№ 145
гр. гр.Несебър, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150101385
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.к.” ЕАД срещу Ю.П. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 135,28 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 39,84 лв. – лихва върху главницата за периода 25.11.2018г. –
24.10.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 27.10.2016г. – 12.10.2018г. до имот, находящ се в гр. С.В.,
местност „Ю.п.“, жилищна сграда „П.Д.“, сграда *, вход *, ет. *, ап. **, с идентификатор ******,
аб. № ****. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 135,28 лв., като за тази сума от ищеца е
издадена фактура № **** от 25.10.2018г. за сумата от 316,28 лв. (за плащане 135,28 лв.). Наведено
е, че дължимата по фактурата сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е
отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Отправя се възражение за
изтекла погасителна давност. Сочи се, че няма данни за изрична договореност между страните.
Акцентира се върху нарушения на чл. 23 от ОУ при отчитането на обекта. Сочи се, че за пет
отчитания е издадена само една фактура. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
1
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 52 – л. 54 от делото) се
установява, че ответникът Ю.П. придобил на 10.08.2016г. собствеността върху имот, находящ се в
гр. С.В., местност „Ю.п.“, жилищна сграда „П.Д.“, сграда *, вход *, ет. *, ап. **, с идентификатор
******.
Видно от фактура № **** от 25.10.2018г. (на л. 16 от делото) за посочения апартамент била
открита партида с аб. № **** към „В.к.” ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за
посочения аб. номер (на л. 6 – л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер са
правени отчитания на 27.10.2016г. и на 12.10.2018г., като по данни „от клиента“ на 12.10.2018г.
показанията били от 235 куб. м. (при предходни показания – 175 куб. м.). На абоната били
начислени за периода и 67,13 куб. м. – от разпределение. От фактурата се установява, че
посочените количества били остойностени общ в размер на 316,28 лв.
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в
следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване
(Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335
лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурата различните цени през различните периоди са
съобразени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.“, жилищна сграда
„П.Д.“, сграда *, вход *, ет. *, ап. **, с идентификатор ******, с аб. № ****, за процесния период
(27.10.2016г. – 12.10.2018г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори,
че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е
открита партида с посочения клиентски номер. Съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Общите условия на ВИК не са оспорени по делото, поради което същите са обвързали (по
силата на облигационна връзка) ищецът и ответникът.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 27.10.2016г. и на
12.10.2018г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от приложените по делото Общи условия, при
обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесните суми са фактурирани по отчитания през октомври 2016г. и октомври 2018г. Следва да
се обърне внимание обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до
процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди
граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като
показанията на водомера са предоставени лично от клиента, както е отразено в електронния
карнет, поради което на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества
по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
2
Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия, е извършено по реда на чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено действително потребеното
количество вода. Следователно сочените от особения представител на ответника отклонения от
правилата в общите условия по никакъв начин не са довели до нарушаване правата на ответника и
не разколебават изводите за реално потребено от него количество вода, съобразно
представителните по делото справки. Непосредствено след извършване на отчета е издадена и
съответната фактура – на 25.10.2018г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл.
33, ал. 2 от Общите условия сумите са станали изискуеми на 24.11.2018г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от този момент и към датата на
изпращане на исковата молба – 22.10.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. В
случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за стари
периоди (вкл. и от 2016г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и
предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С
оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество
потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответника са защитени,
тъй като са отчетени реално потребени от него количества вода, а не прогнози такива по чл. 49 от
Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който
текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и
фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от
служител на „ВИК” ЕАД, на който са подадени показанията на водомера лично от клиента.
Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Не могат да се приемат и другите доводи на особения представител на ответниците, тъй
като твърдението на ищеца, че част от сумата по фактурата е заплатена, представлява изявление за
неизгоден за него факт, вследствие на което той претендира по-ниска сума от фактурираната и
същото следва да се кредитира (на основание чл. 175 ГПК). Следователно не е било необходимо да
се уточняват други обстоятелства от ищеца във връзка с тези твърдения.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично инспектор (който е отразил в карнета, че данните са
„от клиента“), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника е
определена и съответната дължима сума от 135,28 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 25.11.2018г. – 24.10.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура е с краен срок за плащане до 24.11.2018г., поради което ответникът е изпаднал в забава
още към 25.11.2018г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от
3
39,84 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от действалия за този период Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва
да се начислява лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.П., роден на **********г., гражданин на Украйна, с постоянен адрес в
гр.С.В., к-с П.Д., вх.В, ет.1, ап.В 1, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.к.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда "М.п.к.", ет.*,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 135,28 лв., представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № **** от 25.10.2018г.,
за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.“,
жилищна сграда „П.Д.“, сграда *, вход *, ет. *, ап. **, с идентификатор ******, аб. № ****, с
отчетен период 27.10.2016г. – 12.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021г., до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39,84 лв. – лихва върху главницата за периода
25.11.2018г. – 24.10.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит
за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5