Решение по дело №2846/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           №     /……………………2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВНА

            ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря Камелия Александрова и при участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2846 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  А.И.Р. ЕГН ********** от гр.Варна, против Решение № 260437/27.10.2020г., постановено по АНД № 2402/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0433-000100 от 28.05.2020 г., издадено от началника на 01 РУ - Варна, с което на касатора са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба, депозирана от процесуален представител се твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и безспорна необоснованост. В подкрепа на това твърдение е релевиран довод, че на жалбоподателя е връчено нечетливо копие на АУАН, което съществено е нарушило правото му на защита. Актът бил негоден да осъществи обвинителната си функция, тъй като не ставало ясно коя норма е нарушена. Това  твърдение било изложено пред въззивния съд, който неправилно го възприел за неоснователно, без да събере доказателства. Мотивирал е тезата си също така с твърдение, че изводите на съда не са аргументирани. Необосновано било съждението на районния съд, че водачът е извел автомобила от движение целенасочено. Свидетелските показания не само не подкрепяли този извод, но били и вътрешно противоречиви. На следващо място счита, че съдът не се е произнесъл по всички доводи, наведени във въззивната жалба, свързани с липсата на обстоятелствена част от която да се установят конкретните обстоятелства. В обобщение счита, че не са събрани доказателства, обосноваващи  признаци на нарушението от субективна страна. На изложените основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се явява, не се представлява. Подадена е молба от процесуалния му представител, в която заявява, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания.

Ответникът по касационната жалба редовно призован , не се представлява. Представени са писмени бележки вх.№ №2237/10.02.2021г., в които на подробно изложени мотиви чрез представител по пълномощие оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на А.И.Р. против Наказателно постановление № 20-0433-000100 от 28.05.2020 г., издадено от началника на 01 РУ - Варна, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

 

За да се произнесе, въззивният съд приел от фактическа страна, че на 2.05.2020 г. за времето от 07,00 ч. до 19,00 часа служители на административния орган били на работа в екип. Около 18,45 часа полицейските служители застанали със служебния автомобил на кръстовището ул. „////“ в посока ул. „////“, а  автомобилът на касатора изчаквал зелен сигнал непосредствено срещу полицейския автомобил. След като светнал зелен сигнал на светофарната уредба полицейските служители чули ръмжене, като възприели непосредствено, че от другата страна на кръстовището, срещу тях на ул. ул. „//“ “, потеглил лек автомобил ул. „//“ с рег. ул. „//“ , управляван от касатора Р.. Полицейските служители видели, че водачът на лекия автомобил ул. „//“  извършва рязка маневра по завиване надясно и извежда управляваното от него МПС извън контрол, като констатирали и  загуба на сцеплението на задните гуми, съответно видели, че чрез приплъзване навлязъл в насрещната лента за движение на ул. „ул. „//“ “.  Те последвали автомобила със звуков и светлинен сигнал, като водачът не спрял и завил по ул. „//“ “, където имало спрян автомобил, който му попречил на движението. Служителите провели разговор с жалбоподателя, който заявил, че е купил гуми втора употреба и е искал да пробва как автомобилът влиза в завой и дали гумите се пързалят. Извършеното, полицейските служители  квалифицирали като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което съставили АУАН, който бил подписан от нарушителя без възражения и с изявление, че съжалява за случилото се. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. На 28.05.2020 г. началникът на 01 РУ – Варна издал обжалваното пред ВРС наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена възоснова на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът разпитал актосъставителя и свидетеля, вписан в АУАН, като възприел показанията им за конкретни в достатъчна степен за да послужат при изграждане на изводите му. Гореописаните доказателства съдът приел като последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви.  

За да потвърди санкцията, въззивният съд приел от правна страна, че наказателното постановление и съставения АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; че е спазено от АНО изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в наказателното постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение; че вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, както и че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По приложението на материалния закон районният съд приема за доказано от субективна и обективна страна, че с действията си Р. е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Предвид това, намира, че правилно отговорността на касатора е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер.

Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното решение е валидно, постановено в  съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба изрично е обсъдил доводите на страните, както и тези, изложени във въззивната жалба. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и на кои от тях съдът дава вяра. Касационната инстанция споделя изводите на районния съд относно липсата както на вътрешно противоречие, така и на противоречие между свидетелските показания на двамата служители.

Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с доказателствата по делото извод за извършено нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

                       

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260437/27.10.2020г., постановено по АНД № 2402/2020г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА А.И.Р. ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

    

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                   

    2.