№ 22553
гр. С, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110128951 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е второ поред, след като с решение от 10.05.2024 г. по
в.гр.д. № 12560/2022 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, е било обезсилено решение от
27.06.2022 г.по гр.д. № 30162/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, и делото е било върнато за
ново разглеждане от друг състав по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Н. К. Н. е предявил срещу „Т С“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2074, 90 лв., представляваща удържана сума по
изп.д. № 98/2016 г. по описа на ЧСИ Б Б, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
25, 94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 2074, 90 лв. за периода 14.04.2021 г. – 27.05.2021 г., с правно основание чл. 59
ЗЗД за заплащане на сумата от 1028, 24 лв. (съгласно допуснатото изменение на иска в
откритото съдебно заседание, проведено на 27.11.2024 г.), представляваща удържани по
принудителен ред такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ по същото изпълнително
производство, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8, 20 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 419, 48 лв. за периода
14.04.2021 г. – 27.05.2021 г. и върху сумата от 236, 98 лв. за периода 14.04.2021 г. –
27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 28.05.2021 г., до окончателното им изплащане (съгласно уточнителна молба вх. №
308731/02.10.2024 г.).
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 16.05.2013 г. по ч.гр.д. №
3776/2013 г. по описа на СРС, 89 състав, наследодателят му К Н Я е бил осъден да заплати
на "Т С" ЕАД сумата от 816 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода м. 02.2010 г. - м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 01.03.2013 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 97, 82 лв. за периода 31.03.2010 г. –
12.02.2013 г., и 125 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.
№ 98/2016 г. по описа на ЧСИ Б Б, в хода на което на 09.05.2020 г. ищецът получил
1
съобщение за наследяване, с което бил уведомен за изпълнителното производство. Твърди,
че изпълнителното производство било образувано на 04.02.2016 г. по молба на ответника-
взискател, като на 05.04.2016 г. съдебният изпълнител извършил справка, от която
установил, че длъжникът е починал на 02.10.2013 г. и е оставил за свой наследник ищеца, а
на 12.02.2016 г. постановил спиране на изпълнителното производство поради смърт на
длъжника. Едва на 22.07.2019 г. ищецът поискал да бъде направена справка в НАП и да бъде
извършен опис на движими вещи в жилището на длъжника, а почти година по-късно, на
29.05.2020 г. поискал ищецът да бъде конституиран в качеството му на длъжник по
изпълнителното дело. Производството било възобновено с разпореждане от 24.09.2020 г. и
ищецът бил конституиран като страна по него. Излага доводи за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на процесните вземания още в периода между
подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист до подаването на молбата за
образуване на изпълнителното производство. Посочва и че са били налице предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство поради изтичане на шестмесечния срок,
предвиден в чл. 230, ал. 2 ГПК, като извършените действия след изтичане на този срок на
12.08.2016 г. са незаконосъобразни, а събраните по изпълнителното производство суми,
разпределени в полза на ответника и тези, с които са били погасени вземания за такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, подлежат на връщане като получени без основание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че ответникът е получил за негова сметка сумата от 2074, 90 лв., която е била получена от
ответника след изтичане на погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист. В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
получаване и задържане на сумата, като с оглед наведеното от ищеца основание за
недължимост - изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е да установи наличието
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че се е
обеднил със сумата от 1028, 24 лв., която му е била удържана в хода на процесното
изпълнително производство като такси и разноски по изпълнението и че ответникът се е
обогатил с посочените суми, като между обедняването и обогатяването е налице причинна
връзка, т.е. че чрез накърняване имуществото на ищеца ответникът е спестил разходи, които
е бил длъжен да направи.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.05.2013 г. въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3776/2013 г. по описа на
СРС, 89 състав, е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество „Т С“
ЕАД срещу К Н Я за следните вземания: 816 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за периода м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законна лихва за периода от
01.03.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 97, 82 лв. за периода
31.03.2010 г. – 12.02.2013 г., и 125 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и
100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На 04.02.2016 г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ Б Б за образуване на
изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, като на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител извършване на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ изпълнителен способ. По
2
молбата е било образувано изп.д. № .../2016 г. по описа на ЧСИ Б Б. Веднага след образуване
на изпълнителното производство е било установено, че длъжникът по изпълнителния лист
Кирил Янакиев е починал и с постановление от 12.02.2016 г. съдебният изпълнител е спрял
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК с указания да се изиска удостоверение
за наследници на длъжника.
На 16.02.2016 г. на ответника е било връчено съобщение, с което е бил уведомен, че
изпълнителното производство е било спряно поради настъпила смърт на длъжника.
На 17.03.2016г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наследници
от Столична община, район „С“, съгласно което ищецът Н К Я е единствен наследник по
закон на първоначалния длъжник.
На 22.07.2019 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискалда бъде направена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение или пенсия на длъжника/длъжниците, и да бъде насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника/длъжниците.
На 09.05.2020 г. (л. 59) на ищеца е било връчено съобщение за призоваване към
наследяване, като с писмо по електронен път ищецът е заявил, че е приел наследството на К
Н Я.
На 27.05.2020 г. (л. 67) съдебният изпълнител е изпратил на взискателя съобщение, с
което му е указал, че съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК разполага с шестмесечен срок от
съобщението да посочи правоприемници на длъжника, с предупреждение, че при
неизпълнение в посочения срок, делото ще бъде прекратено.
На 29.05.2020 г. (л. 64) взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал наследниците на починалия длъжник съгласно удостоверението за наследници да
бъдат конституирани като длъжници по делото.
С нова молба от 05.08.2020 г. взискателят е поискал продължаване на
изпълнителните действия срещу Н К Я.
С разпореждане от 24.09.2020 г. съдебният изпълнител е възобновил производството
по изпълнителното дело с длъжник ищеца (л. 80).
На 12.04.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на ищеца по
банкови сметки (л. 146).
На 14.04.2021 г. е постъпило плащане по изпълнителното дело от името на ищеца (л.
149).
На 23.04.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищца (л. 152).
На 14.05.2021 г. и на 04.06.2021 г. са постъпили плащане по изпълнителното дело (л.
159 и л. 172).
С разпореждане от 07.06.2021 г. съдебният изпълнител е приключил изпълнителното
производство поради пълното удовлетворяване на вземанията (л. 176).
На 09.06.2021 г. съдебният изпълнител е превел в полза на взискателя и ответник в
настоящото производство сума в размер на 2257, 40 лв. (л. 180).
От приложените на л. 181 и л. 182 протоколи за извършено погасяване се
установява, че в полза на съдебния изпълнител са били събрани сумите 236, 98 лв. и 127, 40
лв.
От правна страна
Съдът не споделя доводите на ищеца за недопустимост на образуваното
изпълнително производство. По силата на чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист
срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са приели по
3
опис. В разглеждани случай наследникът на първоначалния длъжник изрично е заявил, че е
приел наследството, поради което издаденият изпълнителен лист има действие и спрямо
него.
По отношение приложението на чл. 230, ал. 2 ГПК съдът намира следното. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 432, ал.1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира при
смърт на някоя от страните по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 230, ал.2 ГПК при смърт
на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите
правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на
незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК, като при
неизпълнение на това задължение делото се прекратява. Тези последици обаче настъпват
при даване на изрични указания на взискателя да посочи правоприемниците и съответната
информация с посочване на срока, в който следва да извърши това и последиците при
неизпълнение, както е и в исковото производство. Шестмесечният срок не започва да тече
автоматично със спиране на производството, без на страната да са дадени указания, вкл. и за
последиците от неизпълнение на указанията. От събраните доказателства се установява, че
на взискателя са били дадени указания по чл. 230, ал. 2 ГПК едва със съобщението от
27.05.2020 г. (л. 67), поради което от датата на връчването им – 27.05.2020 г., е започнал да
тече шестмесечният срок. Взискателят е подал молба в рамките на срока – на 05.08.2020 г.,
поради което не е било налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Другият спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 16.05.2013 г.
изпълнителен лист. На първо място, следва да бъде посочено, че съгласно константната
съдебна практика, за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е
приложима общата пет годишна давност. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза
в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл са решение
№ 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о. и решение № 118 от
7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о.
На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно
които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
4
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на
изпълнителното производство давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се
счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел
такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Следва изрично да се отбележи, че в
периода от 12.02.2016 г. до 24.09.2020 г. изпълнителното производство е било спряно,
поради което в този период не е текла нито давност, нито срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От образуването на изпълнителното производство – 04.02.2016 г., до спирането му на
12.02.2016 г. и съответно след възобновяването на 24.09.2020 г. до налагане на запор на
12.04.2021 г. не е изтекъл период повече от две години, нито впоследствие до приключването
на производството, поради което в нито един момент не е настъпила перемпция.
Същевременно няма и период повече от 5 години, в рамките на който да не са били
извършвани изпълнителни действия, поради което не е изтекла и петгодишната погасителна
давност за вземанията по процесния изпълнителен лист. Ето защо, предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н К Я, ЕГН **********, с адрес: гр. С, пл. „П“ № 3, ет.
2, офис 15, срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ №
23Б, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
2074, 90 лв., представляваща удържана сума по изп.д. № 98/2016 г. по описа на ЧСИ Б Б, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25, 94 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 2074, 90 лв. за периода 14.04.2021 г.
– 27.05.2021 г., с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1028, 24 лв.
(съгласно допуснатото изменение на иска в откритото съдебно заседание, проведено на
27.11.2024 г.), представляваща удържани по принудителен ред такси и разноски съгласно
ТТРЗЧСИ по същото изпълнително производство, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 8, 20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 419, 48 лв. за периода 14.04.2021 г. – 27.05.2021 г. и върху сумата от 236, 98 лв. за
периода 14.04.2021 г. – 27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 28.05.2021 г., до окончателното им изплащане (съгласно
уточнителна молба вх. № 308731/02.10.2024 г.).
ОСЪЖДА Н К Я, ЕГН **********, с адрес: гр. С, пл. „П“ № 3, ет. 2, офис 15, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6