Решение по дело №7922/2020 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 736 от 04.06.2021г., постановено по НАХД №
7922/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение В. Т. П. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това, че в
периода 01.01.2020 г. - 10.06.2020 г. в гр. Пловдив в условията на
продължавано престъпление - с четири деяния, на 01.01.2020г., на
19.01.2020г., на 07/08.06.2020г. и на 10.06.2020г., които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, които са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, не е изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие - Заповед за защита № 190 издадена на
04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/04.11.2019г., постановено по гр.д.
№14067/2019г. по описа на РС- Пловдив, с която заповед се задължава да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.К. П.а, ЕГН:
***, забранява му се да приближава А.К. П.а, ЕГН: ***, жилището й,
находящо се в гр. ***в на ул. „***, местоработата й и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца, като е приближил А.К. П.а, ЕГН: *** и
е извършил домашно насилие по отношение на нея – престъпление по чл. 296,
ал. 1, пр. 2 – ро вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като предлага самостоятелен
прочит на формираната по делото доказателствена съвкупност, включително
на показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие. Моли,
съдът да постанови решение, с което обвиняемият П. да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000,00 лева.

Защитникът на обв. П. – адв. Х. поддържа тезата за недоказаност на
повдигнатото обвинение, поради което пледира за постановяването на
оправдателно решение. Акцентира, че срещите между подзащитния му и
свид. П.а били осъществявани по инициатива на последната, поради което
процесната ограничителна заповед била загубила своето правно действие. В
тази връзка излага становище, че процесната заповед не се спазва от самата
свид. П.а, като същата злоупотребявала с нея, преследвайки обв. П..

Защитникът на обв. – адв. П. пледира подзащитният й да бъде признат за
невиновен по така повдигнатото му обвинение. Излага аргументи, че в хода
на съдебното производство са събрани достатъчно като обем гласни
доказателства, които разколебават обвинителната теза, като излага конкретни
1

съображения за недоказаност на всяко едно от деянията, включени в
инкриминираното продължавано престъпление.

Обвиняемият в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното
от защитниците му.

С последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като счита, че не е
нарушил заповедта. Не се признава за виновен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият В. Т. П. е роден на ***г. в гр. ***в, живущ в гр. ***в, ул.
„***, ***, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан,
трудово ангажиран, ЕГН: **********.
Свидетелката А. П.а и обвиняемият В.П. се познавали от 2005г., а на
11.02.2011г. сключили и граждански брак, от който се родило детето им В.В.
П..
Отношенията между съпрузите постепенно се влошили, като се стигнало
и до фактическата им раздяла през месец август 2019г., а впоследствие през
месец юли 2020г. гражданският им брак бил прекратен. Влошените
отношения били предизвикани от постоянно вербално и физическо насилие
от страна на обвиняемия към свид. П.а, като на 31.07.2019г. и на 01.08.2019г.
обвиняемият извършил актове на домашно насилие срещу А. П.а, изразяващи
се в наричане на П.а с обидни епитети пред детето им, блъскане на входната
врата на жилището им, съпроводено с викове и заплахи, и нанасяне на побой.
След фактическата им раздяла през месец август 2019г., свид. А. П.а
отишла да живее в дома на майка си, находящ се в гр. ***в на ул. „***, а на
29.08.2019 г. подала молба до Районен съд - Пловдив по реда на Закона за
защита от домашното насилие за издаване на Заповед за защита срещу обв.
П.. Било образувано гр.дело № 14067/2019г. по описа на Районен съд -
Пловдив, като въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по
посоченото гражданско дело, влязло в законна сила на 19.11.2019г., Районен
съд - Пловдив, VIII гр.състав, постановил издаването и издал Заповед за
защита № 190 от 04.11.2019г., с която обвиняемият П. се задължавал да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свид. П.а, да
приближава свид. П.а и жилището й находящо се в гр. ***в, ул. „***,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, считано от 04.11.2019г.
Обв. П. бил запознат с тази заповед и произтичащите от нея задължения
по съответния ред от органите на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив на
13.11.2019г. След тази дата обв. П. следвало да съобразява действията и
2

