46, т.ІІ от ДП), прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК в ОСЗ на 17.03.2015 г. (л. 384г-385г, т.2, т.2), отчасти от показанията на двамата свидетели, дадени
пред съда по време на съдебното следствие, от обясненията на подс.Й.Ф., дадени
пред съда в ОСЗ на 16 и 17.03.2015 г. (л.369 и 385г,
т.2 ) и от цитираните две ССчЕ на в.л.Д. (л.109 и 153,
т.2 от досъд.п-во), както и отчасти от ССчЕ на в.л. Ш. (л.1001, т.4 от НОХД № 396/2014 г. по описа на КнОС).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката
Х.С.,
дадени на досъд.п-во (………по време на които е заявила върху тези пари ..[1 500
лв.]---ни начисляваше по 150 лв. на месец лихва. На
другия месец начислява пак 150 лв. Така всеки месец увеличаваше сумата на 150
лв. Валя ми каза : „Вие ще плащате лихвата- да стои ланеца!” Аз `и казах, че такава лихва не мога да
плащам. Ако иска да ми го даде да го продам……. Тези показания съдът намира
за достоверни и им дава вяра, тъй като
са дадени най-скоро след случая, ясни са, категорични, убедителни и
последователни, а и се потвърждават от записа на дължимите суми от
свидетелката, направен от подс.Й.Ф. и представен по делото от св.Н.С. по време
на разпита му на досъд.п-во. Поради това съдът не дава вяра на показанията на
св.Хр.С., дадени по време на съд.следствие, с които категорично е отрекла да е
получавала сума на заем от подсъдимите, които да е трябвало да връща с лихва. По
делото не са установени логични обстоятелства, поради които св.Хр.С. да е
излъгала на досъд.п-во, като е заявила, че върху заема от 1 500 лв. е
начислявана лихва от подсъдимите. Съдът приема, че св.Хр.С., с показанията си
пред съда, с които категорично е отричала да са дължали с мъжа `и св.Н.С.
връщане на заема с лихва на подсъдимите, цели да изключи наказателната
отговорност за подсъдимите, за което тя
и св.Н.С. са били склонявани от подс.Й.Ф., според показанията на двамата от
досъд.п-во
12. Фактически обстоятелства
относно дванадесетото деяние от престъплението (по обвинението за деянието между св. Т.П. и подсъдимите, по което с присъдата подсъдимите
са оправдани)
През 2009 – 2010 г. Т.П. (починал след 2010 г. ) живеел в село Крайници, община Дупница. През
посочения период пазарувал на вересия от
магазина на подсъдимите в село Червен брег. Продажбите извършвала подс.Й.
Ф. с уговорката, че по-късно, когато има
пари, ще плати стойността на закупеното. Дължимите суми от всяка покупка, подсъдимата
записвала в тетрадки за вересия (приложени по делото, като обект № 1, №3 и №13,
л.4), в графа, озаглавена „Тошко от с.Крайници” като към всяка сума добавяла следващата.
Изложените обстоятелства в пункт 12 от фактическата обстановка са
установени от обясненията на подс.Й.Ф., дадени в ОСЗ на 13.02.2017 г. (л.969,
т.4 ) и от тетрадки, обект №№ 1, №3, л.20 и №13, л.4.
Съдът дава вяра на обясненията на подс.Й.Ф., дадени по време на съд.следствие, тъй като се
потвърждават от записите на същата в цитираните тетрадки. Тези обяснения на
подсъдимата не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Съдът намира за необходимо да отбележи, доколкото показанията на Т.П. от
досъд.п-во не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал, поради
липса на правно основание за това, че
обясненията на подсъдимата не се опровергават и от показанията му, дадени по време на същото (записани на л.31, т.2), в които същият е
посочил, че е пазарувал на вересия, но не е споменал да е дължал плащане на вересиите
с лихва.
Съдът не кредитира ССчЕ на в.л. Д. в частта `и според която П. е дал
обезпечение в размер на 140 лв. за получен кредит от 60 лв., тъй като това не
се установява от доказателствата.
13. Фактически обстоятелства
относно тринадесетото деяние от продължаваното престъпление (по обвинението за деянието между св. Г.Ш. и подсъдимите, по което с присъдата подсъдимите
са осъдени)
Св.Г.Ш. и св.Х. Ш.са съпрузи и имат 4 деца. И
през 2009-2010 г.
живеели в село Крайници, намиращо се
до село Червен брег. Знаели, че подсъдимите
Й. и В. ф. позволяват да се пазарува на вересия от магазина им, находящ се в
с.Червен брег, която да бъде платена по-късно. Със съпругата му били безработни, грижели се
за болното им внуче. Получавали пари, като социална помощ от Дирекция „Социално подпомагане”,
които били превеждани в дебитна карта по
сметка на св.Г.в Юробанк и еф джи”.
През м.12.2009 г. свидетелите решили
да напазаруват хранителни продукти на
вересия от магазина на подсъдимите, за да празнуват като нормални хора
коледните и новогодишни правници.
През м.12, преди коледните празници на 2009 г. св.Г.Ш.
отишъл в магазина на подсъдимите. В
него били подсъдимите В. Ф. и Й.Ф.. Попитал подс.В.Ф., дали може да пазарува на вересия хранителни
продукти за празниците и тя се съгласила. Поискала
от св. Ш. да й даде дебитната си карта, от която да тегли дължимите от него
пари от покупките на вересии. Той се съгласил, оставил `и дебитната карта, по
която всеки месец получавал социални помощи, в различен размер, както следва:
за м.12.2009 г.- 115 лв., за м.01.2010
г.-195 лв., за м.02.2010 г.-285.69 лв., за м.03.2010 г.-60 лв., за м.04.2010 г.
(от 01 до 28)-35 лв. (срвн.Справка от Юробанк и еф джи” на л.27, т.2 от ДП.
Свидетелят пазарувал на няколко пъти, за общо 300 лв. Тази сума следвало подсъдимите да
изтеглят от дебитната карта на свидетеля
за 2 месеца, според уговорката му с подс.В.Ф..
Синовете на свидетеля -В. и В.Г.Ш.също
пазарували от магазина на подсъдимите.
Понякога със В.Ш. отивала в магазина и
съпругата му –св.К.Б.. Свидетелят Г.Ш. не си записвал стойността
на закупеното, но това правела подсъдимата
Й.Ф., която в тетрадка записвала вересиите на свид.Г.Ш. и на др.
След като минали тези два месеца св. Ш. отишъл отново в магазина, за да си
иска дебитната карта. По това
време в него били и двете подсъдими. Поискал
от подс. В. Ф. да му върне дебитната карта, а тя му казала да се маха, да не ги занимава, тъй
като има да дава още пари и го изгонила.
След 1-2 седмици св. Г. Ш. отново отишъл в
магазина, в който пак били двете подсъдими. Отново си поискал картата от
подс.В.Ф., дори се молил да му я върне, тъй като е без пари. Тя отказала под предлог, че има да дава още пари, изгонила го и му казала, че дебитната
карта ще стои при нея, докато тя иска. Св.Ш. си тръгнал и заминал за
гр.Дупница, в който посетил Районното
управление на МВР и се оплакал на дежурния полицай. После отишъл в банката и блокирал картата, като след
около 2 седмици получил нова дебитна карта. Когато научила за това, подс. В. Ф. му се обадила по мобилния телефон и със
заплашителен тон му наредила до половин
час да е при нея в с.Червен брег. Св. Ш. се
изплашил, отишъл в с.Червен брег и предал на подс. В. Ф. новата дебитна карта.
След 3-4 дни св.Г.Ш. пак отишъл при подс.В.Ф. и `и се молил да му върне
картата, но тя го изгонила. Блокирал и
тази карта.
След седмица, около 23.00 ч, пред дома на св.Ш.спрял джипа на подсъдимите.
От него слезли и влезли в къщата им
подс. В. Ф. и св.Д.П., с прякор „М.”. Свидетелите гледали телевизия, а
10-годишното им внуче спяло. Още с влизането подсъдимата ударила на св.Ш.
шамар. След това на висок тон, казала, че у дома има пушка и пистолет, че не я е страх от никой, ще ги върже и ще ги
влачи с джипа. Внучето им се събудило и се разплакало. Св.П. започнал да блъска
подсъдимата към входната вратата и да я успокоява, избутал я навън и си тръгнали. След този случай свидетелят започнал да получава парите от Дирекция „СП” на ръка в пощата в с. Крайници.
На неустановена дата, през
следващите дни подс.В.Ф. намерила свидетелите Ш.във фризьорския салон в
с.Крайници, в който св.Ш. била на фризьор, а той я чакал. Тогава подсъдимата
ударила шамар на св.Ш. и му казала, че си иска парите до довечера, иначе пак ще
дойде.
Независимо от подс.В.Ф., подс.Й.Ф. също
претендирала от свидетелите Ш.,
че им дължат пари и настоявала да бъдат върнати, като един ден заплашила св.Сн.Ш.,
че ако до довечера не й донесе 10 лв. пак ще я търси и да внимава да не стане
по-лошо.
На 28.04.2010 г. св. Ш. поискал и
получил от „Юробанк и еф джи-България” справка за движението по сметката му, по
която били превеждани суми от Дирекция
„Социално подпомагане” за периода 01.10.2009 г. до 28.04.2010 г. Според
справката, за периода м.12.2009 г.
до 28.04.2010 г. от сметката са
изтеглени 680 лв., а за периода 18.12.2009 г. до 28.04.2010 г. са изтеглени 600
лв.
На 08.11.2010 г. обв. Й. Ф. със
собствения си джип спряла пред къщата на св. Ш..
В този момент св. Ш. се прибирал. Като го видяла започнала на висок тон да го вика ”Г. ела
тук” - „Имаш да ми даваш още 400 лв. лихва за храната, която е напазарувал от нейния магазин”. Св. Ш. й отговорил, че повече нищо не й дължи,
тъй като и без това подс.В.Ф. му е надвзела 400 лв. Подсъд.Й.Ф. казала, че това
не е вярно. Свидетелят пък я уведомил, че има документ от банката, който е представил в полицията и според който от
дебитната му карта са изтеглени 700 лв. Подсъд. Й.Ф. казала, че тя няма този документ,
но че ще си вземе парите по друг начин, тъй като не се плаши от никой.
