Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 20.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 155/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
„Хендкрафтс.БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
представлявано от И.С. против Решение № 39/23.06.2020 г. на Тетевенския районен
съд, постановено по НАХ Дело № 363/2019 г., в която са изложени доводи за
неправилност на съдебния акт.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
чрез двамата си управители поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното
решение.
Ответникът по делото – Регионална дирекция Русе
към Комисия за защита на потребителите (РД Русе към КЗП) –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено
становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да
бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление (НП).
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното
съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неизяснена
фактическа обстановка, което е довело до
неправилна правна квалификация.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е потвърдил НП № 2019-0048741/25.10.2019 г. на Директора
на РД Русе към КЗП, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на „Хендкрафтс.БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. София, представлявано от И.И.С. е наложена имуществена санкция в размер на
триста лева за нарушение на чл. 24, ал.1 от ЗЗП.
Районният съд е приел от фактическа страна, че в
стопанисвания от жалбоподателя магазин в гр. Тетевен, ул.“Иван Вазов“ № 15 при
извършена проверка на 23.08.2019 г. е било установено, че в обекта се извършват
услугите изработка на портмонета, чанти и бижута, като за тези предлагани
услуги няма съставен ценоразпис и обявени цени.
За да потвърди издаденото НП, ТРС е приел, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият
съд е приел, че търговецът не е изпълнил административното задължение по чл.
24, ал.1 от ЗЗП, за което правилно е ангажирана административно наказателната
му отговорност по чл. 200 от ЗЗП. Правилно е определен размера на наложеното
наказание. Той е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и
тежестта на нарушението, и е достатъчно за постигане на превантивните цели на
наказанията по чл. 12 от ЗАНН.
Касационният състав намира, че оспореното решение е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗП, всеки търговец, който предлага
услуги на потребителите е длъжен предварително да обозначи продажните цени на
предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в
търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно
поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във
вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършване на
услугата и при заплащането й.
Според
§ 13, т. 14 от ДР на ЗЗП, „Услуга“ по смисъла на този закон е всяка материална
или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена
е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владението на вещ.
В чл. 15, ал.1 от ЗЗП е регламентирано, че всеки търговец
предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката
нейната продажна цена, а според ал.2 продажните цени на стоките, предлагани
чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.
Според § 13, т.13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, по смисъла
на този закон „стока“ е движима материална вещ, с изключение на вещите,
продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от
закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в полза на държавата,
обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и електрическа
енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в
определено количество.
Търговското
дружество в жалбата (озаглавена възражение) пред ТРС против
издаденото НП е посочило, че е производител на собствено производство.
Изработва собствени модели кожени изделия, като това собствено производство е
изложено в същото помещение, където е и работилницата, в която се произвеждат.
Изложени са твърдения, че тъй като двамата съдружници в дружеството са майстори
–занаятчии към РЗК Габрово и РЗК В.Търново в желанието си да показват занаятите
си са обединили работилницата и търговската част ведно. Отразено е, че фирмата
не предлага изработване на портфейли, чанти и др. като услуга, а единствено
индивидуализация по специфична заявка на клиент на техен собствен модел, поради
което е невъзможно да имат фиксиран ценоразпис. Посочено е, че в редки случаи,
когато клиент е пожелал индивидуализация на някой от собствените на дружеството
модели, винаги са давали индивидуална оферта в писмен вид.
С
жалбата пред Районния съд е очертан
основния спорен въпрос по делото – дали търговското дружество е предлагало
услуги на потребителите, без да обозначи продажните цени чрез ценоразпис на
видно място в търговския обект, или в
случая става въпрос за предлагане на стоки, на които предварително не са
поставени на видно място в непосредствена близост продажните им цени.
Този
въпрос не е бил изяснен по делото от ТРС, а той има значение за преценка на
дадената от административно-наказващия орган (АНО) правна квалификация на извършеното деяние.
Въззивният съд е възприел констатациите на АНО, базиращи се на съставените
констативен протокол и АУАН, без да обсъди доводите и възраженията на
търговското дружество в подадената от него жалба.
По силата на чл. 13 от Наказателно-процесуалния кодекс,
приложим и в производствата по ЗАНН при обжалване на издадените НП, Районният
съд е длъжен да разкрие обективната истина. Това означава, че той е следвало да
изясни служебно фактическата обстановка по делото, за да може правните му
изводи да са обосновани. Следвало е да бъдат обсъдени доводите и възраженията
на търговското дружество, като при необходимост се съберат допълнително писмени
и гласни доказателства, за да се прецени дали АНО правилно е квалифицирал деянието, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на търговското дружество.
При това положение касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, защото ако не бе
допуснато, ТРС би могъл да стигне до друг правен извод. Това налага отмяната му
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 и
2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд Ловеч
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 39/23.06.2020 г. на Тетевенския районен съд, постановено по НАХ Дело №
363/2019 г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията по
тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: