№ 36
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600196 по описа за 2021 година
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.20 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат И.А. - договорен защитник на
исканото лице Д. ЯК., срещу решение № 122 от 10.06.2021 г., постановено по
ЧНД № 604/21 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е
допуснал екстрадиция на Д. ЯК. /Jakimovski Dalibor/ р.30.06.1983г. в с.
Никуляне – Куманово в Република Северна Македония (РСМ) за изтърпяване
на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/
години по присъда на Първоинстанционния съд на Охрид К.№168/16 от
03.07.2019г. в сила от 25.02.2020г.
С решението е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", до
фактическото предаване на лицето; на осн. чл.260 от ЗИНЗС Д. ЯК.
/Jakimovski Dalibor/ е настанен в Затвора – Варна.
С жалбата се поддържа довод, че решението е неправилно, тъй
първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че са налице основания за
предаването на лицето без да събере исканите от защитата доказателства,
установяващи дали Република Северна Македония е ратифицирала ЕКЕ и
1
съдържанието на законите, с които евентуално е сторила това. Твърди се, че
първата инстанция не е съобразила обстоятелството, че Я. е бил осъден
задочно, което според защитата съставлява основание за отказ по смисъла на
чл.8, т.4 от ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло лично от исканото
лице и от неговите защитници – адв.И.А. и адв.Росен Желязков. Изтъква се
незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което да бъде отказано предаването на
исканото лице.
Исканото лице заявява, че не желае да бъде предаван.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността
на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да
извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването
на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за
предаване на северно македонския гражданин Д. ЯК. /Jakimovski Dalibor/ по
чл.5 и чл.6 ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за отказ по чл.7 и чл.8 от
същия закон.
По отношение изискванията на чл.5 и 6 от Закона:
Съдебните власти на Република Северна Македония -
Първоинстанционен съд в гр. Струмица отдел „Изпълнение на наказанията“,
чрез Министерството на правосъдието на същата държава, са поискали
предаването на северно македонския гражданин Д. ЯК. роден на 30.06.1983г.
в с. Никуляне - Куманово за изтърпяване на наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 9 /девет/ години.
Към искането са приложени :
Заверено копие от присъда на Първоинстанционния съд на Охрид К.
№168/16 от 03.07.2019г., влязла в сила от 25.02.2020г., от която е видно,
че на исканото лице е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 9 /девет/ години за престъплението „Сексуално насилие над дете
под 14 години“ - престъпление по чл.188 параграф 1 и чл.12 параграф 2
от Наказателния кодекс на Република Северна Македония.
Заверено копие от присъда № KZH №587/19г. от 25.02.2020 на
Апелативен съд гр.Битоля, с която е потвърдена присъдата на
2
Първоинстанционния съд на Охрид
Заповед за арест
Копие от приложимите законови разпоредби
При така наличните и описани по-горе писмени доказателства,
правилно първата инстанция е достигнала до извод, че исканото лице Я. е
осъден с присъда на Първоинстанционния съд на Охрид К.№168/16 от
03.07.2019г. в сила от 25.02.2020г. с наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 9 /девет/ години за престъплението „Сексуално насилие
над дете под 14 години“ - престъпление по чл.188 параграф 1 и чл.12
параграф 2 от Наказателния кодекс на Република Северна Македония.
Горното удовлетворява изискванията на чл.5 от ЗЕЕЗА.
Въззивната инстанция не съзира наличието и на основания за отказ от
предаване на исканото лице. Видно от доказателствата по делото не са налице
нито абсолютните основания по смисъла на чл.6 и 7 от ЗЕЕЗА, нито
факултативните по чл.8 от ЗЕЕЗА.
Наведените оплаквания от защитата на исканото лице за липса на
приложени към молбата за екстрадиция на съществени писмени документи не
се споделя от въззивната инстанция. Нормата на чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА изброява
кои са изискуемите писмени приложения и сред тях не е законодателство на
молещата държава по въвеждане във вътрешното й законодателство нормите
на ЕКЕ. Какво е съдържанието на Закон за ратификация на ЕКЕ, Първи и
Втори допълнителен протокол и Закон за международно сътрудничество по
наказателни дела на РСМ е без значение. В настоящото производство
приложимо е националното право на изпълняващата държава (в случая
Република България) и евентуално правото на Съвета на Европа, но не и
македонското. От значение е единствено фактът, че РСМ е 38-ят член на
Съвета на Европа, към която международна организация се е присъединила
на 09 ноември 1995 г. На 28.07.1999г. молещата държава е подписала и
ратифицирала Европейската конвенция за екстрадиция със закон в сила от
26.10.1999 г. Тази общо достъпна информация, налична на сайта на Съвета на
Европа, е достатъчна, за да се приеме приложимостта именно на ЕКЕ и
въвеждащия я в българското законодателство Закон за европейската заповед
за задържане и екстрадицията.
По отношение на оплакването за липса на предоставени от молещата
държава гаранции на задочно осъдено лице, въззивната инстанция се
солидаризира с доводите на първоинстанциония съд. Видно от наличните по
делото писмени доказателства (вкл. и превод на първоинстанционната
присъда) Д. ЯК. е бил задържан за времето от 27.10.2011 г. до 20.02.2013 г.
именно в рамките на воденото наказателно производство, завършило с
коментираната присъда на Първоинстанционния съд в Охрид. При това
обстоятелство, очевидно се налага извод, че исканото лице е било известено
за образуваното и водено срещу него наказателно производство, бил е наясно
3
с характера на възведените срещу него обвинения, участвал е в него лично
(поне година и половина) и чрез служебен защитник, инициирал е и въззивен
контрол на постановената присъда. Обстоятелството, че след неговото
освобождаване исканото лице e напуснало територията на Република Северна
Македония и се е установило в България сочи, че то съзнателно се е отказало
от възможността за лично участие в наказателния процес. Неговите права и
интереси са били представлявани от служебен защитник на всички съдебни
инстанции. Затова, въпреки че влязлата в сила присъда е била постановена в
отсъствието на исканото лице, въззивната инстанция намира, че не е налице
хипотезата на чл.8 т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като Д. ЯК. е бил наясно, че срещу него
се води наказателно производство, но въпреки това той е напуснал държавата
на своя произход.
По повод твърдението на защитата за липсата на достатъчно
убедителни доказателства относно виновността на исканото лице и за
прекомерност на наложеното наказание, то следва да се отбележи, че
единствено в компетенциите на съдебни власти на Република Северна
Македония е да решат въпроса за наказателната отговорност на исканото
лице, както те са и сторили. В настоящото производство е недопустимо
българският съд да извършва проверка на законосъобразността на влязъл в
сила чужд съдебен акт. Сред материалите по делото не са налице каквито и да
било индикации, че по отношение на исканото лице е постановена каквато и
да е мярка на процесуална принуда, различна от наказание „Лишаване от
свобода“. Психичното състояние на исканото лице в рамките на воденото
наказателно производство в РСМ е било изследвано единствено с оглед
преценка на неговата вменяемост и е послужило като аргумент за
индивидуализацията на наказанието (в посока снизхождение), видно от
приложените по делото преводи на първоинстанционната присъда и
въззивното решение. В този смисъл възражението на защитата, че не било
изследвано дали Я. няма да бъде настанен в психиатрично заведение е
лишено от обективна обосновка.
Що се отнася до мярката за неотклонение до фактическото предаване на
исканото лице, тя е взета в съответствие с разпоредбата на чл.17 ал.7 от
ЗЕЕЗА и в тази част решението също следва да бъде потвърдено.
В заключение, съдебният състав намери, съобразявайки липсата на
основания за отказ на исканата екстрадиция, и формалната редовност на
молбата на молещата държава, че същата следва да бъде изпълнена. Исканото
лице следва да бъде предадено на компетентните съдебни власти на
Република Северна Македония за изтърпяване на наложено с влязла в сила
присъда наказание „Лишаване от свобода“, съобразно описаното в молбата на
Министерството на правосъдието на РСМ. Този извод от своя страна
обоснова такъв за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като
същото е правилно и законосъобразно.
4
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 10.06.2021 г., постановено по
ЧНД № 604/21 г.. по описа на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5