Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 28.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ
Членове:
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ТОДОРКА
НЕДЕВА и в присъствието
на Зам.окръжния прокурор БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ, като разгледа докладваното
от съдия Радославова ВАНД № 286 по
описа за 2020г.,за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI, вр.чл.378,
ал.5 от НПК.
Жалбоподателят В.П.К. *** е обжалвал решение №119/29.01.2020г.на Русенския
районен съд, постановено по АНД № 2513/19г. по описа на РРС – пети нак.с.-в, с което е признат за
виновен в това, че на 28.06.2018г. в гр.Русе,
при управление на МПС – л.а. „А.А6“, нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато лекия автомобил, който управлявал и не бил внимателен и предпазлив
към пешеходците – Й.Т.С.от гр.Русе, вследствие на което по непредпазливост
причинил на последната средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на двата горни крайника за срок повече от тридесет дни, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр.чл.342,
ал.1, т.3 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено наказание глоба в размер на 2 500лв.
/две хиляди и петстотин лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м./шест месеца/.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят не се явява лично. Упълномощеният му
защитник адв.Вл.В. също не
се явява, редовно призован. В жалбата се сочат основания за явна несправедливост
на кумулативно наложеното наказание лишаване от право. Иска изменение в насока неговото
намаляване до законоустановения минимален размер.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е протекло при условията на гл.28 от
НПК при внесено предложение от РРП за освобождаване на обвиняемото лице от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. За да постанови своя съдебен
акт, първоинстанционният съд правилно е възприел, че от събраните по делото
доказателства се извежда по несъмнен начин, че жалбоподателят е автор на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение на досъдебното
производство, поради което настоящата инстанция не смята за необходимо да
преповтаря посочената от обвинението в прокурорското постановление и приета
безусловно от районния съд фактическа обстановка, нито е наложително да прави обстоен
анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, въз основа на което същата е била установена. Тя съответства изцяло на събрания доказателствен материал, който съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно, с оглед действителното
съдържание на отделните доказателствени източници и по нея страните не спорят. Въз основа на така събраните и анализирани доказателства той е достигнал до правилни правни изводи, относно
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, които настоящата инстанция напълно споделя.
Доводите в жалбата касаят единствено
механизма на определяне от
първостепенния съд на размера на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, като се акцентира на обстотятелството,
че обвиняемият работи като шофьор и следва да полага грижи за семеейството си и така се обосновава извод за явна
несправедливост на наказанието. Тези доводи обаче не се споделят от настоящата
инстанция, доколкото са неоснователни.
В рамките на законоустановените
правила за определяне на наказанието, формулирани в чл.57, ал.2,вр.чл.56, вр. чл.54 от НК, въпросът
за индивидуализация на наказанието е бил правилно очертан от районния съд в атакуваното решение и
наказанията са наложени законосъобразно, отчитайки превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства, обстойно изследвани от първостепенният съд.
Следователно, справедливо е решението на съда да наложи парична санкция над
минималния предвиден размер, с оглед декларираните доходи на обвиняемото лице,
посочени в подадената от него имотна декларация по делото, докато при
определяне размера на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право, съдът
обосновано е определил размера на същото към минималния предвиден такъв,
отчитайки вида и характера на отегчаващото отговорността обстоятелство, каквито
се явяват предишните наказания, налагани на обвиняемия за нарушение на ЗДвП. Последните
нито са малобройни, нито незначителни по тежест и правилно съдът е акцентирал
на техния брой за неголям период от време, както и причиняването на смърт по
непредпазливост при предходно такова деяние, което разкрива по-висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца и съответно налага по – сериозното санкциониране,
според разбиранията на решаващия съд. Това разрешение е в синхрон с
основополагащи принципи на наказателната политика при определяне на
наказанието, какъвто е този, заложен в чл.35, ал.3 за съответност
между престъпление и наказание, при което последното в случая се явява
съвкупност от две отделни по вид и тежест санкции, които съгласно чл.57, ал.2, вр.чл.36 от НК следва като цяло да оправдават целите на
упражнената държавна репресия. Това налага определяне на наказанието лишаване
от право да се управлява МПС малко над неговия минимален азмер,
а именно 6м., както е процедирал и раййонният съд - в
хипотезата на чл.78а, ал.4, вр.чл.343г и чл.37,
ал.1,т.7 от НК, тъй като по този начин според въззивния съд най-пълно ще се
постигнат целите на наказанието и най-вече неговата лична превъзпитателна
функция.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира атакуваното решение за
законосъобразно и обосновано, а наложеното с него наказание „лишаване от право да управлява МПС” за справедливо, като съобразено с критериите на чл.36 от НК и чл.17-21 от ЗАНН, поради което същото следва да се потвърди.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие,
налагащи отмяна на съдебния акт.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №119/29.01.2020г.на Русенския
районен съд, постановено по АНД № 2513/19г. по описа на РРС – пети нак.с.-в,
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.