Според ССчЕ на в.л.Ш. (л.1001, т.4 от съд.п-во), за получената сума от 300
лв. е върната 450 лв. за 4 месеца. Следователно исканата в повече сума от
дължимата е 150 лв., представляващи 15 % месечна лихва върху сумата от 300 лв. В
експертизата и в ОСЗ на 19.04.2017 г. в.л. е посочила, че е изготвила
заключението си въз основа на показанията на свидетелите от досъд. и съд.п-во,
като основната информация е взела от тетрадки, в които подсъдимите са водели
записки за дадените от тях заеми и възстановяването им. В същото ОСЗ (л.1009г и 1010, т.4) в.л. е
посочила още, че св.Г.Ш. е получил сумата от 300 лв., под формата на пазаруване, като според записите в тетрадките
на подсъдимите от картата му са изтеглени от тях 370 лв., на дати, както
следва: на 03.02-160 лв., на 01.03-120 лв.,
на 05.03—40 лв., на 19.03-20 лв. и на 01.04.-30 лв.
Изложените обстоятелства в пункт 13 от фактическата обстановка са
установени от показанията на св.Г.Ш. (дадени на съдебното
производство в ОСЗ на 03.04.2015 г., записани на л.435-436, т.2, както и на досъд.п-во
на 17.06.2010 г. [л.17 и 18, т.2] и на 10.11.2010 г., записани на л.20, т.2,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК и потвърдени от свидетеля в ОСЗ на
03.04.2015 г., записани на л.435-436, т.2. ), св.С.Ш. (дадени на съдебното производство в ОСЗ на 03.04.2015 г., записани на л.436,
т.2, както и на досъд.п-во записани на л.26, т.2, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК и потвърдени от свидетелката ), отчасти
от обясненията на подс.Й.Ф. (дадени
пред съда в ОСЗ на 13.02.2017 г., л.969, т.4 и в ОСЗ на 19.04.2017 г., записани
на л.1009 и 1010, т.4), отчасти от тетрадки-обект №1 и №13, от Запис на лист от тетрадка, формат А4, озаглавен „Гриша-към 10.03.” (л.24, т.6
от ДП), от Справка от Юрбанк и еф джи (л.27, т.2 от ДП),
от ССчЕ на в.л.Ш..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ш.от досъд. и съд.п-во,
според които дължимата сума на подсъдимите е 300 лв., която св.Г.Ш. е следвало да върне за
два месеца, като подсъдимата В.Ф. ги
изтегли от дебитната карта на св.Г.Ш., оставена `и с тази цел от него. Тези
показания съдът намира за достоверни, тъй като са дадени непосредствено след
случая, ясни са, категорични и убедителни. Съдът приема, че те не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства-обясненията на подс.Й.Ф. и записа в тетрадки, съответно обект № 13 и №1, том VІІ
от ДП), както следва:
В тетрадка, озагл.”Вересии –ХІ.2009 г.” (приложена в
том 7 от ДП, като обект №13,), в която на л.23, подс.Й.Ф. записала „ За Н.год. Г.-***-кредитна карта-в
нас”. След тава отбелязване започнала да изписва дължимите суми за покупките на
вересия. Записала, както следва: 112+ 5.60+ 41.40=159.00
+2.80+1+12+5+29.40+1+5+1+41+1=258.20 лв., циг. +ваф-259+2.50=261.50 (нечетлива
дума). Описала действие изваждане, както следва: 261.50-190 черта и словом изписала „ост.”, а цифром- 71.50 лв.”. На същия лист, под и в ляво от описаните операции по
събиране и изваждане, отбелязала „от кред.карта” взети -70 лв., взети 120 лв. -
на 18.01. ост.храна 71.50 лв.+ 9.10 +5.00 +15.50 +19.60 +1.23 +60
= 183 лв. +10 = 193 +11 = 204+23.10 (в петък)+4.50+9.20+1.30 (кафе)+0.50 (кафе)
+5.00+2-общо 249.60, които закръглила на 250
лв -160 (взети от карата)= 90
лв.-ост.” (пари за храна към 02.02).
В тетрадка-обект №1, в която на л.36 и 37 подс.Й.Ф. записвала като вересии конкретни
суми, сборна сума дължима за множество покупки, изтеглената сума от дебитната
карта, датата на операцията и дължимия остатък.
Съдът приема, че св.Г.Ш. е дължал на
подсъдимите сумата от 300 лв. за покупки на вересии, доколкото записите
на множество покупки на вересии, за сумата над 300 лв. се отричат от св.Г.Ш. и липсват др. писмени доказателства за осъществяването им. Записите на подсъдимата
не доказват по несъмнен и категоричен начин, че св.Г.Ш. е пазарувал за
посочените в тетрадката суми. Не са налице касови бележки или др.доказателства
в подкрепа на записите в тетрадките за вересии, поради което действителността
им не може да бъде приета за доказана по делото, само и единствено въз основа
на същите.
Съдът не приема за обективна ССчЕ на в.л. Д. (л.108 и 152, т.2 от ДП),
според която за получената сума от 300 лв.,
е върната от св.Г.Ш. сума от 700 лв., от която сумата от 400 лв. е искана лихва. В тази й част експертизата е непълна, тъй като не
почива на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдържащи
данни за заемните отношения между свидетеля и подсъдимите. Очевидно е, че в.л. е изготвило заключението
си само въз основа на показанията на св.Г.Ш., без да съобрази дори данните от
Справката за движението по сметката на св.Г.Ш., изд. от Юробанк и Еф джи на л.27, т.2 от ДП,
според която за периода 18.12.2009 г. до
28.03.2010 г. (през който картата е била в подсъдимите) е изтеглена сумата от
600 лв.
За да постанови присъдата си, съдът даде вяра на ССчЕ, изготвена от в.л.Ш., която
относително по-задълбочено е изследвала действителните финансови отношения
между св.Г.Ш. и подсъдимите, според която за дължимата на подсъдимите сума
от 300 лв. , св.Г.Ш. е върнал сумата от 450 лв., от която лихвата за 4 месеца е в размер на сумата от 150 лв. или 15 % месечно.
14. Фактически обстоятелства
относно четиринадесетото деяние от престъплението (по обвинението за деянието между св.
Д.Г. и подсъдимите, по което с присъдата подсъдимите
са осъдени с присъдата)
Св. Д.Г. ***. През 2009 г. работел в Мини „Бобов
дол”. Познавал подсъдимите Й. и В. ф..
Знаел, че разрешават да се пазарува на вересия от магазина им в селото, както и
че предоставят заеми в пари срещу връщането му с лихва. през 2008-2009 г. св. Г. започнал да пазарува от подс.Й.Ф. на
вересия. В тетрадки подс.Й.Ф. записвала дължимите от него пари, за
които е пазарувал (сравн.тетрадки-обект №2, л.15 и 39, обект № 3, л.8 и л.22; обект №7, л.47;
обект №13, л.7 и обект №14, л.9, от том VІІ от ДП). До началото на м.февруари 2010 г. бил върнал
половината от дължимите пари, след което спрял да плаща, тъй като нямал пари.
Тогава в дома му започнали да идват подсъдимите, заедно или поотделно, за да си
искат парите. Първо дошла подс.Й.Ф., после двете, а след това подс. В.Ф.. Подс.
В.Ф. го заплашила, че ще му изпрати хора, за да го „очистят”. Свидетелят се
изплашил, защото в селото се говорело, че
има бити, а и подс.В.Ф. сама се хвалела, че бие. През м.02.2010 г. поискал и получил от подс.В.Ф. 250 лв. на заем, за да погаси задължението към
нея и майка й-подс.Й.Ф., което бил натрупал от вересии. Подс.В.Ф. му определила
срок за връщане на заема- м.05.215 г. и сума да връщане 750 лв. Свидетелят се
съгласил, тъй като нямал избор.
Според ССчЕ на в.л.Ш. (л.1001, т.4 от ДП), за пет месеца св.Г. е върнал 336 лв., от които 250 лв.-главница, 86 лв.-лихва
(по , 13 % месечно).
Изложените обстоятелства в пункт 14
от фактическата обстановка е установена от показанията на св.Д.Г. (дадени по
време на съдебното производство, на л. 493, том.2 и дадени на
18.06.2010 г. пред разследващ полицай на досъд.п-во, записани на л.29, т.2 от
ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК в ОСЗ на 16.04.2015 г.-л.493, т.2 от съд.п-во- и
потвърдени от свидетеля), отчасти от обясненията на подс.Й.Ф. пред съда (л.494,
том.2; л. 969г, том 4 от съд.п-во), от тетрадки и ССче на в.л.Ш..
Съдът не дава вяра на показанията на св.Г., депозирани по време на
съдебното следствие, според които не е връщал пари на заем с лихва, тъй като се
опровергават от показанията му от досъд.п-во, според които му е искана
лихва от подсъдимите. Съдът приема, че
показанията му от досъд.п-во, според които е връщал паричния заем с лихва се
потвърждават и от ССчЕ на в.л. Ш., според която е плащал лихва в размер на 86
лв. върху сумата от 250 лв.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля от досъд.п-во, според които е
получил заем от 250 лв. от подс.В.Ф., за да върне задължението си към
подсъдимите от вересия, което му е било търсено и от двете подсъдими.
Съдът не дава вяра на показанията на
св.Г. от досъд.п-во, според които е върнал 700 лв. вместо 250 лв., тъй като не
се потвърждават от събраните по делото доказателства, а и не са потвърдени по категоричен начин и от самия него по време на съд.п-во, на
което първоначално не е съобщил да му е искана лихва от подсъдимите или да е
върнал пари в повече от дължимите, в последствие е потвърдил прочетените му
показания от досъд.п-во, които изключват дадените на съд.п-во, а след това
отново е заявил, че е върнал колкото е трябвало и не си спомня, дали сумата от
250 лв. е получил от подсъдимите
като пари на заем или е била
вересии. Доколкото в.л. Ш. е
констатирало в заключението си, след запознаване с всички писмени и гласни
доказателства по делото, че свидетелят е
върнал повече от дадените му 250 лв., с 86 лв.,
и в тетрадките, водени от подс.Й.Ф. се съдържат данни за заплащане на
лихва, то и съдът приема, че сумата от 86 лв. е представлявала лихва върху
сумата от 250 лв.
Съдът приема, че показанията на свидетеля от досъд.п-во за даден му заем от
250 лв. за достоверни, поради което не дава вяра на обясненията на подс.Й.Ф. пред
съда, според които не е давана на заем
посочената сума пари.
Съдът не приема за обективно заключението на в.л.Д., според което
свидетелят Г. е върнал 400 лв., тъй като е основано единствено на показанията
на св.от досъд.п-во, без да са взети предвид писмените доказателства-тетрадки,
както е сторила в.л. Шалдупов Затова приема за по обективно заключението на
в.л.Ш., според което лихвата е в размер на 86 лв., а не-400 лв.
15. Фактически обстоятелства
относно петнадесетото деяние от престъплението (по обвинението за деянието между св.
И.Б. и подсъдимите, по което с присъдата подсъдимата Й.Ф.
е осъдена, а подс.В.Фролоша е оправдана)
Св. И.Б. познавал двете подсъдими В. и Й. ф.
и знаел, че отпускат пари на заем при
клауза за връщане на заем с лихва.
В началото на 2010 г. св. Б. имал спешна
нужда от пари, Отишъл
в магазина на подсъдимите и поискал от подс.Й.Ф. сумата
от 1 000 лв. на заем. Тя се съгласила да му предостави исканата сума при
месечна лихва 100 лв. и оставяне на
дебитната му карта. Условията удовлетворили свидетелят, получил
заеманата сума от 1 000 лв., а след месец върнал 1100 лв. За сключеното
заемно правоотношение не подписали договор. Не съставили и писмен документ за него.
Според ССчЕ на в.л. Д. и ССче на
в.л. Ш. дължимата и платена месечна лихва от свидетеля върху заема от
1 000 лв. е 10 %, равняващи се на 100 лв.
Изложените обстоятелства в пункт 15
от фактическата обстановка са установени от показанията на св. И.Б. (дадени на
съд.п-во, на л.683г и 684, том 3 и на досъд.п-во, на л.88, том 2, приобщени към
док.материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 от НПК, както и от
двете ССчЕ-и и отчасти от обясненията на подс.Й.Ф., дадени пред съда (л.969г,
том 4 ).
КнОС дава вяра на показанията на св.Б., тъй като са ясни, категорични,
последователни и убедителни. Поради това не дава вяра на
обясненията на подс.Й.Ф., според които не е искала лихва за дадения заем
на св.Б., а той предложил да я почерпи за услугата, като й е върнал 900 лв., а не всички. Намира
тези обяснения за нейна защитна теза, целяща изключване на наказателната й отговорност.
16. Фактически обстоятелства
относно шестнадесетото деяние от престъплението (по обвинението за деянието между св.
В.М. и подсъдимите, по което с присъдата
подсъдимите са осъдени.)
Св. В.М. *** и през 2009-2010 г.
живеела в него със семейството си, състоящо се от мъж, с прякор „Полимедката” и
деца. Узнала, че подсъдимите В. и Й. ф. разрешават да се пазарува в магазина им в
село Червен брег на вересия и дават пари на заем срещу задължение за връщането му с лихва.
През 2009 г.
свидетелката отишла в магазина на подсъдимите и ги попитала, дали може да
пазарува на вересия. Те изразили съгласие, но при условие, че остави при тях
дебитната си карта. Свидетелката редовно плащала вересиите в магазина и нямала
проблем с подсъдимите.
През м. март 2010 г. св. М. поискала от подсъдимите 100 лв. на заем. Подсъдимите й
дали исканите пари на заем, при месечна лихва 20 лв. Така задълженията на
свидетелката към подсъдимите станали 400
лв., от които тя върнала 200 лв. След като подс.В.Ф. била задържана под стража,
свидетелката блокирала дебитната карта,
която била оставила на подсъдимите и си извадила нова.
Според ССчЕ на в.л. Ш.
дължимата и платена лихва от
свидетелката на подсъдите е 100 лв.
Изложените обстоятелства в пункт 16
от фактическата обстановка са установени от показанията на св.В.М., дадени на
досъд.п-во (л.89, том 2), приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им в с.з. на 16.04.2015 г. ,
както и отчасти от показанията й дадени пред съда по време на съдебното
следствие, както и от ССчЕ на вл. Ш. (л.1002, отм 4 от съд.п-во).
КнОС дава вяра на показанията на свидетелката от досъд.п-во, тъй като са
дадени непосредствено след случая, когато споменът й следва да е най-ясен,
категорични са, последователни и не будят съмнение в достоверността им.
КнОС не дава вяра на показанията на свидетелката, дадени по време на
съдебното следствие, според които не й е искана от подсъдимите и не е плащала и
дължала лихва върху получените от нея и съпругът й (с прякор „Полимедката”) пари на заем, тъй като тези й показания
противоречат на дадените на досъд.п-во и явно целят изключване на наказателната
отговорност на подсъдимите. Липсват доказателства, поради които да се приеме,
че свидетелката е целяла с показанията си от досъд.п-во да уличи подсъдимите в
престъпление, като заяви неистина, каквато би била твърдението й, че е следвало
да върне заема с лихва. Свидетелката не
дава и логично обяснение на противоречието в показанията й от досъд. и съд.п-во
относно този факт. Наличието на данни по делото за предоставян паричен заем на съпруга на свидетелката, със задължение за
връщането му с лихва ( каквито се съдържат в тетрадка-обект № 14, л.12, том 7 от ДП, в
която е записано, че е предоставен на
23.07. паричен заем от 500 лв. на „Полимедката”, с
който прякор подс.Й.Ф. е заявила, че е записвала вересиите на съпруга на
свидетелката, като е отбелязано и лихви за м.8, 9 и 10 ),
според съда е индиция за достоверност на показанията на свидетелката от
досъд.п-во, по аргумент за наличие на др.такива отношения, поради наличието
именно на които, това твърдение на свидетелката (за лихва) не е недопустимо и
невъзможно. Предвид и установените по делото негативни характеристичните данни
за подсъдимите и най-вече за подс.В.Ф., съдът приема, че свидетелката не би
заявила на досъд.п-во неверни твърдения, с които би уличила подсъдимите в
престъпление, твърдейки, че е дължала
връщане на заема с лихва.
Предвид на изложеното КнОС не дава вяра и на обясненията на подс.Й.Ф., дадени в ОСЗ на 19.04.2017 г. (л.969г, том 4 от съд.п-во),
според които не познава свидетелката. Дава вяра на останалата част от обясненията й, според
които мъжът на свидетелката пазарувал от магазина й, вересиите на който записвала в тетрадките си
срещу името „Полимедката”, тъй като намира потвърждение на тези обяснения в
горецитираната тетрадка.
17. Фактически обстоятелства относно седемнадесетото
деяние от престъплението (по обвинението за деянието между св. Т.И. и подсъдимите, по което с присъдата подсъдимата Й.Ф.
е призната завиновна, а подс.В.Ф. е оправдана.)
На 09.06.2010 г. св. Т.И., заедно с нейната
приятелка и съседка –св.В.В. отишли в магазина на подсъдимите Й. ***, за да искат да пазаруват
на вересия и пратят когато имат пари. В магазина били и двете подсъдими. Св. В.
помолила подс. Й. Ф. да им даде да
закупят на вересия хранителни продукти. Подс.В. Фролшка била против, но подс.Й.Ф.
им разрешила да пазаруват. Св.И. пазарувала хранителни продукти от магазина за
сумата от 102 лв. Оставила на подс.Й.Ф. дебитната си карта, по която месечно
получавала 144 лв. Казала й и ПИН кода. Уговорили се подсъдимата Й.Ф. да
изтегли цялата сума от дебитната карта, следкоето св.И. да си вземе картата от
подсъдимата.
Според ССчЕ на в.л.Ш., назначена по време на съд.п-во, за дължимата сума от 102 лв. на подсъдимата
свидетелката е следвало да плати лихва 42 лв. за един месец, равняваща се на 13
% от заема.
Изложените обстоятелства в пункт 17 от фактическата обстановка са
установени въз основа на показанията на св.И. от досъд.п-во (л.34, том 2),
отчасти от показанията на св.В.В. от досъд. И съд.п-во, отчасти от обясненията на подс.Й.Ф., дадени в
ОСЗ на 13.02.2017 г. (л.969г, том 4) и ССчЕ на в.л. Ш..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката от досъд.п-во, според които при дължими 102
лв. е следвало даплати 144 лв., поради което приема, че разликата от 102 до 144
лв., която е в размер на 42 лв. е месечна лихва.
18. Фактически обстоятелства
относно осемнадесетото деяние от престъплението (по обвинението за деянието между Св. Д.Я. и подсъдимите, по което с присъдата
подсъдимата Й.Ф. е оправдана, а подс.В.Ф. е осъдена.)
Св. Д.Я.
работел като строител по обекти без постоянен договор. Със св. Р.А. живеел на
семейни начала и имали едно дете, което било на една година. Двамата успявали
да се справят, като пестели и харчели малко пари. Детето им, обаче, се разболяло, и нямали пари, с които да купят изписаните му лекарства.
Нямали близки от които да поискат назаем. Съседите му пазарували на
вересия от подсъдимите . Тогава св. Я. решил да вземе пари на заем от подсъдимите
ф..
На 10.06.2010 г. св. Я. , заедно със
съпругата му- св. Р.А. отишли в магазина в с. Червен брег, в който била подс.Й.
Ф.. Двамата обяснили, че са дошли да вземат пари на кредит, защото им трябват
за закупуване на лекарства за болното им дете. Подс. Й. Ф. им казала, че ще извика дъщеря си –подс. В.Ф., за да се разберат. Като
дошла подс.В.Ф. свидетелят й казал,
че знае, че тя отпуска пари в заем, които следва да върне с лихва и че му
трябват пари за детето му. Тя ги попитала, дали имат какво да оставят?”. Св.
Я. отговорил, че имат дебитна карта, по която получават 240 лв.-месечно. Подс.Й. Ф. ги попитала, колко пари искат и св. Я., казал, че искат 300 лв. Подс. В.Ф. ги попитала, кога може
да изтегли от картата пари и св.Я. й
казал, че в началото на месеца-на 3-4 превеждат парите по картата. От джипа си, паркиран пред магазина, подс. В.
Ф. взела 300 лв. и ги дала на св. Я.. свидетелите
предали на подс.В.Ф. дебитната им карта, а съпругата на св.Я. продиктувала ПИН-кода на подс.В.Ф.. Тя им казала, че лихвата е 15%, което
означавало, че следва да върнат за един
месец 345 лв. Свидетелите се съгласили с
всички условия, взели парите и си
тръгнали.
След като свидетелят научил за претърсването в къщата на подсъдимата отишъл
и попитал подс.Й.Ф., къде е картата му. Тя му отговорила, че е в полицията и че
парите ще бъдат взети по друг начин.
Изложените обстоятелства в пункт 18 от
фактическата обстановка са установени от показанията на св.Я. и на св.Р.А. от досъд.п-во (л.35 и 36, том 2), на които съдът
дава вяра, тъй като са дадени непосредствено след случая, ясни, категорични и
последователни са.
Съдът не дава вяра на показанията на двамата свидетели, дадени по време на съдебното следствие в ОСЗ на
03.04.2015 г. (л.437-438, том.2 ), според които не са имали задължение към
подсъдимите за връщане на заема с
лихва, тъй като се опровергават от показанията им от досъд.п-во. Съдът
не дава вяра на показанията на св.Я., дадени по време на съдебното следствие,
според които не е взимал 300 лв. на заем от подсъдимите, тъй като противоречат
на показанията му от досъд.п-во. Липсват данни за наличие на причина, поради
която свидетелите да са депозирани неверни показания на досъд.п-во, за да уличат подсъдимите.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.
Й.Ф., дадени в ОСЗ на 13.02.2017 г., (л.969г, том 4), според които била
дала 300 лв. на заем на св.А., тъй като противоречат на показанията на
свидетелите Я. и А., дадени на досъд.п-во, според които подс. Й.Ф. е извикала
подс.В.Ф. и тя е
дала на свидетелите 300 лв., а те са поели задължение за връщане на сумата с 15
% лихва, а именно 345 лв.
Изложената фактическа обстановка е установена
от посочените доказателства в 18-те пункта от нея, както и от веществените доказателства-тетрадки и
тефтери за вереси–
т.VII от
д.пр./ - тетрадка,
приложена от св.Х.К. / л.1/, Бележки, иззети при претърсване на 27.07.2010 г. в
с.Червен брег, ул.*** /л. 2/, Записи на дължимите лихви от св.Х.К. /л.3-5/,
Саморъчна разписка от св.Х.К. за залог
на МПС, товарен автомобил “Ивеко” /л.6/, Договор за покупко-продажба на
МПС, т.а “Ивеко” /л.7/, Документи за МПС
“Ивеко”, СР – І част и др. /л.8/, Предаден с Протокол от св. Н.С. запис от подс. Й. Ф. за дължимите лихви
/л.9/, Запис на ПИН – код на “Т.” /л.10/, Документи за банкови преводи /л.35/,
Разписка от св.В. Ст. Д. за 1300 лв. /л.36/,Запис на заповед от св.С.Д.П. за
3020 лв. /л.37/, Запис на заповед от св.С.Х.Г.
за 8000 лв. /л.38/, Пълномощно от Т.Х.М. /л.39/, Протокол
за претърсване и изземване от 16.06.2010 г. в с.Червен брег, ул.***,
Определение на КОС /л.125 – л.152/, Протоколи
за претърсване и изземване от 27.07.2010 г.-2 бр.(л.125-152),
Удостоверения за раждане, справки за съдимост за подсъдимите
По правната квалификация:
Действайки по описания
по-горе начин, подсъдимите Й.ф.
и В.Ц.Ф. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 252, ал. 2, пр.ІІ, във връзка с ал.1 , пр.1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 от Наказателния кодекс, т.нар.
престъпление „лихварство”. Последното е регламентирано
в раздел ІV озагл. „Престъпления против паричната и кредитната система” към гл.
VІ, озагл. „Престъпления против стопанството от Особената част на НК. Съгл. ал.1
от цитираната разпоредба „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни
или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова
разрешение, се наказва …………………, а съгл.ал.2 „ Когато с дейността по ал.1 са
причинени другиму значителни вреди или
са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е ………………………
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на кредитирането в РБългария.
Подсъдимите са субект на престъплението, защото са наказателноотговорни
лица и нямат разрешение за извършване на банкова дейност.
Престъплението лихварство по чл.252 от НК е
типично престъпление на "системно
извършване". Легална дефиниция за престъпленията
от вида на системно извършваните в особената част на НК липсва. Според
правната теория, престъпленията на системно
извършване са тези, при които законът третира като единство повече
еднообразни прояви, които в тяхното последователно извършване характеризират
поведението на субекта в определена насока (срвн. §29 "Множество
престъпления", № 518, т.1, б"в" от учебника на И.Н.-Наказателно
право на РБългария, обща част, книга ІІ).
Изпълнителното
деяние на престъплението лихварство
се осъществява чрез извършване
на банкова или друга финансова дейност,
която се изразява в сключване на банкови
или други финансови сделки, без нужното за това разрешение. Сделките следва да
са извършени системно, т.е. да са поне три на брой, което означава наличие на
същинско „престъпление на системно извършване”, което се отнася към т.нар. „усложнени престъпления”.
Сделките следва да са осъществени и по занятие, което озн. да са като източник на доход. В този смисъл е и
трайната съдебна практика (намерила израз в Решение № 16 от 2.04.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1751/2014 г., III н. о., НК, Решение № 141/2012 г. на I Н.
О., Решение № 366/2011
г. на I Н. О., Решение № 472/2009
г. на II Н. О. и др.) според
която престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК е типично престъпление на системно извършване, доколкото
посочените в нормата сделки следва да се
извършват "по занятие". Затова от обективна страна е достатъчно
системното осъществяване на еднородните деяния (заемане на средства, уговаряне
или получаване на лихва) да включва поне три на брой такива деяния. Нормата на
чл.252, ал.1 от НК изисква още, както е посочено и в решение №141/2012 г. „ преценка на цялостната дейност по сключване
на сделки, които по характеристиката си представляват банкови сделки, като
всяка сделка сама по себе си може да не покрива признаците на състава на престъплението,
но всички заедно, като система от действия, запълват състава на престъплението.
В
съдебната практика (ТР № 3/71 г. и множество решения на ВКС) се приема още, че
при престъпленията на системно извършване, между
еднородните деяния (не по-малко от 3) следва да има устойчивост и трайност. Тези
деяния са последователни във времето
еднородни прояви.
ПОДСЪДИМИТЕ Й.Ф. И В.Ц.Ф. са
осъществили изпълнителното деяние на престъплението, както следва:
-двете в съучастие,
като съизвършители, чрез предоставяне на 7 бр. кредити (заеми на пари и продажба на
стоки на вересии) на различни лица, при различен лихвен
процент, както следва:
1/на
Д.М.Н., на която предоставили в село
Яхиново, на неустановена дата в началото на 2009 г. кредит във вид на вересия на стойност 220 лв. и
получили лихва 220 лв.
2/на С.Б.Ш., на която предоставили на
неустановена дата в средата на 2009
г. в с.Яхиново, кредит във вид на вересия от 250 лв. и получили лихва 150 лв.
3/на Х.Р.К.,
на който предоставили в
с. Мурсалево, през месец юни 2009 г. кредит (паичен заем) в размер на 4000 лв. и
получили лихва в размер на 4 880 лв.
4/на Н.Г.С., на който предоставили в с. Червен
брег, кредит (паричен заем) в
размер на 1500 лв. с месечна лихва 10%
и получили лихва 655 лв.
5/на Г. Г.Ш., на който предоставили в с. Червен брег, през месец декември 2009 г. кредит във вид
на вересия, в
размер на 300 лв. с 15 % мес.лихва и получили лихва в
размер на 150 лв.
6/на Д.М.Г.,
на който предоставили в с. Червен брег в края на 2009 г. кредит в размер на 250 лв., при мес.лихва 13 % и получили лихва в
размер на 86 лв. и
7/на В.С.М.,
на която
предоставили в
с. Червен брег,
през месец март 2010 г.
кредит във вид на вересия 100 лв и получили
лихва 100 лв.
-ПОДСЪДИМАТА В.Ф. САМА предоставила кредити (парични
заеми),
както следва:
1/ на Д.И.Т.-
1000 лв., с месечна лихва 20% месечно и получила лихва
650 лв.
2/на Д.Й.Я.-
300 лв., с 15% мес. лихва и получила
лихва 45 лв.
-ПОДСЪДИМАТА Й.Ф. предоставяла кредити (парични заеми и вересия) сама,
както следва:
1/ на Д.Л.Д. – паричен
заем 9000 лв. с мес.лихва
10 % , като получила
лихва в размер на 40 000 лв.,
2/ на С.Д.П. - паричен заем 1000 лв. с поискана лихва 20%
3/ на З.Х.Б.- паричен
заем 1000
лв., с мес.лихва 20%,
и получила лихва 1400 лв.
4/на И.Б.Б. – паричен
заем 1000
лв., с лихва 10 % и получила лихва 100 лв.
5/ на Т.А.И.- вересия 102 лв. и получена лихва 42
лв.
Отпусканите заеми/вереси от
подсъдимите (заедно или поотделно) представялват дейност по кредитиране на
физически лица, защото са предоставяни срещу системно материално облагодетелстване, каквото е
уговарянето и/или получаването на лихва. Затова те са
банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона
за банките (действал до 31.12.2006 г. и приложим към част от инкриминирания
период) и съответно на чл.
2, ал. 1 от действащия от 01.01.2007 г. Закон
за кредитните институции, предвиждащ, че публичното
привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, се извършва
само от банка (кредитна институция), която е юридическо лице, след издаване на
лиценз..
Банковите сделки подсъдимите са извършвали без необходимото за
сключването им разрешение от
БНБ, изискуемо съгл. чл. 11, ал. 1 от Закона за банките
(действал до 31.12.2006 г.), гласящ, че “За извършване на
банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия, издадено от
Централната банка”) и съгл. чл. 13, ал. 1 от Закона за
кредитните институции (в сила от 01.01.2007 г.), съгласно който
: “За извършването на банковата дейност се изисква лиценз, издаден от
БНБ”).
Подсъдимите са осъществили квалифицирания състав на престъплението,
уреден в чл.252, ал.2 от НК, тъй като в
резултат на системната дейност са получени значителни неправомерни доходи. Размерът на същите е посочен от съда в
диспозитива на присъдата, както следва:
-за подс. В.Ф.- сумата от 6 739 лева,
представляваща получена лихва, от която е получила сама сумата 695 лв., а разликата до
6 739 лв. или 6044 лв.-в съучастие с подс.Й.Ф..
-
за подс.Й.Ф.-сумата от
47 806 лв., от които сама получила сумата от 41 762, а в съучастие с
подс.В.Ф. е получила сумата от 6044 лв.
Съдът намира за необходимо да отбележи констатираната след обявяване на
присъдата грешка в диспозитива й ( която
не може сам да я отстрани), допусната при изчисляване на размера на реализираните
значителни неправомерни доходи от подсъдимите в съучастие и от подсъдимата Й.Ф.,
сама, както следва:
- реализираните значителни
неправомерни доходи от подсъдимите в съучастие не е в размер на 6 044 лв.(
както е посочил съда в диспозитива на присъдата), а в размер на
6 241 лв., получена като сбор от горепосочените в пункт 1-7 суми (220 лв.+150
лв.+4 880 лв.+655 лв. +150 лв.+86
лв.+100 лв,), представляващи получени
лихви от двете подсъдими.
- реализираните значителни неправомерни доходи
от подсъдимата Й.Ф., сама, не са в
размер на сумата 41 762 лв. ( както е посочил съда в диспозитива на присъдата, на стр.5), а е 41 542 лв. (която е сбор от посочените по-горе в пункт
1-5 суми, получена лихва от подс.Й.Ф., а именно-40 000 лв.+1400 лв.+100
лв.+42 лв. или с 220 лв. по-малко от 41 762 лв., които 220 лв. са лихвата
получена от двете подсъдими в съучастие, от св.
Д.Н. и е вклучена в сумата 6241
лв.), а получената от дейността сума
(сама и в съучастие с подс.В.Ф.), представляваща значителни неправомерни
доходи е 47 783 лв.( която е сбор от
сумите 41 542 лв. и 6 241 лв.), а не 47 806 лв., както е
посочено в диспозитива на присъдата.
Стойността на получената облага от подсъдимите е значителна, тъй като покрива от правна страна критерият за значителен неправомерен доход, придобит
посредством неправомерно кредитиране от физическо лице.
Престъплението
е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2
от НК, тъй като те са съзнавали общественоопасния характер на деянията им,
предвиждали са настъпването на обшественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Всяка от подсъдимите е съзнавала, че предоставяйки заем или вересия
на др.лице срещу задължение за връщане с лихва осъществява престъпление, тъй
като няма разрешение за извършване на банкова дейност, каквато представлява
дейността по предоставяне на парични заеми на множество лица, повече от 3,
срещу задължение за заплащане на лихва, с цел реализиране на доход. По това, според съдебната
практика, обективирана в множество решения на ВКС, престъплението лихварство се
отграничава от правомерното сключване на договор за заем по чл. 240 от ЗЗД,
при който е правомерно сключването от субектите на гражданския оборот на сделки
за паричен заем, включително и уговаряне на лихва. Правомерността на договора
по чл.240 от ЗЗД е налице, тъй като не представлява система от подобни сделки,
които са по занаят, източник на доходи в
нарушение на ЗКИ. Писменото уговаряне на лихва при договор за заем е правно
допустимо, но когато то не се отнася до предоставянето на парични средства на
широк кръг лица, срещу насрещна материална облага - лихва, за ползването на
заетата сума с основната цел - заемодателят да реализира доходи по занятие от
реално предоставени средства на други лица. И в настоящия случай, поради това,
че реализирането на доходи от материалната облага - лихва, на
практика покрива признаците на дейност на банково кредитиране, поставена под
разрешителен режим, съгласно ЗКИ,
цялостната дейност на подсъдмите не може да бъде оценена като отделно сключени
договори за заем с други физически лица по смисъла на чл. 240 от ЗЗД,
а като сделки, присъщи на банковите и кредитните институции. (В този смисъл са и
Решение № 34/2013
г. на III Н. О., Решение № 158/2014
г. на III Н. О и др..).
По гореизложените съображения съдът призна
подсъдимите за виновни по част от повдигнатото
им обвинение, а именно:
-подсъдимата В.Ф., за това, че за
периода от началото на 2009 г. до 10.06.2010 г., в с.Червен брег, община
Дупница, област Кюстендил и в с.Мурсалево, община Кочериново, обл.Кюстендил, сама и в съучастие като
съизвършител с подсъдимата Й.В.Ф., с ЕГН
**********, без съответно разрешение по чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (в сила до 31.12.2006 г. ,
съгласно който “За извършване на банкова
дейност се изисква писмено разрешение /лицензия, издадено от Централната
банка”) и по чл. 13, ал. 1 от Закона за
кредитните институции (в сила от 01.01.2007 г.), съгласно който : “За
извършването на банковата дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ”), е
извършвала системно, по занятие, от свое име и като физическо лице банкови
сделки по смисъла на чл. 1, ал. 4 вр.ал. 1 от
Закона за банките и съответно на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова
разрешение, като е предоставяла кредити, както следва:
-в съучастие с подс.Й.Ф.
на:
·
на Д.М.Н.,***, на неустановена
дата в началото на 2009 г. кредит на стойност
220 лв. за храна и получила с подс.Й.Ф. лихва 220 лв.
·
на С.Б.Ш., на неустановена дата в средата на 2009 г. в с.Яхиново, кредит
от 250 лв. за храна и получила с подс.Й.Ф. лихва 150 лв.
·
на Х.Р.К., в с. Мурсалево, през месец юни 2009 г. кредит в размер
на 4000 лв. и
получили с подс.Й.Ф. лихва в размер на 4 880 лв.
·
на Н.Г. ***, кредити в размер на 1500 лв.
с месечна лихва 10% лихва и получили с подс.Й.Ф.
лихва 655 лв.
·
на Г. Г.Ш., в с. Червен брег, през месец декември 2009 г. кредит в размер на
300 лв. с 15 % мес.лихва и получили с подс.Й.Ф. лихва в размер на 150
лв.
·
на
Д.М.Г.,*** в края на 2009 г. кредит в размер на
главница 250 лв., при мес.лихва 13 % и получили с подс.Й.Ф. лихва
в размер на 86 лв.
·
на В.С.М.,***, през месец март 2010 г. кредит в размер на
главница 100 лв и получила с подс.Й.Ф. лихва 100 лв.
-и сама
предоставила кредити, както следва:
·
на Д.И.Т., през 2009 г. в с.Яхиново, кредит в размер на
главница 1000 лв., с месечна лихва 20% месечно и получила лихва
650 лв.
·
на Д. ***,
на 10.06.2010 г. кредит в размер на главница 300 лв., с 15% мес. лихва и
получила лихва 45 лв.,
като от дейността си е
получила значителни неправомерни доходи
в размер на сумата от 6 739
лева, от които в съучастие с подс.Й.Ф.
сумата 6 044 лв. и
сама сумата 695 лв.-престъпление по чл. 252, ал. 2 (пр. ІІ),
във връзка с ал. 1 (пр. І) във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
-подсъдимата
Й.В.Ф. е призната ЗА
ВИНОВНА
в това, че за периода от месец януари 2004 г., до 09.06.2009
(поради техническа грешка в последните две цифри от годината в диспозитива на
присъдата е изписано 2009 г. вместо 2010 г., както правилно е посочено по-долу в
диспозитива при описване на петото деяние от т.1, -предоставяне на кредит на Т.И.
на 09.06.2010 г.)
в с. Червен брег, община Дупница, област Кюстендил и село Мурсалево,
обл.Кюстендил, сама и в съучастие, като
съизвършител с В.Ц.Ф., с посочена
по-горе самоличност, без съответно
разрешение по чл.11, ал.1 от Закона за
банките, действал до 31.12.2006 г. – “За извършване на банкова дейност се
изисква писмено разрешение /лицензия/, издадено от Централната банка” по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции (в сила от
01.01.2007 г.): “За извършването на банковата дейност се изисква лиценз,
издаден от БНБ”, е извършвала системно, по занятие, от свое име и като
физическо лице банкови сделки по смисъла на
чл. 1, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за банките и съответно на чл. 2, ал. 1 от Закона за
кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като
е предоставяла кредити, както следва:
1/ сама :
·
на Д.Л.Д., предоставен в с. Червен брег, през месец януари 2004 г. в размер на 9000 лв. с мес.лихва
10 % и получила лихва в размер на
40 000 лв.,
·
на С.Д.П., предоставен в с. Червен брег , в началото на 2004 г., в размер на
1000 лв. с лихва
·
на З.Х.Б., предоставен в хранителни стоки, в с. Червен брег, през 2008 г.
в размер на главница 1000 лв., с мес.лихва 20%, и получила
лихва 1400
·
на
И.Б.Б., предоставен в къща в с.
Червен брег, ул.***, през началото на 2010 г. кредит в размер на главница 1000 лв., с
лихва 10 %, срок 1 месец определена при получаване на сумата, и е поискала и
получила дебитната карта като залог за връщане на сумата; Получена сума
главница 1000 лв., платена лихва 100 лв., върната сума 1100 лв.
·
на
Т.А.И., предоставен в магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на 09.06.2010 г. кредит в размер на
главница 102 лв., с 41% лихва за период от 1 месец, определена при получаване
на парите и е поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 144
лв. като залог за връщане на сумата; Получена сума
главница 102 лв., лихва 42 лв.
2/
в съучастие с подс.В.Ф. предоставила
кредити, както следва:
·
на Д.М.Н., предоставен в магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на неустановена дата в началото на 2009 г. кредит в размер на
220 лв. за храна,
платена лихва 380 лв., върната сума 600 лв.
·
на С.Б.Ш., предоставен в магазин за хранителни
стоки, в с. Червен брег, ул.***, на неустановена дата в средата на 2009 г. кредит от 250 лв. за храна, платена
лихва 150 лв. Върната сума 400 лв.
·
на Х.Р.К., на Х.Р.К., в с. Мурсалево, през
месец юни 2009 г.
кредит в размер на 4000 лв. и получила с подс.В.Ф. лихва в размер на 4 880 лв
·
на Н.Г. ***, кредити в размер на 1500 лв.
с месечна лихва 10% лихва и получила с подс.В.Ф.
лихва 655 лв.
·
на Г. Г.Ш., в с. Червен брег, през месец декември 2009 г. кредит в размер на
300 лв. с 15 % мес.лихва и получила с подс.В.Ф. лихва в размер на 150
лв.
·
на
Д.М.Г.,*** в края на 2009 г. кредит в размер на главница
250 лв., при мес.лихва 13 % и получили с подс.Й.Ф. лихва
в размер на 86 лв.
·
на В.С.М.,***, през месец март 2010 г. кредит в размер на
главница 100 лв и получила с подс.В.Ф. лихва 100 лв., като
от дейността си получила значителни
неправомерни доходи в размер на сумата от 47 806 лв, (от които сама
получила сумата от 41 762 лв. и
заедно с подсъдимата В.Ф.-сумата от 6 044 лв.)- престъпление по чл.
252, ал. 2 (пр. ІІ), във връзка с ал. 1 (пр. І), във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
По останалата
част от обвинението съдът призна подсъдимите (заедно или поотделно) за
невиновни и на осн.чл.304 от НПК ги оправда, по следните съображения:
1/ относно първото деяние, описано в пункт първи от
фактическата обстановка:
Съдът
дава вяра на показанията на св.Д.Д., дадени пред съда (л.404г, том 2 и л.986,
т.4 ), според които от подс.В.Ф. не е взимал никакви пари. Тези показания не са
опровергани от събраните по делото
доказателства, вкл. и от приобщените по надлежния ред доказателства от
досъд.п-во. Никъде в показанията си свидетелят не е твърдял да е взимал заем от
подс. В.Ф. и да й е връщал пари. Липсват
и др.доказателства, установяващи подс.В.Ф. да е участвала заедно с подс. Й.Ф.
при възникване и съществуването на заемното правоотношение между св..Д. и
подс.Й.Ф.. Установено е по несъмнен и категоричен начин от посочените
доказателства в пункт 1 от фактическата обстановка, че единствено подс.Й.Ф. е
давала пари на заем срещу лихва на св.Д.Д..
По горните съображения съдът намери за недоказано обвинението срещу подс.В.Ф.
за предоставяне в съучастие с подс.Й.Ф. на заем на св.д.Д. в размер на общо
9 000 лв., който той върнал с лихвите общо в размер на 49 000 лв.
Затова призна подсъдимата В.Ф. за невиновна по това обвинение и я оправда, а
подс.Й.Ф. призна за невиновна и оправда по обвинението в частта му за извършване
на престъплението (деяние първо от същото) в съучастие с дъщеря й подс.В.Ф.. В
този симисъл е и оправдателния
диспозитив по отношения на всяка от подсъдимите, на л.2 и 6 от диспозитива на
присъдата.
2/ относно второто деяние, описано в
пункт 2 от фактическата обстановка:
Съдът дава вяра на показанията на
св.П., дадени по време на съд. следствие (л.461, т.2), според които е взимал
заем и
е пазарувал на вересия от подс.Й.Ф., както и че се е уговарял с нея, а не с подс.В.Ф.,
от която нищо не взимал.
Съдът приема, че с тези си показания по несъмнен начин свидетелят е
изключил участието на подс.В.Ф. в заемното
му правоотношение, което ясно и
категорично е посочил, че е сключил само с подс.Й.Ф.. Противното не е
установено и от др.доказателства по делото. При това положение, съдът приема,
че е налице предположение за участието на подс.В.Ф. в
заемното правоотношение между него и подс.Й.Ф.. То (предположението) възниква поради твърдението
на свидетеля по време на досъд.п-во, че подс.В.Ф. насила, но без да го
заплашва, зимата, януари месец през 2003 или 2004 г. го водила при нотариус С., като даже го
накарала да си плати нотариалната такса, както и предвид данните по делото, установени от свидетелските
показания, за осъществяван общ бизнес от двете подсъдими в магазина им в село
Червен брег. Недостатъчни са според съда тези данни за категоричен и несъмнен
извод за участие и на подс.В.Ф. в дадения му заем от подс.Й.Ф..Не е установено,
дали дадените пари от подс.Й.Ф. на свидетеля
са лично нейни, или на двете, както и дали подс.В.Ф. е дала съгласие за
отпускане на този заем на свидетеля. Не може да бъде направен такъв извод въз
основа на показанията му и писмените доказателстав по делото-записите на
заповед и записите в тетрадката за вересии.
По горните съображения съдът намери за недоказано обвинението срещу подс.В.Ф.
за предоставяне в съучастие с подс.Й.Ф. на заем 1000 лв. с лихва на
св.П.. Затова призна подсъдимата В.Ф. за невиновна по това обвинение и я
оправда, а подс.Й.Ф. призна за невиновна и оправда по обвинението в частта му за извършване на второто деяние от престъплението на системно извършване в
съучастие с дъщеря й подс.В.Ф.. В този симисъл е и оправдателния диспозитив по отношения на
всяка от подсъдимите, на стр.3, абзац 1 и стр.6, абзац 2 от диспозитива на
присъдата.
3/ относно третото деяние, описано в пункт 3 от
фактическата обстановка:
Анализирайки посочените доказателства в пункт 3 от фактическата обстановка,
съдът приема, че същите не установяват даване на паричен заем срещу лихва от подсъдимите
на св.Г.. Установено е заемно правоотношение между съпруга на подс.Й.Ф., като
претенцията на подс.В.Ф. към свидетеля за неизпълнение на задължението не може
да се преценява като съставомерно деяние по см.на чл.252 от НК.
По горните съображения съдът намери за недоказано обвинението срещу
подсъдимите в частта му относно третото деяние от престъплението, за даване на
заем с лихва на св.Г. от подсъдимите.
Затова призна подсъдимите за невиновни
по тази част от обвинението и на
осн.чл.304 от НПК ги оправда с
диспозитива на присъдата (на л.3, абзац
2 и л.6, абзац 3 от диспозитива на присъдата).
4/ относно четвъртото деяние, описано в пункт 4 от
фактическата обстановка:
Анализирайки
посочените в пункт 4 от фактическата обстановка доказателства, съдът приема за
доказано по несъмнен и категоричен начин, че подс.Й.Ф. е дала на св.Б. заем
1 000 лв., срещу месечна лихва 20 %. Липват доказателства за участие на
подс.В.Ф. в тези отношения между подс.Й.Ф. и свидетеля. Според съда твърденето
на свидетеля по време на съд.п-во, според което бил върнал парите на подс.В.Ф.,
която го потърсила с лице с прякор, доколкото знае „М.” (св.П.), и му ги
поискала, като след няколко дни ги върнал,
не сочи на единствения възможен извод за предоставяне на заема от двете
подсъдими. Така приема съдът, предвид
данните по делото за предоставяне
на заем от подсъдимите заедно и поотделно. Този извод съдът прави въз основа на
показанията на св. В., която е установила, че когато поискала от подсъдимите да й разрешат да пазарува на
вересия от магазина им, подс.В.Ф. е била против, но въпреки това подс.Й.Ф. й е разрешила. Данни за самостоятно
предоставяне на заеми от подсъдимите се съдържат и в показанията от досъд.п-во на св. Д.Я. и съпругата му св. А.,
установили, че подс.Й.Ф. е извикала подс.В.Ф., след като разбрала, че
свидетелите искат заем и от подсъдимита В.Ф. са получили искания заем, като
само с нея са уговаряли условията по
заема.
Предвид на изложеното, съдът приема, че в
случая действията на подс.В.Ф. по събиране на заема от свидетеля, не сочи
непременно на извода за предоставянето на заема от двете подсъдими, а само
предполага такъв. И доколкото присъдата не може да почива на предположение,
съдът призна подс.В.Ф. за невиновна по обвинението й за предоставяне в
съучастие с подс.Й.Ф. на заем на св.З.Б. в размер на 1 000 лв. с 20 %
лихва и на осн.чл.304 от НПК я оправда по това обвинение (стр.3, алзац 3 от
диспозитива на присъдата).
Предвид гореизложеното съдът призна за
невиновна и оправда подс.Й.ф. по обвинението в частта й за извършване на 3-то
деяние от обвинението в съучастие с подс.В.Ф.. (срвн.стр. 6, абзац 4 от
диспозитива на присъдата).
5/ относно петото деяние, описано в пункт 5 от
фактическата обстановка:
Предвид аналаза на доказателствата в пункт 5 от фактическата обстановка,
процесуалното поведение на свид.Т.М. всяващо недоверение към установените от
нея факти и липсата на доказателства, потвърждаващи показанята й от
досъд.п-во, съдът прие, че не може да основе присъдата си
само и едниствено въз основа на показанията на свидетелката от досъд.п-во. Затова съдът призна подсъдимите за невиновни и ги оправда по
обвинението за извършване на петото деяние от
престъплението, а именно-по обвинението подсъдимите да са предоставили
на св.Т.М. заем от 500 лв., която да е върнала с лихва в размер на 1 000 лв. Този извод съдът направи
предвид и неубедителността и променливостта на показанията на свидетелката между двете различни с.з., в които е
разпитана, както и взаминоизключващите се нейни твърдения относно подлежащите на доказване факти,
каквито са дата, размер на заема и условия на кредита-с или без лихва. Съдът констатира, че свидетелката с лекота
променя позицията си относно установени факти и въвежда противоположни на
предходни твърдения за такива, имащо за
последица съмнение у съда и предположение за вероятна истинност на показанията
й от досъд.п-во, които при втория й разпит
пред съда е опровергала, с
твърдението , че е върнала сумата от 500 лв., която е била взела на заем.
Предвид на изложеното съдът не може да направи категоричен извод, че
с депозираните показания от свидетелката на досъд.п-во вярно и точно е
възпроизвела отношенията й с подсъдимите.
Затова съдът прие, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин обвинението в посочената му част, поради
което с диспозитива на присъдата оправда подсъдимите по него (стр. 3 и 6 от
присъдата)
8/ относно 8 деяние, описано в пункт 8 от фактическата
обстановка:
Съдът дава вяра на показанията на св.Т., според които само с подс.В.Ф. е
обсъждала условията на дадения й лично от нея
и по нейно предложение заем. При липсата на др.доказателства, според
които и подс.Й.Ф. да е участвала при предоставянето на заема, само въз основа
на самопризнанията й направени пред съда
( според които били дали 1 000 лв., без да искат лихва), съдът не може да
признае и подс.Й.Ф. за автор на това деянието от престъплението
Съдът счита, че с обясненията на подс.Й.Ф. не се оборват показанията на св.Т.
за исканата й от подс.В.Ф. лихва върху заемната сума и кола като гаранция,
която продала без тяхно съгласие.
Анализирайки показанията на св.Т., съдът приема, че подс.Й.Ф. не е
участвала в отношенията между подс. В.Ф. и св.Т. по повод даване на заема на св.Т. от подс.В.Ф. на св.Т..
Приема, че подс.Й.Ф. е знаела за дадения от подс.в.Ф. заем, но че не е
установено по категоричен начин, че е
предоставила и тя заема, заедно с подс.В.Ф..
Предвид на изложените съображения
съдът с присъдата си призна подс. Й.Ф. за невиновна по обвинението извън
частта, за която е призната за виновна, като след прочитане на присъдата констатира,
че изрично в диспозитива на присъдата е пропуснал да посочи и опише сред
деянията, за които е оправдана и това , за което е обвинена, че в съучастие с
подс.В.Ф. е предоставила заем на св.Т. в размер на 1 000 лв. срещу лихва
(което деяние е описано подробно в пункт 8 от общо 18-те деяния от
престъплението, описано в обв.акт)
Поради признаване на подс.В.Ф. за
виновна по пункт 8 от обвинението, затова, че сама е извършила това деяние, с
диспозитива на присъдата (стр.4, т.4)
съдът призна подсъд.В.Ф. за невиновна и я оправда по обвинението за извършване
на това деяние в съучастие с подс.Й.Ф..
10/ относно 10 деяние, описано в пункт 10 от
фактическата обстановка:
Съдът призна подсъдимите за невиновни по обвинението в частта му относно 10-то деяния
от престъплението, описано в обв.акт, тъй като събраните доказателства не
установяват подсъдимите да са
извършили деяние, относимо към
престъпление по чл.252 от НК.
