Д О Б Р И Ч К И Я Т
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
втори декември две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин С. Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д. №1271 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба Т.А.Т., с ЕГН ********** *** срещу наказателно
постановление №28-0000222 от 05.09.2019 година на Началника на ОО „Автомобилна
администрация” – гр.Добрич.
С обжалваното НП за извършено
нарушение на чл.2,ал.1 от Наредба №41/ 04.08.2008 година, за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, на жалбоподателя на
основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Навеждат се оплаквания
за неправилно прилагане на материалния закон от наказващия орган, който не е
съобразил, че се касае за „маловажен случай” на адм.нарушение - по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Редовно
призован за съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Представена е допълнителна молба от процесуален представител, с която се
поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалба правни основания. Излагат
се съображения за незаконосъобразно привличане отговорността на жалбоподателя, доколкото
описаното в НП нарушение се явява несъставомерно. Застъпва се становище и за
недопустимост на НП, за което се приема, че е издадено въз основа на подзаконов
нормативен акт /наредба/, чието правно основание е отпаднало. При условията на
алтернативност се моли наказателното
постановление да бъде изменено, като се определи минимален размер на
наказанието, но на друго правно основание - чл.93,ал.2 от ЗАвПр.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от
процесуален представител. Изложено е писмено становище, с което се моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а НП да се потвърди като правилно и законосъобразно,
издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.
След анализ и преценка събраните по
делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
очертани в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното
от фактическа страна:
На 15.08.2019 година, около 10.05 часа, на входа
КПП на гр.Добрич, срещу бензиностанция „Лукойл” свидетелите Т.С.Т. и П. Х. Й. /дл.лица
от Областен отдел ”Автомобилна администрация” - гр.Добрич, първият от които е
актосъставител/ в изпълнение на възложените им задачи, спрели за рутинна проверка
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка „МАН”, с рег.№ ***, категория N3, с прикачено полуремарке, с рег.№ ***, кат.О4, който се
движел в посока от гр.Варна. В хода на проверката от жалбоподателя е изискано
да представи набор от документи, от които проверяващите почерпили информация,
че като водач той е извършвал обществен превоз на товари за собствена сметка
/за сметка на *****ЕАД/ по маршрут гр.Хасково –гр.Добрич /. От представената заповед №337/15.08.2019 г., издадена
от „***”ЕАД е установено още, че в
случая жалбоподателят е извършвал екипно управление на състав от ППС, като е
превозвал млечни продукти. При проверката е констатирано обстоятелство, че водачът
не притежава валидна карта за квалификация за категория „СЕ”, издадена по реда
на Наредба № 41/08 г. на МТ, а представената от него с №005572, с кат.”СЕ” е
била с изтекъл срок на валидност - до 07.04.2019 г. Констатациите от проверката
наложили за проверяващите да извършат нарочна
проверка в информационната система на ИА”АА”, при която се потвърдило
обстоятелството, че водачът няма валидна карта за квалификация за категория
„СЕ” към момента извършване на обществения превоз на 15.08.2019 г.
Мотивиран от изложените фактически
констатации св.Т.С.Т., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите
властнически правомощия съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2017 и рег.№263945/15.08.2019 година, с който
привлякъл отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.2, ал.1
от Наредба №41/04.08.2008 година на МТ. С този акт длъжностното лице вменило
във вина на жалбоподателя, че като водач на товарен автомобил с прикачено към него полуремарке, извършващ
обществен превоз на товари със състав на ППС, за чието управление се
изисква СУМПС от категория ”СЕ”, същият
не е притежавал „карта за квалификация на водача”, издадена по реда на Наредба
№41/04.08.2008 година на МТ. В акта изрично е отразено обстоятелството, че представената от жалбоподателя карта за
квалификация на водача е с изтекъл срок на валидност - до 07.04.2019 г..Изрично
в акта са посочени датата и мястото, където е извършена проверката и установено
нарушението, както и данните на управлявания от жалбоподателя състав от ППС.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безсъмнен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя Т.Т. и тези на св.П. Х. Й. /очевидец, присъствал при
установяване на нарушението/, както и събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред.
Към момента на съставяне на АУАН и неговото предявяване
жалбоподателят е вписал, че няма възражения във връзка с вмененото му вина
нарушение по чл.2, ал.1 от Наредбата на МТ. Допълнителни възражения или
обяснения от страна на нарушителя във връзка с устатновеното с АУАН нарушение
не са били изложени и пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на АУАН и в
законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал
наказателното постановление №28-0000222 от 05.09.2019 година, с което на
основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр е привлякъл отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 год. на МТ. Изложената
фактическа обстановка в АУАН е залегнала изцяло и в НП.
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят, в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва
законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
/Относно
приложимия материален закон/
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации по преписката към хипотезата на материално-правната норма на чл.2, ал. 1
от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба
от Наредба №41/08 г. на МТ, водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за
квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение
на водача. Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. В чл.2, ал.4 от подзаконовия нормативен акт на МТ се посочва още,
че водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници съдим, че жалбоподателят
към дата 15.08.2019 г., когато е извършена проверката е извършвал обществен
превоз на товари за собствена сметка със състав от ППС, за чието управление се
изисква СУМПС от категория „С+Е”, но без да е притежавал валидна карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба №41/04.08.208 г. на МТ.
Представената карта за квалификация на водача с №005572 за кат.”С+Е” към момента
на проверката е била с изтекъл срок на валидност - до 07.04.2019 г. При така
установените фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.2,ал.1 от Наредба №41/04.08.2008
г. на МТ, доколкото в случая той е извършвал обществен превоз на товари със
състав на ППС, за чието управление се изисква СУМПС от категория „С+Е”, но без
да е притежавал изискуем документ, респ. валидна карта за квалификация на
водача, издадена по реда на наредбата. Наличието на удостоверение за
професионална компетентност не изпълнява изискванията на чл.2,ал. 1 от
Наредба № 41/2008 г. на МТ за притежаване на карта за квалификация,
а е предпоставка за нейното издаване. Касае се за нарушение на въведено
изискване към водачите и то Общностно такова, което няма за цел единствено да
хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а
цели взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива
2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на
деянието, което е и основание да се обяви от закона за наказуемо. А колкото до
значимостта на регулираните обществени отношения, свързани със създаване
опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в
движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни
последици, законодателят е предвидил твърде висок размер на санкцията – 2000
лв.. Изцяло в тази насока е практиката на Адм Съд -Добрич, обективирана в
Решение от 22.12.2017 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 524/2017 г.; Решение
№ 379/16.10.2017 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 442/2017 г..
От изложеното следва, че след
като е съобразил наличието на безспорно установено факти, доказващи наличие на
извършено нарушение по чл.2, ал. 1
от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, наказващият орган законосъобразно
и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр, тъй като в случая водачът не е притежавал изискуемия от Закона
документ, за да осъществява обществен превоз на товари за собствена сметка.
Съгласно цитирания текст от ЗАвПр ”подлежи на санкциониране всеки водач на МПС,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му”. За извършеното
от жалбоподателя нарушение на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр му е наложено адм.наказание
„глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лева. С конкретизиране размера на административното наказание от законодателя /
по закон наказанието е „глоба” 2000 лева - при първо нарушение/ на практика е
изключена вякаква възможност да се подлага
на коментар размера на санкцията. Несъстоятелно в жалбата се претендира,че
наказващият орган е следвало да санкционира водача на друго правно
основание – чл.93, ал.2 от ЗАвПр, което
предвижда и по-нисък размер на санкцията. Доводите на жалбоподателя, че
неправилно е приложен административнонаказателния закон от наказващия орган,
който е санкционира жалбоподателя на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, вместо
на основание чл.93,ал.2 от същия Закон са неправилни. Разликата между двете
санкционни норми се състои в това, че с разпоредбата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр
законодателят санкционира водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без да притежава съответния документ / респ. редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи/,
а в хипотезата на чл.93,ал.2 от ЗАвПР се санкционира не
представяне
в момента на проверката на съответния документ. В нашия
случай, жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари със състав на
ППС, за чието управление се е изисквало СУМПС
от категория „С+Е”, но без да
притежава валидна карта за квалификация – нарушение ,попадащо в обхавата
на санкционната норма на чл.93,ал.1 т.1 от Закона.
Съдът споделя и преценката на
наказващия орган, че извършеното нарушение не покрива признаците на „маловажен
случай” - по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Същевременно,
по делото няма събрани други многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителни, които да налагат извода, че се касае за „маломажен случай” на
нарушение по смисъла на чл.93,т.9 от НК, който да обоснове приложението на
чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението
е първо по рода си за нарушителя не може да се третира като изключително смекчаващо
обстоятелство, а има значение единствено при индивидуализиране на размера на
наказанието. По изложените съображения съдът прие, че наказващият орган
правилно е приложил материалния закон, след като не е приел, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не съставлява ”маловажен случай” - по смисъла начл.28
от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК
съдът констатира, че при издаване на НП и съставянето на АУАН са спазени
процесуалните правила на ЗАНН,респ. спазени са всички срокове и процедури,
изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Началото на
административно-наказателното производство е поставено с АУАН, съставен от компетентно
длъжностно лице, в кръга на
предоставените му правомощия. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен държавен орган и в кръга на делегираните му
властнически правомощия със Заповед
РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Вмененото във вина нарушение е конкретизирано в
степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е привлечен
да отговаря, по кой текст и от кой административно-наказателен закон. Конкретно
са посочени нарушената материално-правна норма, датата и мястото на
установяване на нарушението, както и други обстоятелства от значение за
предмета на спора. В този смисъл, съдът счита, че при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, които по своето естество да водят до ограничаване правото на защита на
привлечения към отговорност субект, както и да го поставят в обективна невъзможност
да се защити и развие защитната си теза – в каквато насока са претенциите на
жалбоподателя. Така например, само по себе си изписването в НП с инициалите „СЕ”
на категорията и подкатегорията на притежаваното от жалбоподателя СУМПС, вместо
означение „С+Е” в наредбата, не води до неяснота
и невъзможност да се разбере за каква категория става въпрос.Още повече, че другата
посочена в наредбата категория „С1+Е”, е различна от придобитата и притежавана
от жалбоподателя правоспособност, да може да управлява състав от пътни
превозни средства с теглещо МПС от категория "C" и ремарке с
допустима максимална маса надвишаваща 750 кг. Отделно от изложените съществени разграничения
на категориите, както в НП, така и в АУАН
подробно и ясно са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
а именно: жалбоподателят е извършвал екипно управление на състав от ППС с товарен
автомобил марка „МАН”, който спада към категория „N3” с прикачено към него полуремарке - кат.”О4”. Изложените фактически
обстоятелства и направеното от наказващия орган означение „СЕ” на категорията на
СУМПС, не е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, който е
могъл да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря, по кой текст и от
кой административнонаказателен закон и да изгради защитната си теза в пълен
обем / както е сторил с настоящата жалба/.
Съдът намира за необходимо да
коментира и несъстоятелните доводи на жалбоподателя / същите са представени
допълнително в молба/, че издаденото НП е недопустимо, тъй като в ПЗР на
Наредба №41/08 г. на МТ е посочено, че тя се издава на основание чл.7б, ал.5 и
чл.7г, ал.4 от ЗАвПр, но считано от 28.06.2019 г. и с оглед последвалите
законодателни изменения в ЗАвПР /ДВ бр.80 от 2018 г/ правното основание за
издаване е отпаднало, тъй като вече се съдържало в ...чл.7б, ал.9 от ЗАвПр. Твърди
се още, че процесното нарушение се явявало несъставомерно и не кореспондирало с
разпоредбата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр. Съдът не споделя и отхвърля като
правно неиздържани сочените от процесуалния представител доводи, тъй като
основанието, на което се издава наредбата не е отпаднало с последвалите
законодателни изменения / /обн. в ДВ бр.80 от 2018 г., в сила от 28.06.2019 г./ и
с въведени нови текстове в новелата на чл.7б /съответно нова 2-ра, 3-та , 4-та
и 5-та алинеи/, се е наложило текста на предишната ал. 5-та на чл.7б от ЗАвПр,
да се отрази в създадената нова „девета” алинея на същия член. Ето защо, соченото
обстоятелство във връзка с последвалите изменения не е довело до несъставомерност
на извършеното от въззивника нарушение по чл.2,ал.1 от наредба №41/2008 г.,
който текст не е променен след измененията в Закона и подлежи на санкциониране по административен ред, съгласно
нормата на чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр.
Водим от гореизложените
съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно
и обосновано, издадено в съотвествие с приложимия материален закон и
процесуалните правила, поради което следва да се потвърди изцяло.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №28-0000222 от дата 05.09.2019 година, издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на Т.А.Т., с ЕГН **********
за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 год. издадена от
министъра на транспорта, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :