Решение по дело №919/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 958
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20227040700919
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 958

гр.Бургас, 22.07.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 11 юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                            СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 919 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Л.Г.Ф. ***, ЕГН:********** със съдебен адрес ***, партер.  Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат К.К. ***.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в съдебното производство, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001774/08.10.2021г. на ответника. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 07.10.2021г. около 17 часа в община Бургас на път № ІІ-99, от хижа Странджа в посока гр.Бургас, жалбоподателят управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег.№ СО 4101 АР, като при извършена проверка от контролните органи в сградата на ГПУ Бургас в м.Ченгене скеле за употреба на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест в 19.05 часа, устройството отчело положителен резултат – амфетамин. При проверката е издаден талон за медицинско изследване. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се прави оплакване, че в последствие е извършена химическа експертиза, чрез която се установило, че в кръвта на жалбоподателя не е имало съдържание на посоченото наркотично вещество. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 21-0769-001774/08.10.2021г. на ответника, от който се установява издаването ѝ. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН № АВ156940/07.10.2021г.

В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 07.10.2021г. около 17 часа в община Бургас, на път ІІ-99, от хижа Странджа в посока гр.Бургас, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Опел с рег.№ СО 4101 АР, като при проверка в сградата на ГПУ Бургас в м.Ченгене скеле за употреба на наркотични вещества или техни аналози, техническото средство отчело наличие на амфетамин в кръвта. При проверката е издаден талон за медицинско изследване и вземане на кръвна проба.

 По делото е представен препис от посочения в заповедта  АУАН, в които е описана идентична фактическа обстановка с тази посочена в оспорената заповед. Представен е протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, от който се установи вземането на проба чрез полеви тест. Представен е и талон за изследване № 081222, чието връчване на 07.10.2021г. в 20.20 часа е удостоверено с подписа на Ф.. С талона е дадено указание на Ф. в срок до 120 минути да се яви в Спешен център на УМБАЛ Бургас за даване на кръвна проба.

В съдебното производство жалбоподателят е представил допълнителни доказателства, от които се установява, че в указания с талона срок Ф. се е явил и му е била взета кръвна проба.

Във връзка с констатациите на контролните органи е било образувано досъдебно производство № 44/2021г. на ГПУ Бургас, по което с постановление от 17.11.2021г. разследващият полицай е назначил съдебно-химична експертиза, вещото лице по която, въз основа на иззетата от Ф. кръвна проба, да даде заключение относно наличието на наркотични вещества.

Представено е и заверено копие от заключението по извършената експертиза рег. № И-2067/08.03.2022г., съгласно което от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от лицето Л.Ф. не се е установило наличието на наркотични/упойващи вещества.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, , 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 251з-3805/28.08.2021 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването ѝ. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не се установиха допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Материалният закон е приложен неправилно. Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая, към момента на извършената проверка и в последствие към момента на издаване на заповедта, са били осъществени изискуемите материални предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Жалбоподателят е бил спрян за проверка от контролните органи докато е управлявал лек автомобил, т.е. в качеството на водач на МПС. Надлежно е поканен за извършване на тест за наличие на алкохол в кръвта на водача, на което жалбоподателят не отказал. Полевият тест е отчел наличие на наркотично вещество в кръвта на водача. това, пс оглед целите на принудителните мерки, очертани в чл.171 от ЗДП, е наложило незабавното приложение на мярката. В последствие обаче, са настъпили допълнителни факти, които имат значение за правилното разрешаване на въпроса и които следва да се вземат предвид от съда на основание чл.142 ал.2 от АПК. Извършена е химическа експертиза по започналото досъдебно производство, която установява липсата на наркотични вещества в кръвта на водача. затова съдът приема, че не са налице материалните предпоставки за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Налице е основание за оспорване на административния акт по ч.146 т.4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна, при което на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер 360лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л.Г.Ф. ***, ЕГН:********** със съдебен адрес ***, партер, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001774/08.10.2021г. на полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Л.Ф. 360лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        СЪДИЯ :