Така прие съдът предвид показанията на св.В. от досъд.и съд.п-во, която не
е установила факти и обстоятелства, според които подсъдимите да са й дали заем
срещу лихва. Липсват др.доказателства, сочещи
на подобен извод. Установено е, че свидетелката е пазарувала на вересия от
подсъдимите. Липсват доказателства да е връщала дължимите суми с лихва. Това
нито тя, нито др. е твърдял, а не са налице и писмени доказателства в тази
насока. Вземането на залог от заемодателя не прави деянието му съставомерно по
чл.252 от НК.
Предвид на изложеното съдът призна подсъдимите за невиновни и ги оправда по
тази част от обвиненито с диспозитива на присъдата (стр.3 и 6 от присъдата)
12/ Не са налице доказателства, установяващи подсъдимите да
са дали на заем на Т.П. 60 лв., срещу
задължение за връщане с лихва. Този извод
съдът прави предвид установените фактически обстоятелства в пункт 12 от
факт.обстановка и анализа на доказателства, въз основа на които е сторил това.
Като последица от това е постановена оправдателна присъда относно тази част от
обвинението по отношение на подсъдимите, като на стр.7, абзац 1 от диспозитива на присъдата изрично е посочил,
че признава за невиновна и оправдава подс. Й.Ф. по обвинението да е давала в
съучастие с подс.В.Ф. кредит 60 лв. на Т.П..
По тази част от обвинението е призната
за невиновна и подс. В.Фролоша, като
с диспозитива на присъдата, след
посочване на престъплението, за което е призната за виновна подсъдимата е
посочено от съда, че я признава за
невиновна и я оправдава по останала част от обвинението (т.е. и за деянието по
отношение на св.П.), като е пропуснал да посочи изрично и това деяние, както е сторено по отношение на
подс.Й.Ф..
15/ относно 15 деяние, описано в пункт 15 от
факт.обстановка:
Съдът призна за невиновна подсъдимата В.Ф. по обвинението да е давала в съучастие с подс.
Й.Ф. заем на св.И.Б. и да е продавала на вересия на св.Т.И., срещи задължение
на свидетелита за връщане на дължимта сума с лихва, тъй като от показанията на
тези свидетели, както и от доказателствата, посочени в пункт 15 и 17 от
фактическата обстановка се установява, че само подс.Й.Ф. е имала взаимоотношения с тези свидетели, по
описания начин във фактическата обстановка. Липсват доказателства за
съпричастност на подс.В.Ф. към заемните правоотношения между св. Б., св. И. и
подс.Й.Ф.. Затова с присъдата съдът е признал подс.Й.ф. за невиновна по
обвинението да е извършила тази част от обвиненито в съучастие с подс.В.Ф..
(срвн. стр.3 и 6 от присъдата)
18/ относно 18 деяние, описано в пункт 18 от фактическата
обстановка:
Направеният анализ на
доказателствата в пункт 18 от фактическата обстановка, според съда сочи на извод за съставомерност на деянието на
подс.В.Ф., изразило се в даване на заем на св.Я. в размер на 300 лв. срещу
лихва. Категорично е установено по делото от посочените доказателства в пункт
18 от факт.обстановка, че заемът е предоставен само от подс.В.Ф. в присъствие
на подс.Й.Фролшка, но без нейно участие. Предвид на тези съображения съдът с
присъдата призна подс.й.ф. за невиновна по тази част от обвинението, а подс.В.Ф.
за невиновна по обвинението да е предоставила заема в съучастие с подс.й.ф..
(срвн. стр.4, т.4 и стр.7, абзац 2 от присъдата)
По изложените съображения съдът призна за НЕВИНОВНИ подсъдимите и на осн.чл.304 от НПК ги ОПРАВДА,
както следва:
-подс.В.Ф.- по
пункт 1-5, 10,12, 15 и 17 от обвинението,
за това, че е предоставила кредити на:
1/ Д.Л.Д., в къща в с. Червен брег, ул.***, през месец
януари 2004 г. в размер на главница 9000 лв. с лихва 11,11 %
за срок от 40 месеца, определена при получаване на сумата, като получила
лихва 40 000 лв (пункт 1 от
обвинението)
2/ С.Д.П., в с. Червен брег, в началото на 2004 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с 332% лихва за период от 7 години, определена при
получаване на парите, като получила сума главница 1000 лв., лихва 3320 лв.
3/ С.Х.Г.,***, през 2006 г. кредит
в размер на главница 2000 лв., с лихва 9000 лв.
4/ на З.Х.Б., предоставен в магазин за хранителни стоки, в с. Червен
брег, ул.***, през 2008 г.
кредит в размер на главница 1000 лв., с лихва 20%, срок един месец. Получена
сума главница 1000 лв., платена лихва 1400 лв., върната сума 2400 лв.
5/на Т.Х.М.,
предоставен в къща в с. Червен брег, ул.***, през 2008 г. кредит в размер на
главница 500 лв., с лихва 260 %, за срок от една година, определена при
получаване на сумата, и е поискала и получила дебитната карта с месечни
постъпления от 100 лв. като залог за връщане на
сумата. Получена сума главница 500 лв., определена лихва 1300 лв., върната сума
1000 лв.
10/на В.Л.В., предоставен в
магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***,
на 09.06.2010 г. кредит в размер на главница 250 лв. и
е поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 250 лв. като залог за връщане на сумата;
15/ И.Б.Б., предоставен в къща в
с. Червен брег, ул.***, през началото на 2010 г. кредит в размер на главница 1000 лв., с
лихва 10 %, срок 1 месец определена при получаване на сумата, и е поискала и
получила дебитната карта като залог за връщане на сумата; Получена сума
главница 1000 лв., платена лихва 100 лв., върната сума 1100 лв. и на
17/ Т.А.И., предоставен в магазин
за хранителни стоки, в с.Червен брег, ул.***, на 09.06.2010 г. кредит в размер
на главница 102 лв., с 41% лихва за период от 1 месец, определена при
получаване на парите и е поискала и получила дебитна карта с месечни
постъпления от 144 лв. като залог за връщане на сумата; Получена сума главница
102 лв., лихва 42 лв.,
ПОДСЪДИМАТА Й.Ф. е призната за
невиновна и на осн.чл.304 от НПК е оправадана по останалата част от обвинението,
както следва:
-за
това, че в съучастие, като
извършител с подс.В. Ф. е предоставила кредити, на посочените в пункт
1,2,4, 15 и 17, от обвинението лица, а именно:
1/на Д.Л.Д., на който в къща в с. Червен брег, ул.***, през месец януари 2004 г. в размер на главница
9000 лв. с лихва 11,11 % за срок от 40 месеца,
определена при получаване на сумата, като получила лихва 40 000 лв
·
на
С.Д.П., в с. Червен брег, в началото на 2004 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с 332% лихва за период от 7 години, определена при
получаване на парите, като получила сума главница 1000 лв., лихва 3320 лв.
·
на
С.Х.Г.,***, през 2006 г.
кредит в размер на главница 2000 лв., с лихва 9000 лв.
·
на
З.Х.Б., предоставен в магазин за
хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, през 2008 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с лихва 20%, срок един месец. Получена сума главница 1000
лв., платена лихва 1400 лв., върната сума 2400 лв.
·
на
Т.Х.М., предоставен в къща в с. Червен брег, ул.***, през 2008 г. кредит в размер на
главница 500 лв., с лихва 260 %, за срок от една година, определена при
получаване на сумата, и е поискала и получила дебитната карта с месечни
постъпления от 100 лв. като залог за връщане на
сумата. Получена сума главница 500 лв., определена лихва 1300 лв., върната сума
1000 лв.
·
на В.Л.В.,
предоставен в магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на
09.06.2010 г. кредит в размер на главница 250 лв. и е
поискала и получила дебитна карта с месечни постъпления от 250 лв. като залог
за връщане на сумата;
·
на
И.Б.Б., предоставен в къща в с. Червен брег, ул.***, през началото на 2010 г. кредит в размер на
главница 1000 лв., с лихва 10 %, срок 1 месец определена при получаване на
сумата, и е поискала и получила дебитната карта като залог за връщане на
сумата; Получена сума главница 1000 лв., платена лихва 100 лв., върната сума
1100 лв.
·
на
Т.А.И., предоставен в магазин за хранителни стоки, в с.Червен брег, ул.***, на
09.06.2010 г. кредит в размер на главница 102 лв., с 41% лихва за период от 1
месец, определена при получаване на парите и е поискала и получила дебитна
карта с месечни постъпления от 144 лв. като залог за
връщане на сумата; Получена сума главница 102 лв., лихва 42 лв.,
·
на
Т.С.П., предоставен в магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, в
края на месец декември 2009 г.
кредит в размер на 60 лв., с 233 % лихва за период от 1 месец, определена при
получаване на парите и е поискала и получила личната карта, като залог за
връщане на сумата. Получена сума главница 60 лв., лихва
140 лв.;
·
на
Д.Й.Я., предоставен в магазин за хранителни стоки, в с. Червен брег, ул.***, на
10.06.2010 г. кредит в размер на главница 300 лв., с 15% лихва за период от
един месец, определена при получаване на парите и е поискала и получила дебитна
карта с месечни постъпления от 240 лв. като залог за
връщане на сумата; Получена сума главница 300 лв., лихва 45 лв.
С оглед оправдаването на
подсъдимите по горепосочените деяния всяка от двет е призната за невиновна и
оправдана частично относно периода на извършване на престъплението, КАКТО следва:
-подс.В.Ф. - по обвинението за
периода от месец януари 2004
г. до
2008 г. (за който са извършените 1-5 деяние от престъплението, описани в обв.акт),
а подс.Й.Ф. – по обвинението за
периода от 09.06.2010 г. до 16.06.2010 г. (през който период е извършено 18-то деяние,
осъществено на 10.06.2010 г., по което подс.Ф. е призната за невиновна, а
подс.В.Ф.- за виновна.
-двете подсъдими са признати за невиновни и относно датата
на края на периода на извършване
на престъплението, която според
диспозитива на обв.акт
е 16.06.2010 г. (доколкото
е посочено, че престъплението е извършено в периода от м.01.2004 г. до 16.06.2010 г.), а датата
на последното деяние от 18-те общо включени в престъплението е извършено на
10.06.2010 г. (а не на 16.06.2010 г.). Така съдът счете, че отстранява
допусната в обв.акт техническа грешка при посочване на датата на крайния период на
престъплението. Съдът приема, че се касае именно за техн.грешка, която не
ограничава правото на защита на подсъдимите, тъй като според обстоятелствената
част на обв.акт и диспозитива на обв.акт, в частта му, с която е
описано 18-то деяние, то е посочено, че е извършено на 10.06.2010 г.
Единствено в диспозитива на обв.акт, при
посочване на периода на извършване на престъплението вместо за дата на крайния
период 10 е посочено 16. И доколкото е установено от доказателствата по делото,
че 18-то деяне е извършено на 10.06.2010 г., то съдът призна подсъдимите за
невиновни и ги оправда относно датата на крайния период на престъплението, като
прие, че е 10, а не 16.
Съдът счете за обективна и
компетентно изготвена ССче на в.л. Ш., тъй като я прецени като по
–детайлна, по-прецизна и по-обоснована от ССчЕ на в.л. Д., поради което определената, дължима и платена
лихва от посочените по-горе свидетели
(без определената лихва за заема на св. Н.Сакалииски и И.Б.), определи
съобразно същата. Затова с присъдата призна за невиновни и оправда подсъдимите
по обвиненито в частта му относно размера
на лихвата, получена от
кредита от Д.Н. (за разликата от 220 лв. до 380 лв.),
от Г.Ш. (за
разликата от 150 лв. до 400 лв.), от Д.Г.-за разликата от 86 лв. до 450 лв. и от В.М. –за разликата
от 100 лв. до 300 лв.
Съдът счита за обективна ССчЕ на в.л.Д. в частти й относно 11 и 15
деяния от престъплението, а именно относно размера на дължимата лихва от
св.Н.С. и св.И.Б., поради което основа присъдата си в тази част на тази
експертиза.
В контекста на гореизложеното,
осъждането и оправдаването на подсъдимите, с присъдата съдът
призна с присъдата подсъдимите за невиновни и ги оправда и по
обвинението в частта относно размера на получените значителни неправомерни доходи, за разликата над получения размер лихва до посочения от
обвинението в размер на на
52 110 лв.
С присъдата съдът
призна подсъдимите за невиновни и по обвинението за извършване на престъплението
при усл.на продължавано престъпление по см.на чл.26, ал.1 от НК. Така
прие съдът, тъй като за
системните престъпления не са присъщи характеристиките на продължаваното
престъпление по чл. 26, ал.1 НК. За разлика от последните, при престъпленията
на системно извършване, не е обективен признак времето, през което се
извършват еднородните прояви (деяния), т.е. няма изискване за срок между
отделните еднородни прояви (деяния). Такъв е присъщ за
продължаваните престъпление по чл. 26, ал.1 НК
,
при които всяко от деянията следва да е извършено и през непродължителен период
от време, който според съдебната практика е около 1 година-срвн.ТР № 52/88 г.
на ОСНК. При престъпленията на системно
извършване няма изискване за "срок", през който да е извършена
всяка от еднородните прояви, а единствено да е налице трайност и устойчивост
между еднородните три или повече прояви (деяния).
При системно извършване на престъпление всяка от еднородните прояви не
покрива признаците на престъплението по чл.
252 НК (както при
престъпленията по чл.
26, ал.1 НК), а всички заедно, като система от действия осъществяват престъпление на системно извършване, каквото е
и това по чл.
252 НК, както и др., напр. по чл.
242 НК.
По доводите на защитата:
Съдът не
споделя доводите на защитата за несъставомерност на деянията на подсъдимите по
обвинението, по което са признати за виновни, както и доводите на прокурора за
виновност на подсъдимите по обвинението, по което подсъдимите са признати за
невиновни. Така приема съдът поради направения анализ на доказателствата във
фактическата обстановка и правните съображения в мотивите на присъдата.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, според съда дава основание за
признаване на подсъдимите за виновни по посочената част от обвинението им и за
оневиняването им по останалата част от същото. Възраженията за извършване от
подсъдимите на търговска дейност с продажба на вересия, отразявана в тетрадки
за вереси, без уговорка или начисляване на лихви върху дължимото от длъжниците,
съдът споделя отчасти, и то само досежно посочените заемни правоотношения в
правния анализ на доказателствата, за които подсъдимите са признати за
невиновни, поради неустановеност по делото за извършване на банкова дейност, а
наличие на заемни правоотношения, под формата на продажба на стоки на вересия,
без начисляване на лихва върху дълга.
Съображения
за деянията, преценени като банкова дейност, съвкупността от които е приета за
осъществяване на престъплението лихварство по чл.252, ал.2 вр. с ал.1 от НК,
съдът е изложил в частта от мотивите на присъдата, озагл. „По правната
квалификация”. Поради същите не споделя развитите от защитата съображения за
недоказаност на обвинението. Фактическите си и правни изводи съдът формира
единствено въз основа на
доказателствата, оценени в изложения по-горе смисъл.
Съдът намира
за неоснователно и възражението на защитата на подс.Й.Ф. за несъобразеност на
обв.акт с изискванията на чл.246, ал. 2 ат НПК, тъй като приема, че обв.акт
съдържа фактическо и юридическо обвинение, позволяващо на подсъдимите да научат
обвинението в пълнота и адекватно да се защитават по него. В потвърждение на
този извод е процесуалното поведение на подс.Й.Ф., от обясненията на която по
време на съд.следствие, съдът приема, че ясно и точно е разбрала
обвинението. Действително обв.акт не е
съвсем прецизен, но не и в степен, ограничаваща правото на защита на
подсъдимите по обвинението, за което са признати за виновни.
По определяне на вида
и размера на наказанието:
Предвидените наказания за престъплението
по чл.
252, ал. 2 НК са, както следва:
-кумулативни
наказания- лишаване от свобода от 5 до 10 години и глоба от 5 хил. до
10 000 лв. и
-алтернативно
наказание-конфискация на част или на цялто имущество на дееца.
При реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимата Й.Ф.
настоящият съдебен състав отчете като изключителни обстоятелства напредналата й
възраст (към 70 години) и немалкия изминал период от вреди от извършване на
престъплението, поради което прие, че и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното. Затова определи алтернативните наказанията
при усл.на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно- под минималния им размер, предвиден за
престъплението, като й наложи наказание 3 години "лишаване от свобода",
изпълнението на което отложи на осн.чл.66, ал.1 от Нк за срок от 5 години.
Съдът констатира,
че няма процесуална пречка и са налице
трите предпоставки по чл.
66, ал. 1
от НК, каквито са: да не е осъждана подсъдимата на наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер към датата на деянието; наложения
размер на наказанието - 3 години лишаване от свобода и положителен извод за
постигане на целите на наказанието и без неговото ефективно изтърпяване. Предвид на това съдът отложи изтърпяването
на наказанието за срок от 5 години.
Размерът на
изпитателния срок се определи на законовия максимум с оглед броя на деянията от
престъплението, с които подсъдимата е
осъществявал престъпната дейност и размера на придобитите значитени
неправомерни доходи. Тези обстоятелства обуславят необходимостта от по-дълъг
срок за преоценка на собственото й поведение. С оглед обезпечаване на
правилната оценка на поведението й и преудоляване на негативните
характеристични данни на подсъдимата, разкрити от извършеното престъпление,
съдът счете, че съгл.чл.67, ал.3 от НК
през изпитателния срок следва да наложи на подсъдимата и пробационна мярка по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.
Кумулативното наказание ГЛОБА съдът определи в размер на 4 500 лв., който е ориентиран към минималния, предвиден за
престъплението, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, размера на реализираните значителни неправомерни доходи, законовите й
доходи, които са от пенсия и е ноторно известно, че размерът им е нисък. Степента на общ.опасност
на подсъдимата съдът прецени като относително завишена, предвид чистото й
съдебно минало, трудовата й заетост въпреки пенсионната й възраст и поведение,
насочено изцяло към подкрепа на децата и
внуците й. Степента на обществена опасност на престъплението е относително
завишена с оглед вида на извършеното престъпление и засегнатите обществени
отношения, обстоятелствата, при които е извършено, размера на реализираните значителни
неправомерни доходи, двуяката преценка
на последиците от стореното, а именно-и укурителен (поради реализиране на неправомерни
доходи при променливи и неясни правила) и положителен (в услуга на нуждаещи се
от заем и пазаруване на вересия, по тяхна молба и съгласие).
Съдът отчитайки
гореизложените обстоятелства, счете че не следва да налага факултативно предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.
252, ал. 2 НК-конфискация, тъй като и без него целите на наказанието
могат да бъдат постигнати.
Наказанието на
подс.В.Ф. съдът също определи при усл.на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като прие,
че предвид вида на извършеното престъпление, засегнатите обществени отношения и
последиците от него, размера на реализираните доходи от престъплението (които
макар и значителни- доколкото надвишават 14
МРЗ за 2010 г. възлизащи на 3 360 лв.- са ориентирани
към минималния размер на значителните доходи), изминалия немалък период от
извършване на престъплеинето, както и предвид дължимите от подсъдимата грижи към непълнолетното й
дете, и най-лекото предвидено в закона наказание (което е 5 години лишаване от
свобода) е несъразмерно тежко на извършеното престъпление. Затова, съдът
определи на подс.В.Ф. наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години и 6
месеца. То , в случая,подлежи на ефективно изтърпяване, но съдът с
диспозитива на присъдата неправилно е приложил институтът на условното
осъждане, като на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието
за срок от 4 години. И доколкото допуснатото нарушение на материалния закон в
диспозитива на присъдата е констатирато
от настоящия състав след обявяване на
присъдата, поради което сам не може да
отстрани нарушението, съдът не намира за необходимо да излага съображения за
справедливост на това наказание.
Кумулативното
наказание глоба е определено в размер на 3 500 лв., като съдът
отчете вида на престъплението, последиците от него, размера на реализирания
доход от лихви, липсата на постоянни трудови доходи от подсъдимата, дължимата
от нея издръжка за непълнолетното й дете и незначителните доходи от дейността й
като ЕТ. Глоба в посочения размер съдът прие, че е съответна на извършеното и
на доходите на подсъдимите, като ще съдейства за постигане целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът отчитайки
гореизложените обстоятелства, счете че и по отношение на подс.В.Ф. не следва да налага факултативно предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.
252, ал. 2 НК-конфискация, тъй като и без него целите на наказанието
могат да бъдат постигнати.
С оглед
изхода на делото с диспозитива на присъдата,
в съгл.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят сторените
по делото разноски, възлизащи на сумата от 763 лв., от които дължими по сметка
на Кюстендилски окръжен съд, в полза на ВСС –в размер на 363 лв.-изразходвани
за ССчЕ и по сметка на ОД на МВР-Кюстендил –в размер на 400 лв.-разноски на
досъд.п-во.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: