РЕШЕНИЕ
№ 20058
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110169791 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ в
качеството на цесионер срещу С. Н. Т. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане
за сумата 1000.00 лева - непогасена главница, дължима по договор за
потребителски кредит №.... от 05.05.2022г., сключен със „Сити кеш“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.06.2023г. и приложение № 1 към него от 14.06.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.06.2024г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 39.46 лева – договорна лихва за
периода 11.05.2022г. –10.08.2022г.
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 469.10 лева –обезщетение за
забава за периода 12.05.2022г. до 04.06.2024г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ..... от
05.05.2022г., сключен със „Сити кеш“ ООД, на ответника е предоставен потребителски
кредит в общ размер на 1000.00 лева, която сума ответникът се задължил да върне
1
заедно с договорената лихва от фиксиран процент 40.05%, за срок от 14 седмици при
седмична вноска, първата в размер на 7.79 лева и още 13 с размер на 81.18 лева с
падеж всяка сряда, с краен срок 10.08.2022г. и ГПР 49.84%. Заявява, че в настоящото
производство се претендира главница на седмични вноски с настъпил падеж поради
изтичане на крайния срок на договора. Заявява, че заемополучателят не изпълнил
задължението си да върне заетата сума. Релевира, че е материално легитимиран да
иска връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва върху нея и обезщетение за
забава, тъй като заемодателят като титуляр на вземанията по договора прехвърлил
същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 14.06.2023г. и приложение № 1 към него от 14.06.2023г., за което прехвърляне
ответникът бил уведомен с Уведомително писмо с изх. №.../673227, а също се прави
такова уведомление с връчване на препис от исковата молба и приложенията.
Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
33495/2025г. по описа на СРС, 55 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея
възражение по чл. 414 ГПК. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, получавайки лично препис от
нея съгласно отбелязването в съобщение на л. 75 от делото, не подава писмен отговор.
В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответника е изложил само
твърдение, че към датата на сключване на договора се е намирал на лечение в
психиатрично отделение в „Св. Н.“ гр. София, поради което счита, че не е бил в
състояние да подписва такъв договор.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ... от 05.05.2022г., от
който се установява, че „Сити кеш“ ООД и С. Н. Т. са били обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на
ответника парична сума в размер на размер на 1000.00 лева, която сума ответникът се
задължил да върне заедно с договорената лихва от фиксиран процент 40.05%, за срок
от 14 седмици при седмична вноска, първата в размер на 7.79 лева и още 13 с размер
на 81.18 лева с падеж всяка сряда, с краен срок 10.08.2022г. и ГПР 49.84%. Предвидено
било, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се
задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова
гаранция – чл. 5. В чл. 11 от договора е уговорено, че кредитополучателят декларира,
че му е известно и се счита уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от
договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит,
2
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 364.87 лева.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., по
силата на който „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлил на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между цедента като кредитодател и
физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора. Видно от представеното Приложение № 1 /л.21/ цедента е прехвърлил
вземането срещу ответника С. Н. Т. по договор за потребителски кредит № .... от
05.05.2022г. Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от двамата цеденти.
По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД до С. Н. Т. за извършената цесия, което е връчено на адресата, видно
от обратната разписка /л.25/ на 28.06.2023г.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 310.00 лева, с
които са погасени договорна лихва 23.67 лева, лихва за забава 4.74 лева,
неустойка 281.59 лева;
след 18.07.2022г. няма извършени плащания от ответника, като към тази дата
задължението възлиза на 1000.00 лева главница, 33.25 лева непогасена договорна
лихва, 9.99 лева непогасена лихва за просрочие за периода 25.06.2022г.-
10.08.2022г., 83.28 лева непогасена неустойка;
на 23.08.2021г. кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем и възлиза в
размер на 2579.10 лева, от които 2259.37 лева главница, 282.52 лева договорна
лихва и 37.21 лева непогасена лихва за просрочие;
лихвата за забава за периода 25.06.2022г.-22.11.2024г. възлиза на 333.84 лева;
ГПР по договора възлиза на 49.84%, а в случай, че при определянето му се
включи и неустойката – ГПР възлиза на 170.80%.
По повод възражението на ответника по делото е изслушана съдебно-почеркова
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписите /копия/ в графи
„кредитополучател; подпис“, „Кредитополучател: подпис“ в представените копие на
договор за потребителски кредит № ...., копие на погасителен план, копие на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 04.05.2022г., са копия на подписи, които са положени от лицето С. Н. Т.,
както и негов е почерка, с който са изписани имената му под подписите в тези
документи.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
3
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно
и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена
заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на
кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на
вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на
длъжника.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и С. Н. Т. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване
на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за
потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето,
предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в
заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан
от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ
размер от 310.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената
договорна лихва.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на
подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца.
Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което
е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно
непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в
множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД,
съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като
практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от
цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай
(така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е.
цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството. По
изложените мотиви остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за
издължаване на кредита.
4
Договора валидно е обвързал страните, тъй като носи подписа им и след проверка,
че същият е автентичен за ответника, то съдът приема, че договора се ползва с
формална доказателствена сила и валидно е обвързал страните. Противно на
наведеното възражение, с подписването на договора ответникът се е съгласил, че е
получил заемната сума. Получаването на средствата и облигационната обвързаност се
извежда и от обстоятелството, че ответникът е извършвал погасявания по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания,
дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен,
съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от 04.05.2022г. е недействителен
по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция ДВ. бр.104 от 8
Декември 2020г./.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо
дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното
заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената
граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18
на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14
– вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от
проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
5
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното и позовавайки се на експертното заключение, съдът намира,
че в ГПР не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено
обезпечение. Въз основа ангажираните доказателства съдът приема, че уговорената
неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е
уговорена между страните. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че
неговото сключване и получаването от ищцата на сумата по кредита е било обвързано
с очакване от страна на кредитора, че изискването за предоставяне от
кредитополучателя на обезпечение по договора чрез осигуряване на
поръчител/банкова гаранция няма да бъде изпълнено предвид краткия срок /само 3
дни/ и поставените изисквания към поръчителя, като тези очаквания са намерили
израз в обстоятелството, че е изготвен погасителен план в един вариант, изначално
включващ в погасителната вноска по кредита и неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчител/банкова гаранция. Изложеното дава
основание да се приеме, че предоставянето на кредита в случая е резултат от
преценката на кредитора, че наред с уговорената възнаградителна лихва той ще
получи и неустойката по чл. 11 от договора, респ. последната има значението на
"скрита възнаградителна лихва", която обаче не е включена в посочения в договора
годишен процент на разходите. Установява се от заключението по ССчЕ, че при
включването на неустойката в годишния процент на разходите е налице нарушение и
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
6
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което
означава, че не може да надхвърля 50 % от взетата сума по кредита. В настоящия
случай привидно годишният процент на разходите по договора е в рамките на
максимално допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия
кредит и размера на възнаградителната лихва и неустойката по чл. 11 е очевидно, че
годишният процент на разходите надхвърля 50 % от главницата. Следователно в
случая е нарушено изискването в годишния процент на разходите по ясен и разбираем
за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката
/отразена в погасителния план като падежно вземане по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните
й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето
на годишния процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил
сключен, ако в него не са включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от обстоятелството, че включването на такива клаузи е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Следователно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и нищожността на
посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на целия договор
поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявеният иск се явява основателен само за част от търсената главница
– за сумата от 690.00 лева /разликата между заемната сума и направеното плащане от
310.00 лева/, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.06.2024г., до окончателното плащане. За разликата над тази сума
7
до пълния искан размер на главница от 1000.00 лева, за сумата 39.46 лева – договорна
лихва за периода 11.05.2022г. –10.08.2022г. и за сумата 469.10 лева –обезщетение за
забава за периода 12.05.2022г. до 04.06.2024г. - предявените искове следва да се
отхвърлят.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилото на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е претендирал своевременно разноски и е направил такива в общ размер
на 771.88 лева, от които 80.17 лева по ч.гр.д. № 33495/2024г. по описа на СРС, 55
състав, включваща 30.17 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, и 530.17 лева – разноски в настоящото исково производство, от които
30.17 лева за държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал.
1 НЗПП. От тях дължими от ответника съобразно размера на уважената част от иска са
разноски в общ размер на 278.15 лева, от които 36.67 лева по ч.гр.д. № 33495/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 242.48 лева – разноски в настоящото исково производство.
По релевирано от ответника оспорване по реда на чл. 193 ГПК и предвид
допуснатата от съда съдебно-почеркова експертиза с оглед изхода на делото, покрития
разход за тази експертиза от бюджета на съдебната власт в размер на 400.00 лева
следва а се възложи на страните, както следва: за ответника 182.95 лева, а за ищеца –
217.05 лева.
Ответникът не е претендирал разноски нито в исковото, нито в заповедното
производство, няма доказателства да е сторила такива, поради което и не следва да и
се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че С. Н. Т., ЕГН ...., с
адрес гр. София, ул. „В. М.“ № ..., вх. ..., ет. .., ап. ..., дължи на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ..., сумата 690.00 лева - непогасена главница, дължима по
договор за потребителски кредит № .... от 05.05.2022г., сключен със „Сити кеш“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г. и
8
приложение № 1 към него от 14.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.06.2024г., до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
33495/2024г. по описа на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 1000.00 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ..., срещу С. Н. Т., ЕГН ....., следните искове, за сумите по които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
33495/2024г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 39.46 лева – договорна лихва за
периода 11.05.2022г. –10.08.2022г.
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 469.10 лева –обезщетение за
забава за периода 12.05.2022г. до 04.06.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Н. Т., ЕГН ..., да заплати на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ..., сумата 278.15 лева – съобразно
размера на уважената част от иска, от които 36.67 лева по ч.гр.д. № 33495/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 242.48 лева – разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК С. Н. Т., ЕГН ..., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 182.95 лева
– разноски за депозит за вещо лице съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 217.05 лева – разноски за депозит за вещо лице съобразно
размера на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9