№ 225
гр. София , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000163 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция по заетостта срещу решение
№ 4598 от 29.07.2020г. по т.д. № 10554/2018г. по описа на Софийски градски съд, I - 13 с-в,
с което е осъден да заплати на Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 51 446,25 лв. – представляваща възнаграждение за
проведени от Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ обучения в гр. София и в
гр. Пловдив, представляваща 85% от номиналната стойност на издадените ваучери за
обученията в гр. София и в гр. Пловдив, от която сума 27 540 лв. са за издадени 18 бр.
ваучери за обучаеми лица в гр. София, 22 950 лв. са за издадените ваучери за обучаеми лица
в гр. Пловдив и 956,25 лв. за един брой издаден ваучер на 1 обучаемо лице в гр. Пловдив, по
сключено споразумение с № Доб-2/274#3/19.01.2017г. между Сдружение „НМБР“ и
„Агенция по заетостта“, ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2018г. до
окончателното и изплащане и са присъдени разноски на ищеца за сумата 4 161,05 лв.
Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид неговата
необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Излага
обосновалите крайното решение на съда изводи да са формални, както и съдът да не е взел
предвид в пълен обем представените от ответника писмени доказателства и не е разгледал
заявените като релевантни факти. Поддържа със сключеното между страните споразумение
ищецът като изпълнител да се е задължил срещу представени ваучери за обучение да
1
изпълнява качествено задълженията си в рамките на срока на споразумението, включително
да предоставя на всяко обучаемо лице при стартиране на обучението оригинални учебни
материали, да информира обучаемите лица и да осигури визуализация на обекта, че
обучението се финансира от Европейския социален фонд, да предоставя реално и качествено
обучение по професии. Излага съобразно клаузата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от сключеното между
страните и обвързващо ищеца споразумение последният като доставчик на обучение да няма
право да получи стойността на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията си.
Сочи именно по причина на виновно неизпълнение на задължения по договора от ищеца
ответникът с писмо рег.№ ДОб-2-274#4/19.02.2018г. да е прекратил действието на
процесното споразумение. Поддържа първоинстанционният съд да не е взел предвид това
договорно право на възложителя като изправна страна да прекрати договора по причина на
неизпълнение на някои от задълженията от страна на изпълнителя. Излага неизпълнението
да се установява от изготвените констативни протоколи от длъжностни лица в кръга на
задълженията им, представени по делото. Жалбоподателят оспорва като неправилни
правните изводи на съда, че сключеният между страните договор е неименован такъв, към
който следва да намерят приложение нормите, уреждащи договора за изработка и в частност
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Излага от представените по делото 13 броя констативни
протоколи да се установява, че при извършени проверки на място се установява
неизпълнение на договора от ищеца, като обучения не се провеждат, не се представят
учебни материали и липсва визуализация. Сочи да са искани обяснения от изпълнителя, като
при повторни проверки отново са констатирани същите нарушения, което според
жалбоподателя обосновава извод за некачествено обучение на обучаемите лица, явяващо се
основание за прекратяване на договора. Жалбоподателят оспорва като неправилен и изводът
на първоинстанционния съд, че не следва да бъдат кредитирани представените по делото
протоколи за извършени проверки за провеждани обучения в Бургас, като поддържа от
последните да се установява системното нарушаване на процесното споразумение от
изпълнителя ищец. Излага и недоказана да е защитната теза на ищеца, че липсата на
визуализация в обектите на обучение се дължи на вандализъм. По изложените доводи
поддържа надлежно да е упражнил правото си да прекрати действието на сключеното
между страните споразумение № Доб-2/274#3/19.01.2017г. и да не дължи плащане на
претендираните от ищеца въз основа на последното възнаграждения за провеждани
обучения в гр. София и гр. Пловдив. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“, оспорва
жалбата като неоснователна. Излага обжалваното решение да е правилно и обосновано.
Поддържа първоинстанционният съд обосновано да е установил фактическата обстановка по
спора като е обсъдил всички събрани по делото относими доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност. Излага правилно съдът да е приел представените протоколи за проверки
на обучения в гр. Бургас да нямат отношение към спора, доколкото се претендира
2
заплащане на възнаграждения само за обученията проведени в гр. София и гр. Пловдив, а и
с цитираното от жалбоподателя ответник писмо последният да е изразил воля за
прекратяване на процесното споразумение по причина на констатациите от проверки
именно в последните два града. Поддържа предвид периода на обучение – 6 месеца, и
представените от ответника само три протокола с констатации за неизпълнение на
задължения от ищеца, дори да се приеме, че последните нарушения са доказани за тези три
дни, макар констатациите да се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства, то тезата на ответника за лошо цялостно изпълнение на договора отново да
не може да бъде обоснована, предвид на което и застъпва правилно съдът да е приел
ответникът да не е имал основание да прекрати договора и откаже изцяло плащане по
същия. Излага и от съставени от самия ответник протоколи и друга документация да се
установява неверността на поддържаните доводи за неизпълнение на договора, като
включително на една дата са съставяни протоколи с противоречиво съдържание. Сочи
материали да са раздадени на обучаемите при стартиране на обучението, за което са
съставени протоколи, визуализация да е имало през периода на обучение, като отсъствието
и на конкретни дати е по причина действия на трети лица, за което са събрани писмени
доказателства. Излага да са осигурени бази и преподаватели за провеждане на обучението, а
отсъствието на част от обучаемите не може да бъде вменено във вина на изпълнителя, още
повече, че съобразно и указанията на ищеца, същите имат право на определен брой часове
отсъствие, които не са пречка за успешно завършване на обучението. За успешното и
качествено провеждане на обучението сочи да свидетелстват и съставените от
представители на ответника протоколи за проведени изпити и за приключване на
обучението. Поддържа с последните ответникът реално да е признал да приема
изпълнението по договора, макар и по – рано да е изпратил писмо за прекратяването му.
Излага да са приети и всички отчетни форми и изискуеми документи за реализиране на
плащанията по договора и необосновано ответникът да е постановил отказ да плати
претендираните с исковата молба суми. Сочи качеството на изпълнението да се установява и
от събраните по делото анкетни карти от обучаемите лица, които са удостоверили с
последните да са доволни от воденото обучение. По изложените доводи моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, а
3
поддържаните в жалбата на ответника доводи са неоснователни по следните
мотиви:
Напълно необосновани са оплакванията по жалбата на ответника, че
първоинстанционният съд не е постановил решението въз основа на
събраните по делото писмени доказателства като последните са обсъдени от
съда подробно поотделно и в тяхната съвкупност при съобразяване на тяхната
относимост с оглед очертания от страните предмет на делото, предвид на
което и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към подробните мотиви на
обжалвания съдебен акт.
Ищецът е предявил иск за реално изпълнение – чл. 79, ал. 1 ЗЗД на
сключеният с ответника договор, именован „Споразумение № ДОб- 2- 274#3
от 19.01.2017г. Страните не спорят последният договор да е сключен между
тях с клаузите на представената по делото като писмено доказателство сделка
и общи условия по същата, по силата на която Агенция по заетостта възлага
на Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ извършването на
дейност по обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по
процедури за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, реализирани по
приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
В раздел IV от договора са уредени задълженията на изпълнителя и в
частност: да предоставя на всяко обучаемо лице при стартиране на
обучението оригинални учебни материали, които остават за ползване от
обучаваните лица и след приключване на обучението; да обявява и спазва
учебен график; обученията да се извършват в подходящи учебни зали; да
осигури преподавателски състав, който да отговаря на държавните
образователни изисквания и притежава съответна професионална
квалификация; да води редовна отчетност и съхранява документация за
същата; да допуска представители на възложителя за осъществяване на
контрол на изпълнението; да информира по подходящ начин обучаваните от
него лица, както и осигури визуализация в учебните бази, че обучението се
финансира от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ в съответствие с Единен наръчник на
бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-
2020.
4
Страните не спорят, а и от множеството събраните по делото писмени
доказателства – протоколи и писма, и гласните доказателства, събрани при
разпита на свидетелите Т. и С., се установява, че е стартирало и провеждано
изпълнение на договора за обучение срещу ваучери на 18 броя лица за 960
учебни часа в гр. София в периода 16.10.2017г. до 23.04.2018г. при
номинална стойност на всеки от ваучерите от 1800 лв. за професия
„Охранител“, специалност „Банкова охрана и инкасова дейност“, и за същия
период, специалност и учебни часове на 15 броя лица в гр. Пловдив при
номинална стойност на ваучера от 1800 лв. за всяко лице, както и за 1 брой
лице за 600 учебни часа при номинална стойност на ваучера от 1125 лв. в гр.
Пловдив.
Спорни между страните във връзка с въведените с отговора на исковата
молба възражение от ответника са обстоятелствата договорът действащ ли е
между страните, дали последният е прекратен/развален с отправеното от
ответника предизвестие с писмо рег. № ДОб-2-274#4 от 19.02.2018г. и какви
са правните последици на последното изявление.
Видно от цитираното писмо възложителят Агенция по заетостта
отправя до ищеца Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“
изявление за „прекратяване на споразумение № ДОб- 2- 274#3 от 19.01.2017г.
на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от споразумението“. Изявлението е мотивирано
с извършени констатации при общо 13 проверки, че по време на проверката
не се провежда обучение, че липсват материали обезпечаващи обучението и
че не е осигурена визуализация, че обучението се финансира от Европейския
социален фонд чрез оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Изложени са доводи последното да представлява неизпълнение на
задължения по споразумението, предвид на което и на основание чл. 5, ал. 1,
т. 2 от споразумението възложителят го прекратява считано то датата на
получаване на уведомлението. Възложителят е заявил и че в хипотезата на
прекратяване на договора на последното основание изпълнителят няма право
на възнаграждение.
Съобразно цитираната с горното писмо от възложителя клауза на чл. 5,
ал. 1, т. 2 от процесното споразумение същото „се прекратява при
неизпълнение на едно от задълженията на доставчика на обучение, включени
5
в споразумението“.
Разпоредбата не съдържа никаква конкретика, но тълкувана с
останалото съдържание на договора на основание чл. 20 ЗЗД, съдът приема
действителният и смисъл да е да предвижда потестативно право в полза на
възложителят при виновно неизпълнение на договора от изпълнителя да
развали последния, което в договора некоректно е записано като
„прекратява“.
Липсата на друга специфична уговорка между страните според
настоящият състав на съда изисква приложение към уговореното право за
разваляне на договора поради неизпълнение на общата уредба на ЗЗД в чл. 87
– чл. 89 ЗЗД. В този смисъл и макар в договора да не е упоменато какъв
следва да е вида и обема на неизпълнението, за да може възложителят да
развали действието на същия, то на общо основание приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, че кредиторът е длъжен да даде срок
за изпълнение, както и на ал. 4 на чл. 87 ЗЗД, че разваляне на договора не се
допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед
на интереса на кредитора.
За правилното разрешаване на спора следва да бъде отчетена и
спецификата на конкретния договор, който предвид предмета на същия –
възлагане изпълнението на дейности по обучение на лица, приносители на
ваучери, правилно е квалифициран от първоинстанционния съд като вид на
договора за изработка, съобразно дефиницията му по чл. 258 и следв. ЗЗД,
като специалната уредба поставя допълнителни изисквания за развалянето на
договора, а именно да е очевидно, че договорът не може да бъде изпълнен
съобразно договореното – чл. 262, ал. 2 ЗЗД, или изпълнението да е до такава
степен некачествено, че да не може да послужи съобразно договореното
предназначение – чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
Престацията на изпълнителя по договора – дейности по обучение на
очертаната с договора категория лица, е и такава на продължавано
изпълнение – осигуряване през целия период на база и преподаватели,
поддържане на информационния табла и др., в едната част, и на периодично
изпълнение – учебни часове по график, в останалата част, предвид на което и
на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договора, дори да се приеме, че
6
ответникът надлежно е упражнил това си право, няма обратно действие,
респективно ответникът ще дължи възнаграждение за възложените и
изпълнени дейности до датата на достигане на изявлението му до
изпълнителя за разваляне на договора за в бъдеще. Само на последното
основание и защитната позиция на ответника, че не дължи претендираното
изпълнение по договора за целия му период се явява неоснователна като
противна на закона и споразумението между страните. Обратен извод не
следва от цитираната разпоредба на чл. 5.1. от общите условия към
процесното споразумение, доколкото същата в частта си за правни последици
от развалянето на договора като противна на императивната разпоредба на чл.
88, ал. 1 ЗЗД не обвързва страните като нищожна.
По горните правни доводи съдът приема, че при преценка на
правнорелевантните и спорни между страните обстоятелства относно
действието на процесния договор следва да извърши преценка дали по делото
се установяване неизпълнение на задължения от страна на ищеца изпълнител
по договора, дали последните са незначителни с оглед интереса на кредитора,
както и дали към датата на изявлението на възложителя е било ясно, че
договорът не може да бъде надлежно изпълнен съобразно уговореното, или
дали изпълнението е негодно за договореното му предназначение.
За установяване на твърдяното от ответника неизпълнение на договора,
респективно при условията на насрещно доказване за изпълнението на
сделката, по делото са събрани множество писмени доказателства – писмени
констативни протоколи, анкетни карти и кореспонденция между страните,
както и гласните доказателства от разпита на св. Т. и св. С., подробно
обсъдени от първоинстанционния съд, към които мотиви въззивният съд
препраща. По поддържаните с жалбата на ответника възражения досежно
доказателствената стойност на събраните по делото констативни протоколи
съдът съобразява същите да са изготвени от служители на ответника и да
ползват последния, предвид на което и същите документи да следва да бъдат
преценявани от съда във връзка с всички останали събрани по делото
доказателства. Дори да се приеме, че са изготвени от длъжностни лица в
кръга на възложените им функции – чл. 179 ГПК, въпреки че последното е
оспорено от ищеца още с исковата молба с доводи да не е ясно какви са
правата и задълженията на подписалите протоколите служители, то верността
7
на констатациите по част от последните са оспорени от ищеца, което
оспорване е допустимо и при признаване на материална доказателствена сила
на документите, като за оспорването им при точно приложение на закона са
събирани сочените от ищеца доказателства. В този смисъл и поддържаните от
жалбоподателя ответник възражения за неточно установяване на
фактическата обстановка от пъроинстанционния съд при обсъждане на
констативните протоколи, съставени от служители на ответник, наред с
останалите събрани по делото доказателства, се явяват неоснователни.
Правилно и с оглед очертания от страните предмет на делото – по
претенция за реално изпълнение на задължение на ответника за плащане на
възнаграждение за изпълнени дейности по обучения в гр. София и гр.
Пловдив първоинстанционният съд е приел за неотносими представените от
ответника доказателства за извършвани проверки във връзка с обучения в гр.
Бургас, дължимостта на възнаграждение за които не е предмет на предявения
иск. За пълнота следва да бъде добавено и, че възражения досежно
изпълнението или не на договора във връзка с обучения в гр. Бургас и не е
въведено с писмения отговор от ответника, а постановените откази за
плащане по предявените извънсъдебно претенции на ищеца за процесните
суми, приложени по делото като писмени доказателства, са мотивирани само
с неизпълнение на договора съобразно представени по делото констативни
протоколи за проверки изпълнението на обученията в гр. София и гр.
Пловдив, предвид на което е недопустимо едва с въззивната жалба да се
въвеждат от страната нови факти като релевантни за решаване на правния
спор. На последно място и с оглед предмета на договора – дейности по
обучение на конкретни лица въз основа на ваучери, недопустимо би било
дори да е налице неизпълнение на договора по отношение на конкретни лица,
обучавани в гр. Бургас, да се отказва плащане на възнаграждение по
отношение на дейности по надлежно проведени обучения на други лица,
приносители на ваучери, провело се в гр. София или гр. Пловдив, в който
смисъл е клаузата на чл. 4, ал. 3, т. 3 и т. 4 от процесното споразумение.
Конкретно по поддържаните от ответника възражения за неизпълнение
на договора следва да бъде отбелязано, че по делото се установява точно
изпълнение на първото от цитираните от ответника задължения, а именно за
осигуряване на учебни материали и предаването им на обучаемите лица.
8
Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора изпълнителят е длъжен
да предостави на всяко обучаемо лице при стартиране на обучението
оригинални учебни материали, които остават за ползване от обучаемите и
след приключване на обучението. Видно от представените по делото три броя
списъка на л. 63, л. 116 и л. 154 от преписката пред СГС на всички обучаеми
лица с ваучери за обучение по процесния договор са предоставени учебни
материали срещу подпис при стартиране на обучението, с което изпълнителят
е изпълнил надлежно задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора.
Съобразно последната договореност материалите остават в държане на
обучаемите и за тяхно ползване, предвид на което и неносенето на последните
от обучаваните лица в учебните часове, респективно липсата на такива по
причина неявяване на обучаемото лице въобще, не може да бъде тълкувано
като неизпълнение на задължение от страна на изпълнителя, който съобразно
договора е предал материалите още в началото на изпълнението на договора
на обучаемите. В този смисъл и общата констатация по част от
представените по делото протоколи, че не се намират учебни материали на
място, не представлява неизпълнение на договора от страна на изпълнителя,
който точно е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора да
предаде материалите още в началото на курса на обучаемите лица, които са
длъжни да ги ползват по предназначение, включително да ги носят в
учебните часове. Че ищецът надлежно е изпълнил това си задължение, следва
и от събраните по делото като писмени доказателства анкетни карти от
обучаемите, видно от които обучаемите са потвърдили да са им предоставени
учебни материали.
Второто поддържано от ответника като неизпълнено задължение от
изпълнителя е това по чл. 4, ал. 2, т. 20 от договора да информира по
подходящ начин обучаваните от него лица, както и осигури визуализация в
учебните бази, че обучението се финансира от Европейския социален фонд
чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в съответствие с
Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация
и комуникация 2014-2020.
За липса на визуализация досежно провежданото обучение в гр. София
свидетелства само протокол № 21/06.01.2018г. На същата дата – 06.01.2018г.
е съставен и друг протокол от служители на ответника - № 26/06.01.2018г.,
9
съобразно който няма констатирани нарушения при извършената проверка.
Двете удостоверявания взаимно се изключват, предвид на което и съдът
приема по делото да не се установява по отношение на учебната база и
обучаемите в София да е налице неизпълнение на последното задължение от
изпълнителя, като в други протоколи за проверки на обученията изрично е
отбелязано визуализация да е налице на място. По отношение на
провежданите обучения в гр. Пловдив липсва констатация, по който и да е
протоколите, че липсва визуализация. Изпълнението на последното
задължение от изпълнителя се установява и от събраните по делото
доказателства от разпита на св. Т. и св. С., които в процесния период имат
сключени граждански договори с ищеца за изпълнение на дейности като
преподаватели по програмите за обучение, и дават показания през целия
период на обучението да е осъществявана визуализация за финансирането му
чрез поставени табели на входа на сградата и пред залата за обучение.
Последното твърдяно неизпълнение от ответника касае основния
предмет на договора – провеждане на обучение на обучаемите лица,
съобразно одобрения от изпълнителя и предоставен на възложителя график.
Част от констатациите по представените по делото протоколи са за отсъствие
на обучаеми лица в посочения по график час и място на обучението, но за
осигурени зала за обучението и преподавател на място. Настоящият състав на
съда споделя изводите на първоинстанционния съд и възраженията на ищеца,
че поетите от последния като изпълнител по договора задължения са за
осигуряване на материална база за провеждане на изпълнението и
преподавател, както и за спазване на установения график. В хипотеза, при
която изпълнителят е изпълнил последните си задължения, но обучение не се
провежда само по причина, че никой от обучаемите лица не се е явил и не
присъства на място, не може да се приеме, че е налице неизпълнение на
задължения от страна на изпълнителя, доколкото явяването на обучаемите
лица са обстоятелства, на които изпълнителят не може да влияе, още повече,
че съобразно дадените на изпълнителя параметри на изпълнение на дейността
обучаемите имат право на 20 % отсъствия и въпреки това да завършат
успешно учебния курс.
Реално само при една от проверките на място в гр. ***, ул. *** 10, по
протокол № 28 от 19.01.2018г. е констатирано отсъствие на преподавател и
10
друг представител на изпълнителя на мястото за обучение в периода на
обучение съобразно изготвения график. Възложителят е дал 5 -дневен срок на
изпълнителя за разяснения по констатациите и с писмо от 24.01.2018г.
ищецът е пояснил учебните часове да не са проведени по причина на внезапно
влошаване на здравословното състояние на преподавателя И. А., по която
причина не е бил на мястото на курса като не е имал възможност и
своевременно да сигнализира заместващия преподавател. Изразено е и
становище, че пропуснатите часове ще бъдат разпределени в оставащите дни
и няма да бъдат ощетени обучаемите лица. Последните обстоятелства,
препядствали провеждане на обучението по график на 19.01.2018г., се
установяват от събраните гласни доказателства при разпита на св. С..
По делото са представени и шест броя протоколи за извършени
проверки на дати 15.01.2018г., 27.01.2018г. и 03.02.2018г. на адрес гр. ***,
бул. *** № 95, с отбелязани констатации, че в обявения час по график
обучение не се провежда, сградата е заключена, има офис на банка. С писмо
от 05.02.2018г. възложителят е поискал обяснения от изпълнителя за
констатациите по протоколите от 15.01.2018г. като такива са дадени от
изпълнителя с писмо изх.н. 9/15.02.2018г. в смисъл, че обучението се е
провело на същата дата от преподавател М., като залата за обучение се
намира с офиса на банката предвид предмета на обучението – за банкова
охрана и инкасо. Заявено е, че на входа на банката има обозначение за
обучението и телефонен номер на преподавателя, на който е следвало
проверяващите да се обадят, за да бъдат допуснати в залата, като иначе входа
на банката бил наистина заключен, доколкото банката не работела. Изразена е
молба при бъдещи проверки проверяващите да потърсят съдействие от техен
представител и че ще им бъде осигурен достъп в сградата и до провежданото
обучение. Дадените с писмото разяснения се потвърждават от показанията на
свидетеля Т., която свидетелства обученията в Пловдив да са извършвани на
два адреса. Първоначално са провеждани на адрес на бул. ***, а след това на
адрес на бул. *** в офис на Първа инвестиционна банка, на втория етаж на
банката. Свидетелят дава показания, че тъй като обучението е за банкова
охрана и инкасо, то се провеждало в офиса на банката, за да може да се
онагледяват нещата за курсистите. Обикновено охраната на банката
отключвала и пускала курсистите, но ако охранителят не е отвън, на входа на
11
банката имало табела за визуализация за обучението с телефон на
преподавателя, така че, ако дойдат курсист или проверяващ, да позвънят на
телефона и някой да им отвори. Обучението се провеждало през работните
дни от 16.30 до 21.00 часа и особено събота и неделя, когато банката не
работи. Дава показания и първият ден на обучението да се е наложило сама да
звъни на телефони да моли проверяващите да дойдат за уговорената проверка,
за което задържала и курсистите с един час повече, като последните и
заявили, че не могли да открият залата. Съдът като съобрази дадените
показания на свидетеля да са непосредствени, конкретни и непротиворечиви
приема, че следва да ги кредитира при условията на чл. 172 ГПК като отчита
същите да се покриват и с част от констатациите по изготвените от служители
на ответника протоколи, че адресът на обучението е офис на Първа
инвестиционна банка, а проверките са извършвани след 18.00 часа –
неработно време на банката. В този смисъл и доколкото единственото
непосредствено възприето обстоятелство от служители на ответника е, че
офисът на банката е заключен, същото не обосновава немотивирания извод по
шестте протокола, че обучение не може да се провежда при заключен вход. И
напротив, от съставени протоколи на други дати на същия адрес и отново в
неработно време на банката, когато офисът и също би следвало да е бил
заключен, проверяващите са удостоверили, че обучение се провежда
съобразно графика.
По горните мотиви на съда от събраните по делото доказателства не се
установява ответникът виновно да не е изпълнявал задълженията си по
процесния договор за изпълнение на дейности по обучение на лица срещу
ваучери в гр. София и гр. Пловдив, за които дейности и е предявил иск за
реално изпълнение чрез плащане на дължимото за извършеното изпълнение
възнаграждение, респективно за възложителя като страна по договора не е
възникнало потестативното право да развали договора и отправеното от него
изявление в този смисъл с писмо рег. № ДОб-2-274#4/19.02.2018г. не е
проявило целеният със същото потестативен ефект и действието на договора
не е прекратено за в бъдеще, а по вече изложените доводи развалянето му с
обратно действие предвид характера на договора е и правно недопустимо.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме тезата
на жалбоподателя, че по делото следва да бъдат преценявани и констатациите
12
по протоколите, касаещи обученията в гр. Бургас, също не може да бъде
обоснован извод за наличие предпоставките за разваляне на процесния
договор, като удостоверените с последните протоколи неизпълнения са за
отсъствие на преподавател на три дати и заключен офис на още две дати, при
представено писмо от ищеца, че за част от периода обучението се
преустановява по причина заболяване на преподавателя, а за една от
проверките, че преподавателят е закъснял поради намеса на органите на КАТ.
Ищецът не се е защитавал срещу тези констатации, доколкото не касаят
исковата му претенция, но дори да се приемат за безспорни констатациите по
приложените протоколи за проверки на обучения в гр. Бургас, то така
установеното неизпълнение с оглед доказаното точно изпълнение на договора
по отношение на останалите обучения и за целия срок на изпълнение на
обученията от три месеца следва да бъде окачествено като незначително с
оглед интереса на кредитора и на основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД същият не би
имал право, основавайки се само на това неизпълнение, да развали целия
договор.
Последните изводи на съда очевидно са възприети извънсъдебно и от
ответника, доколкото и след датата на получаване на изявлението му за
разваляне /“прекратяване“/ на договора, възложителят Агенция по заетостта е
продължил да извършва контролни проверки за изпълнението на договора
като е констатирал точното му изпълнение с протоколи от края на месец
февруари, месец март и месец април, представени по делото.
Съставени са констативни протоколи и за проведените в края на
обучението изпити за придобиване на правоспособност на обучаемите лица –
протокол 436/31.03.2018г., и за приключване на обучението – протокол №
269/23.04.2018г., с които реално се признава пълното изпълнение на договора,
като възражения, че дейностите по обучение не са довършени за целия срок
на договора, не се съдържат и в депозирания писмен отговор на исковата
молба, както и в писмените откази за плащане по представените в изпълнение
на договора искания за плащане от доставчика на обученията №
19/10.05.2018г., № 14/19.04.2018г. и № 15/19.04.2018г. Към исканията, видно
от съставените протоколи, подписани от служители на ответната агенция, са
представени всички изискуеми по договора документи, установяващи
изпълнението и искани от възложителя, за да бъде извършено плащане към
13
изпълнителя.
Жалбоподателят не е въвел възражения за неточно изчисление на
дължимите по договора възнаграждения – 85 % от сумата по ваучерите от
1800 лв. за всеки обучаем от общо 18 + 15 обучаеми, и 1125 лв. за един
обучаем, предвид на което и въззивният съд възприема фактическите изводи
на първоинстанционния съд досежно размера на дължимото възнаграждение
за проведените обучения по процесния договор в гр. София и гр. Пловдив, в
общ размер от 51 446,25 лв., от която сума 27 540 лв. са за издадени 18 бр.
ваучери за обучаеми лица в гр. София, 22 950 лв. са за издадените ваучери за
обучаеми лица в гр. Пловдив и 956,25 лв. за един брой издаден ваучер на 1
обучаемо лице в гр. Пловдив.
Единственото правоизключващо възражение, поддържано от ответника,
за недължимост на претендираните възнаграждения по причина на
прекратяване на договора на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същия е
неоснователно по подробно изложените доводи на съда, предвид на което и
предявеният иск за реално изпълнение следва да бъде изцяло уважен.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищецът, въззиваема страна. Доказва разноски пред САС за сумата
2 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред
втората инстанция, който разход ще му бъде присъден от въззивния съд.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4598 от 29.07.2020г. по т.д. №
10554/2018г. по описа на Софийски градски съд, I - 13 с-в.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, БУЛСТАТ *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Сдружение „Национална мрежа за бизнес
развитие“, ЕИК *********, сумата 2500 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
14
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15