Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 221
12.02.2021
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 745 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на „Спортелит“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 21, хотел „България“, представлявано от изпълнителния
директор О. Т., против Заповед № РД-16-1568/04.12.2019 г., издадена от кмета на
община Поморие. С оспорената заповед е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем
обект, представляващ „Метален навес“, реализиран към ресторант в сектор „Е“ на
„Жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и
басейн“, находяща се в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие.
В
жалбата са развити доводи за нищожност на заповедта, поради некомпетентност на
нейния издател, алт.- за незаконосъобразност на същата, поради при нарушение на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че част от металната
конструкция, чието премахване е разпоредено със заповедта, навлиза в ПИ с
идент. № 57491.501.441 по Кадастралната карта на гр. Поморие- крайбрежна плажна
ивица и доколкото имотът е изключителна държавна собственост, компетентни да
започнат административно производство по реда на чл. 57а от ЗУТ са органите на
ДНСК. Наведени са доводи за ненадлежно връчване на констативния акт и на
заповедта, като се сочи, че не са налице основания за връчването и́ по
реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Наред с това се сочи, че с оглед начина му на
изпълнение и закрепване, обектът представлява „строеж“ по смисъла на ЗУТ и
редът за премахването му е различен от този за преместваемите обекти. По
същество се иска да бъде обявена за нищожна оспорената заповед, респ. същата да
бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде обявена оспорената заповед за
нищожна, алт.- да бъде отменена същата, като незаконосъобразна. Претендира
разноски.
Процесуалният представител на ответната страна заявява
становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна и е
процесуално допустима. Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения
срок, с оглед липсата на доказателства за надлежно връчване на обжалваната
заповед. От данните по делото е видно, че заповедта, заедно със
съпроводителното писмо с изх. № 30-154-9/06.12.2019 г., е изпратена на
жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес: гр. Поморие, ул.
„Проф. Стоянов“ № 5. Според отбелязването в приложеното известие за доставяне
ИД PS 8200 006LW8 M, пощенската пратка е върната на подателя и́ с
отбелязване „непотърсена“. Други съобщения не са изпращани на жалбоподателя,
вкл. на вписания в Търговския регистър адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 21. Вместо това, съобщаването е извършено по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ,
за което са съставени заявление за поставяне на информационното табло от
08.01.2020 г.; протокол № 01/08.01.2020 г. за поставяне на съобщение за
издадената заповед на обекта; протокол № 02/08.01.2020 г. за поставяне на
съобщение за издаване на заповедта; обявление публикувано на интернет
страницата на община Поморие; протокол № 01/24.01.2020 г. за сваляне на
съобщение от информационното табло.
Според нормата на §4, ал.2 от ЗУТ, когато адресът на
някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения
от него адрес, това обстоятелство се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица. Съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания, като датата на поставянето и
свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата се удостоверява
с подписите на две длъжностни лица. В случая, както се посочи, не са предприети
от административния орган действия по връчване на съобщение за издаване на
процесната заповед на адреса, вписан в Търговския регистър. Липсва и
удостоверяване по реда на §4, ал. 2 от ЗУТ на обстоятелството, че на адреса в гр.
Поморие не е намерено лице, което да приеме съобщението. Поради това съдът
приема, че не са налице предпоставките по §4, ал. 2 от ЗУТ и жалбоподателят не е
надлежно уведомен за издаване на заповедта.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е образувано по повод сигнал
(именуван жалба) от „Дорослава Строй“ ООД с вх.рег. № 30-268-1/03.07.2019 г. на
Община Поморие, за извършен незаконен строеж, попадащ частично в имот
изключителна държавна собственост- крайбрежна плажна ивица. По повод постъпилия
сигнал е извършен на 11.07.2019 г. оглед от служители на община Поморие, при
който е констатирано, че обектът представлява метална конструкция с
предназначение за слънцезащитен навес и дървена скара за под, с приблизителни
размери 6.48 м/19.28 м., и е реализиран към ресторанта от източната страна на
сградата, находяща се в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие, комплекс
„Гардения палас“. Установено е, че за сградата са издадени разрешение за строеж
№ 144/11.12.2009 г. и удостоверение № 80/04.07.2014 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес,
магазин, подземен паркинг и басейн“. Установено е също, че собственик на УПИ
ІІІ-5157 в кв. 249 по плана на гр. Поморие с площ от 8 856 кв.м. е
„Спортелит“ ЕАД, по силата на договор от 12.12.2008 г. за покупко-продажба на
недвижим имот частна общинска собственост, сключен с община Поморие. За
резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 01/11.07.2019 г.
На 20.11.2019 г. е съставен констативен акт по чл. 57 а, ал. 2 от ЗУТ на
служители за контрол по
строителството в администрацията на Община Поморие. С него е установено, че
обектът „метален навес“ е реализиран към ресторант в сектор „Е“ на „Жилищна
сграда с
ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и басейн“, находяща се
в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие, собственост на „Спортелит“ ЕАД.
Констатирано е, че реализираната метална конструкция към ресторанта е с приблизителни
размери 6.48 м/19.28 м. и частично навлиза в поземлен имот с идентификатор
57491.501.441- изключителна държавна собственост, представляващ крайбрежна
плажна ивица. Прието е още, че така реализираният обект е преместваем и е поставен
без изискуемото разрешение и изрично писмено съгласие от собственика на
поземления имот- публична държавна собственост, т.е. в нарушение на чл. 57а,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на търговското дружество с
препоръчано писмо с обратна разписка, като пощенската пратка е приета от лицето
Златка Баладинова на 25.11.2019 г. (на л. 26), видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 8200 006IUN W.
В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу акта. Въз основа на съдържащите
се в него констатации е издадена оспорената заповед № РД-16-1568/04.12.2019 г.
на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е
наредено премахване на обекта в 20-дневен срок от обявяване на заповедта.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният навес представлява сглобяема
замонолитена конструкция от две части, с площ от 136 кв.м. и 21 кв.м.,
изработена от метал. Настилката под по-големия навес е преобладаващо плочник и
полоса с дължина 21 м. и ширина 3 м, изпълнена от дъски, като малка част от
дървения под, обозначена с жълт цвят в приложената към заключението скица, се
намира извън имота на жалбоподателя. Навесът е изработен от декоративни метални
елементи, като част от носещите колони са закрепени върху плочника пред
сградата, редът колони откъм морето- на бетонови стъпки приблизително 30/30 см.,
а таванската част на навеса е закрепена за стените на терасите към сградата. В
заключението се сочи, че навесът не може да се премести на друго място, без да
се наруши неговата цялост. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че
дървената площадка под навеса е по-висока от естествения терен в частта към
плажната ивица с около 30-35 см.
При тези
фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, от компетентен орган- кмет на община Поморие, овластен с нормата
на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.
Процесният метален навес е реализиран към собствения
на жалбоподателя ресторант и не е обособен функционално и териториално като самостоятелен
обект. Същият няма самостоятелно функционално предназначение по смисъла на § 5,
т. 39 ЗУТ, а е свързан с ресторанта и заедно представляват един търговски обект.
В основната си част навесът е изграден в имота на жалбоподателя „Спортелит“
ЕАД, като само 13 кв.м. от общо 157 кв.м. от неговата площ попадат в ПИ
57491.501.441- крайбрежна плажна ивица. Характеристиката на приобщената площ
като функционално свързана с площта на съществуващото заведение за хранене и несамостоятелният
и́ характер предпоставят невъзможност за отделянето и́ от него, тъй
като заедно съставляват неделим функционално обект, поради което и не би могло
да се приеме, че тя се подчинява на различен режим. На основание чл. 57а, ал. 3
от ЗУТ кметът на общината разполага с обща компетентност да издава заповеди за
премахване на преместваеми обекти. В нормата е предвидено изключение по
отношение на обектите, поставени на територията на морските плажове, но предвид
горните съображения съдът счита, че то в случая не е налице и заповедта е
издадена от компетентния за това орган.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. От данните по делото е видно, че констативният
акт е изпратен на търговското дружество с препоръчано писмо с обратна разписка,
но на адрес, различен от вписания в Търговския регистър. Според данните от
приложеното известие за доставяне ИД PS 8200 006IUN W пощенската пратка е
приета на 25.11.2019 г. от лицето Златка Баладинова, чието качество на
служител, натоварен да приема книжа, не е установено по делото. Поради това
съдът приема, че констативният акт не е надлежно връчен на жалбоподателя. Така
допуснатото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените,
доколкото не е от естество да обуслови други изводи на административния орган.
Основният спорен въпрос по делото е дали обектът е
преместваем или е строеж. Преместваемите обекти с предназначение търговия или
други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като
преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от
предназначението му. Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т.80 от ДР на
ЗУТ, в относимата редакция, обнародвана в ДВ бр.25 от 2019 г., „преместваем
обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му
от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван
в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост
се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. С разпоредбата на чл.
56, ал.1 от ЗУТ е предвидена възможност за поставяне на такива обекти в
поземлени имоти, но с конкретно предназначение: преместваеми увеселителни
обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2
на цитираната разпоредба за поставяне на тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред,
установен с наредба на общинския съвет. При липса на разрешение за поставянето
им, преместваемите обекти се премахват (чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ).
С оглед характеристиките на процесния навес,
установени посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът
счита, че същият не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната
норма. Касае се за метална конструкция, функционално свързана със съществуващата
сграда и със същото предназначение, трайно е прикрепена към терена- колоните са
трайно закрепени (замонолитени) за плочник и за специално изградени бетонови
фундаменти, и не може да бъде преместена без да загуби своята индивидуализация,
което изключва характеристиката му като преместваем обект. Касае се за строеж
по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ може да
бъде извършен само ако е разрешен. При липса на разрешение, той подлежи на
премахване (чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ), но по реда на чл. 225а от ЗУТ, а не в
процедура по чл. 57а от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя направените
разноски по делото в размер 1 010 лева, от които 50 лева заплатена държавна
такса за производството, 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и 360
лева- заплатен депозит за съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-16-1568/04.12.2019 г., издадена от кмета на община Поморие, с
която е наредено на „Спортелит“ ЕАД с ЕИК ********* да премахне преместваем
обект, представляващ „Метален навес“, реализиран към ресторант в сектор „Е“ на
„Жилищна сграда с ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и
басейн“, находяща се в УПИ ІІІ в кв. 249 по плана на гр. Поморие.
ОСЪЖДА община Поморие да заплати на
„Спортелит“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1 010.00 (хиляда и сто) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: