Р E Ш Е Н И Е
№ 513
гр.Плевен, 21.10. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 640 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 284 от 15.06.2021 г., постановено по НАХД № 550 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление
№ 35-0000194 от 11.02.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с
която на Ж.Г.Б. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, за извършено нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Ж.Г.Б., чрез адвокат Х.Г.П., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че по силата на
императивната разпоредба на чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му, поради което като отнася процесния случай към предходна
редакция на приложената норма, районният съд не спазва основен законодателен
принцип в административно-наказателното производство. Счита се, че е неправилна
и преценката относно съответствието на издаденото наказателно постановление с
изискванията на процесуалния и материалния закон. Счита се още, че решението е
постановено при нарушение на материалния закон по повод изложеното в мотивите
на съда, че независимо от неяснотата в сочената за нарушена правна норма и при
несъответствието й с описаното нарушение, е ясно като изначално положение,
задължението на водача да притежава валидна карта за квалификация на водача.
Сочи се, че в мотивите си съдът приема, че действително е налице несъответствие
между действащата към 04.02.2021г. норма на чл. 87, т. 3 от Наредба №33 от
03.11.1999 г. на МТ, която се счита за нарушена от Б. и текстът, към който е
направено препращане, но от друга страна възприема, че актосъставителят и
административно-наказващият орган, като имащи отношение към правоприлагането,
са установили нарушение и надлежно са описали същото, като по този начин
мотивира потвърждаването на НП. В тази връзка се счита, че не следва
незаконосъобразно санкционирания жалбоподател да носи отговорността за „не
особено добрата координация в законодателството“. Счита се за недопустимо
съдебният акт на районния съд да съдържа поправки и уточнения в препращащите
норми на законодателя като сочи, че препращането в дадената квалификация на
нарушението е всъщност към чл. 76, ал. 9 от ЗАвП и цитира относимия подзаконов
нормативен акт - Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация. Твърди се, че при условие че е счел, че словесното описание на
нарушението в наказателното постановление и правната му квалификация не
съответстват и същевременно е потвърдил наказателното постановление, Районен
съд Плевен, не е изпълнил законосъобразно правомощията си за отмяна на
наказателното постановление, като е следвало след констатиране на неправилното приложение на
материалния закон да отмени атакувания санкционен акт, а вместо това, в
мотивите си, съдът разглежда квалификацията на нарушението чрез
прилагане на „поправително тълкуване“ и анализира пороците във волята на
наказващия орган, без да отчита, че те се явяват тежки пороци и не могат да
бъдат отстранени в рамките на съдебното производство. Счита се, че съдът няма възможността да санира или
коригира сочената в НП като виновно нарушена разпоредба, доколкото правилното
приложение на материалния закон е от компетенцията и в задълженията единствено
на административно-наказващия орган. Сочи се, че не е отчетено от Районен съд Плевен
неправилното приложение на закона, тъй като прилагането на грешна санкционна
разпоредба, представлява съществено процесуално нарушение при издаването на НП.
Сочи се, че за мотивиране на решението си, в нарушение на съдопроизводствените
правила, Районен съд Плевен разисква условията на чл. 2 на Наредба № 41 от
04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, с които се създава
задължението за притежание на карта за квалификация на водача за всички водачи
на моторни превозни средства, за които се изисква СУМПС от категории и подкатегории
С1, Cl+E, С, С+Е, Dl, Dl+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка. Посочва се, че с
този текст се въвеждат определени задължения във връзка с притежанието на карта
за квалификация, но те се сочат от съда, а не от компетентния орган, което касаторът
счита за недопустимо с оглед характера на производството. Сочи се още, че от НП
не става ясно, какво се доказва с извършената справка по отношение на водача Ж.Г.Б.
- дали той изобщо не притежава карта за квалификация, дали тя е с невалиден
пореден номер, дали същата е с изтекъл срок на валидност, дали лицето, сочено
като водач притежава удостоверение за професионална компетентност, дали не е
преминало начална квалификация или периодично обучение, кои от познанията за
квалификация не притежава соченият като нарушител водач. В заключение се моли да бъде отменено оспореното
решение, както и издаденото НП, като се претендират разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Ж.Г.Б. не се явява и не се
представлява. По делото е депозирана молба от адв.П., с която се поддържа
касационната жалба и се иска отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
като правилно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Б. за това, че на 04.02.2021г.
около 14:15часа по ПП I-3
гр.Русе-гр.София, до разклона за гр.Славяново, посока гр.София, като водач на
товарен автомобил Ман ТГХ 18.440 с рег.№******* и полуремарке с рег.№***********,
и двете собственост на фирма „Гери „-Транс“ ЕООД гр.Кнежа, извършва обществен
превоз на товари – в момента на проверката е празен с маршрут на движение
гр.Варна-гр.Кнежа с пътен лист №002145 от 04.01.2021г. без да притежава валидна
карта за квалификация на водача към датата на извършване на превоза –
04.02.2021г. – направена справка в електронен регистър на ИА „АА“ гр.София. Нарушението е квалифицирано
по чл.87 т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че акта и НП са издадени от компетентни за това лица. Счел е за
неоснователни възраженията, че не е ясно към кой нормативен акт препраща
разпоредбата на чл.87 т.3 от Наредба №33/1999г., като е посочил, че извършеното
препращане от чл.87 т.3 към чл.7б ал.5 от ЗАвтП, което поражда неяснота, бива
разрешена при съобразяване на предходната редакция на чл.7б ал.5 от ЗАвтП,
която е била изменена с ДВ бр.80 от 2018г., с което изменение са въведени нови
алинеи от 2 до 5 включително, а предишните такива са се превърнали в ал.6 до 9
включително. В тази връзка е приел, че в действителност препращането на чл.87
т.3 от наредбата към чл.7б ал.5 от ЗАвт.П касае чл.7б ал.9 от ЗАвтП /предишна
ал.5, изм. ДВ бр.80/28.06.2019г./ и към Наредба №41/04.08.2008г. Приел е още,
че задължението на водача на автомобил за обществен превоз е пределно ясно, а
именно да притежава валидна карта за квалификация на водача. За неоснователно е
прието и възражението, че в акта и НП не се съдържат съображения, от които да
следва задължението на водача да притежава такава карта. Посочил е, че
действително категорията на управляваното превозно средство не е посочена, но
такова посочване нито ограничава, нито гарантира в по-висока степен
реализирането на правото на защита на Б., доколкото МПС са ясно
индивидуализирани, което обезпечава правилното приложение на материалния закон.
В заключение районният съд е приел, че не са налице процесуални нарушения,
които да ограничават правото на защита на лицето и да обуславят отмяна на НП. Посочил
е, че от събраните доказателства се установяват по безспорен начин фактите,
описани в акта и НП. Счел е, че е доказано извършеното от водача нарушение,
като по отношение на него са били налице предпоставките по чл.2 ал.1 от Наредба
№41/2008г. – управлявал състав от превозни средства от съответната категория и
е извършвал обществен превоз на товари, поради което е бил длъжен да притежава
валидна карта за квалификация на водача, но издадената такава на негово име е
била изтекла на 14.01.2020г. Счел е още, че правилно е приложена и санкционната
норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като волята на законодателя в относимата
редакция е да се санкционират различни противоправни прояви относими към
документалната неизрядност на обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари, като картата за квалификация на водача несъмнено попада в
тази категория документи. Районният съд е посочил още, че нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушения.
Настоящата касационна инстанция счита решението за
съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са
установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за доказаност на нарушението извършено от Б. – извършва обществен
превоз на товари без да притежава валидна карта за квалификация на водача към
датата на извършване на превоза – 04.02.2021г. Фактическите констатации и
правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията в
касационната жалба. Същите изцяло преповтарят наведените възражения пред
районния съд, на които последният е дал подробен и мотивиран отговор, който
изцяло се възприема от касационната инстанция. В подкрепа на изводите на
районния съд е и ТР №8/16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело №1/2020г.
на ОССК на ВАС, в мотивите на което е прието, че районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя НП. По аргумент от последното и при
безспорно доказано нарушение, извършено от Б., и при липса на допуснати
съществени нарушения на закона, правилно районният съд е потвърдил издаденото
наказателно постановление. Решението като правилно следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284 от 15.06.2021 г., постановено по НАХД № 550 по описа за 2021
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/