РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието на секретаря М.
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1483 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.К.П. чрез пълномощника
си адвокат К. е предявила иск против ответниците Г.Г.П., Г.С.П.,
Л.С.П. и А.Г.П. за отмяна на дарение, обективирано в Нотариален акт № .., том ..,
дело № …/19… г., на недвижим имот, представляващ УПИ …в кв. … по плана на с.
Овчеполци, обл. Пазарджик, урегулиран с площ от … кв.м., ведно с построените в
имота паянтова жилищна сграда на 60 кв.м., масивна лятна кухня на .. кв.м. и
паянтова стопанска сграда – навес на … кв.м., при съседи на имота: изток –
улица, запад – УПИ … и УПИ …, север – УПИ … и юг – улица, притежаван от ищцата
и съпруга й Г.С.П., починал на … г., в режим на СИО.
Искането за отмяна на дарението е
мотивирано с обстоятелството, че здравословното състояние на ищцата е влошено,
предстоят й операции на очите и на коленните стави, но въпреки това първите
трима ответници в качеството им на наследници на надарения С. Г.П. и четвъртият
ответник в качеството му на надарен, отказват да й предоставят издръжката, от
която се нуждае, след като са поканени да сторят това.
Претендира
заплащане на сторените по делото разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответниците
Г.Г.П., Г.С.П. и Л.С.П. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си
адвокат Ч. признават, че по силата на договор за дарение и наследствено
правоприемство заедно с ответника А.Г.П. са съсобственици на процесния недвижим
имот, но оспорват твърдението на ищцата, че е изпаднала в трайна нужда от
издръжка. Считат, че ищцата е в добро здравословно състояние и разполага с
нужните доходи, за да се издържа. В тази връзка сочат, че до месец април 2017
г. ищцата е получавала аренда от притежаваните от нея в съсобственост
земеделски земи, а след тази дата е продала тези земи, както и притежавания от
нея незастроен парцел за сумата от 2 000 лв. Твърдят също така, че ищцата
единствена е продължила да живее в процесния недвижим имот, поради което няма
разходи за жилище и в него разполага с лично стопанство, от което си
подсигурява храна целогодишно.
Сочат
доказателства.
Ответникът А.Г.П.
не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните не
спорят, че ответникът А.Г.П. е син на ищцата М.К.П., а останалите трима ответници
Г.Г.П., Л.С.П. и А.Г.П. са наследници по закон на другия син на ищцата – С. Г.П.,
починал на 05.01.2017 г. Последното се установява и от представено по делото
удостоверение за наследници.
Не е спорно
също така, а и се установява от представените по делото писмени доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том .., дело № ../19.. г. от ….19..
г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ …, том.., дело № …/19.. г. от 27.05.19… г., че на …. г. Г.С.П. със съгласието
на съпругата си М.К.П. е дарил на децата си С. Г.П. и А.Г.П. следния недвижим
имот: дворно място в с. Овчеполци с площ … кв.м., заедно със застроените в него
жилищна сграда, навес и лятна кухня при съседи: Г.П.,*** две страни,
представляващ парцел V-… в кв…. по регулационния план на с. О., като дарителят
е запазил правото за себе си и за съпругата си докато са живи да ползват по
свой избор две стаи от къщата, сервизни помещения, вода и електрическа инсталация.
Имотът е идентичен с част от УПИ …… в кв. .. по плана на с. О.. с площ от ..
кв.м. с построени в него: паянтова жилищна страда със застроена площ от ..
кв.м., масивна постройка – лятна кухня със застроена площ от .. кв.м., масивна
постройка – гараж – .. кв.м. и паянтова стопанска постройка – … кв.м., и част
от УПИ І…… в кв. .. по плана на с. О. с площ ….. кв.м., незастроен, съгласно
представено по делото удостоверение от Кметство О.
С Решение №
… от … г. на Поземлена комисия – гр. П. е възстановено правото на собственост на
Г.С.П., ЕГН ********** върху следните земеделски земи по плана за земеразделяне
в землището на с. О.: нива от .. дка, пета категория, местност П., имот № …,
нива от .. дка, пета категория, местност С., имот № …, нива от .. дка, четвърта
категория, местност К., имот № .., нива от .. дка, четвърта категория, местност
К., имот № .., нива от .. дка, четвърта категория, местност С.., имот № ...
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том.., рег. № ..,
дело № … г., от .. г. М.К.П. е продала на А.Г.П. 1/3 ид.ч. от следните
земеделски имоти: нива с площ от 3,049 дка, пета категория, находяща се в
местността Б., съставляваща имот № …, в землището на с. О., л. с площ от … дка,
пета категория, находящо се в местността Б., съставляващо имот № .., в
землището на с. О., нива с площ от .. дка, пета категория, находяща се в
местността П.., съставляваща имот № …, в землището на с. О., нива с площ от …
дка, пета категория, находяща се в местността С., съставляваща имот № …, в
землището на с. О., нива с площ от .. дка, четвърта категория, находяща се в
местността Кирезла, съставляваща имот № .., в землището на с. О., нива с площ
от .. дка, четвърта категория, находяща се в местността К., съставляваща имот №
.., в землището на с. О., нива с площ .. дка, четвърта категория, находяща се в
местността С.., съставляваща имот № .., в землището на с. О. и .. ид.ч. от
следния имот: урегулиран поземлен имот …. с площ от … кв.м. с приложена
регулация, находящ се в кв. .. по плана на с. О., Община П., незастроен, общо
за сумата от 2 000 лв., която продавачът е получил напълно и в брой от
купувача преди подписване на нотариалния акт.
По делото
са представени епикризи, издадени от „МБАЛ Пазарджик“ АД, от които се
установява, че през периода от 16.01.2005 г. до 19.01.2005 г. ищцата е лекувана
в неврологично отделение, а от 24.03.2015 г. до 27.03.2015 г. – в урологично
отделение с окончателна диагноза „Други цистити“.
Установява се от представените по
делото нотариални покани, че ищцата М.К.П. е поканила ответниците да й заплащат
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на получаване на
поканите, тъй като е пенсионерка, получава ниска пенсия, боледува от различни
болести, предстоят й операции на око и коленни стави и има необходимост от
средства за отопление, ток, вода, транспорт, храна и други. Поканата,
адресирана до Г.Г.П., Г.С.П. и Л.С.П., е получена от Г.Г.П. на 04.02.2019 г. На
същата дата А.Г.П. е получил адресираната до него покана.
Установява се от заключението по
съдебномедицинската експертиза, приета по делото, че съгласно приложената по
делото медицинска документация М.К.П. страда от хипертонична болест,
втора-трета степен, хипертонично сърце, хронична исхемична болест на сърцето,
артеросклеротична миокардиосклероза. През 2005 г. е хоспитализирана в
неврологично отделение по повод на хипертонична криза и преходно разстройство
на мозъчното кръвообращение. След стабилизиране на състоянието е изписана, като
е предписано домашно лечение: ренаприл 2х1, пирамем – по схема 2-2-0, кавинтон
2х5 мг, тертензиф – 1 табл. сутрин. Хипертоничната болест, която се проявява с
трайно повишаване на кръвното налягане на 145/95 мм живачен стълб с хронично
заболяване с не напълно изяснена генеза. То представлява основен рисков фактор
за мозъчно-съдови и сърдечно-съдови инциденти, които са най-честата причина за
смърт в развитите страни. Поради това е необходимо контролиране на
хипертонията, което се постига, както с редовен прием на медикаменти, така и с
промяна на стила на живот. Предписаното домашно лечение е на стойност около 35
лв. на месец. През 2015 г. ищцата е била хоспитализирана в урологично отделение
на „МБАЛ Пазарджик“ АД с клинична картина на остър хеморагичен цистит, проявен
с хематурия и микционни смущения. При проведените изследвания е отхвърлено
наличието на пространствозаемща процес и е поставена горната диагноза. При
изписването си от болницата е получила назначение за монурал 3 гр. 1 саше и
феминелаурофорте 2х1 табл. Стойността на лечението с тези медикаменти е около
54 лв. В съдебно заседание вещото лице д-р М. поясни, че разходът за лечение на
хипертоничната болест е с траен характер, а разходът за лечение на остър
хроничен цистит е еднократен.
От допълнителното заключението по
съдебномедицинската експертиза се установява, че М.К.П. страда от хипертонична
болест, втора-трета степен, хипертонично сърце, хронична исхемична болест на
сърцето, артеросклеротична миокардиосклероза, двустранна гонартроза, състояние
след смяна на леща по повод катаракта. През 2005 г. е хоспитализирана в
неврологично отделение по повод на хипертонична криза и преходно разстройство
на мозъчното кръвообращение. След стабилизиране на състоянието е изписана, като
е предписано домашно лечение: ренаприл 2х1, пирамем – по схема 2-2-0, кавинтон
2х5 мг, тертензиф – 1 табл. сутрин. В момента схемата на лечение включва
следните медикаменти: корвитол, софтензиф, амлодипин, аторвастатин, които
получава с рецептурна книжка. Хипертоничната болест контролира чрез системен
прием на медикаменти. Двустраннта гонартроза е дегенеративно заболяване
(остеоартроза на коленните стави). Лечението е комплексно. Започва се в началото
с консервативно лечение, което била фармакологично и немедикаментозно.
Балнеолечение – включва бани с термални минерални води или серни бани.
Биомеханични интервенции – при пациенти с гонартроза може да се прилага ставка
имобилизация с цел редуциране на болевия синдром. Подкрепящи средства като
например използване на бастуни и патерици – намалява болката и ставната
скованост. Водна или земна гимнастика – имат положителен, но краткосрочен ефект
върху цялостното физическо и емоционално състояние на пациента. Контрол на
теглото при затлъстяване, хормонална терапия при менопауза, както и на другите
придружаващи заболявания при коморбидни пациенти. Фармакологичната терапия се
прилага с конкретен хигенно-диетичен режим. Терапевтични средства са:
нестероидни противовъзпалителни средства – пер ос приемът на нестероидни
противовъзпалителни средства се препоръчва за да бъде съчетан с
гастропротекция. В случая се използват диклофенак дуо и омепразол, като
краткосрочни курсове в периоди на обостряне. Вътреставно амплициране на
кортикостероиди. Вътреставно амплициране на хиалуронова киселина – редуцира се
болката и се подобрява физическият капацитет. Глюкозамин – подобрява клиничната
симптоматика. Уместна е дълговременна употреба. В напреднали случаи се прилага
ендопротезиране на колянната става (поставяне на изкуствена колянна става).
Хирургията е екстремен метод на лечение. Преки индикации за операция са
неефективността на консервативната терапия, бързото влошаване на състоянието на
ставите и качеството на живот. След оперативната интервенция се прилага строго
дозирана индивидуална физиотерапия. Към момента коленните стави на ищцата са с
намален, но наличен потенциал. Предвид възрастта и съпътстващите заболявания на
този етап ендопротезиране не се налага. Препоръчват се описаните фармакологични
и нефармакологични средства. Месечният разход за медикаменти е около 45-50 лв.
Евентуално ендопротезиране на колянна става би струвало около
2 200-2 500 лв. Ищцата е оперирана по повод на катаракта и е сменена
лещата на лявото око през 2006 г., за което е заплатила 600 лв. В съдебно
заседание вещото лице уточни, че разходите в размер на 45-50 лв. месечно са с
траен и постоянен характер и в тях се включват лекарства, отпускани с
рецептурна книжка и такива без рецептурна книжка, като сумата от 35 лв.,
посочена в основното заключение се включва в сумата от 45-50 лв.
Установява се от основното и
допълнително заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
приети по делото, че сумата на получаваната от ищцата пенсия през периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. е общо в размер на 7 095,92 лв. Ищцата е
извършила продажби на недвижими имоти в размер на 2 000 лв. Сумата на
необходимите средства за издръжка на ищцата, включващи разходи за храна,
облекло и обувки, жилищно обзавеждане и поддръжка на дома, транспорт,
съобщения, разнообразни стоки и услуги, други, здравеопазване, за периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., са общо в размер на 6 800,08 лв. Средният
пазарен месечен наем на лятна кухня в с. О.вчеполци, Община П.азарджик с
параметри, аналогични на тези, посочени в нотариалния акт, през периода от
месец април 2017 г. до месец април 2019 г. е в размер на 60 лв. през 2017 г.,
80 лв. през 2018 г. и 100 лв. през 2019 г.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка Д. Т. Ш., намираща се в родство по сватовство с ищцата, се
установява, че ищцата е трудно подвижна. За да отиде да си вземе пенсията или
при кокошките, които отглежда в двора си, се придвижва с патерици или с
инвалидна количка, която използва като проходилка. Живее в лятната кухня.
Ползва ток и вода. На лятната кухня има монтиран контролен електромер.
Изразходваната вода и електроенергия ищцата заплаща на сина си А.П.. Ищцата се
отоплява предимно с дърва. През 2016 г. – 2017 г. на ищцата направили операция
на окото в „МБАЛ Ескулап“ ООД, за която заплатила около 900 – 1 000 лв. Допреди
около две години ищцата отглеждала в двора по няколко корена домати и чушки, но
след това не можела да отглежда нищо, тъй като се придвижвала трудно.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е конститутивен иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение, когато
дареният отказва да даден на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Спазен е едногодишният срок по
чл. 227, ал. 3 ЗЗД откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението.
Основателността на иска предпоставя
установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с
имущественото състояние на дарителя, втората – с имущественото състояние на
дарения и третата – с отправянето/получаването на изрична покана за
предоставяне на издръжка, адресирана от дарителя към дарения, доколкото
задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на
получаването на поканата, а не по принцип. Първият елемент – дарителят да е
изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване, изисква нуждата да не
бъде инцидентна, а с траен характер. В закона липсва легална дефиниция на
понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и
критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества – Решение № 275 от 26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г. на IV
г.о., ВКС. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай
с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови, здравословни нужди и
материално състояние, като се отчитат всичките му доходи, реализирани печалби,
спестявания и други и реалната възможност с оглед състоянието на пазара да
реализира допълнителни доходи, които се съотнасят към размера на конкретно
необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление,
медицинско обслужване, лекарства и други. Поради това съдът е длъжен да
определи точната сума, с която ищецът разполага или може да ползва за
съответните месеци, както и конкретната сума, която е необходима на същия за
покриване на специфичните му нужди, тъй като само при тяхната съпоставка е
възможно да се достигне до извода дали дарителят е имал необходимост от
издръжка през релевантния за спора период. Именно затова следва да се установи
какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период
според статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана и да я съотнесе
към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат
или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови
пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно състояние на
дарителя.
Вторият елемент на фактическия
състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е
поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички
доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да
установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на
ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде както
устна, така и писмена. Тя може да касае цялостно подпомагане на издръжката на
дарителя или само отделни негови нужди. Прието е в съдебната практика, че със
смъртта на надарения неговите наследници встъпват единствено в правните му
задължения, поради което те не дължат издръжка на дарителя, ако той е изпаднал
в нужда, но не е поискал такава приживе от надарения. Ако издръжката е поискана
за първи път от наследниците на надарения, не може да се приеме, че недаването
на такава е проява на непризнателност, тъй като те нямат правното задължение да
са признателни на дарителя за дарението, доколкото към момента на откриване на
наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на
дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях – така
Решение № 1018 от 04.11.2008 г. по гр.д. № 3693/2007 г. на I г.о. и
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 1031 от 30.12.2009 г. по гр.д. №
4849/2008 г. на I г.о.; Решение № 894 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3132/2008 г.
на I г.о.; Решение 96 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 352/2010 г. на IV г.о.;
Решение № 201 от 28.06.2011 г. по гр.д. № 909/2010 г. на III г.о. Обратното
становище, застъпено в Решение № 407 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 403/2003 г. на
II г.о., съгласно което недаването на поискана и необходима издръжка в рамките
на подареното обуславя основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.
„в” ЗЗД, доколкото задължението е не само морално, но и правно такова и щом
надареният е починал, то наследниците му встъпват в правата и задълженията му и
следва да отговарят по иска за отмяна на дарението, е по-скоро изключение и
следва да се приеме за преодоляно с по-новата съдебна практика.
Третият
елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е
надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице
отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и
категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който
заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с
даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. За
установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства.
Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е
равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи,
че е предоставил исканата му издръжка. От
изложеното може да бъде направен изводът, че поначало моралното задължение на
надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при
настъпване на определени в закона нови обстоятелства като правнорелевантни
факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства за
съществуване, както и отправено от негова страна до надарения искане за даване
на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения,
т.е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на
последния да поиска отмяна на договора за дарение. Това е така, доколкото целта
на договора за дарение – да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество,
съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в
облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално
затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с
подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на
издръжка и подпомагане. Ето защо докато дарителят не поиска издръжка от
надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на
надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Безспорно е по делото, че
ответниците А.Г.П., Г.Г.П., Г.С.П. и Л.С.П. са съсобственици на недвижим имот, представляващ
УПИ … в кв… по плана на с. О. с площ от .. кв.м., ведно с построените в имота
паянтова жилищна сграда на .. кв.м., масивна лятна кухня на .. кв.м. и паянтова
стопанска сграда – навес на … кв.м., въз основа на договор за дарение от .. г. за
първия ответник, а за останалите ответници – и въз основа наследствено
правоприемство от С. Г.П.. Дарението е извършено от покойния съпруг на ищцата –
Г.С.П., с нейно съгласие като майка и законен представител на надарените
малолетни деца. Съгласно Решение № 128 от 23.10.2019 г. по гр.д. № 418/2019 г., І г.о. при извършване на разпореждане от единия съпруг в
полза на малолетно дете, когато другият съпруг участва в нотариалното производство
като негов законен представител, с подписването на нотариалния акт той изразява
съгласие както за приемане на дарението от името на надарения, така и своето
съгласие за разпореждането. С полагането на подписа пред нотариуса от съпруга
като участник в сделката, се спазва изискваната от чл. 13, ал.
7 СК 1968 (отм.) писмена форма на
съгласието с нотариална заверка на подписите.
Ищцата е на 76 години. Пенсионирана.
Страда от хронични заболявания – хипертонична
болест и двустранна гонартроза, за чието лечение се нуждае ежемесечно от
лекарства на стойност около 45-50 лв., в които са включени лекарства, отпускани
по рецептурна книжка и без рецептурна книжка. През 2006 г. е сменена лещата на
лявото й око поради катаракта, а през 2015 г. е прекарала остър хеморагичен
цистит, за чието лечение е закупила еднократно медикаменти на стойност около 54
лв. Ищцата живее според показанията на свидетелката Шопова в лятната кухня,
намираща се в процесния поземлен имот в с. О. Ползва ток и вода, които заплаща
на сина си А.Г.П.. Изразходваната от нея електроенергия се отчита с контролен
електромер. Отоплява се предимно с дърва. В последните няколко години не
поддържа лично стопанство, от което да се изхранва, с изключение на няколко
кокошки. Съдът цени показанията на свидетелката Ш. като незаинтересовани,
непосредствени, логични и последователни, с изключение на показанията за
направена през 2016 г. – 2017 г. операция на окото на ищцата, доколкото в тази
част показанията се опровергават от заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза. Съгласно експертното заключение по
съдебносчетоводната експертиза получаваната от ищцата пенсия за периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. е общо в размер на 7 095,92 лв. или през 2017
г. ищцата е получавала средно на месец пенсия в размер около 270 лв., през 2018
г. – около 289 лв., а през първите четири месеца на 2019 г. – около 297 лв.
През месец април 2017 г. е продала на сина си А.Г.П. притежавани от нея
недвижими имоти – земеделски земи и незастроен урегулиран поземлен имот за
сумата от 2 000 лв. Тази сума представлява доход на ищцата, който следва
да бъде взет предвид при определяне на имущественото й състояние. Няма данни по
делото ищцата да разполага с друго движимо или недвижимо имущество, от което да
може да реализира доходи. Притежава вещно право на ползване на две стаи по
избор от дарения жилищен имот. Съгласно признанието на ищцата, направено чрез
пълномощника й в съдебно заседание на 17.01.2020 г., същата няма разходи за
алкохолни напитки и тютюневи изделия, свободно време, културен отдих и
образование, социални осигуровки и влогове.
От НСИ са утвърдени 16 групи
разходи, на базата на които се изчислява средностатистическият паричен разход
на едно лице, а именно: храна; алкохолни напитки и тютюневи изделия; облекло и
обувки; жилища, вода, електроенергия и горива; жилищно обзавеждане и поддържане
на дома; здравеопазване; транспорт; съобщения; свободно време, културен отдих и
образование; разнообразни стои и услуги; данъци; социални осигуровки; регулярни
трансфери към други домакинства; други разходи; влог; изплатен дълг и даден
заем.
Според установения от вещото лице
по съдебносчетоводната експертиза размер на разходите на ищцата на база
средностатистическите данни на НСИ, съдът приема, че ежемесечно ищцата има
разходи за: храна за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1 138,50
лв., за 2018 г. в размер на 1 655 лв., за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г. в размер на 557,75 лв.; облекло и обувки за периода от 01.04.2017
г. до 31.12.2017 г. в размер на 137,25 лв., за 2018 г. в размер на 196 лв., за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. в размер на 56,56 лв.; жилищно
обзавеждане и поддържане на дома за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в
размер на 162,75 лв., за 2018 г. в размер на 230 лв., за периода от 01.01.2019
г. до 30.04.2019 г. в размер на 71 лв.; съобщения за периода от 01.04.2017 г.
до 31.12.2017 г. в размер на 168 лв., за 2018 г. в размер на 248 лв., за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. в размер на 84,35 лв.; разнообразни
стоки и услуги за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 174
лв., за 2018 г. в размер на 270 лв., за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019
г. в размер на 82,17 лв.; други разходи за периода от 01.04.2017 г. до
31.12.2017 г. в размер на 170,25 лв., за 2018 г. в размер на 284 лв., за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. в размер на 61,13 лв.; здравеопазване
за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 77,68 лв., за 2018 г. в
размер на 118,32 лв., за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. в размер на
33,73 лв. (по данни на РЗОК Пазарджик за заплатените от ищцата медикаменти). При
определяне на разходите на ищцата за здравеопазване не следва да си отчитат
посочените от вещото лице по съдебномедицинската експертиза ежемесечни разходи
за лекарства в размер на 45-50 лв., доколкото в тази сума се включват както
лекарства, които ищцата получава с рецептурна книжка, така и такива, получавани
без рецептурна книжка, без да може да се направи извод каква част от тази
стойност се заплаща от ищцата, и каква от Здравната каса. За установяване на
стойността на действително заплащаните от ищцата лекарства не бяха ангажирани
доказателства от нея – например касови бележки или свидетелски показания за
закупени лекарства.
Разходите за транспорт,
установени от вещото лице по данни на НСИ, съдът намира, че следва да бъдат определени
в половин размер, доколкото по делото се установи от заключението по
съдебномедицинската експертиза, че ищцата страда от дегенеративно заболяване, а
именно двустранна гонартроза, поради което се придвижва трудно с помощни
средства – според показанията на разпитаната свидетелка Шопова с патерици или инвалидна
количка, която използва като проходилка. Също от показанията на свидетелката
Шопова може да се направи извод, че придвижването на ищцата е в рамките на с.
Овчеполци, където живее, и по-рядко извън града. По тези съображения съдът счита,
че разходите й за транспорт не кореспондират на средностатистическите данни за паричен
разход за транспорт на едно лице, а са в сравнително по-малък размер, поради
което следва да бъдат намалени с ½, както следва: за периода от
01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. – 132 лв., за 2018 г. – 209,50 лв. и за периода
от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. – 70,32 лв.
Разходите за жилища, вода,
електроенергия и горива следва да бъдат признати на ищцата на база
статистическите данни на НСИ, доколкото конкретният им размер не беше установен
по делото, но също преценени с оглед спецификите на случая. Средностатистическите
разходи на едно лице за жилища, вода, електроенергия и горива, посочени от
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза в съдебно заседание, са в размер
на 770 лв. за 2017 г., 777 лв. за 2018 г. и 198,86 лв. за първото тримесечие на
2019 г. Тези разходи съдът намира, че в конкретния случай следва да бъдат намалени
с ½, доколкото се установи, че ищцата ползва безвъзмездно по силата на
запазеното право на ползване част от дарения имот, а именно лятна кухня, поради
което съдът приема, че тя няма разходи за наем на жилище. Така разходите на
ищцата по перо жилища, вода, електроенергия и горива за 2017 г. следва да се
определят в размер на 385 лв., за 2018 г. – 388,50 лв., а за първото тримесечие
на 2019 г. – 99,43 лв. Отделен е въпросът, че ако от средностатистическите
данни бъдат приспаднати разходите за спестения от ищцата средномесечен пазарен
наем за ползване на имот с характеристиките на лятната кухня, а именно 60 лв.
за 2017 г., 80 лв. за 2018 г. и 100 лв. за 2019 г., то за последните две години
на ищцата не би трябвало да се признават разходи по това перо, тъй като би се
получило отрицателно число.
Останалите групи разходи според статистическите
данни на НСИ не следва да бъдат взети предвид при определяне на средномесечния разход
на ищцата. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, свободно време,
културен отдих и образование, социални осигуровки и влогове – поради
направеното признание, че ищцата няма такива разходи, а разходите за регулярни
трансфери към други домакинства и изплатен дълг и даден заем – предвид
характера на тези разходи и липсата на данни по делото такива да са правени от
ищцата.
Така
за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. ищцата е реализирала доходи от
пенсия и продажба на недвижими имоти в общ размер на 9 095,92 лв. или
средномесечният й доход през този период е в размер на 363,84 лв. За същия
период разходите й са в общ размер на 7 261,19 лв. или 302,55 лв. средно
месечно. Дори и да се вземат предвид средностатистическите разходи за транспорт
и жилища, вода, електроенергия и горива (взети в предвид от съда в половин
размер), то разходите на ищцата биха били в общ размер на 8 545,94 лв. и
съпоставени с доходите й от 9 095,92 лв. отново биха били в по-малък
размер. При тези данни се налага изводът, че доходите на ищцата й позволяват да
се издържа. През целия разглеждан период доходът на ищцата е над определената
от Министерски съвет линия на бедност за 2017 г. – 314 лв., за 2018 г. – 321 лв., за 2019 г. – 348 лв.
и за 2020 г. – 363 лв. По делото не са събрани доказателства след отправяне на
поканата за заплащане на издръжка – 04.02.2019 г., до датата на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция да е настъпила съществена промяна в имущественото
състояние на ищцата, да се е влошило здравословното й състояние или да са се
увеличили разходите й, които обстоятелства да бъдат взети предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Напротив опровергани бяха от заключението на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза твърденията на ищцата в исковата
молба, че й се налагат операции на очите и на коленни стави, доколкото според
вещото лице предвид възрастта и съпътстващите заболявания на ищцата на този
етап ендопротезиране не се налага, а в резултат от операцията от катаракта на
лявото око през 2006 г. е постигнат добър терапевтичен ефект, зрението й е
добро и се придвижва без да използва очила.
За
да се отмени дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарителят
трябва да се нуждае от издръжка поради трайното си изпадане в нужда. Това
означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и
движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество,
не са достатъчни за преживяването му. Единствено
в този случай се налага отмяна на дарението като изключителна и крайна мярка. В случая ищцата не е изпаднала в
трайно материално затруднение, при което да не е в състояние да покрива
разходите си със собствените си доходи и да се налага да бъде издържана от
другиго. Поради това не е налице основание за отмяна на дарението, а искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Само за пълнота следва да бъде
посочено, че по отношение на ответниците Г.Г.П., Г.С.П. и Л.С.П. не е налице основание
за отмяна на дарението и поради обстоятелството, че същите са наследници по
закон на надареното лице Стоян Г.П., починал на 05.01.2017 г., а по отношение
на него ищцата не твърди и не сочи доказателства приживе да е бил поканен да й дава
издръжка. Напротив такава покана е отправена след смъртта му до неговите
наследници – ответниците Г.Г.П., Г.С.П. и Л.С.П.. След като издръжката е
поискана за първи път от наследниците на надарения, отказът им да я дадат не
може да се приеме за проява на непризнателност, тъй като моралното задължение
на надарения не се е превърнало в правно задължение, което да е преминало към
наследниците по силата на наследственото правоприемство.
При този изход на делото право на
разноски имат ответниците, но те не ги претендират, а и няма доказателства за
направата на такива.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.К.П., ЕГН ********** *** против Г.Г.П., ЕГН **********, Г.С.П., ЕГН **********
***, Л.С.П., ЕГН ********** *** и А.Г.П., ЕГН ********** *** иск за отмяна на дарението
на недвижим имот, представляващ УПИ …-… в кв. .. по плана на с. О., урегулиран
с площ от … кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда на ….
кв.м., масивна лятна кухня на .. кв.м. и паянтова стопанска сграда – навес на ..
кв.м., при съседи на имота: изток – улица, запад – УПИ … и УПИ … север – УПИ ..
и юг – улица, направено с Нотариален акт № …, том .., дело № …/19.. г. от …. г.,
поради недаване на издръжка, от която дарителят се нуждае.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: