Определение по дело №74/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е инициирано пред настоящата инстанция с жалба от подсъдимия по НЧХД № 1440/2008г. по описа на Б. районен съд срещу присъдата, с която бил признат за виновен в това че на 27.11.2008 година около 16.30 часа в гр. Б. в търговски обект на У. “Р. Д.” № 10 чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и ръцете е причинил на М. И. Г., с ЕГН * временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в кръвотечение от носа и навяхване на пети пръст на дясната ръка – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и му било наложено наказание на основание чл. 130, ал. 1 от НК вр. с чл. 54, вр с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК “Пробация” със следните пробационни мерки -“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7 месеца по график определен от пробационния служител. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на М. И. Г., с ЕГН * сумата в размер на 1000 лева, представляваща уважената част от предявения граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на частната тъжба, както и сумата в размер на 15.00 лева, представляваща уважената част от предявения граждански иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на частната тъжба. Гражданските искове над уважения размер са били отхвърлени, като неоснователни, а в тежест на подсъдимия били присъдени разноските по делото.

В жалбата си подсъдимият набляга на съображения за незаконност, неправилност и несправедливост на присъдата. Акцентира върху диаметрално противоположна фактическа обстановка, като отрича да е нанасял какъвто и да удар по тялото на пострадалия, от който да настъпят за него вреди, както и че липсват доказателства за причинно следствена връзка между поведението му на инкриминираната дата и констатираното увреждане на организма на пострадалия. Правят се две искания- за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради неясни мотиви на съда, или за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Повереникът на частния тъжител оспорва жалбата, като сочи съображения в насока за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Настоява, че доказателствата по делото безусловно установявали авторството, деянието и вината на подсъдимия.

Въззивният съд, като анализира събраните по делото доказателства, включително и новите приети в настоящата инстанция и становищата на страните приема за действителна следната фактическа обстановка:

Страните били в обтегнати отношения поради битови причини. На 27.11.2008г. след обяд около 16.30 часа пострадалият седял на прага на магазина, находящ се на У. ”Р. Д.” № 10, заедно с негови съседи и разговаряли. Близо до тях минала съпругата на М. С.- Д. С. и двамата си разменили остри приказки и обиди. С. се отдалечила, но афектирана се обадила на съпруга си, който ядосан веднага и заедно със свидетеля Ч. отишъл пред магазина на пострадалия. Отвън си разменили остри реплики, след което влезнал вътре и започнал да го удря по главата с юмруци. Пострадалият паднал на земята, но подсъдимият продължил да го удря по главата, ръцете, стомаха и гърба. Съседи на тъжителя са се притекли на помощ и са издърпали С. от магазина. В този момент тъжителят е изпитвал силни болки, освен това забелязал, че стъклото на витрината на магазина е счупено и по земята има негова кръв. Пострадалият е сигнализирал в полицията и след пристигането на полицейските служители двамата са били закарани в РУ на МВР- Б., където им е издадено разпореждане от 27.11.08г. да не се саморазправят. След това пострадалият е отишъл в Спешен Ц., където му оказали медицинска помощ и му направили рентгенова снимка на главата.

Гореизложената фактическа обстановка била възприета и от районния съд. Пред въззивната инстанция е разпитан единствено един нов свидетел, а именно Ч.. В показанията същият обаче предоставя информация единствено за събитията развили се пред магазина, като отбелязва че не е запознат, какво се е случило вътре в помещението , така че не дават основание за приемане на различна фактология от възприетата от районния съд. В този аспект отново се възприема, че информацията изведена в хронологическата си последователност от показанията на разпитаните свидетели К.Ш., Н.Ш., С. Г., И. Я., В. Б.,Д. С.,И. Д.,Д. Н. и Ч., медиценско свидетелство № 341/2008г., фиш № 18106/27.11.2008г., фактура от 27.11.2008г. , разпореждане на полицейски орган от 27.11.2008г., разпореждане на полицейски орган от 12.07.2006г., писмо с вх. № 12457/21.10.2009г., писмо с вх. № 16356/2008г., докладна записка от 04.12.2008г., съдебно-медицинска експертиза от 16.04.2010г. е кореспондираща на възприетата за действителна фактология по случая. Освен изложеното безусловно се установява от разпита на експерта по съдебно медицинската експертиза, че на пострадалия в резултат на причинените удари е бил във състояние на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разстройството на здравето се дължи на нарушението на целостта на кожата-множество ранички в областта на главата и лицето, навяхване на 5-и пръст на дясната ръка и кръвотечение от носа. Всички изброени ранички и охлузвания добре отговарят да бъдат получени от порязване от малки парченца счупени стъкла, а кръвнонасядането на лицето и 5-и пръст на дясната ръка се дължат на удари с или върху тъпи предмети и е възможно да се получат от удари с юмруци.

В мотивите си първоинстанционният съд е изложил съображения кои данни предоставени от свидетелите кредитира и поради какви съображения , а именно че приоритетни са данните на свидетелите очевидци , които са последователни в описанията на случая и са съответни на причинения резултат по организма на пострадалия. Изложени са и аргументи относно обясненията на подсъдимия и защо съдът ги е възприел като защитна позиция, а не като източник на достоверна информация. Разпитаният нов свидетел Ч., също свидетелства, само до момента преди влизането на подсъдимия в магазина.

Резюмираната фактическа обстановка навежда за съответствие на описаното деяние извършено от подсъдимия по обективни и субективни характеристики със състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК , с предмет лека телесна повреда изразена във временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От приетите нови фактически положения по отношение на причинения вредоносен за организма на пострадалия резултат въззивния съд приема, че травматичните увреждания са довели до наранявания на целостта на кожата, което по медикобиологичните си характеристики е именно възприетото и от районния съд временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В контекста на изложеното съдът е възприел, че са събрани достатъчно доказателства аргументиращи извод, че подсъдимият е предприел действия- телодвижения, чрез които е нанесъл удара върху главата и тялото на тъжителя и причинил временно разстройство на здравето.

Посоченото за инкриминирано деяние не е случайно, което се подкрепя от обективните данни изведени от показанията на разпитаните свидетели, а именно че подсъдимият е предприел инициатива за последвалите събития, чрез приближаването му до тъжителя и нанасяне на целенасочени удари по тялото му.

Престъплението е резултатно, тъй като е налице причинно- следствената връзка между деянието и болката от увреждането на организма на пострадалата. Настъпилият резултат от ударите са пряка последица от действията му. Същевременно съдът възприема, че този резултат е причинен противоправно, а не от действия и събития извън деянието им.

Субективна страна на деянието навежда за наличие на пряк умисъл. Обективно причинената телесна повреда обуславя умисъла му и съзнаване на обществено опасния характер на деянието, предвиждането на обществено-опасни последици, както и целенасоченото предизвикване на престъпния резултат.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието настоящия съд отчита факти и обстоятелства, които не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. Неправилно обаче първоинстанционния съд не е приложил разпоредбата на чл. 78 а от НК. Това вероятно е следствие на неправилния му извод, че състава на престъплението предполага съставомерни имуществени вреди, каквито при настоящия контрол не се отчитат. В този смисъл решението на първоинстанционния съд следва да се коригира по отношение на наказателната отговорност. Подсъдимият не е бил осъждан, а за престъплението се предвиждат наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Освен това не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от НК и няма причинени имуществени вреди, резултат от престъплението. Затова решаващият съд приема, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 а от НК.

При индивидуализиране на наказанието съдът приема, че спрямо С. следва да се наложи минималното предвидено в закона, глоба в размер на 500 лв. и с оглед семейния му статус и имотно положение.

Присъдата е правилно по отношение на предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди. Същият е допустим и основателен, заради доказаните претърпени от пострадалата вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Вредите имат неимуществен характер и са се изразили в неблагоприятни за нея последици- претърпени болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови виновно причинените другиму вреди. С действията си подсъдимият виновно е предизвикал вредоносен извън договорен резултат, за който отговаря до размера на причинените вреди. С оглед справедливото му обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД , съдът приема за относими периодът, в който е търпял неблагоприятните последици от увреждането / около 10 дни/.

Именно поради изтъкнатите гражданско правни вредни последици, с оглед характера и степента на вредите съдът се солидаризира с мотивите на първостепенния съд относно справедливото обезщетяване и приема, че правилно е счел за доказан приетия размер от 1000 лв. Не следват корекции и в частта относно държавните такси и разноските по делото.

Не стои така въпросът с присъденото обезщетение за причинените имуществени вреди. Не се установява, че същите не са в причинно следствена връзка с престъплението, тъй като са левовата равностойност на медицинско удостоверение. В тази част присъдата следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл. 337 ал1 т. 2 и 4 от НПК съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда №2828/ 22.04.2010г. по НЧХД №1440/2008г. по описа на БлРС, като отменява в частта относно наложеното наказание “Пробация” и вместо него на основание чл. 78а от НК , освобождава подсъдимия М. Б. С. с ЕГН * от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която М. С. е осъден да заплати на М. Г. сумата от 15 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като отхвърля предявения граждански иск за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, като неоснователен.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: