Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
осемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря В.Димитрова, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 435 по описа
за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
269586/08.11.2019г. по гр.д. № 15174 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 173-ти състав е признато за установено по предявени с искова молба вх. №
8006072/17.03.2016г. на Р.Г.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. К.Ш., гр.София, ул. „*********срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център отрицателни установителни искове,
че Р.Г.Ч.,
ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1525,67лв.,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия в имот в гр. Самоков,
ул. „*******с абонатен № 300131128554 за периода от 14.11.2015г. до 11.02.2016г. по фактура №
**********/24.02.2016г. по констативен
протокол № 1013974/11.02.2016г., като Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******е осъдено да
заплати на Р.Г.Ч., ЕГН ********** съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 398,03лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5196227/25.11.2019г. по регистъра на СРС
депозирана от ответника по исковете -Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. По
дело 521/2019г. на РС-Самоков била одобрена съдебна спогодба между страните с
предмет процесната фактура за сумата от 1525,67лв. по осъдителен иск за плащането й. Посочило е,
че в случая били налице предпоставките на чл. 48, от ПИКЕЕ за ангажиране
отговорността на потребителя, тя била обективна такава. По делото било
установено, че са уговорили процедура за уведомяване на корекция по чл. 17, чл.
18 и чл. 49 от ОУ, същата била спазена и с писмо, уведомили ищеца както за
констатации, така и за извършена корекция. Посочило е, че в случая
отговорността на ищеца била обективна, нарушение било установено в присъствието
на двама свидетели на федерацията на потребителите и представител на МВР, променена била схемата на
свързване. Съдът не разполагал с възможност по реда на косвения съдебен
контрол да проверява законосъобразността на ПИКЕЕ, доколкото същите били приети
от КЕВР въз основа на законова делегация. ПИКЕЕ били законосъобразни, не били
отменени от ВАС в частта за чл. 48-чл.51 , разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от
Плавилата за търговия с електрическа енергия предоставяли възможност на
ответника да събира сумите за достъп и пренос на електрическа енергия. Неправилно
било прието че приложими са чл. 48, ал.1, т.1 буква „б“, а не буква „а“ както и
че не Бил изпълнил задълженията си да уведоми потребителя за корекцията и
проверката Измерената с еталонен уред грешка била точен измерител по смисъла на
ПИКЕЕ, невъзможно било при промяна на схема на свързване да се извърши проверка
по друг начин на отчетена грешка, защото не можело цялата инсталация да бъде
демонтирана и изпратена в БИМ. Липса на точен измерител имало тогава, когато не
било възможно да се определи с какъв процент грешка е работил електромера,
какъвто не бил процесния случай. Приетите писма и обратни разписки установявали
уведомяването на потребителя за проверката и констатациите. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за възнаграждение
за адвокат.
Въззиваемият- ищец - че Р.Г.Ч.,
ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорило жалбата. Навел е твърдения,
че решението е правилно. Еталонният уред измервал моментното състояние на електромера
и не отчитал точно грешката, поради което и не бил точен измерител. При
проверката не присъствал представител на МВР, а и присстъвието не му не
удостоверявало наличието на нарушение на схема на свързване. Не бил уведомен за
корекцията на сметки, ОУ не съдържали регламентация на същото. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Чез Рзпределение България“АД, ЕИК *******не
е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
8006072/17.03.2016г. на Р.Г.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. К.Ш., гр.София, ул. „*********срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център с която е поискал от съда на
основание на чл. 124 от ГПК да признае
за установено, че Р.Г.Ч., ЕГН **********
не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1525,67лв.,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия в имот в гр. Самоков,
ул. „*******с клиентски № 300131128554
за периода от 14.11.2015г. до
11.02.2016г. по фактура № **********/24.02.2016г. по констативен протокол №
1013974/11.02.2016г. Навел е твърдения, че е потребител на електроенергия за
битови нужди в имота, но не дължал плащане на процесната сума, разпоредбите на
ПИКЕЕ били отменени с Решение на ВАС, същите били приети в нарушение на
предоставената делегация, ОУ не съдържали ред за уведомяването му за извършена
корекция, нормите на чл. 48 от ПИКЕЕ противоречали на чл. 83 от ЗЕ, ответникът
нямал право на едностранна корекция на сметките. Не била извършена проверка на
електромера, не била спазена процедурата за същата, не бил подписал
констативния протокол и той не установявал сочените в него обстоятелства,
електромерът не бил годен да измерва потреблението , не бил потребил енергия в
количества и на стойност за която е издадена фактурата, не бил нарушил
задълженията си по договора и неотчитането на енергията не можело да се постави
в негова отговорност. Отделно вземането по тази фактура било погасено по давност. Претендирал е разноски.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е
оспорило иска. Навел е твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден договор за
продажба на електрическа енергия за имота, при извършена на 11.02.2016г. проверка
в присъствие на представители на Федерация на потребителите и на полицай било
установено, че има промяна в схема на свързване и потребление се измерва с грешка от 98,28%, като съобразно
Правилата на ДКЕВР от 14.10.2013г. приети на основание на чл. 83, ал.1, т. 6 от
ЗЕ и Общи условия, одобрени от ДКЕВР е определено количество потребена
електроенергия, за което с разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ от
17.07.2012г.) същото било допустимо. Посочило е, че електромер не бил
проверяван 90 дни преди протокола, той не бил изпратен за метрологична
проверка, защото манипулацията не била в самия електромер, а в схемата на
свързването, приложима била разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ,
отговорността на потребителя била обективна, за корекцията ищецът бил уведомен по правилата на ОУ с
писмо от 25.02.2016г.. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Чез Рзпределение България“АД, ЕИК *******е
оспорило иска. Посочило е че било установено промяна на схема на свързване,
проверката била извършена в присъствието на свидетели, установено било и потребление на енергия в количества и на
стойност, за която била издадена фактура.
Приета е неоспорена от страните Лицензия №
Л-135-11/29.11.2006г. издадена от ДКЕВР съгласно която Ч.Е.Б.“АД разполага с право да извършва обществено
снабдяване с електрическа енергия до 13.08.2039г. н територията по Приложение №
1 към лицензията.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа
енергия на ответника, Общи условия за използване на електроразпределителна
мрежа на Ч.Р.Б. “ЕАД, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007г. и съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ на ответника,
редът за измерване на електрическата енергия, проверката на средствата за търговско измерване и т.н. се
уреждат от общите условия на Ч.Р.Б.”АД на договорите за използването на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение”АД. Съгласно чл. 19 от
тези ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и
дължимата сума за извършения пренос на същата.Съгласно чл. 17, чл. 18 и чл.
49 от ОУ потребителят се уведомява със съобщение
за извършената корекция на адреса, посочен от потребителя.
По делото е приета фактура № **********/24.02.2016г.,
предложение за корекция на сметка,
съгласно които ответникът е начислил като задължение за потребена
енергия по партида на ищеца сумата от 1525,67лв. за имот в гр. Самоков, ул. „*******с
клиентски № 300131128554 за периода от 14.11.2015г. до 11.02.2016г. . по констативен
протокол № 1013974/11.02.2016г., която
сума е определена по правилата на чл. 48, ал.1, т.1, буква „а“ от ПИКЕЕ за
допълнителна енергия от 11828 киловатчаса отчетена при грешка от 98,28% при
клас на точност от 0,2%.
По делото са приети писма от ответника до ищеца,
известия за доставяне, съгласно които ответникът на 12.02.2016г. и на 25.02.2016г. е съставил изявления до
ищеца, с които го е уведомил съответно за извършена проверка и за направена корекция, писма са изпратени на
адреса на процесния имот, като са се върнали с отбелязване, първото писмо не се
върнало като непотърсено, а второто – като невръчено поради отказ на
потребителя да го получи.
По делото е приет оспорен от ищеца констативен
протокол № 1013974/11.02.2016г., съставен
от двама служители на „Ч.Р.Б.”АД - М. и В.,
подписан и от 2-ма свидетели от Федерацията на потребителите –Н. и П., както и
от полицай В.Н.от РУП-Самоков, съгласно
който е направена проверка на средство за търговско измерване на електроенергия
за имота на къща в гр. София, ул. „*******с потребител ищеца и е установено,
че липсва пломба на щита на ел.табло,
нарушена е пломба на капачка на клемния
блок на електромера, развити са винтове на пластини, свързващи токова и
напреженова бобина на фази първа и втора на клемния блок на електромера,
пластини са дръпнати крайно вдясно, прекъсната е ел.връзка между токова и
напреженова бобини на първа и втора фаза, направена е проверка с еталонен уред Е. с фабричен № 0507225 и свидетелство за калибриране
Е-175-1/17.04.2013г., като е измерена грешка от „-98,28%“, дължаща се на
промяна на схема на свързване. Посочено е, че ел.табло е на стълб.
Прието е свидетелство за калибриране
Е-75-1/17.04.2013г., съгласно което еталонен уред Е. с фабричен №
0507225 е калибриран на 16.04.2013г.
Във въззивното производство е прието писмо от „Е.-6“ООД съгласно което Е.-6“ООД е производител на уред PEWM-3C,
представляващ трифазен еталон за електромери с клас на точност 0,2%, ползван за
бърза проверка на място на всички видове електромери, като едновременно се
измерват три напрежения в обхват от 30 до 300 вата и три тока в обхват от 0,02А
до 120А, уредът отчита и енергия, която се сравнява с измерена от електромера ,
предназначението на уреда било да установи грешката на измерване на електромера
и така лесно се установявало наличието или не на манипулация вътре или извън
самия електромер, той е точен измерител клас 0,2 на моментна грешка.
Разпитан по делото св. Г. М. е заявил, че от 2012г. и до момента
е служител на „Ч. Р.Б.“АД, извършвал проверки на електромери
ежедневно. Посочил е, че през януари или февруари 2016г. заедно с колегата си Р.
В. и 2-ма представители на Федерацията на потребителите извършили проверка на
двуетажна къща в гр. Самоков, ул. „********трифазен бил електромера. Посочил е,
че при проверката установили, че липсва пломба на щита на ел.таблото, нарушена
капачка на клемния блок , развити били двете деривационни пластини на двете
фази, така била прекъсната електрическата връзка между токова и напреженова
бобина. Уведомили полицията, на място дошъл патрул, показали им констатациите
си и протокола, всички подписали протокола освен потребителя. Потребителят
потърсили, но само някаква възрастна жена имало в къщата, в последствие дошъл с
автомобил господин, но не си спомнял името му, показали му какво констатирали ,
но той отказал да подпише протокола.
Разпитана по делото св.Е.П. е заявила, че е присъствала на проверка на ЧЕЗ в гр.
Самоков с техниците на ЧЕЗ-Р. В. и Г. М. на ул. „*******– къща. Таблото било извън
имота, в него имало 4 електромера. При предявяване на констативния протокол е
заявила, че е присъствала на тази проверка, установили нарушени пломби и
стикери на щита на таблото и на капачката на клемния блок, измерили грешка с
еталонен уред. Не помнела дали потребител е търсен и дали е дошла полиция.
Посочила е, че след като е подписала протокола означава, че това, което се е
случило го била възприела лично.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че
отразените в констативния протокол констатация означава, че електроенергията
преминаваща през първа и през втора
система /фаза/ не се отчита от електромера и представлява промяна в
схемата на свързване на СТИ, част от консумираното не е отчетено поради
постигнато чрез външно целенасочено въздействие върху схема на свързване.
Посочило е, че еталонният уред PEWM-3C марка „Е.“ е трифазен еталон за електромери с клас на
точност 0,5%, ползва се за бърза проверка на място на всички видове
електромери, уредът отчита и енергия, която се сравнява с измерената от
електромера, като това е точен измерител на моментната грешка. Ако се измерело
в друг момент, когато натоварването на системата било друго, то и грешката щяла
да е друга. В случая електромерът бил трифазен и грешката зависела от
натоварването по трите фази. Посочило е, че според него този уред не е точен
измерител , вещото лице изобщо не ползвало този термин „точен измерител“,
затова и приложими били правилата на чл.
48, ал.1, т.1 буква „а“ от ПИКЕЕ, тоест следва да се начисли допълнително 6624
киловатчаса на стойност от 854,41лв. с ДДС, а не както е направено с процесната фактура – за 11 828
киловатчаса. Ако се приемело, че има точен мерител, то начислена допълнително
енергия и сума били коректно определени по ПИКЕЕ.
Приета е искова молба вх. № 2007413/20.03.2019г., писмо от РС-Самоков, съгласно които на
20.03.2019т. „Ч.Е.Б.“АД е предявил иск срещу Р.Г.Ч. за заплащане на сумата от 1525,67лв., начислена като стойност на
потребена електрическа енергия в имот в гр. Самоков, ул. „*******с абонатен №
300131128554 за периода от 14.11.2015г.
до 11.02.2016г. по фактура № **********/24.02.2016г. по констативен протокол № 1013974/11.02.2016г., по тази искове молба е
образувано дело № 521/2019г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо. Твърденията на въззивника във въззивното дело за
съществуването на съдебен спор между страните със същия предмет по дело от
2019г. който вече бил приключил с влязъл в сила съдебен акт не са установени по
делото. Представения документ озаглавен „протокол“ по дело на РС-Самоков и
съдържащ спогодба не носи подписи за страните по съдебната спогодба, нито за
съдебен състав, секретар, не носи и заверка на за вярност и за стабилизиране на съдебния акт
на РС-Самоков, поради което и не е годен да установи твърденията на въззивника.
По правилността на решението :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за
енергетиката (ЗЕ)
евентуално - чл. 111 от ЗЗД– иск за установяване на несъществуване на
задължение за заплащане на стойност на електроенергия, като недоставена, евентуално като погасена по давност.
При така предявения иск в тежест на ответника е да
докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което
ответникът е продал на ищеца електроенергия, че ответникът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество електроенергия, поради
което и за ищеца да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е
проявил активност за събиране на вземанията.
Съгласно чл.
91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които
съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на
организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият
доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско
напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора
за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично
приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя,
той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални
условия. Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ
и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с
разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори, а и
от събраните по делото доказателства, се
установява, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния
имот.
Съдът приема,
че по делото е установено , че ищецът е потребител на електроенергия в
процесния имот и период. Същото е изрично признато с исковата молба и е
безспорно обстоятелство по делото.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства
ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите
условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи
специални условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в
процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца електроенергия в
него, като страните са обвързани от договор при Общи условия, одобрени от ДКЕР и
при регулирани цени на електроенергията.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е „Ч.Р.Б.”АД.
Негово е задължението да поддържа същите в изправност съобразно разпоредбите на
гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ на ответника. Негово задължение
е било и да извършва съответните действия с оглед установяване на конкретно
потребено количество енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по делото е установено, че на 11.02.2016г. е извършена проверка
на електромера, измерващ потреблението на електрическа енергия в процесния
имот, която е извършена с участие на 2-ма представители на Федерацията на
потребителите, както и че органите на МВР са уведомени за същото, демонстрирани
са констатациите пред тях за нарушаване на схемата на свързване. Приетият по
делото констативен протокол носи подписи на представители на Федерацията на
потребителите и на полицай от РПУ-Самоков,
свидетелите М. и П. са потвърдили обстоятелствата по записванията по
този протокол, като тези свидетелски показания съдът кредитира като логични,
последователни, категорични и резултат от личните възприятия на свидетеля,
неопровергани от другите доказателства по делото. По същите съображения съдът
приема за установено по делото, че на 11.02.2016г. таблото на ел.стълб, в което
е бил поставен електромера за имота, е
било без пломба на щита, нарушена е била пломба на капачка на клемния блок на електромера,
развити били винтове на пластини, свързващи токова и напреженова бобина на фази
първа и втора на клемния блок на електромера, пластини били дръпнати крайно
вдясно, прекъсната била ел.връзка между токова и напреженова бобини на първа и
втора фаза, направена била проверка с еталонен уред Е. с фабричен №
0507225 и свидетелство за калибриране Е-175-1/17.04.2013г., като е
измерена грешка от „-98,28%“, дължаща се на промяна на схема на свързване.
Съдът приема за установено, че така направените
промени са промяна на схемата на свързване. За този извод съдът съобрази
установените промени в електрическата схема, както и заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема, че по делото е установено, че
начислената от ответника на ищеца сума за потребена електроенергия за процесния
период, е изготвена съобразно цените, определение от Комисията, както и че
същата не надхвърля стойността, която би се получила при съобразяване на математически правила,
разписани в чл. 48 от Правилата за измерване на количество електроенергия
(Правилата), приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. Тези обстоятелства се установяват
от прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, която съдът
кредитира в тази част като вярна и неопровергана от други доказателства по
делото.
Съдът приема, че в случая Правилата от 14.10.2013г. са
приложими доколкото неточното измерване е констатирано на 11.02.2016г., тоест след влизането им в сила. Съдът приема, че
разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от Правилата са издадени от компетентен орган
въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези
Правила действат само занапред, поради което и за периода преди влизането им в сила, не съществува основание за едностранна
корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се
установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата,
обаче, отношенията между страните по договора за продажба на електрическа
енергия се регулират и от тези Правила, като съществува законово основание за
едностранна корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и доставчикът
е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред
за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби
уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при
установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на свързване
или при негодно средство за измерване на енергията като специална отговорност,
съответно при неточно въведени данни за параметри на измервателна група , която
отговорност е в отклонение от общите правила на договорната отговорност. Тя е
въведена от законодателя, делегирал права за същото на ДКЕВР с разпоредба на
чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ,
като обективна отговорност,
тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че причината за
неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от потребителя в
определен момент. Това е отговорност, която е основана само на обективния факт
на констатирано неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е
доказан виновно поведение на потребителя. Този законодателен подход съответства
на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане на
потребеното количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на
потребителя, обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания, които са
гаранция за охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел
ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на негодност на техническото
средство за измерване на енергията чрез метрологична проверка на електромера по
реда на Закона за измерванията, съответно при промяна на схема на свързване -
констатациите за същото следва да са направени в присъствие на орган на власт - представители на МВР, който
да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал.2,
т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на разпоредбите на чл.
48-чл.51 от ПИКЕЕ за периода на действие на тези правила – считано от
16.11.2013г., като периода на едностранната корекция следва да попада в периода
на действие на тези правила. (В този
смисъл Решение № 467/28.07.2017г. по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на
ВКС, І-во Т.О.; Решение № 118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро
Т.О.).
Доколкото в конкретния случай по делото се установи
промяна на схемата на свързване, че същото е установено и демонстрирано пред
представители на МВР, че ОУ предвиждат
ред за уведомяване на потребителя за същото и той е спазен, то съдът приема, че
по делото е установено валидно възникнало право на ответника да извърши
едностранна корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата
на чл. 48 от ПИКЕЕ. В случая местоположението на електромера, липсата на пломба
на вратата на електрическото табло, липсата на доказателства за неправомерно
поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод, че отговорността на ищеца за
заплащане на неотчетена, но потребена енергия, следва да се ангажира. Тази
отговорност е уредена като обективна и възниква само на основание на установено
неточно отчитане на потреблението. При така възприето и като съобрази
заключението на техническата експертиза, което съдът кредитира като
неопровергано от другите доказателства по делото, то съдът приема, че по делото
е установено валидно възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане
на процесната сума. Съдът не кредитира заключението в частта, сочещо че
проверката се еталонния уред не е от естеството да установи, че има точен
мерител на грешката на измерена електрическа енергия. Приетото по делото
удостоверение от производителя на еталонния уред съответстват на изводите на констатациите на
вещото лице н тази част и съдът приема за установено, че уред PEWM-3C е трифазен
еталон за електромери с клас на точност 0,2%, ползван за бърза проверка на
място на всички видове електромери, като едновременно се измерват три
напрежения в обхват от 30 до 300 вата и три тока в обхват от 0,02А до 120А,
уредът отчита и енергия, която се сравнява с измерена от електромера и установява грешката на измерване на електромера
, тоест наличието или не на манипулация вътре или извън самия електромер,
уредът е точен измерител клас 0,2 на моментна грешка. Действително, с уреда е
измерена моментната грешка на електромера. Доколкото обаче същата е установена
с оглед на намиращите се в имота електроуреди при натоварване на двете системи
/фази/, потреблението по които е било изключено чрез външно въздействие, то
съдът приема че така установената моментна грешка е точен мерител по смисъла на
чл. 48 от ПИКЕЕ.
По делото е установено от заключението на вещото лице
че начислената електроенергия е определена по правилата за „точен мерител“ по
чл.48 от ПИКЕЕ, че стойността на същата е 1525,67лв., поради което и съдът приема,
че процесното задължение е установено по делото, че е възникнало валидно. ОУ
предвиждат ред за уведомяване на корекцията, процедурата за същото е спазена.
Не се твърди и не се установява потребителят да е посочил адрес за
кореспонденция, различен от адреса на имота, отказът му да получи фактурата за
процесната сума не може да обоснове извод, че не е бил валидно уведомен за задължението, а още по-малко че
такова не е възникнало.
Доколкото по делото се установи, че на 20.03.2019г.
ответникът е предявил осъдителен иск пред РС-Самоков за плащане на процесната
сума, то съдът приема че възражението на ищеца за недължимост на сумата по процесната фактура, поради изтекла погасителна
давност за неоснователна. Това е така, защото към подаване на исковата молба не
са били изтекли 3 години считано от падежа на задължението.
При така възприето съдът приема, че решението на
районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да се
постанови друго, с което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да бъде оставена в тежест на възцизваемият
–ищец и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник по исковете
сумата от по 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт, определено при съобразяване на правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. със Закона за правната помощ и Наредбата за плащането й, както и със сложността
на делото за всяка една от инстанциите; сумата от 30,52лв. разноски за държавна
такса за производство пред СГС, сумата от 32лв. разноски за свидетел, сумата от
200лв. разноски за вещо лице в производство пред СРС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 269586/08.11.2019г. по гр.д. № 15174 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 173-ти състав,
в частта, с която е признато за
установено по предявени с искова молба вх. № 8006072/17.03.2016г. на Р.Г.Ч., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. К.Ш., гр.София, ул. „*********срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център отрицателни установителни искове, че
Р.Г.Ч., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1525,67лв.,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия в имот в гр. Самоков,
ул. „*******с абонатен № 300131128554 за периода от 14.11.2015г. до 11.02.2016г. по фактура №
**********/24.02.2016г. по констативен
протокол № 1013974/11.02.2016г., като Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******е осъдено да
заплати на Р.Г.Ч., ЕГН ********** съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 398,03лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни отрицателни
установителни искове, предявени с искова молба вх. №
8006072/17.03.2016г. на Р.Г.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. К.Ш., гр.София, ул. „*********срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център с правно основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) евентуално - чл. 111 от ЗЗД за признаване за установено, че Р.Г.Ч., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******заплащане на сумата от 1525,67лв.,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия в имот в гр. Самоков,
ул. „*******с клиентски № 300131128554
за периода от 14.11.2015г. до
11.02.2016г. по фактура № **********/24.02.2016г. по констативен протокол № 1013974/11.02.2016г.
ОСЪЖДА Р.Г.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. К.Ш., гр.София, ул. „*********да заплати на Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център на основание на чл.
78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 462,52
лв.(четиристотин шестдесет и два лева и 0,52 лева), представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на въззивника – „Чез Рзпределение България“АД, ЕИК ******.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева по въззивно гр.д.№ 435/ 2020 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: съдия Ст.
Иванова/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно
начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа енергия е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищеца са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищeца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищеца енергия за минал период-
от 14.11.2015 г. до
11.02.2016 г., основният право-пораждащ вземането юридически факт е
установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да
извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца- като битов клиент на електрическа енергия, не
е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл. При прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване се
налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно отчитане на
потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия
или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря
на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и допълнени през 2010
г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл.18,
ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като в
нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан
редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения отрицателен установителен иск основателен.
СЪДИЯ :