поведението си със съдебния акт.
В новогодишната нощ на 31.12.2019г. свид. П.а празнувала със свои
приятели в гр. ***в. Около 02.30ч. на 01.01.2020г., след като се прибрала в
дома си на ул. „*** в гр.***в и след като оставила сина си да спи, П.а отишла
до автомобила си, който бил паркиран в двора на кооперацията на
горепосочения адрес, тъй като имала намерение да стартира двигателя му,
който да поработи на място, поради опасенията, че на сутринта автомобила
няма да запали. В изпълнение на тези свои намерения П.а отишла до лекия си
автомобила, качила се в него и привела в работен режим двигателя му, като
останала в купето на автомобила. По същото това време на ул. „*** в гр. ***в
се намирал обв. П., който забелязал намиращата се в автомобила си свид. П.а.
Въпреки че обв. П. следвало да съобразява действията и поведението си със
Заповед за защита № 190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение №
4187/ 04.11.2019г., постановено по гр.д. № 14067/2019г. по описа на Районен
съд - Пловдив, с чието съдържание бил запознат и по-конкретно със
задълженията си да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на П.а и да я приближава, обв. П. се приближил до лекия
автомобил, в който била свид. П.а и започнал да блъска по стъклото на
предната дясна врата на автомобила, опитвайки се и да я отвори. Свид. П.а
своевременно подала сигнал на тел. 112, тъй като не искала да излезе от
автомобила си, защото изпитвала страх обвиняемият да не й навреди. На
място бил изпратен автопатрул на 04 РУ при ОДМВР-Пловдив, в чийто
състав бил и свидетелят С.Б.- полицейски служител при 04 РУ при ОД на
МВР-Пловдив, но до пристигане на патрулния автомобил, обвиняемият
избягал в неизвестна посока и не бил установен.
Около 18.00 ч. на 19.01.2020 г. свидетелите А. П.а, С.Н., П.С. и С.К. се
намирали в заведение „Спортен бар 311“, находящо се в гр. Пловдив в на бул.
„Христо Ботев“ № 105А, където се били събрали, за да гледат футболен мач.
Тъй като компанията се била настанила в близост до прозореца на
заведението, от където имало видимост към булеварда, свид. П.а забелязала,
че обв. В.П. бил застанал на тротоара от другата страна на бул. „Христо
Ботев“ и гледал към нея. Обв. П. бил свил ръка в юмрук, гледал
заплашително към свид. П.а, клатейки заплашително главата си. Малко по-
късно, въпреки че обв. П. следвало да съобразява действията и поведението
си със Заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита № 190,
издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г.,
постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РС-***в, с чието съдържание
бил запознат и по-конкретно със задълженията си да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на П.а и да я приближава,
обв. П. влязъл в заведението и се насочил към мястото, където се били
настанили свид. П.а и компанията й. Тъй като в същото това време свид. П.а
била отишла до тоалетната, обв. П. застанал до стола, на който тя стояла,
хванал дамската й чанта, която била закачена на него и се опитал да я вземе,
при което бил спрян от свид. Н.. В същия този момент свид. П.а се връщала
3

от тоалетната и възприела случващото се. Забелязвайки я от своя страна,
обвиняемият пуснал дамската й чанта и започнал да пита свидетелите Н., С. и
К. „кой е с жена му“, като тонът и поведението му били агресивни. Обв. П.
хванал свид. С. за тила и го попитал дали той е с жена му, като С. отговорил
отрицателно. След това обвиняемият накарал свид. К. да излезе с него от
заведението, питайки го през цялото време дали той е с жена му. Зад тях
вървяла и свид. П.а, която молела обвиняемият да ги остави намира.
Обвиняемият от своя страна напуснал заведението, а свид. П.а и приятелите й
останали там.
След като изгледали мача, свидетелката П.а и свидетелят Н. излезли от
заведението, като П.а предложила на свид. Н. да го закара до дома му. В
изпълнение на това, свид. П.а се качила в лекия си автомобил и го привела в
движение по ул. „Добри Войников“ в гр. ***в. По същото това време в ОДЧ
при 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив се получил сигнал за това, че свид. П.а
управлява лекия си автомобил след употреба на алкохол. Малко по-късно
управляваният от свид. П.а лек автомобил бил спрян за проверка от
служители на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, сред които и свидетелят А.М..
Тъй като полицейските служители установили, че действително свид. П.а
управлявала лекия си автомобил след употребата на алкохол, й съставили
АУАН, а впоследствие се наложило да демонтират и регистрационните
табели на автомобила. Докато полицейските служители изпълнявали тези си
задължения, към тях, а и към свидетелите Н. и П.а, се приближил
обвиняемият В.П., който отново влязъл в словесен конфликт с Н., но след
направена му забележка от страна на свидетеля М. си тръгнал.
Във вечерта на 07 срещу 08.06.2020г., около полунощ, свид. П.а и свид.
И.К., се намирали пред кооперацията на ул. „*** в гр. ***в. Двамата стояли в
автомобила на К. и разговаряли. По същото това време и на същото място се
намирал и обв. П., който забелязал П.а и свид. К., но вместо да изпълни
задължението си да не приближава А. П.а и да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на нея, вменено му по силата на Заповед за
защита №190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение №
4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РС-
Пловдив, обвиняемият се приближил до автомобила на К., блъснал го
умишлено с велосипеда си и започнал да нанася удари по купето на
автомобила, както и по прозореца на вратата на автомобила, от страната до
която стояла свид. П.а. Нанасяйки удари по автомобила и опитвайки се да
отвори вратите му, обвиняемият П. отправял обидни думи и закани към П.а-
„***“, „ша та убия“, „майка ти да ***" Изплашена от случващото се, А. П.а
накарала свидетеля К. да потегли, като същият насочил автомобила в посока
дома си на бул. „*** в гр.***в, от където А. П.а подала сигнал на тел.112.
На сигнала се отзовал автопатрул на 04 РУ при ОД на МВР-***в, в чийто
състав бил свидетелят Д.Б. - полицейски служител в 04 РУ при ОДМВР-
Пловдив. А. П.а разказала за случилото се на полицейските служители, които
я придружили до дома й и които направили обход на района, но обвиняемият
4

П. не бил установен.
Три дни след случилото се, около 22.30ч. на 10.06.2020г., свид. К. и свид.
П.а се намирали в двора на кооперацията на ул. „*** в гр. ***в и разговаряли.
По същото това време в близост до кооперацията, на улицата пред нея, се
намирал и обв. П., който забелязал П.а и свидетеля К., но отново вместо да
изпълни задължението си да не приближава А. П.а и да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на нея, вменено му по силата
на Заповед за защита №190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение
№ 4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РС-
Пловдив, обвиняемият се приближил до оградата, която деляла двора на
кооперацията и улицата, и започнал вербално да напада свидетеля К. като го
заплашил с думите „Ще те убия, ще те приключа“. Въпреки че П.
неколкократно молела обвиняемия да си тръгне, същият продължил с
агресивното си поведение, което насочил към нея, наричайки я „***“ и
„боклук“. Свид. П.а отново набрала тел.112, при което обвиняемият избягал.
На сигнала се отзовал автопатрул на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в чийто
състав бил свидетелят С.Б.- полицейски служител в 04 РУ при ОД на МВР-
Пловдив. Свид. П.а разказала за случилото се на полицейските служители,
които направили обход на района, но обвиняемият П. не бил установен.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, проибщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК - показанията
на свидетелите А.К. П.а /л. 58, л. 59 - 60, л. 61 - 62 от ДП/, И.Е. К. /л. 63 от
ДП/, А.Г. М. /л. 64 от ДП/, Б.П.П. /л. 65 от ДП/, С.Г. Н. /л. 66 от ДП/, П.И. С.
/л. 67 от ДП/, С.Г. К. /л. 68 от ДП/, С.И.Б. /л. 70, л. 72 от ДП/, Д.И.Б. /л. 71 от
ДП/.
Показанията на изброените свидетели, дадени в хода на досъдебното
производство, които съдът ползва пряко, предвид характера на проведената
процедура по Глава XXVIII от НПК по категоричен е безспорен начин
установяват описаната по – горе фактическа обстановка. Показанията на
посочените свидетели, съдът кредитира изцяло, като логични, последователни
и съответни помежду си. Отделно от това показанията на полицейските
служители Бакалов, Попов, Базитов и М. изхождат от лица незаинтересовани
от изхода на делото, като по отношение на същите липсват каквито и да било
основания за възникване на съмнения относно тяхната достоверност. По
идентични съображения съдът кредитира в цялост и показанията на
свидетелите Н., С., К. и К., които се открояват с необходимата категоричност,
последователност и достоверност.
Показанията на свид. А. П.а бяха внимателно анализирани в светлината на
останалия доказателствен материал, доколкото изхождат от лице
заинтересовано от изхода на делото, като същите съдът възприе с доверие
изцяло. Въпреки обстоятелството, че свид. А. П.а е лицето в полза на което е
5

издадена заповедта за защита, съдът не намира основания да дискредитира
показанията й, доколкото достоверността им не се опровергава от останалите
доказателствени източници. Тук е моментът да се подчертае, че показанията
на свид. А. П.а са лишени от присъщата за подобни ситуации
„тенденциозност“, като свидетелката не отрича контактите си с обвиняемия,
повода за доброволните им срещи, свързани с уреждането на личните им и
имуществени отношения, както и тези, свързани с режима на лични
отношения на сина й с неговия баща. В нито една своя част показанията й не
се явяват разколебани, включително и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства.
Горекоментираните свидетелски показания си кореспондират и с
останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, сред които протокол за оглед на веществени доказателства /л. 73 –
75 от ДП/, справки за получени сигнали на ЕЕН 112, Заповед за защита №190
издадена на 04.11.2019г., Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по гр.д.
№ 14067/ 2019г. по описа на РС-Пловдив, Протокол за полицейско
предупреждение от 13.11.2019г., сведение от В.П. от 13.11.2019г., месечен
график за определяне на полицейските органи при IV РУ на ОД на МВР ***в
за месец юни с рег. № 441р – 6072/29.05.2020 г. /л. 93 – 94 от ДП/; ежедневна
ведомост от 10.06.2020г. /л. 95 – 96 от ДП/; Дневник за получени и подадени
сигнали и разпореждания в ОДЧ на 04 РУ Пловдив с рег. № р – ИНВ – 127/
22.01.2020г. /л. 97 – 100 от ДП/
Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като
същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета
на разглеждане по настоящето дело.
От приетото по делото актуално свидетелство за съдимост на обвиняемия
съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания,
а за формиране на изводите си досежно личностните характеристики на
обвиняемия съдът взе предвид и приетата по делото характеристична справка.
Единствено показанията на свид. В.К.К. /л. 69 от ДП/ не допринасят за
изясняването на фактическата обстановка, доколкото посоченият свидетел
заявява, че няма спомен за възникнал конфликт в заведението му през януари
2020г., същият не е ставал свидетел на такъв.
Що се касае до показанията на свидетелката Е. П.а – майка на обвиняемия
/л. 23 – 24 от съд. дело/, дадени в хода на съдебното следствие, съдът при
анализа на същите отчете близкородствената връзка с обвиняемия.
Последното изисква показанията на свид. Е. П.а да бъдат анализирани
внимателно и в светлината на останалия събран по делото доказателствен
материал. В тази връзка изрично следва да се отбележи, че практиката е
последователна в разбирането си, че обстоятелството, че свидетелите са
близки роднини на страна по делото не води автоматично до тяхното
игнориране и изключване от доказателствената съвкупност. Това е възможно
6

единствено и само при наличие на съществени противоречия между тях, и
опровергаване на достоверността им от други доказателствени източници.
При съблюдаване на посочените принципни положения, съдът намира, че
показанията на свид. Е. П.а са заинтересовани и изцяло насочени към
обслужване защитната позиция на обв. П.. Същите не са годни да внесат дори
и минимални съмнения в обосноваността и категоричността на обвинението
касателно деянията от 01.01.2020г. и 10.06.2020г. Това е така, тъй като съдът
намира, че в преобладаващата си част показанията на свид. Е. П.а се явяват
изолирани, нелогични, вътрешно противоречиви и несъответни на събраните
по делото доказателства. Така впечатление прави заявеното от свидетелката в
началото на разпита й, че дела между сина й и бившата й снаха за насилие не
са водени, а впоследствие заявява, че към рождения ден на внука й –
26.04.2020 г. тя е знаела, че има издадена заповед обв. П. да не доближава А.
П., като нищо повече не знае за тази заповед. Отделно от това, противоречие
в показанията на свидетелката се забелязва и досежно първоначално
заявеното от нея, че леля й при която била на гости на 10.06.2020 г. живеела в
близост до къщата на свид. А. П.а, но тя не знаела къде се намира къщата на
ул. „***“, тъй като никога не била ходила там. Впоследствие свидетелката
споделя, че всъщност къщата в която живеела свид. А. П.а била на разстояние
от около 10 метра от дома на лелята на Е. П.а, като силните гласове, които
свидетелката чула докато сина й преминавал оттам й направили впечатление
само на нея – не й на роднините й, които били отвън на двора заедно с нея.
При анализа на коментираните свидетелски показания досежно деянието от
10.06.2020г., е невъзможно да не се отчете, колебливостта, явното им
противоречие с показанията на свид. А. П.а /л. 61 - 62 от ДП/, свид. С.Б. /л.
72 от ДП/ и свид. К. /л. 63 от ДП/, с приложената по делото справка за
получен сигнал на ЕЕН 112, както и с приобщения по надлежния ред
протокол за оглед на ВД /л. 73 - 75/. По отношение на последните посочени
доказателствени източници, съдът отново държи да подчертае, че същите по
категоричен и еднопосочен начин очертават изложената в постановлението на
представителя на Районна прокуратура ***в и споделена от настоящия
съдебен състав фактическа обстановка досежно деянието от 10.06.2020 г.
Същите опровергават достоверността на показанията на свид. Е. П.а,
доколкото изолирано се явява заявеното от нея, че синът й просто минал
покрай дома на свид. А. П.а, движейки се по отсрещния тротоар, като
изравнявайки се с къщата й, тогава се чули „по – скоро женски гласове“, като
гласа на сина й не го чула, а на въпроса за него ли са тези гласове,
обвиняемият отговорил, че не го интересува.
Показанията на свидетелката в частите в които споделя за настъпилата
раздяла между сина и свид. А. П.а, както и за празнуването на рождения ден
на внука й в дома на обв. П., доколкото не се опровергават от останалия
доказателствен материал подлежат на кредитиране, поради което и съдът
формира фактическите си изводи и въз основа на тях.
Относно показанията на свид. В. Я. /л. 33 - 34 от съд. дело/ съдът намира,
7

че освен, че същите са вътрешно противоречиви и нелогични, то и
достоверността им е сериозно дискредитирана от показанията на свид. А. П.а,
свид. С.Б. /л. 72 от ДП/, справка за получен сигнал на ЕЕН 112, както и от
приобщения по надлежния ред протокол за оглед на ВД /л. 73 - 75/ в който е
възпроизведен подаденият от свид. А. П.а сигнал на тел. 112. За процесната
новогодишна нощ, свидетелят с подробности разказва кога обв. П. е отишъл
на гости при него, за да празнуват заедно, като се били разбрали в последния
момент тъй като и двамата били сами. Свидетелят с подробности, по часове,
разказва обвиняемият в колко часа е пристигнал в дома му, до колко часа е
стоял, кога си е тръгнал, от къде е дошъл, къде се е прибрал, как се е
придвижвал, като впоследствие заявява, че не са празнували само двамата,
като имало и други хора. Същият обаче беше в невъзможност да посочи кои
са тези други хора, които са пристигнали в дома му преди 12,00 часа през
нощта, т.е преди обвиняемия. Свидетелят посочва, че с въпросните хора доста
често се бил събирал, но тъй като се почерпили забравил кои са му били на
гости. Настоящата съдебна инстанция намира, че „невъзможността“ на
свидетеля да си спомни останалите негови посетители, вътрешната
противоречивост на показанията му, респективно несъответствието им с
останалите доказателствени материали по делото се дължи на стремежа на
свидетеля да подсигури защитната версия на обв. П. за това, че в процесната
новогодишна нощ обв. П. е бил в дома на свид. Я. до 05,00 – 05,30 часа. Ето
защо и показанията на свид. Е. П.а касателно събитията от 01.01.2020г., не
могат да се приемат за годни да внесат съмнения в обосноваността на
обвинителната теза, още повече, че същите страдат от липса на конкретика,
доколкото свидетелката посочва, че във въпросната нощ свид. Я. се свързал
със сина й, тя му дала баклава и обвиняемият отишъл в съседния блок в дома
на свид. Я., за да празнуват. След това разбрала, че синът й се е прибрал към
04,00 – 05,00 сутринта, без да и сподели къде е бил, бил ли е през цялото
време на гости на свид. Я..
На следващо място, относно показанията на свид. Д.Б. /л. 44 от съд. дело/,
съдът намира, че същите са в ярко противоречие с показанията на свид. А.
П.а, свид. С.Н., свид. П.С., свид. С.К. и свид. М. досежно събитията от
19.01.2020г. В показанията си свид. Б. излага коренно различна фактическа
обстановка от тази, която се извлича от показанията на посочените свидетели,
поради което показанията му се явяват изолирани и несъответни на
останалите доказателствени източници. Ето защо, съдът не дава вяра на
показанията на свид. Б., като намира същите в услуга на защитната теза на
обвиняемия.
По идентични на последно изложените съображения, съдът намира, че не
следва да се дава вяра на показанията на свид. Н.Б. /л. 49 – 50 от съд. дело/ -
брат на обвиняемия. При внимателен и задълбочен анализ на същите в
светлината на останалия доказателствен материал се установява сериозното
несъответствие на показанията на Б. с тези на свид. А. П.а, свид. К., свид. Б.,
с приложената по делото справка за получен сигнал на ЕЕН 112, както и с
8

приобщения по надлежния ред протокол за оглед на ВД /л. 73 - 75/ в който е
възпроизведен сигнала до тел. 112, подаден от свид. А. П.а. Очевидно е, че
пресъздадената от свидетеля фактическа обстановка касаеща събитията от
вечерта на 07 срещу 08.06.2020г. отново съставлява стремеж да се обоснове
защитната версия на обв. П., поради което и показанията на свидетеля не
следва да бъдат кредитирани.
Що се касае да обясненията на обв. П., дадени в хода на досъдебното
производство, съдът намира, че същите се явяват израз на защитната позиция
на обвиняемия, поради което в по – голямата им част не следва да бъдат
кредитирани. Съдът възприема обясненията на обвиняемия за достоверни
единствено в частта в която посочва, че е имало срещи между него и свид. А.
П.а по повод уреждането на личните и имуществените им отношения, както и
по повод режима на лични контакти със сина му – нещо, което не се отрича и
от самата свид. А. П.а. Както вече беше посочено съдът не кредитира
обясненията на обвиняемия, че същият никога не се е виждал с бившата си
съпруга без нейно съгласие и /или без наличието на инициатива от нейна
страна, доколкото намира, че същите представляват израз на правото му на
защита.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвиняемият
П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това че в периода 01.01.2020 г. -
10.06.2020 г. в гр. Пловдив в условията на продължавано престъпление - с
четири деяния, на 01.01.2020г., на 19.01.2020г., на 07/ 08.06.2020г. и на
10.06.2020г., които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, които са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие -
Заповед за защита № 190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение №
4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РС-
Пловдив, с която заповед се задължава да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на А.К. П.а, забранява му се да приближава
А.К. П.а, жилището й, находящо се в гр. ***в на ул. „***, местоработата й и
местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, като е
приближил А.К. П.а, и е извършил домашно насилие по отношение на нея.
В аспект на горното изцяло несподелими са възраженията на защитата в
обратна насока, а именно за недоказаност извършването от обективна и
субективна страна на всяко едно от деянията включени в продължаваното
престъпление. Съображенията в тази насока са следните:
За да е съставомерно деянието от обективна и субективна страна по
втората на алтернатива на чл. 296, ал.1 НК следва да се установяват следните
елементи от фактическия състав:
9

- издадена Заповед за защита срещу дееца в полза на дадено трето лице;
-заповедта да подлежи на изпълнение и деянието да е извършено в
рамките на срока й на действие;
-заповедта да е съобщена на дееца, тоест той да запознат с нейното
съдържание и задължението да я спазва;
-неизпълнение на заповедта, тоест извършване от дееца на такова
действие и/или бездействие, което противоречи с разпорежданията в
заповедта.
Втората алтернатива на чл. 296 НК предоставя наказателноправна закрила
на обществените отношения във връзка с издадените по реда на ЗЗДН актове,
поради което и при преценка на съставомерността на деянието следва да се
съобразят и разпоредбите този закон.
ЗЗДН предвижда два вида заповеди за защита:
Заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН. Тя се издава при уважаване на молбата
за защита, след приключване на производството пред гражданския съд и
произнасянето му по същество на делото с решение. С тази заповед съдът
налага една или повече мерки за защита. Съгласно чл. 17, ал.1 и ал.3 ЗЗДН
решението подлежи на въззивно обжалване, но подаването на жалбата не
спира изпълнението на заповедта и тя подлежи на незабавно изпълнение /чл.
20 ЗЗДН/. Заповедта има действие до изтичане срока на мерките определени в
нея.
Заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. Издава се при данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за
незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на
заповедта за защита или отказа за такъв / чл. 19 ЗЗДН/.
С оглед целите, които си поставя законодателят, а именно да осигури
ефективна защита на пострадалите срещу актове на домашно насилие - двата
вида заповеди – по чл. 15 ЗЗДН и за незабавна защита се ползват с еднаква
степен на закрила, включително и от наказателното право, респективно
съставомерно по чл. 296 НК е нарушаването на която и да било от тях.
В конкретния случай е инкриминирано неизпълнението на Заповед за
защита № 190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/
04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на PC-Пловдив,
която във връзка с горецитираните разпоредби на ЗЗДН подлежи на незабавно
изпълнение. Инкриминираното неизпълнение на заповедта е извършено в
условията на продължавано престъпление - с четири деяния в периода от
01.01.2020г. до 10.06.2020г. - на 01.01.2020г., на 19.01.2020г., на
07/08.06.2020г. и на 10.06.2020г., поради което и първите два елемента от
фактическия състав са налице.
Установява се наличието и на третия елемент, доколкото процесната
заповед за защита не само е била представена на обвиняемия на дата
13.11.2019г., но и на същия ден е бил съставен протокол за полицейско
предупреждение, с който са му разяснени задълженията във връзка с
10

издадената заповед и последиците от нейното неизпълнение.
За преценка наличието на последния елемент от фактическия състав следва
да се изследва съдържанието на процесната заповед за защита от 04.11.2019г.
Установява се, че с нея:
-обвиняемият е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А. П.а.
-забранено му е да приближава А. П.а, нейното жилище, находящо се в гр.
***в, ул. „***, както и местоработата й и местата й за социални контакти за
срок от 18 месеца, считано от 04.11.2019 г.
Съставомерно по чл. 296 НК е неизпълнението на което и да било от
условията по заповедта, като безспорно най-всеобхватна защита предоставя
задължението за въздържане от каквито и да било актове на домашно
насилие.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Въз основа на дадената легална дефиниция теорията и съдебната практика,
приемат, че са налице в условията на алтернативност и неизчерпателно
изброяване следните форми на изпълнителното деяние:
- Икономическо насилие - възползване от изключителния или
преимуществен и/или улеснен достъп, който насилникът има до дадени
икономически или финансови фактори/ресурси (включително и не само-
право на собственост или ползване върху обитаваното семейно жилище,
получаван доход, наличие на свободно разполагаемо имущество, каквото
жертвата не притежава и др.), при което жертвата се поставя в зависимо или
друго неблагоприятно положение.
- Финансово насилие - жертвата се лишава от достъп до пари, имущество,
трудова активност и/или други източници на доходи, както и от информация
за финансите на семейството, което води като краен резултат до пълна или
частична финансова зависимост. Финансовото насилие може да се разглежда
и като подвид на икономическото насилие.
- Психическо насилие - всички актове, които могат да имат вредно
въздействие върху психичното здраве, развитие или благосъстояние на
жертвата.
- Заплашване и принуда – това са въздействия върху психиката на жертвата
с цел мотивирането й да предприеме поведение, противно на свободната й
воля, чрез пораждане у нея на чувство на страх, безпокойство, смущение,
паника и др. Възможни са различни проявни форми - вербални заплахи,
физическа агресия, повреждане и унищожаване на вещи и др. и/или съчетание
между тях. Заплашването и принудата могат да се разглеждат като подвид на
психическото, а в някои случаи и на физическото насилие.
11

- Емоционално насилие - лишаване на жертвата от самоувереност, от
чувство за лично достойнство и значимост; вменяване на чувство за слабост,
вина, неудовлетвореност от себе си, зависимост. Емоционалното насилие
може да се разглежда и като подвид на психическото насилие.
- Изолация – ограничаване на излизанията и контактите на жертвата до
минимум. Свеждането й до положение, при което тя да разчита физически,
психически и/или емоционално само и единствено на дееца за осъществяване
на битието и потребностите си като социална личност. Изолацията също
представлява подвид на психическото насилие.
- Физическо насилие – може да се прояви под формата на нанасяне на
телесни повреди или болки и страдание, без разстройство на здравето. Тук
следва да се отнесат и всички случаи на физическо принуждаване на
жертвата да предприеме поведение, противно на нейната воля.
- Сексуално насилие – може да включва изнасилване, но и всякакви други
форми на принуждаване на жертвата да предприема сексуално поведение или
интимност, което противоречи на свободната й воля.
- Използване на децата, за да се контролира или наказва партньора и
други.
От дадените дефиниции е видно, че отделните проявни форми са флуидни,
между тях не може да се направи категорично разграничение, като често
конкретното деяние изпълва признаците на повече от една от формите. Във
всеки случай преценката дали е извършен акт на насилие е строго конкретна,
като водеща следва да бъде целта за реална и ефективна защита на правата и
законните интереси на жертвата.
В настоящия случай се установи, че в условията на продължавано
престъпление, обв. П. с действия е нарушил предписаните ограничения
спрямо него с процесната заповед за защита.
Конкретно – около 02,30 ч. на 01.01.2020г. обв. П. се приближил до лекия
автомобил на свид. П.а и започнал да блъска по стъклото на предната дясна
врата на автомобила, опитвайки се да я отвори. Това провокирало свид. П.а да
подаде сигнал на тел. 112, тъй като не искала да излезе от автомобила, защото
изпитвала страх от обв. П..
На 19.01.2020г. , обв. П. се приближил до заведението „Спортен бар 311“,
в което се намирала свид. П.а, заедно със свидетелите Н., С. и К.. Обв. П.
застанал от другата страна на булеварда, гледал свид. П.а със свита в юмрук
ръка, клатейки заплашително главата си. След това обв. П. влязъл в
заведението и се приближил до компанията на П.а, хванал дамската й чанта
от стола в опит да я вземе. В този момент, забелязвайки връщащата се от
тоалетната свид. П.а, обвиняемият оставил дамската й чанта и с агресивен тон
започнал да пита кой от присъстващите е с нея. Обв. П. хванал свид. С. за
тила и го попитал дали той е с жена му. Впоследствие приканил свид. К. да
излезнат навън, като след тях тръгнала П.а молейки го да ги остави на мира.
По – късно вечерта, в хода на извършваната спрямо свид. П.а полицейска
проверка по повод управление на МПС след употреба на алкохол, обв. П. се
12

приближил към полицейските служители, сред които свид. А.М., както и към
свид. Н. и свид. П.а, като влезнал в словесен спор със свид. Н., но след
направена му от страна на полицейския служител забележка си тръгнал.
Около полунощ на 07 срещу 08.06.2020 г., обвиняемият се приближил до
автомобила на свид. К., в който била и свид. П.а, като същите се намирали
пред кооперацията на ул. „***, гр. ***в. Обвиняемият се приближил и се
блъснал умишлено с велосипеда си в автомобила на свид. К., и започнал да
нанася удари по купето му, както и по прозореца на вратата на автомобила, от
страната на която стояла свид. П.а. Докато нанасял удари по автомобила
обвиняемият отправял обидни думи и закани към П.а – „***“, „ша та убия“,
„майка ти да ***" Изплашена от случващото се, П.а помолила свид. К. да
потегли, като същият се отправил към дома си на бул. „***, гр. ***в, откъдето
свид. П.а подала сигнал на тел. 112.
На 10.06.2020г., около 22,30 часа обв. П. се приближил до оградата на
кооперацията, находяща се в гр. ***в, ул. „***, в която живеела П.а и в който
момент същата била в двора й заедно със свид. К.. Обвиняемият започнал
вербално да заплашва свид. К., че ще го убие. П.а неколкократно помолила
обвиняемият да си тръгне, като същият насочил агресивното си поведение
към нея, наричайки я „***“ и „боклук“. Свид. П.а отново се обадила на тел.
112, при което обвиняемият избягал.
Гореизложеното квалифицира извършеното от обвиняемия П. като
психическо, емоционално насилие, доколкото всичките му опити да
осъществи контакт със свид. П.а, отправянето на обиди и закани с думи и
жестове спрямо нея изцяло изпълват критериите за това деятелността му да се
третира като домашно насилие по отношение на свид. П.а.
Налице е и изискваната от чл. 3 ЗЗДН близка връзка между насилник и
жертва (съпрузи), за да се приеме, че извършеното от обв. П. в
инкриминирания период консумира актове на домашно насилие.
С извършените актове на домашно насилие, обвиняемият е нарушил
основното си задължение по издадената заповед за защита, поради което и
следва да се счете, че е налице нейното неизпълнение, ерго и последния
елемент от фактическия състав по чл. 296 НК.
От диспозицията на законовата норма е видно, че престъплението по чл.
296 НК е такова на просто, формално извършване, като за неговата
съставомерност е достатъчно извършването на констатирания акт на домашно
насилие, в нарушение на издадена заповед за защита, без да е необходимо
настъпването на различен противоправен резултат.
Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла
на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните
престъпления. Престъпленията на просто извършване се извършват винаги
при пряк умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал
съзнание за фактите, обуславящи противоправния и общественоопасен
характер на деянието и въпреки това да го извърши.
13

Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н.
о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение
В процесния случай се установи, че обв. П. е знаел за издадената заповед
за защита,бил е запознат с нейното съдържание, включително изрично е бил
предупреден от полицейските органи за последиците от неизпълнение на
заповедта. От позицията на неговата възраст, житейска, социална и
професионална зрелост несъмнено е съзнавал негативните изживявания,
които действията му са породили у свид. П.а, страха, който са предизвиквали,
което е напълно достатъчно, за да обуслови пряк умисъл за извършване на
престъпното посегателство. Допълнително следва да се подчертае и, че
обстоятелството дали обв. П. е съзнавал, че извършените от него действия
могат да се квалифицират като акт на домашно насилие е изцяло ирелевантно,
доколкото формата на вина се определя от психичното отношение на дееца
към правнорелевантните факти, а не към тяхната правна интерпретация.
В тази връзка следва да се напомни и базисното правило, че незнанието
на закона не извинява никого.
Така изрично Решение № 366 от 04.12.2012 г. по нак. д. № 1112/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение №99/14.05.2018 по дело №354/2018 на
ВКС, Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС.
На следващо място, съдът намира, че правилно са приложени и правилата
за квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1
от НК. От обективна страна се установява обв. П. е осъществил четири
отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и
също престъпление. От обективна страна отделните деяния са извършени
през непродължителен период от време, и при една и съща обстановка. От
субективна страна е налице еднородност на вината и обвиняемият е
осъществил всяко от отделните деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, действайки с пряк умисъл, като последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото такова, поради което е налице продължавано престъпление.
Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че по настоящото дело по
безспорен, безсъмнен и категоричен начин се доказа извършването от
обективна и субективна страна на престъплението, за което е повдигнато
обвинение по отношение на П.. В тази връзка и предвид възраженията,
релевирани от адв. Х. в насока, че процесната заповед е загубила правното си
значение, доколкото срещите между обв. П. и свид. П.а били по инициатива
на последната е необходимо да се отбележи следното:
Безспорно е по делото, че освен инкриминираните четири деяния, срещи
между обв. П. и свид. Ант. П.а са били осъществявани, като за тях дори и
самата свид. Ант.П.а не отрича. Последната не отрича и за срещи, които са
били по нейна инициатива. Същите обаче са били винаги след предварителна
уговорка и са били израз на стремежа й двамата съпрузи да поддържат
нормални отношения касателно общото им дете, като това е била и причината
14

заедно в дома на обв. П. да празнуват рождения ден на сина им. В
показанията си свид. П.а не отрича, че е посещавала дома на обвиняемия
непосредствено след фактическата им раздяла от август 2019г., за да заведе
сина им при баща му, както и да си събере останалите там вещи. В този
смисъл за съда е несъмнено установено, че инкриминираните четири деяния
няма как да се третират като случайни срещи, или срещи по инициатива на
свид. П.а. Същите ясно се отграничават от останалите контакти между свид.
П.а и обв. П., които са били планувани и след предварителна уговорка и по
повод на детето им. За този си извод съдът съобрази начина, времето и
обстоятелствата на осъществяване на същите – и четирите деяния са
извършени в отсъствие на детето, като с изключение на деянието от
19.01.2020г. , останалите три са късно вечерта, около полунощ или в малките
часове на нощта, когато свид. П.а е сама или в присъствието на други хора. В
този смисъл за съда изцяло необоснована и неприемлива както от
юридическа, така и от житейска гледна точка остава тезата на защитата, че
процесната заповед се използва като „средство“ от страна на свид. П.а срещу
обв. П., така че да навреди на последния.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНАТА САНКЦИЯ

За престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, в което обвиняемият П. беше
признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок до три години или „Глоба“ до пет хиляди лева. В същото време по
отношение на обвиняемия П. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК, като се отчете
наказанието, което се предвижда за процесното престъпление,
обстоятелството, че с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди, така също и обстоятелството, че към
процесния инкриминиран период обвиняемият е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
Действително, видно от справката за съдимост на обв. П., с влязло в сила
на 31.01.2005 г. Решение № 13/ 13.01.2005 г. постановено по НАХД №
2400/2004 г. по описа на Районен съд Пловдив, Шести н.с., същият е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева. Същевременно обаче абсолютната
давност за принудително изпълнение на наложеното наказание „Глоба“ е
изтекла , като за този си извод съдът съобрази постановките на т. 7 и т. 8 на
Тълкувателно решение № 2/ 28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, поради което и
институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на обв. П..
Отделно от това, съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в
15

размер от хиляда до пет хиляди лева.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че на обвиняемия П. следва да се наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
При определяне размера на административната санкция, на първо място
съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения.
Особеност на конкретния случай е, че престъплението по чл. 296 НК има
комплексен обект на защита, като от една страна с извършването му се
накърняват обществените отношения по правилното и законосъобразно
осъществяване на правосъдната дейност в страната и изпълнението на
влезлите в сила съдебни актове, а от друга пряко се посяга и върху личната
сфера на лицата в чиято полза е издадена заповедта. Посоченият комплексен
обект на защита индикира на завишена степен на обществена опасност на
извършеното.
На следващо място, съдът съобрази степента и интензитета на засягане на
обществените отношения, намиращ проявление в обстоятелството, че
извършеното от обвиняемия П. е осъществено в условията на продължавано
престъпление – с четири отделни деяния, които съставляват едновременно акт
на психическо и емоционално насилие. Отделно от това впечатление прави,
че и четирите отделни деяния са извършени с цинизъм и арогантност, с
употреба на физическа и вербална агресия, като включително с три от
деянията /19.01.2020г., 7/8.06.2020г. и 10.06.2020г./ е засегната и личната
сфера на други присъстващи лица – свид. К., свид. Н., свид. К. и свид. С..
Степента на обществена опасност на извършеното се завишава и от
качеството на обв. П.а –съпруга на обв. П. към инкриминирания период, а
така също и от обстоятелството, че същата е майка на детето му. Отделно от
това, съобразени бяха и данните за личността на обвиняемия, изводими от
приложената по делото характеристична справка, както и данните за
имотното му състояние. Съдът отчете данните за трудовата ангажираност на
обв. П., данните, че същият полага грижи за детето си, както и логичният от
житейска страна извод, че процесните инкриминирани прояви на насилие са
продиктувани от усложнените личностни и имуществени отношения между
обв. П. и свид. П.а, развили се в условията на фактическа раздяла и по време
на бракоразводен процес.
При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява
не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение № 146/05.02.2020 по дело №653/2019,
16

Решение № 144/20.02.2019 по дело № 598/2018 на ВКС, Решение №75/
21.08.2018 по дело № 327 /2018 на ВКС и др.
Наказание в такъв именно размер – от 2500,00 /две хиляди и петстотин/
лева, според съда ще е достатъчно за постигане целите на наказанието и по-
конкретно за оказване предупредително и възпитателно въздействие върху
наказаното лице към спазване законите на страната, а така също и ще има
превантивна функция спрямо останалите членове на обществото, без да се
използва спрямо обвиняемия непропорционална по интензитет държавна
принуда. Налагане на глоба в по - малък размер, според съда би се явило
несправедливо и несъответно на обществената опасност на извършеното
престъпление и в тази връзка неоснователно снизходително наказание.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Вещественото доказателство - компактдиск, приложен на л. 76 от
досъдебното производство, следва да остане по делото до изтичане срока за
неговото съхранение.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

17

Номер на акта:	736
Дата:	4 юни 2021 г. (в сила от 20 ноември 2021 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20205330207922
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 декември 2020 г.

Решение по дело №7922/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите