РЕШЕНИЕ
гр. С., 16.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела А.а сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 750 по описа на съда за
Д.Д.П.,
В.Е.П. и А.Г.Р., последната чрез своята майка и законен представител В.Е.Р., са
предявили срещу З. „Б.И.” АД искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, причинени на всяко от ищците в
резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2018 г. на второстепенен път № 81, в района
на
- На
ищцата Д.Д.П. – сумата 40 000 лева като
обезщетение за неимуществените вреди от причинените й резултат на ПТП телесни увреждания, ведно със
законната лихва от 18.07.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 93,39
лева обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се
в разходи за лечението, ведно със законната лихва от извършването им до
окончателното им изплащане;
- На
ищцата В.Е.П. – сумата 10 000 лева като обезщетение за неимуществените
вреди от причинените й в резултат на ПТП увреждания, ведно със законната лихва
от 18.07.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 165 лева като
обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляващи
разходи за лечение, ведно със законната лихва от извършването им до
окончателното изплащане на сумата;
- На
ищцата А.Г.Р. - сумата сумата 10 000 лева като
обезщетение за неимуществените вреди от причинените й в резултат на ПТП
увреждания, ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 165 лева като обезщетение за претърпените имуществени вреди
от същото ПТП, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва от
извършването им до окончателното изплащане на сумата;
В
исковата молба се твърди, че на 25.02.2018 г. около 17,20 ч. на второстепенен
път № 81, в района на 22 –ри километър, управляваният от ищцата В.П. лек
автомобил „Опел Корса” с рег. № СВ 8478 ВМ, в който
пътували другите две ищци, бил ударен от лек автомобил „БМВ
В писмения
си отговор ответникът оспорва така предявените искове по основание и по размер.
Оспорва се наличието на осъществен деликт. Сочи се,
че няма доказателства за претърпяна действителна вреда, като в тази връзка
излага възражение, че представеният констативен протокол за ПТП не удостоверява
причините за ПТП и конкретното поведение на всеки от водачите. В тази връзка е
наведен довод, че в представения констативен протокол като пострадал от ПТП е
вписана само ищцата Д.П., но не и другите две ищци. Направено е евентуално
възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищците, които са били без поставени предпазни колани, а ищцата А.Р. не е била в
детско столче, с което те са се поставили в риск. Направено е и възражение за
прекомерност на претендираните размери на
обезщетенията за неимуществени вреди. В тази връзка се сочи, че предвид данните
в представената медицИ.ка
документация, ако искът се докаже по основание, адекватен размер на
обезщетението на ищцата Д.П. е около 10 000 лева, а на ищците В.П. и А.Р.
– по около 1 000 лева, без да се отчита съпричиняването.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Според представения констативен
протокол, съставен на 19.03.2018 г. от служител на КАТ в РУМВР – Костинброд,
относно посетено от същия ПТП, на 25.02.2018 г. около 17,20 ч. на второстепенен
път – 81, настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ” с рег. № М 3865 ВА с водач Й.
А. С. /участник № 1/ и лек автомобил „Опел Корса” с
рег. № СВ 8478 ВМ с водач В.Е.П. /участник № 2/. В графата „Обстоятелства и
причини за ПТП” е вписано, че Участник № 1 се движи по второстепенен път 81 от
гр. М. към гр. С., като в района на
Видно от представената епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, ищцата Д.П. е постъпила
в болничното заведение на 25.02.2018 г. с диагноза „Контузия на гръдния кош” и
изписана на 28.02.2018 г., в който период на същата е проведено медикаментозно
лечение. От представените болнични листа е видно, че ищцата Д.П. е била
временно нетрудоспособна в резултат на увреждането в период от 74 дни. Представено
е съдебно-медицИ.ко
удостоверение от специалист по съдебна медицина при МУ – С., в който са
отразени констатациите на медика от извършения на 28.02.2018 г. преглед на
ищцата Д.П..
Представени са съдебно-медицИ.ки удостоверения
от специалист по съдебно медицина при МУ – С., в който са отразени
констатациите на медика от извършените на 26.02.2018 г. прегледи на ищците В.П.
и А.Р..
Представени са фискални бонове и
квитанции за закупени медикаменти и медицИ.ки услуги.
Не е спорно по делото, а се
установява от справка в електронната информационна система, че към момента на ПТП за управлявания от Й. А.
С. лек автомобил „БМВ
Не е спорно по делото, а се
установява и от представените писмени доказателства, че всяка от ищците е
предявила пред ответника претенция за заплащане на обезщетения за вредите от процесното ПТП, но ответникът е отказал изплащане на такива
обезщетения.
Според показанията на св. М. Н.
/съжителстващ на семейни начала с ищцата Д.П./, на 25.02.2018 г., след като Д.
му се обадила по телефона и му съобщила за инцидента, той потеглил към мястото
на ПТП и по пътя пресрещнал линейката, с която ищците били откарани в Бърза
помощ, и ги придружил до там. Трите ищци били много притеснени. При прегледа на
Д. е установило счупване на гръдната кост, натъртвания на двете ръце,
охлузвания по колената. Детето било с разбита уста
/имало кръв по брадичката/, натъртвания на едното рамо и коленете, а В. имала
следи от удар по лицето. По време на престоя на Д. в болница тя изпитвала силни
болки в тялото, не можела да си движи главата, имала световъртежи, не можела да
се обслужва сама. След изписването й от болница за около месец и половина обслужването
на Д. било изключително трудно като свидетелят й помагал за обличане, хранене,
тоалетни нужди и др., изпитвала периодично болки в гърдите и врата.
Катастрофата й причинила психическа травма, изпитвала страх да пътува в кола.
Свидетелят разбрал от разказаното му от Д. и от очевидец, пътувал в колата зад
тях, че автомобилът „БМВ” при изпреварване на колона от автомобили, изгубил
контрол и ударил автомобила на ищците, след което се завъртял и със задницата
го ударил втори път, при което изхвърлил колата им в канавката.
Съгласно показанията на св. Г. Р.
/баща на ищцата А.Р./, на 25.02.2018 г.
му се обадили и отишъл на мястото на катастрофата. При пристигането му там била
дошла линейка, на която качили ищците, а той останал да чака Пътна помощ, за да
прибере колата. При пристигането му на мястото на ПТП, свидетелят заварил
ищците в автомобила, който бил спрял зад тях, и чакали линейката, валяло много
сняг. На място имало полиция. От разказа на водача на автомобила, който се
движел след ищците по време на ПТП, свидетелят разбрал, че автомобил от
насрещното движение се завъртял наляво и със задната си част ги ударил отпред, завъртял
се и ги ударил още веднъж. В. карала много бавно в нейната лента за движение.
При пристигането си на място свидетелят видял първо детето, което имало кръв по
устата и брадата, с прехапан език. В. имала ожулване в областта на лицето. След
като прибрал колата, свидетелят отишъл в Пирогов. Докато чакали за преглед,
детето се оплакало от болки в рамото и крака. Д. била приета в болница, а В. и А.
се прибрали със свидетеля в къщи. В. изпитвала болки в гърдите, имала синки в
лявото рамо, брадичката и крака. Детето имало в болки в езика и не можело да
яде. Болките от травмите им продължили около месец. Детето изпитвало страх да се качва в кола
известно време след инцидента.
Според приетото като неоспорено
от страните заключение на автотехническата експертиза
на в.л. А. М., извършено на база представените по делото писмени доказателства
и свидетелски показания, причината за настъпилото ПТП е рязкото отклонение на
л.а. „БМВ” наляво и преминаването в платното за насрещно движение, в което се
движи л.а. „Опел Корса”, в насрещното пътно платно.
Водачът на л.а. „БМВ” се е движел на заледено пътно платно и заснежено при обилен сняг с
Според приетото като неоспорено
от страните заключение на съдебно-медицИ.ката
експертиза на в.л. Д. Н., извършено на база представената по делото медицИ.ка документация и свидетелски показания, в
резултат на настъпилото на 25.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие:
-
ищцата Д.П. е получила следните увреждания: разлят оток и кръвонасядане по гърба на лявата ръка, върху проекциите на
трета, четвърта и пета дланни кости, и основните
стави на същите пръсти; дифузно кръвонасядане в
областта на лявата китка по лакътния й ръб; оток по
тръбната повърхност на дясната длан; оток и кръвонасядане
по дланната повърхност на втори пръст, в областта на
основната става, до крайната става; оток и кръвонасядане
в областта на „възглавничката” на дясната длан, в основата на първи пръст;
счупване на гръдната кост, лентовидно кръвонасядане
по предната повърхност на гръдния кош; еднотипни кръвонасядания
в предните части на двете хълбочни области, върху проекциите на предните краища
на крилата на хълбочните кости; оток и кръвонасядане
на дясната колянна става; оток и кръвонасядане
на капачката на лавото коляно; оток и кръвонасядане по предните повърхности на двете подбедрици. Така описаните травми са резултат от действието
на твърди тъпи предмети и кореспондират с вида на настъпилото ПТП. Счупването
на гръдната кост е довела до трайно затрудняване на движенията на снагата за
период по-голям от 30 дни, с период на възстановяване около 2-3 месеца. Болките
от счупването на гръдната кост са били особено силни в първите две-три седмици,
постепенно намаляващи по сила да края на пълния възстановителен период. Мекотъканните травми в съвкупност са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите
причиняват средни по интензитет болки в първите 3-5 дни, бързо стихващи в
рамките на пълния възстановителен период от 10-14 дни. При проведения от вещото
лице на 15.03.2019 г. личен преглед на ищцата Д.П. е установен остатъчен деформитет на гръдната кост и хронична болка в резултат на
счупването.
- ищцата В.П. и получила следните
травматични увреждания: кръвонасядане по лигавицата
на устната кухина на долната устна; кръвонасядане по
задната повърхност на лявата предмишница; подкожен
хематом с кръвонасядане по задно вътрешната
повърхност на същата предмишница; множество кръвонасядания по задната повърхност на китката на лявата
ръка; кръвонасядане по тръбната поврърхност
н основата на 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка; кръвонасядане
по предно вътрешно страничната повърхност на лявото бедро в горната му част; кръвонасядане и групирани охлузвания по предната повърхност
на лявото коляно; кръвонасядане по предната
повърхност на лявата подбедрица. Така описаните
травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети и кореспондират с вида
на настъпилото ПТП. Тези травми в съвкупност са причинили на ищцата болка и
страдание. Тези увреждания причиняват средни по интензитет болки в порвите 2-3 дни, бързо стихващи в рамките на пълния
възстановителен период от 7-10 дни. Не е установени остатъчни последици от
травмите при проведения личен преглед на ищцата.
-ищцата А.Р. е получила при ПТП следните
травматични увреждания: кръвонасядане и охлузване по
лигавицата на устната кухана на долната устна; кръвонасядане на езика; охлузване в областта на брадичката;
охлузване в областта на долната устна; кръвонасядане
по външно страничната повърхност на дясното рамо; кръвонасядане
по външно страничната повърхност на дясната мишница; групирани кръвонасядания по предно външно страничната повърхност на
дясното коляно и горната трета на дясната подбедрица;
кръвонасядане по задно външно страничната повърхност
на дясното бедро и подбедрица; охлузване по външно
страничната повърхност на глезена на десния крак. Така описаните травми са
резултат от действието на твърди тъпи предмети и кореспондират с вида на настъпилото
ПТП. Тези травми в съвкупност са причинили на ищцата болка и страдание. Тези
увреждания причиняват средни по интензитет болки в порвите
2-3 дни, бързо стихващи в рамките на пълния възстановителен период от 7-10 дни.
Не е установени остатъчни последици от травмите при проведения личен преглед на
ищцата.
Според заключението, по отношение
на претендираните разходи за лечение, не е налице
причинно-следствена връзка само за предписаните на 27.02.2018 г. лекарства „Авирон Рапид” и „Стептогард Рипид”, които
представляват лекарства против настинка и нямат отношение към лечение на
травми.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно
основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя, при спазване на изискването на чл. 380. Задължението
на застрахователя е вторично, функционално обусловено от задължението на
застрахования да обезщети вредите на третото лице. Застрахователят дължи
обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към третото лице за
обезщетяване на причинените вреди.
Обект на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причините от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477, ал. 1 от КЗ/.
Разпоредбата на чл. 498 ал.3 от КЗ предвижда като условие за допустимост на
съдебната претенция на увреденото лице срещу застрахователя за заплащане
на застрахователно
обезщетение провеждането на уредената в чл. 380 от
КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето,
което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Правото
на иск възниква само ако застрахователят не е платил в срока
по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая по делото е установено, че преди подаване на исковата молба всяка от ищците е отправила към застрахователя
писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят е отказал
да плати такова обезщетение. С оглед изложеното,
предявените искове са допустими.
Разгледани
по същество, исковете са частично основателни.
За
да се ангажира отговорността на ответника- застраховател по сключената за процесното МПС задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, в тежест на ищеца е да докаже, че водачът на
МПС е осъществил спрямо него деяние, съставляващо деликт
чл. 45 от ЗЗД, именно - противоправно поведение на делинквента,
настъпване на твърдените от ищцата вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, като вината
се презумира.
В случая съдът намира за установено от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП,
свидетелски показания и заключение на автотехническа
експертиза, че на 25.02.2018 г. на второстепенен път № 82 в района на 22-ри
километър е настъпило ПТП с участието на Й. А. С., при което управляваното от
него МПС – л.а. „БМВ
Безспорно е установено, че
25.02.2018 г. за управлявания
от Й. А. С. лек автомобил „БМВ
В резултат ПТП, причинено от водача
на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ищците са получили посочените по-горе телесни увреждания.
Изводът, че всяка от трите ищци е претърпяла описаните в исковата молба телесни
увреждания, приети от неоспореното заключение на СМЕ, не може да бъде поставен
под съмнение от факта, че в протокола за ПТП като пострадало лице е вписана
само ищцата Д.П., каквото възражение е направено от ответника с отговора на
исковата молба. Доказателства за състоянието на всяка от ищците непосредствено
след ПТП се съдържат в приетите като
неоспорени от ответника съдебно-медицИ.ки удостоверения, отразяващи обективното състояние на
същите непосредствено след ПТП, в което са отразени констатираните от съдебния
лекар увреждания, както и от показанията на свидетелите Н. и Р., възприели
състоянието на ищците непосредствено след катастрофата. Данните относно
уврежданията на всяка от ищците, съдържащи се в представените медицИ.ки документи и показанията
на разпитаните свидетели, са анализирани в заключението на СМЕ, което е дало
категоричен извод за естеството на претърпените увреждания и причинната им
връзка с настъпилото ПТП. Предвид причиняването на ищците на телесни уреждания,
безспорно всяка от тях е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, както и емоционален дискомфорт.
С оглед на горното, налице са всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника-застраховател за причинените на всяка от ищците
неимуществени вреди от настъпилото ПТП по вина на застрахования при нето водач Й.
А. С..
При определяне на размера на дължимите обезщетения за
претърпените от всяка от ищците неимуществени и имуществени вреди в резултат на
причиненото от застрахования при ответника водач, въз основа на критерия по чл.
52 от ЗДД, съдът взе предвид следното:
Ищцата Д.П. е получила в резултат
на ПТП счупване на гръдната кост, както и множество мекотъканни
травми /кръвонасядания/ в различни области на тялото.
Счупването на гръдната кост е довело да трайно затрудняване на движението на
снагата при относително дълъг период на възстановяване /около 2-3 месеца/. С
оглед на естеството на тази травма, ищцата е търпяла силни и продължителни
болки в целия период на оздравяване. В период на около два месеца след травмата
ищцата е изпитвала и битови неудобства, свързани с невъзможността да се
обслужва сама. Установено е от
заключението на СМЕ, че около една година след ПТП ищцата продължава да изпитва
хронична болка от тази травма и е налице остатъчен деформитет
на гръдната кост. За интензитета на претърпените на ищцата вреди свидетелства и
продължителният период на определената й временна неработоспособност в резултат
на травмата на гръдния кош – общо 74 дни. Множеството мекотъканни
травми по тялото са причинили на ищцата средни по интензитет болки първите 3-5
дни, и по-леки до края на пълния възстановителен период от 10-14 дни. Същевременно,
няма данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата в
резултат на получените травми. С оглед на всички тези обстоятелства и
съобразявайки икономическите стандарти в страната към момента на уреждането,
съдът намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева е адекватно на
претърпените от ищцата Д.П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените й телесни увреждания, битови неудобства, и
съпътстващите ги обичайни негативни психически изживявания. Ищцата В.П. е получила в резултат на
ПТП множество мекотъканни травми - кръвонасядания в
различни области на тялото, които според заключението на СМЕ, причиняват средни
по интензитет болки и страдания в първите 2-3 дни, бързо стихващи в рамките на
пълния възстановителен период от 7-10 дни. За възстановяването от тези травми
не се е наложило болнично лечение на ищцата. Няма данни за наложено домашно
лечение. Не са налице усложнения в здравословното състояние на ищцата и
остатъчни последици от травмите. С оглед на тези обстоятелства относно броя и
вида на причинените травми и съобразявайки относително кратката продължителност
на оздравителния процес, както и липсата на доказателства за претърпени от
ищцата негативни психически последици извън обичайните такива с оглед начина на
причняването на травмите, съдът намира, че
обезщетение в размер на 3000 лева се явява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от тази ищца неимуществени вреди, отчитайки също и икономическите
показатели.
Ищцата А.Р.
е получила в резултат на ПТП множество мекотъканни
травми – кръвонасядания в различни области на тялото,
сред които в устната кухина и езика, които причиняват средни по интензитет
болки и страдания в първите 2-3 дни и бързо стихващи в рамките на пълния
възстановителен период от 7-10 дни. Установено е от свидетелските показания, че
ищцата е изпитвала затруднения в храненето с оглед травмите в устата. За
възстановяването от тези травми не се е наложило болнично лечение на ищцата.
Няма данни за наложено домашно лечение. Няма данни за влошаване на
здравословното състояние на ищцата в резултат на травмите, нито остатъчни
последици от тях. С оглед на тези обстоятелства и съобразявайки ниската възраст
на ищцата /9 г. към момента на увреждането/, която е от значение за интензитета
на преживения психическия стрес от инцидента, съдът намира, че адекватен на
претърпените от нея неимуществени вреди е размер на обезщетението от 5000 лева.
Установено е от представените писмени доказателства, че
ищците Д.П. и В.П. са направили разходи за закупуване на медикаменти и извършени медицински услуги в претендираните от тях размери, а именно: сума в общ размер от 93,39 лева, заплатена от
Д.П. по фискални бонове от 27.02.2018 г. и 28.02.2018 г. и квитанция от
28.02.2018 г., и сума в общ размер от 165 лева, заплатена от В.П. по фискални
бонове от 26.02.2018 г. и от 27.02.2018
г. Ответникът не е направил конкретни възражения срещу така претендираните
суми за имуществени вреди, и не е оспорил представените документи,
удостоверяващи извършването на така претендираните
разходи /фискални бонове/. С оглед на това следва да се приеме, че така
представените писмени доказателства установяват извършването на разходи от
ищците за посочените в тях медицински услуги и медикаменти. Същите в съвкупност
със заключението на СМЕ установяват също, че така направените разходи са в
причинна връзка с настъпилите увреждания на ищците в резултат на процесното ПТП, поради което подлежат на обезщетяване от
ответника-застраховател.
По делото
не се установи
допринасяне от страна на пострадалите за настъпване
на причинените им вреди, каквото възражение е направено от ответника. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите
вреди. В тежест на направилия възражение за съпричиняване ответник
е да ангажира доказателства в подкрепа на обосноваващото това възражение твърдение, че ищците
не са били
с поставени предпазни колани към момента
на настъпване на ПТП, а ищцата А.Р. не е била поставена в детско столче, но тези твърдения не
са подкрепени с наличния доказателствен материал. С
оглед на това следва да се приеме за недоказано по делото която е да е от
ищците да е обективирала поведение, с което е способствала настъпването на ПТП.
С оглед
на горното, предявеният от ищцата Д.П. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лева, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лева искът
следва да се отхвърли. Предявеният от ищцата В.П. иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3000 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 10000 лева същият следва да се отхвърли.
Предявеният от ищцата А.Р. чрез нейната майка
и законен представител В.П., иск за обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата 4000 лева, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 10000 лева искът следва да се отхвърли.
Предявените от Д.П. и В.П. искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от тях разходи за медицински
услуги и закупуване на медикаменти във връзка с лечението на причинените им от
ПТП увреждания, следва да бъдат изцяло уважени.
Върху
присъдените суми за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на отправяне на писмената претенция на
увредените лица към застрахователя по чл. 380 от КЗ – аргумент от разпоредбите
на чл. 409, чл. 429, ал. 3 и чл. 405, вр. чл. 496,
ал. 1 от КЗ и чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая липсват данни за точната дата, на
която до застрахователя са отправени писмените претенции на ищците по реда на
чл. 380 от КЗ, поради което за най-ранна възможна такава дата следва да се
приеме датата, на която е изпратен отговора на ответника, обективиращ
отказа му да изплати претендираните обезщетения, а
именно – 13.08.2018 г. В случая, с оглед диспозитивното
начало, законната лихва върху определените обезщетения да неимуществени вреди
следва да се присъди от претендирания с исковата
молба момент - 18.07.2018 г. Законната
лихва върху определените обезщетения за имуществени вреди следва да се присъди
от горепосочения момент /13.08.2018 г./ на отправяне на писмените претенции от
ищците пред застрахователя, а не от датата на извършването им, както се
претендира с исковата молба.
С оглед изхода на делото и
направеното искане за разноски, ответникът следва бъде осъден да заплати на
„Адвокатско дружество В. и Б.“ адвокатско възнаграждение за оказана на ищците
безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА съобразно уважената част от исковете, в
минималния размер, определен съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно сумата 1348 лева. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата
държавна такса и разноски за възнаграждения на вещи лица, от заплащането на
които ищците са били освободени, съобразно уважената част от исковете, които
възлизат общо на сумата 1333 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Д.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени
й в резултат на ПТП телесни увреждания, настъпило на 25.02.2018 г. на
второстепенен път № 81, в района на
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на В.Е.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени
й в резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2018 г. на второстепенен път № 81, в
района на
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на А.Г.Р., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В.Е.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени
й в резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2018 г. на второстепенен път № 81, в
района на
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА, З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ ЕИК *********,
със седалище ***-13, офис 5, сумата 1348 лева - възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на ищците по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата 1333 лева за дължима
държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: