№ 22486
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119434 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от Ф. С. С. и Д. Д. С. срещу Р.Л.С. – И.а и Р. Р. И. кумулативно
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща
непогасена главница по договор от 12.07.2021 г., формирана от размера на дължим от
ищците данък по арг. чл. 13, ал. 1 ЗЗДФЛ, върху получения доход от извършена продажба
на недвижим имот в полза на ответниците, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 080,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от
29.10.2021 г. до 22.11.2022 г.
Ищците Ф. С. и Д. С. твърдят, че на 21.03.2021 г. между тях, в качеството им на
продавачи и ответниците Р.Л.С. – И.а и Р. Р. И., като купувачи, е сключен предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент №
3, находящ се в гр. София, район Лозенец, местност “Витоша - ВЕЦ Симеоново”, състоящ се
от входно антре, дневна – трапезария с кухненски бокс, две спални, дрешник, сервизни
помещения и един балкон, със застроена площ от 98,82 кв.м., заедно с 3,465 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен
имот, както и заедно със склад № 5 с площ от 9,98 кв. м. и паркомясто № 2 с площ от 13,80
кв.м., заедно с 5,461 % идеални части от общите части на подземния гараж, находящи се в
сутерена на сградата, и заедно със съответните идеални части от правото на. строеж върху
имота, в който е построена сградата. Посочват, че окончателният договор между страните е
сключен на 12.07.2021 г., с което ищците изпълнили задълженията по предварителния
договор, а ответниците заплатили на същите уговорената продажна цена. Излагат, че на
същата дата между страните е сключен и друг договор в писмена форма, по силата на който
ответниците поели задължение за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща
стойността на дължим от ищците данък по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДФЛ, формиран въз
1
основа на положителната разлика между покупната и продажната цена на имота за ищците.
Същите твърдят, че съгласно уговореното сумата е следвало да бъде преведена по банкова
сметка на ищеца Ф. С. в срок до 29.10.2021 г. Изясняват, че причината за заплащането им
именно от ответниците е настояването от последните окончателният договор да бъде
сключен преди 24.07.2021 г. – датата на която изтича тригодишният срок, установен в
ЗДДФЛ, след изтичането на който същото би станало недължимо. Поддържат, че въпреки
уговорката, Р.Л.С. – И.а и Р. Р. И. не заплатили сумата нито на уговорения падеж, нито към
момента на депозиране на исковата молба. Ето защо, ищците отправят искане за осъждането
на последните за заплащането й, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.11.2022 г. до окончателното плащане, както и заедно с
мораторната лихва за периода от 29.10.2021 г. до 22.11.2022 г.
В депозирания по делото писмен отговор ответниците Р.Л.С. – И.а и Р. Р. И., чрез
пълномощника си адв. Е. М. оспорват исковите претенции като неоснователни. Излагат, че
дължимата по предварителния договор за покупко-продажба сума е заплатена изцяло на
ищците, като допълнителни съглашения относно цената не е имало. Посочва, че съгласно
уговореното окончателният договор е следвало да бъде сключен до 20.05.2021 г., а с това и
преди изтичане на посочения от ищците 3-годишен давностен срок. Оспорва размера на
главницата, намирайки за недоказано същият да представлява размера на дължимия от
ищците данък. Оспорва заплащането на дължимия от ищците данък. Отправя искане,
предмет на инцидентен установителен иск, за прогласяване на договора от 12.07.2021 г. за
нищожен, тъй като е сключен с цел заобикаляне разпоредбите на ЗДДФЛ, предвиждащ
задължение именно на прехвърлителя на имущество да заплати данък върху своя доход. Не
е налице и основание на договора, доколкото данъкът реално не е платен от ищците. С тези
доводи ответниците отправят искане за отхвърляне на исковете.
На 23.06.2023 г. по делото е депозирана съвместна молба от страните, чрез
пълномощниците им, с която заявяват, че същите са постигнали спогодба по предмета на
делото и отправят искане същото да бъде одобрено от съда на основание чл. 234 ГПК. Към
молбата е приложена в писмен вид спогодба от 02.06.2023 г. със страни ищците Ф. С. С. и Д.
Д. С. и ответниците Р.Л.С. – И.а и Р. Р. И., имаща за предмет уреждане на отношенията им
относно спорното право чрез постигане на споразумение относно окончателния размер на
дължимите от ответниците на ищците главница и лихва по процесния договор от 12.07.2021
г.
С оглед становищата и на двете страни, обективирани в молбата от 23.06.2023 г., при
съобразяване с изразената готовност за явяване в открито съдебно заседание и предвид
разпоредбата на чл. 234 ГПК относно характера и значението на одобрената на съда
спогодба, която има значение на влязло в сила съдебно решение, съответна ползваща се с
присъщата му сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, намира, че делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за производство по
реда на чл. 234 ГПК в случай на преценка, че спогодбата на страните не противоречи на
закона и на добрите нрави.
2
Предвид съдържанието на клаузите на представеното в писмен вид споразумение на
страните следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145 ГПК за изясняване на част от
твърденията си.
Представените към исковата молба писмени материали следва да бъдат приети като
доказателства по делото, с оглед необходимостта им за преценка по реда на чл. 234, ал. 1
ГПК.
На страните следва да бъде указано да се явят лично или чрез пълномощник с изрично
учредена представителна власт по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК, за да потвърдят депозираното в
писмен вид споразумение, респ. подписване на протокола от съдебното заседание при
одобряване на спогодбата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищците в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба да уточнят: 1). дали отговорността на ответниците за
заплащането на процесните суми е солидарна такава (в който случай да посочат
основанието за това – по силата на закона или на сключения договор) или разделна (в който
случай да посочат каква част се претендира от всеки от ответниците); 2). дали претендират
присъждане на сумата общо на ищците; 3). какви конкретно вземания включва сумата,
посочена в писменото споразумение от 02.06.2023 г. в общ размер от 13 249 лева и
заплатена ли е тя на ищците от ответниците, респ. в кой момент.
УКАЗВА на ответниците в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба да уточнят поддържат ли искането си,
обективирано в писмения отговор, за прогласяване на процесния договор от 12.07.2021 г. за
нищожен на посочените основания, заявено под формата на инцидентен установителен иск,
предвид невключването му в предметния обхват на представеното по делото писмено
споразумение между страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. от
12:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят в откритото съдебно заседание лично
или чрез пълномощник с изрично учредена представителна власт по реда на чл. 34, ал.
3 ГПК, за да потвърдят депозираното в писмен вид споразумение, в противен случай –
при неоснователно неявяване съдът ще откаже да одобри представената спогодба.
УКАЗВА на страните, че:
3
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4