Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1749 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 139625
от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. № 76092/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, Р.Б.И. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 342, 15 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2013 г. - м.04.2016 г. и
дялово разпределение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Изцяло отхвърлени са искове, предявени на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 63, 12 лв., от която: 58, 45 лв. - лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 31.12.2013 г. – 28.11.2016 г. и 4, 67 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Ответницата
е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 168, 85
лв., представляваща разноски по делото. Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е
депозирана въззивна жалба от ответницата Р.Б.И., чрез
назначения й процесуален представител по реда на чл.47, ал. 6 ГПК, адв. И.И. от
САК. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Счита исковете за недоказани, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД. С
молба от 09.11.2021 г. излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
въззивната жалба, като му присъди сторените по делото разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени
срещу Р.Б.И.. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 29, находящ се в гр. София, общ.
******, ж. к. „*********, с абонатен № 346240, като му дължи сумата от общо 405,
27 лв., от която: 309, 15 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода м.11.2013 г. – м.04.2016 г., сумата от 58, 45 лв. - законната лихва за забава върху главницата
за периода 31.12.2013 г. – 28.11.2016 г., сумата от 33 лв. – главница за
услугата дялово разпределение и сумата
от 4, 67 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Р.Б.И.,
чрез назначения й процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. И.И..
Видно
от представено споразумение, сключено на 23.04.2014 г., на
основание чл.365 ЗЗД, Р.Б.И. се е споразумяла с „Т.С.“ ЕАД да заплати
задължението си към топлопреносното дружество за доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент 29, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с
абонатен № 346240 , в общ размер на 1 867, 58 лв., от който: 1 616, 75
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2011 г. – 31.03.2014 г. и 250,83 лв., представляваща лихва за
забава, изчислена към датата на подписване на споразумението, съобразно
изготвен погасителен план от 9 равни вноски от по 200 лв., платими съответно
към 30.05.2014 г., към 30.06.2014 г., към 30.07.2014 г.,
30.08.2014
г., 30.09.2014 г., 30.10.2014 г.,
30.11.2014
г., 30.12.2014 г., 30.01.2015 г. и една вноска в
размер на 65,78 лв., платима към 28.02.2015 г.
Съгласно представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*****-*******,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 26.06.2002 г. е сключен договор № 2420 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес гр. София, ж.к. „******-*******, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Съгласно приложено извлечение от сметки за
абонатен № 346240, стойността на топлинна енергия, доставена до процесния
топлоснабден имот, възлиза общо на сумата от 342, 15 лв., а лихвата за забава e в размер на 63, 12 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.:
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ответницата
не оспорва обстоятелството, че е потребител на топлинна енергия за битови нужди
в процесния имот през исковия период, в каквато насока е и представеното по
делото споразумение, сключено между страните по делото, обсъдено по - горе.
Последното по своята същност съставлява извънсъдебно
признание от страна на ответницата за наличието на облигационната между нея и
ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Във
въззивната жалба не са релевирани оплаквания във връзка със стойността на
доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот и стойността на услугата
дялово разпределение, поради което този въпрос е извън пределите на въззивна
проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.266, ал.1 ГПК. С
оглед на това не следва да се излагат съображения в тази насока. Ето защо
следва да се възприеме определеният от СРС общ размер на топлинна енергия и
дялово разпределение от 342, 15 лв.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът
по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Предвид обстоятелството, че същият не е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба, както и не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание в настоящото производство, следва да се приеме, че
същият не е защитаван от юрисконсулт. Ето защо не са налице предпоставките на
чл.78, ал.8 вр.3 ГПК и на страната не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство в настоящата инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139625 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 76092/2016 г. по описа
на СРС, I ГО, 49 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която Р.Б.И., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** –
адв. И.И., е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, с адрес ***,
на
основание с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 342, 15 (триста четиридесет и два лева и петнадесет
стотинки) лв., представляваща стойност за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.11.2013 г. – м.04.2016 г. и дялово разпределение, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2016 г., до
окончателното изплащане.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: