№ 91
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно
дело № 20253100200420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от
19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на Р.
България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на
решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция
постановено на 05.07.2024г. от несъдебен орган на издаващата държава – Bundesamt fur
Justiz – град Bonn – Федерална Република Германия, влязло в сила на 07.08.2024г. срещу
българския гражданин Е. Я Б..
От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението –
национална база данни „Население” се установи, че засегнатото лице е с постоянно
местоживеене в село Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, поради което
компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение, съгласно чл. 31 ал. 1
ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
Е. Я Б., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание, по данни на кмета на
селото, Б. заедно със семейството си живее в Чехия от 2023г.
Служебния защитник на Б. изразява становище, че наложената финансова санкция не
следва да бъде признавана.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и
приведено в изпълнение, тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
признаването му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
1
прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции се установява, че с Решение от 05.07.2024г. от несъдебен орган на
издаващата държава – Bundesamt fur Justiz – град Bonn – Федерална Република Германия,
влязло в сила на 07.08.2024г. срещу българския гражданин Е. Я Б. от несъдебен орган на
издаващата държава – Bundesamt fur Justiz – град Bonn – Федерална Република Германия,
срещу българския гражданин Б., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на
120 евро за допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата, както и сумата от
28,50 евро – разноски по проведеното административно производство, или общо 148,50
евро.
От фактическа страна е прието, че на 18.04.24г. в 08,43 часа Б.в е управлявал МПС с
рег. № В 0896 ТР, със сколост 25 километра в час над допустимата от 100 км..
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на ЕС, с което е
била ангажирана административнонаказателна отговорност на българския гражданин.
Същият представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1.
т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на този
закон. С оглед квалификацията на извършеното от Б. деяние, същото е от кръга на изрично
посочените по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост
– а именно поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното
административнонаказателно производство е бил запознат с правото си да обжалва
решението в сроковете, предвидени в законодателството на издаващата държава.
Издаващият орган е посочил, че в случая се касае за писмено производство, което не е
преминало съдебен контрол, макар засегнатото лице да е имало възможност да отнесе
въпроса към компетентен съдебен орган.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая са налице
изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия акт и допускане на
неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред редовно от външна страна
удостоверение, точно отразяващо съдържанието на решението, предмет на настоящото
производство, като не се установяват отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от
признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
По делото не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение, които
да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция, което да
обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС
паричното задължение на Б. следва да бъде трансформирано в лева по фиксирания курс
(обявен от БНБ) на еврото към българския лев, валиден към 01.01.2019г. (съгласно който 1
евро се равнява на 1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 148,50 евро
възлиза на сумата от 289 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно изискванията на
чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест на изпълняващата държава – Република
България.
По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция постановено на 05.07.2024г.
от несъдебен орган на издаващата държава – Bundesamt fur Justiz – град Bonn – Федерална
Република Германия, Решение от 05.07.2024г. от несъдебен орган на издаващата държава –
Bundesamt fur Justiz – град Bonn – Федерална Република Германия, влязло в сила на
07.08.2024г. срещу българския гражданин Е. Я Б. от несъдебен орган на издаващата държава
2
– Bundesamt fur Justiz – град Bonn – Федерална Република Германия, срещу българския
гражданин Б., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 120 евро за
допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата, както и сумата от 28,50 евро –
разноски по проведеното административно производство, или общо 148,50 евро, с което е
нарушил Правилника за пътното движение; § 41 на Закона за движение по пътищата на
Федерална Република Германия, или общо парична сума в размер на 148,50 евро, с левова
равностойност - 289 лева.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – Bundesamt fur
Justiz – град Bonn – Федерална Република Германия (посредством посоченото в
удостоверението лице за контакт), за признаването и изпращането на решението за налагане
на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при
приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му
пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3