Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
13.01.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1031 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Дара транс – Д.П.“,
против Решение №114 от 19.09.2022 г., постановено по АНД №499 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила (отменително основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК). Сочи се, че направените от въззивната инстанция правни изводи са
неправилни, необосновани и са в противоречие с материалния и процесуалния
закон, поради което са незаконосъобразни. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН, АНП
започвало със съставянето на АУАН, именно това бил първият акт, който поставял
началото на това производство. Законодателят предвидил какви са задължителните
реквизити на АУАН, които следва да се
съдържат в същия, а не в други документи или да се извличат от тези документи. Твърди
се, че в конкретния случай нито в АУАН, нито в НП имало посочена дата и място
на извършване на нарушението. По отношение на направеното в тази насока
възражение съдът приел, че датата се извеждала от датата на доставката на
течното гориво – 29.01.2022г. Сочи се, че такова извличане на точна дата на
извършване на нарушението от други посочени данни било недопустимо. По същия
начин, на база други данни, за местоположението на обекта, стопанисван от
фирмата, съдът извел и мястото, на което според същия следвало да се приеме, че
е извършено конкретното нарушение, без в самия АУАН и в НП да е посочено
конкретното място. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се
твърди, че в случая съдът, вместо да констатира липсата на точно и ясно
описание на начина, времето и мястото на констатиране на процесното нарушение,
което безспорно представлявало процесуално нарушение и то от категорията на
съществените, се опитал да изправи тази непълнота, допълвайки в мотивите на
решението описание на нарушението, както и доказателствата, към които препраща
АУАН в подкрепа на твърдяното нарушение. Сочи се, че за неоснователно било
прието и друго направено възражение във връзка с процедурата по съставяне на
АУАН, а именно, че процесния АУАН не бил съставен в присъствие на свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, както
повелява разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че съдът се
аргументирал с това, че съставянето на акта по реда на чл.40 ал.3 от ЗАНН не
било съществено нарушение на процедурата, като се сочи, че този извод бил
неправилен, тъй като в случая нито в АУАН, нито в НП било отбелязано, че актът
за нарушение бил съставен именно в хипотезата на ал.3, както и не било
отбелязано, още повече и доказано от ответната страна наличието на предпоставките
на закона за съставянето на акта по този ред. Неправилен и необоснован бил и
изводът на въззивната инстанция, че наказателното постановление е правилно и от
материално-правна страна, тъй като от всички събрани в хода на съдебното
производство доказателства се доказвало извършено от фирмата административно
нарушение. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че в
случая не можело да се приеме за безспорно установено, че санкционираното лице
нарушило реда и начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото административнонаказващият орган не установил по
категоричен начин каква е причината, поради която за конкретната
единична доставка на гориво не били предадени автоматично данните от НИС с
информационен изход за свързване към ЕСФП, чрез данъчния терминал към НАП –
дали в случая става въпрос за пропуск в създадената организация в ТО, дали
става дума за пропуск от страна на
приходната администрация или на независещи от човека фактори –
технически проблем., т.е. дали неподаването на тези данни се е дължало на
неспазване реда или начина на подаване
на такива, за да се приеме, че е извършено процесното административно
нарушение. Навеждат се и доводи, че бил незаконосъобразен и необоснован изводът на районния съд, че в случая не може
да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и извършената от АНО
преценка относно приложението на тази разпоредба било правилно. По подробно изложените в
касационната жалба възражения се моли за отмяна на решението на районния съд и
на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски и за двете
съдебни инстанции.
Ответникът, в представен чрез процесуален представител
писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна.
Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
касационната инстанция. В случай, че бъде уважена жалбата и при претендиране на
разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се прави възражение за
прекомерност и се моли същото да бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Свиленград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №114 от 19.09.2022г.,
постановено по АНД №499/2022г., Районен съд – Свиленград потвърждава Наказателно постановление №642676-F644619/21.06.2022г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което на ЕТ „Дара транс – Д.П.“ за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118 ал.6 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, осъжда
на основание чл.63д ал.1 вр. ал.4 от ЗАНН ЕТ „Дара транс – Д.П.“ с ЕИК *********
да заплати на НАП сумата от 80 лева, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането за разликата от 80 лв. до
150 лв., както и оставя без уважение
искането на ЕТ „Дара транс – Д.П.“ с ЕИК ********* за присъждане на направените
по делото разноски.
За да постанови решението, районният съд е посочил, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на ЕТ - жалбоподател и да са основания за
незаконосъобразност и отмяна. Съдът е приел за безспорно установено описаното в
АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
подробни съображения, въз основа на които е направил извод, че липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл.28, вр. §1 т.4 от ДР на ЗАНН и в този смисъл е приел
преценката на АНО по чл.28 от ЗАНН за съответстваща на закона. Посочил е също,
че административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален
такъв.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Споделят се изложените от районния съд съображения, че
са спазени предвидената форма и
процесуален ред, като констатиращият и санкциониращият актове имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание. Съставеният в случая
АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, съответно НП – на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.), всяко лице по ал.2 е длъжно
да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
В чл.118 ал.6 от ЗДДС е предвидено, че всяко
лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място ЕТ не е предавал на НАП
по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в конкретно
посочения обект за търговия на течни горива. С оглед събраните по делото
писмени доказателства и свидетелски показания, правилен е изводът на районния
съд, че административното нарушение е доказано. Действително, както е посочил и
районният съд, е имало авария на системата , но тя е била отстранена след
подаване на данните за извършена документална доставка. Обстоятелството, че
документално е изпратена информация в НАП относно въпросната доставка не води
до различни изводи, тъй като документалното оформяне на пратката и информацията
относно наличното количество в резервоара са две различни задължения за ЕТ –
търговец на течни горива. Липсата на подадени данни от нивомерната система
препятства приходната администрация в извършването на съпоставка на реално
постъпилите в резервоарите количества горива с тези, за които документално се
подава информация. Във връзка с последното правилно районният съд е приел, че
процесното нарушение не представлява маловажен случай.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2
изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно разпоредбата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80 лева за настоящата
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№114/19.09.2022 г., постановено по АНД №499 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2022 година.
ОСЪЖДА ЕТ „Дара транс
– Д.П.“ ЕИК *********, гр. С., да заплати на Национална Агенция за приходите разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.