РЕШЕНИЕ
№ ……….......
гр.София, 16.10.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16883 по описа за 2011 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът В.И.В.
твърди, че на 08.05.2009 г. около 08.20 часа по пътя за град Казанлък – град
Стара Загора, в посока от север на юг се движила колона от автомобили, както
следва: неизвестен автомобил, л. а. „Опел Омега”, peг. № ********, управляван
от водача И.Р.В., следван от л. а. „Шкода Октавия”. peг. № ******, управляван
от водача Г.Е.П. и л. а. „Фиат Ритмо”. Колоната била настигната от л. а. „Мазда
6”, peг.№ ******, управляван от Б.А.Д., който нарушил правилата за движение,
като предприел изпреварване на колоната на място, където изпреварването било забранено.
В момента, в който л. а. „Мазда 6” успешно изпреварил л. а. „Фиат Ритмо" и
л. а. Шкода Октавия”, водачът на л. а. „Опел Омега” - В. нарушил правилата за движение,
като предприел навлизане в лявата лента за движение и когато се е намирал на около
1,2 метра вляво от осевата линия, л. а. „Мазда 6” се изравнил с него, при което
последвал първи удар. Той бил осъществен между задна дясна част на л. а. „Мазда
6” и лява предна част на „Опел Омега”, като по характер бил приплъзващ. Автомобил
„Мазда 6” бил минимално разколебан в траекторията си, при което продължил движението си. Водачът на л. а.
„Опел Омега” започнал да предприема действия за спиране на автомобила, с
отклоняването му надясно, но загубил контрол над управлението на МПС, при което
последвал втори удар. Той настъпил между дясна предна част на л. а. „Опел
Омега” и лява предна част на л. а. „Шкода Октавия”, като по характер бил приплъзващ.
След удара водачът на л. а. „Опел Омега” овладял неговото движение и се установил
върху пътното платно. Л. а. „Шкода Октавия” променил траекторията си „приплъзвайки
се” надясно, при което напуснал платното
за движение и след минимален полет на автомобила настъпил трети удар в крайпътно дърво и
предната лява част на л.а. „Шкода Октавия”. Вследствие на еластични деформации
и действащите сили, лекия автомобил се „отделил” от дървото и паднал с
минимално преместване върху лявата странична част. В резултат на този удар по
твърдения, ищцата, като пътник на задната седалка на л. а. „Шкода Октавия”
пострадала. Освен нея пострадали и други две лица от същия автомобил.
По случая
било образувано наказателно производство НАХД №887/2011г. по описа на Районен
съд Казанлък. По твърдения, в хода на производството по безспорен начин било
установено, че вина за настъпилото ПТП имат водачът на л.а. „Мазда 6” - Б.Д. и
водачът на л.а. „Опел Омега” - И.В..
Според
ищеца, по наказателното производство било установено, че причините за
настъпването на процесното ПТП са следните:
Водачът на л.
а. „Опел Омега” И.В. предприел маневра „изпреварване” в момент и по начин,
когато това не е било безопасно, когато е бил изпреварван от друг автомобил, и
на място, където това не е било разрешено и за двата автомобила.
Водачът на
л. а. „Мазда 6” Д. изпълнил маневра „изпреварване” на движещи се пред него три
автомобила, като се движил изцяло в лявата лента за движение, в участък, в
който маневрата не е била разрешена, с което създал опасна обстановка както за
себе си, така и за л. а. „Опел Омега”, в момент, когато водачът на л. а. „Опел
Омега” В. е предприемал същата непозволена маневра.
И двамата
водачи са управлявали автомобилите си със скорост на движение, надвишаваща
разрешената от пътните знаци в участъка.
Излага
правни и фактически доводи, за това че от техническа гледна точка е налице
причинно-следствена връзка между ПТП-то, възникнало между л. а. „Опел Омега” и
л.а. „Мазда 6” и л.а. „Шкода Октавия”, в резултат на което е последвал сблъсък
на последния автомобил в крайпътно дърво, при който са получени телесните й увреждания.
Тези обстоятелства били установени по наказателното производство.
При пътния
инцидент ищцата получила следните телесни увреждания: „множествена травма;
травматичен шок; сътресение и контузия на мозъка с изпадане в състояние на
пълна загуба на съзнание до степен кома; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка;
разкъсно-контузна рана в дясна челна област; счупване на дясна челна и скулна
кост със счупване на предна и странична страна на десен горно-челюстен синус;
тотален / пълен-двустранно/ пневмоторакс /наличие на свободен въздух в гръдната
кухина/ с дясностранен хемоторакс /кръв в дясната гръдна половина/; счупване на
таза; счупване на раменната кост на десния горен крайник“.
Вследствие получените
травми и проведеното лечение твърди, че е била в болнични по болест общо 30
дни, след което на 26.06.2009 г. с експертно решение са й определени 62 % ТНР
със срок на чужда помощ за една година. В. движела долните си крайници с болка
и намалена сила на мускулатурата, имала постоперативен белег на дясна мишница с
ограничени движения в дясна раменна и лакътна стави.
В резултат
на причинените й телесни повреди ищцата търпи изключително много болки и
страдания, не се чувства добре нито физически, нито емоционално. По твърдения и
към настоящия момент все още не е възстановена от получените увреждания.
Във връзка с
проведеното лечение на травмите, причинени при процесното ПТП, твърди че е
претърпяла и имуществени вреди в размер на 2451,96 лв. Разходите били направени
за остеосинтезни средства - 1 350 лв., потребителска такса за престой в МБАЛ АД
- Стара Загора - 246 лв., за транспорт на болен - 68 лв., за медицински консумативи,
памперси и лекарствени средства — 367, 96 лв.,проведена рехабилитация-420лв.
По твърдения
за л. а. „Мазда 6”, управляван от виновния водач Б.А.Д. има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „А.”, застрахователна полица №********/21.10.2008
г. със срок на валидност, една година, считано от 22.10.2008 г. до 21.10.2009
г., а за л. а. „Опел Омега”, управляван от виновния водач И.Р.В. има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със „Д.З. ” АД, застрахователна полица № 08081080000571/30.12.2008
г., със срок на валидност, една година, считано от 31.12.2008 г. до 30.12.2009
г.
Доколкото
двамата водачи – деликвенти отговарят при независимо съизвършителство
солидарно, то, солидарна е отговорността на двамата застрахователи – ответници.
По
изложените съображения, моли съда, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да
осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата от 180 000 лв. /допуснато
изменение на иска в с.з. на 27.09.2017 г./– обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания от травматичните увреждания, последица от горното пътно –
транспортно произшествие, както и сумата 2451.96 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от ПТП. Претендира мораторна лихва от датата на произшествието до
окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В
допълнителна искова молба поддържа изложените фактически и правни доводи и
оспорва възраженията на ответниците.
Ответникът ЗАД
„А.” изразява следното становище по предявените искове: Оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва фактическите и правни твърдения на ищцата, че
вината за ПТП принадлежи изцяло на застрахования водач на лек автомобил Мазда
6, в т.ч. наличието на причинна връзка на ПТП с вредите причинени на ищцата.
Оспорва описания механизъм на ПТП. Изразява становище, че от представените
доказателства се установява, че вината за ПТП принадлежи на водачите на леките
автомобили Шкода Октавия и Опел Омега, чийто действия са довели до реализиране
на втория удар между техните автомобили и в резултат – до третия удар, при
който лекия автомобил Шкода Октавия е напуснал пътното платно. Твърди, че двата
посочени автомобила са се движели със скорост, значително превишаваща
разрешената. В този участък, според ответника, ограничението на скоростта е
било 50 км/ч, а автомобилите са се движели със скорост 80-90 км/ч. Освен това
твърди, че лекия автомобил Опел Омега е предприел и неправилно изпреварване и
навлизане в съседна лента, въпреки че своевременно е възприел изпреварващия го
лек автомобил Мазда 6. Твърди, че ПТП е настъпило по описания от него
механизъм. Прави възражение, че вредоносните последици са настъпили в резултат
на втория и третия удар. Твърди, че вредоносния резултат не би настъпил, ако
водачите на посочените два автомобила не бяха нарушили правилата за движение по
пътищата с поведението си. Излага фактически и правни доводи за това. Изразява
становище, че водачът на лекия автомобил Мазда 6 е нарушил правилата за
движение по пътищата с поведението си, но последното не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с вредните последици.
В
допълнителен отговор поддържа изложените правни и фактически доводи и
направените възражения.
При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на двамата водачи на леките автомобили Шкода Октавия и
Опел Омега като обосновава същото.
При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалата – същата е била без поставен обезопасителен
колан, с което е нарушилата правилата за движение по пътищата. Твърди, че при
съобразено с правилата за движение по пътищата поведение пострадалата нямало да
получи описаните травми.
Твърди, че
застраховател по задължителна застраховка ГО на лекия автомобил Шкода Октавия с
рег.№ С ****** управляван от Г.Е.П. е А.Б. АД. Поради това отправя искане по
реда на чл.219 ГПК да бъде конституиран в производството този застраховател
като подпомагаща страна в производството, като излага наличие на правен интерес
с оглед предявяване на регресни права срещу него за възстановяване на вредите
от произшествието.
Ответникът „Д.З.
” АД изразява следното становище по
исковете: Оспорва исковата молба като нередовна като излага съображения за
това. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва вината на застрахования
за настъпване на ПТП, механизъм на ПТП, причинна връзка и вреда. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца. Твърди, че вината за произшествието
принадлежи изцяло на водача на лекия автомобил Мазка 6 – Б.Д., който е нарушил
редица правила за движение по пътищата, които ответника описва.
При
условията на евентуалност, в случай на установяване на принос за пътното
произшествие с поведението на застрахования при дружеството водач на лек
автомобил Опел Омега, моли при определяне на обезщетението да бъде отчетен
същия. Изразява становище, че застрахователя по застраховка ГО отговаря само за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
застрахования при него водач.
При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалата – същата е била без поставен
обезопасителен колан, с което е нарушилата правилата за движение по пътищата.
Твърди, че при съобразено с правилата за движение по пътищата поведение
пострадалата нямало да получи описаните травми.
Оспорва,
като завишени по размер предявените искове.
Оспорва
претенцията за имуществени вреди, като излага становище, че същата не
кореспондира с реално извършените и доказани разходи по проведеното лечение.
Оспорва причинна връзка на описаните разходи с пътното произшествие и
причинените от него вреди.
Оспорва,
като неоснователни претенциите за заплащане на лихви за забава.
Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО към
момента на ПТП за лекия автомобил Опел Омега.
Подпомагащата
страна ЗАД А.Б. АД изразява следното становище по исковете: Не оспорва
образуването на щети във връзка с ПТП и причинените от него неимуществени и
имуществени вреди. Оспорва исковете по основание и размер с възражения, че
водача на лекия автомобил Шкода Октавия не е допринесъл настъпването на вредите
и не е виновен за ПТП. Самият водача на лекия автомобил – Г.Е.П. бил пострадал
от това ПТП заедно с неговата съпруга, като в съставения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица било посочено, че вина за ПТП носи водача Б. Динчев-
застрахован при ЗАД А.. Изразява правни и фактически доводи, че ако и доколкото
е налице съпричиняване на пътното произшествие и вредите от него, то, то е
извършено от водачите на двата леки автомобила Мазда 6 и Опел Омега. Излага
твърдения за нарушение правилата за движение по пътищата от страна на двамата
водачи.
Оспорва
механизъм на ПТП, вина, вреда и причинна връзка. Оспорва претенциите като
завишени по размер.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск със субективно съединени искове с правно основание
чл.226, ал. 1 КЗ /отм./.
Разпоредбата
на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател.
Чрез
представеното по настоящето производство решение № 412/20.11.2014 г.
постановена по АНД № 483/2014 г. влязла в сила на 15.05.2015 г. се установява,
че Б.А.Д., като водач на лек автомобил Мазда 6 с рег. № ****** и И.Р.В., като
водач на лек автомобил Опел Омега с рег.№ ******** са признати за виновни за
ПТП настъпило на 08.05.2009 год. по ПП-I-5, км. 211+060 в отсечката между ЖП
надлез на с. Тулово и с. Ягода, общ. Мъглиж.
Постановеното
решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. /т. 15 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение
№ 47 от 23.07.2012 г. постановено по т.д.№ 340/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о./.
В
проведеното наказателно производство е установено, че Б.А.Д. при управление на
лекия автомобил Мазда 6 по ПП-I-5, км. 211+060 в отсечката между ЖП надлез на
с. Тулово и с. Ягода, общ. Мъглиж, в посока север-юг, е нарушил правилата за
движение на ЗДвП - чл.6 т.1; чл.21 ал.2 вр. с ал.1; чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП,
като с деянието си по непредпазливост е причинил на повече от едно лице средна
телесна повреда, а именно – на Недка Васкова П., изразяваща се в сътресение и
контузия на мозъка с изпадане в коматозно състояние, като кръвоизливът и
свободният въздух в гръдната кухина /хемопневмоторакс/ и травматичният шок, всяко по отделно са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
черепа в съчетание в разкъсно-контузна рана в същата област, причинило
нараняване, което прониква в черепната кухина; счупване на скулната кост вляво,
причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето; счупване на пет ребра
вдясно, причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от
тридесет дни и средна телесна повреда на В.И.В., изразяваща се в сътресение и
контузия на мозъка с изпадане в състояние на пълна загуба на съзнание до степен
кома, както и установения кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както в
съвкупност, така и всяко едно по отделно са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана на дясната челна област с
подлежащи счупвания на дясна челна и скулна кост са от медико биологичния
характеризиращ признак наранявания, които проникват в черепната кухина; наличие
на свободен въздух в гръдната кухина и наличие на свободна кръв в дясната
гръдна половина, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на дясна раменна кост на десен горен крайник, представляващо трайно
затруднение в движението за срок по-дълъг от тридесет дни; счупване на таза,
причинило трайно затруднение в движението на долните крайници за срок по-дълъг
от тридесет дни, като деецът е избягал от местопрестъплението.
В
проведеното наказателно производство е установено, че И.Р.В., при
управление на лекия автомобил Опел Омега по ПП-I-5, км. 211+060 в отсечката
между ЖП надлез на с. Тулово и с. Ягода, общ. Мъглиж, в посока север-юг, е
нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл.6 т.1, чл.21 ал.2 вр. с ал.1, чл.42
ал.2 т.2 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил на повече от
едно лице средна телесна повреда, а именно на Недка Васкова П., изразяваща се в
сътресение и контузия на мозъка с изпадане в коматозно състояние, като
кръвоизливът и свободният въздух в гръдната кухина /хемопневмоторакс/ и
травматичният шок, всяко по отделно са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на черепа в съчетание с разкъсно-контузна
рана в същата област, причинило нараняване, което прониква в черепната кухина;
счупване на скулната кост вляво, причинило трайно затруднение на дъвченето и
говоренето; счупване на пет ребра вдясно, причинило трайно затруднение на
движението на снагата за повече от тридесет дни и средна телесна повреда на В.И.В.,
изразяваща се в сътресение и контузия на мозъка с изпадане в състояние на пълна
загуба на съзнание до степен кома, както и установения кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, както в съвкупност, така и всяко едно по отделно са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана на
дясната челна област с подлежащи счупвания на дясна челна и скулна кост са от
медико-биологичния характеризиращ признак наранявания, които проникват в
черепната кухина, наличие на свободен въздух в гръдната кухина и наличие на
свободна кръв в дясната половина, причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупване на дясна раменна кост на десен горен крайник,
представляващо трайно затруднение в движението за срок по-дълъг от тридесет
дни; счупване на таза, причинило трайно затруднение в движението на долните
крайници, за срок по-дълъг от тридесет дни, като деецът е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите.
Разпитан по делото свидетелят
И. Р.В. заявява, че пътния инцидент е настъпил при следния възприет от него
механизъм: Пътувал сутринта около 8.00 часа през м.май 2009 г. с лекия
автомобил Опел Омега в посока от гр.Казанлък за гр.Стара Загора, когато малко след ЖП надлеза на Тулово изпреварил няколко коли
и бил първи в колоната. След като се прибрал в дясната лента,
го изпреварила друга кола –
„Мазда“,
която минала много близо до него. Вследствие –
при прибирането на Маздата възникнал удар между неговия
автомобил в областта на преден ляв калник и
неговия заден десен калник. От ударът започнал да криволичи
и бил застигнат от друга кола зад него – „Шкода“, която реализирала с
него удар в областта на предно дясно колело.
Колата станала неуправляема. Успял да спре, слязъл от колата
със сина му и видял, че Шкодата се била ударила в дърво и била обърната на дясната си страна. Извадили шофьора
от неговата врата, която не била деформирана. Той бил в съзнание и бил с
поставен колан. Нямало как да извадят двете жени, защото те били долу, на пода между двете седалки, без колани, били в безсъзнание. По
късно свидетелят разбрал имената им. В.В. била под Недка. Според
свидетеля, за Шкодата ударът с неговия автомобил бил в предна лява част. Ударът в дървото за Шкодата, според свидетеля, бил в
предна лява част. Не видял Шкодата в огледалото, а насреща нямало коли. След удара с Маздата, който го изместил вдясно
се опитал да се върне в ляво, и там
възникнал вторият удар.
Свидетелят сочи, че се е движел с около 70 км/ч. Маздата не си запазила треакторията на
движение, също криволичела
и не спряла изобщо. Свидетелят се
опитал да спре автомобила, тъй като бил със скъсана дясна кормилна щанга и това било трудно.
Свидетелят А.П.И.Б., пътник
в лекия автомобил Мазда 6 управляван от водача Б.Д. сочи, че двамата не усетили,
че има катастрофа. Б. си продължил по пътя, а тя била пътник на задната седалка
в него. След това разбрала, че е станала някаква катастрофа, извършили се
процесуални действия във връзка с това ПТП.
Чрез показанията на свидетеля
Г.Е.П. се установява, че същият е възприел следният механизъм на ПТП: В участъка от пътя след надлеза на с. Тулово, имало лек прав участък, плавен десен завой и след това малък прав участък и
точно в този, в правия участък там, той бил намалил скоростта, тъй като имало ограничение
на скоростта.
Зад него се била образувала колона от
автомобили, като той
бил пръв в колоната. Зад него се движел л.а. „Опел”, който започнал да го изпреварва и в този момент последвал много мощен
удар в лявата страна на управлявания
от свидетеля автомобил. Лекият автомобил „Опел” ги блъснал и те
/свидетелят и пътничките в него/ изхвръкнали вдясно от пътя. В автомобила били трима – свидетелят П., съпругата му и В..
Съпругата му била в дясно на задната седалка, а В. седяла З.него, в ляво на
задната седалка. След
това първите му спомени са от
Бърза помощ в гр.Казанлък. Деформации имало на неговия автомобил в предната лява страна, била смачкана почти цялата предница, т.е. не само в ляво, а и централно
също. Според
свидетеля при управление на автомобила Шкода Октавия е бил с поставен обезопасителен
колан. Тъй като били много стриктни към това да поставят обезопасителни колани
заявява, че съпругата му също била с поставен, като не възпроизвежда да е видял
това със сигурност.
Разпитан свидетелят
Б.А.Д. възпроизвежда следната възприета обстановка за настъпване на ПТП: На 08.05.2009 г. Участвал
в ПТП настъпило близо до с. Тулово. Пътувал до гр.София със
свидетеля А.Б. - юрисконсулт към „Д.Х.. След регулярна среща предишния ден на съвета на
директорите, пътували към гр.София, тъй като имали
уговорени работни срещи и решили да пътуват през магистралата. Около 08:00 часа настигнали една колона автомобили непосредствено след моста на с. Тулово между с.
Тулово и с. Ягода. В
този район, според свидетеля имало двойна непрекъсната
линия, която би трябвало да забрани изпреварването. Въпреки това, той предприел изпреварване в дълъг участък с видимост, тъй като пред него се движели автомобили, които били в „пакет“. Възприел
скоростта им, като по-ниска спрямо неговата и решил, че ще ги изпревари без проблем в зоната на видимост на участъка. Според свидетеля, вероятно
разстоянието между тези автомобили било малко. Подал ляв мигач, изпреварил първата кола - светла на цвят, вероятно
Опел „Омега“. Възприел, че водачът на лекия автомобил Опел „Омега“ без да се огледа, без да даде сигнал, че ще изпреварва
започнал изпреварване изнасяйки се силно вляво, при което свидетелят бил принуден също да отиде вляво.
Водачът просто не го видял. Отивайки вляво, левите му гуми излезли извън асфалта върху настилката до асфалта. За секунди изгубил сцепление, но тъй като колата, която карал била с всички възможни екстри-динамична
стабилност, подавайки газ изпреварил колоната и даже не разбрал, че е имало съприкосновение с Омегата. Тръгвайки нагоре към с. Ягода видял З.себе си в огледалото за задно виждане някакъв прах
на пътя и преценил, че този прах е вследствие на неговото излизане извън банкета. На спускане вече към гр.Стара Загора по надолнището забелязал, че шума в
купето се променил, спрял и установил, че е имало удар между неговия автомобил и Омегата, защото имало някаква много слаба
следа, даже тя беше чисто козметична върху Маздата. Продължили за гр.София
и провел своята работна среща, като за произшествието научил от радиото. Върнал
се в КАТ-Казанлък за да заяви, че е участник в ПТП. Било
проведено наказателно производство, по което бил осъден за произшествието. Били
пострадали две жени.
Чрез приетата в производството
САТЕ на в.л. инж.К. Г. /л.361/ се установява следният механизъм на ПТП:
На 08.05.2010 г., около 08.10 часа, на първокласен път ПП - I - 5, гр. Казанлък
- гр. Стара Загора, в района на км 211 + 60 м, отсечката между ж.п. надлез на
с. Тулово и с. Ягода, общ. Мъглиж, се движили попътно в колона четири леки
автомобила в условия на плавен десен завой, ограничение за навлизане в лявата
пътна лента и разрешена скорост от 50 км/ч: л.а. „Мазда 6” с peг. № ******,
управляван от Б.А.Д.; л.а. „Опел Омега” с peг. № ******** и водач И.Р.В.; л.а. „Шкода
Октавия” с peг. № С ******, управляван от Г.Е.П. и л.а. „Фиат Ритмо”. Водачът на л.а. „Мазда 6”, движещ се
със скорост от порядъка на 110 км/ч предприел изпреварване на колоната от
автомобили, като навлязъл в лявата пътна лента и изпреверил л.а. „Фиат
Ритмо". Водачът на л.а. „Опел Октавия”, движещ се със скорост 88 - 89 км/ч
също предприел изпреварване на преднодвижещия се л.а. „Шкода Октавия”, при
което пресякъл разделителната линия и навлязъл на около 2,0 м вляво от нея в
насрещната пътна лента. Настъпил сблъсък – първи
удар между движещия се в лявта пътна лента л.а. „Мазда 6” и навлизащия в
нея л.а. „Опел Омега” в конфликтна точка определена с координати като място на
удара в лявата пътна лента, осъществен с предна лява част на л.а. „Опел Омега”
по лявата част на л.а. „Мазда 6”. Ударът бил страничен с приплъзване за двата
автомобила. От удара, л.а. „Опел Омега” се отклонил в посока наляво, навлязъл в
дясната пътна лента и след 21 м настъпил втори
удар между предната дясна част на л.а. „Опел Омега” по предна лява част на
движещия се в дясната пътна лента л.а. „Шкода Октавия” на място, определено
като място на втория удар в дясната пътна лента. Ударът бил страничен кос и за
двата автомобила. От този удар, л.а. „Шкода Октавия” се отклонил надясно и
оставяйки следи от странично плъзгане по асфалта, напуснал пътното платно и се ударил
с лява предна част в зоната на преден ляв калник, предна лява колонка и предна
лява врата в дървото вляво от пътя /трети
удар/. Ударът бил челен кос с приплъзване, след което автомобилът паднал по
лява страна.
При тези
последователни удари, според експерта били нанесени по л.а. „Шкода Октавия”
значителни материални щети и травматични увреждания на водача и двете пътнички
на задните седалки. Л.а. „Мазда 6” и л.а. „Опел Омега” са установени на
местата, където са регистрирани и показани на скицата към САТЕ.
Според констатациите
на експерта Г. л.а. „Мазда” е бил на около 4 м след л.а. „Опел”, когато
последният е пресякъл разделителната линия на пътното платно.Като се сравни
така изчисленото отстояние на л.а. „Мазда” - 7,42 м до мястото на удара с
опасната му зона за спиране - 112,48 м, се установява, че за водача Д. ударът е
бил непредотвратим при скороста му
на движение (110 км/ч). Водачът на лекия автомобил „Мазда 6” е предприел
изпреварването на трите автомобили в пътен участък в който тази маневра не е
било позволена /наличие на непрекъсната осева разделителна линия/. В
конкретната пътна ситуация, единствената възможност за водача на л.а. „Мазда 6”
да не допусне настъпване на ПТП е да не беше предприемал изпреварване на
колоната от три автомобила.
От своя страна, водачът
на лекия автомобил „Опел Омега” е предприел изпреварване в пътен участък в
който тази маневра не е била позволена /наличие на непрекъсната осева
разделителна линия/. В конкретната пътна ситуация, за да не настъпи ПТП,
водачът на л.а. „Опел Омега” не е следвало да предприема изпреварване на предно
движещия се л.а. „Шкода Октавия”. Водачът на л.а. „Опел Омега” не е
разполагал с време за реакция в създадената пътна ситуация да отреагира за
екстрено спиране. Водачът не е предприел действия с кормилната и спирачната
уредби на автомобила до настъпването на втория удар. Л.а. „Опел Омега“ променил
посоката си на движение и се върнал в дясната пътна лента под действие на удара
от л.а. „Мазда”. В този момент автомобилът бил неуправляем и последвалата
траектория на движение до мястото на втория удар е под действие на отклоняването
му надясно от л.а. „Мазда”. От професионална гледна точка, за да не настъпи
процесното ПТП, водачът на л.а. „Опел Омега” е следвало първо да се убеди, че
няма да стане препятствие при навлизане в лявата пътна лента и да не навлиза в
нея за изпреварване на непозволено за това място. Според експерта, водачът на
л.а. „Опел Омега” е имал възможност да възприеме движещия се зад него в лявата
пътна лента от разстояние не по-малко от 60 м и е следвало да го възприеме в
момент преди да отпочне извършването на маневрата „смяна на пътната лента” с
цел изпреварване. При създадената пътна ситуация водачът на л.а. „Опел
Омега” не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно
спиране или друга „спасителна маневра”, тъй като маневрирането му е било ограничено
от пътните условия.
Причината за настъпването на втория удар - между л.а. „Опел Омега” и л.а. „Шкода Октавия” е навлизането на л.а. „Опел” в коридора за движение на л.а. „Шкода” в дясната пътна лента.
В моментът, в който
лекият автомобил „Опел Омега” е започнал да се отклонява надясно, лекият
автомобил „Шкода Октавия” се е намирал от мястото на удара между тях на
разстояние 16-17 метра. При сравнение така изчисленото отстояние на л.а. „Шкода
Октавия” -16-17 м до мястото на удара с опасната му зона за спиране - 60 м, се
установява, че за водача П. ударът е бил непредотвратим при скороста му на
движение (69 - 70 км/ч). Това, според експерта означава, че е ако в момента на
първия удар между л.а. „Мазда 6” с л.а. „Опел Омега”, водачът на л.а. „Шкода
Октавия” беше задействал спирачната уредба на автомобила за екстрено спиране, ударът
с л.а. „Опел Октавия” е бил непредотвратим. След удара между двата
автомобила, лекия автомобил „Шкода" е започнал сравнително бързо и рязко
отклоняване надясно, при което ударът с дървото е бил непредотвратим за водача
на л.а. Шкода. След втория удар, л.а. „Шкода Октавия” е станал практичекски
неуправляем.
Според инж.Г., за
водача на л.а. „Шкода Октавия” вторият удар е бил непредотвратим и като следствие
от него – непредотвратим бил и третия удар по крайпътното дърво.
Чрез САТЕ на
инж.Г. се установява, че всички места в автомобила „Шкода” са оборудвани с
обезопасителни колани триточкови бедрено - раменни инерционен тип.
Според приетата в
производството САТЕ на доц. А. /л.462/ от втория удар в предната лява част л.а.
Шкода се е отклонил надясно и е влязъл в неконтролирано завИ.е със занасяне,
поради което напуска пътя в дясно и се удря в дървото. От голяма ударна сила
л.а. Шкода бил отблъснат надясно от ствола на дървото и паднал на лявата си
страна.
От изразеното от
експерта в с.з. на 27.09.2017 г. се установява, че лекият автомобил „Шкода
Октавия” се е обърнал на лявата страна, което се обосновава от законите на
механиката и от петното кръв на задната лява врата от пострадалата, която е
лежала на нея /снимка на страница 9 от експертизата/. При този удар, според
експерта, коланът ще предпази да няма удар в стъклото в страничната част. Ако
обаче пострадалата е била без колан, тя ще полети напред и може би ще се удари
в средните колони. Пътниците от задните седалки се удрят точно в тези колони.
Това петно от кръв на задно ляво стъкло според експерта, най-вероятно е
останало след обръщането на автомобила. Пръските обаче, както са описани в
САТЕ, обикновено се получават от самия удар. Коланът, при страничния удар и
отклоняване на тялото на пострадалата не е ефективен, защото тя е плътно до
вратата. При първия удар, когато лек автомобил Шкода е застигнат от лек
автомобил Опел и се осъществява този контакт между предно дясно колело на Опел
и предна лява част, и включително и предно ляво колело на лек автомобил Шкода,
също има компонента. Тогава ударът е бил насочен не само напред, но и надясно.
В този случай тялото на пътниците отива наляво. Ще има компонента при този удар
назад, защото скоростта на лек автомобил Опел е била по-висока от тази на лек
автомобил Шкода.
Според доц. А.,
вторият удар в дървото бил изяснен със съответните схеми. Констатирал, че кората
на дървото била обелена долу ниско. Спрямо терена автомобилът при удара имал
лек наклон, и силният удар на Шкодата в дървото е имал също компонента назад,
при която телата на всички пътници ще политнат напред. Но вследствие на
приплъзването на този втори удар, който започнал от предния ляв фар, смачкали
се лесно ламарините, при което не е налице голяма сила при това смачкване.
Когато обаче колелото се удря в ствола, тогава се реализирала голяма сила. От
снимките се установява, че предно ляво колело е набито назад към купето. Това
води до силната му деформация, което говори за голяма сила и тази сила го
обръща на лявата страна. Силният удар на лек автомобил Шкода в дървото бил
осъществен с неговото предно ляво колело. Този удар имал надлъжна компонента,
която е в посока на назад, затова телата политнали напред. Той имал обаче и странична
компонента, която е от ляво-надясно, и именно тази странична компонента обърнала
автомобила да легне и се осъществила в долната част на дървото. В случая има
обелване на кората на дървото. Тъй като на мястото, където е дървото теренът е
с наклон, автомобилът при удара е бил под наклон. Ударът бил отпред, но тъй
като имало наклон, центърът на тежестта бил още по-висок на Шкодата, това
облагодетелствало обръщането на Шкодата наляво.
Според доц. А.
съобразно изчисленията на скоростите на автомобилите от мястото на удара от
САТЕ на инж.Г. е върнал двата автомобила Мазда и Опел наЗ.с техните скорости, и е определил
къде е първия удар в това произшествие между Мазда и Опел. При това било
установено, че лекия автомобил Шкода бил една дължина, на не повече от метър пред лекия
автомобил Опел. При такова близко разстояние пътя, който е около 1 секунда /в наказателното производство било прието че е 0,9 секунди/, при такова време на осъществяване по времето между първия удар между
Мазда и Опел и втория удар между Опел и Шкода, водачът на лекия автомобил
Шкода не е имал възможност дори да реагира. От своя страна водачът на лекия автомобил Опел не е могъл да реагира, защото той е бил отклонен
принудително надясно от удара с лекия автомобил Мазда и не е могъл да предотврати втория удар. И водача на Опела, и водача
на Шкодата не са имали възможност да предотвратят втория удар между Опел и
Шкода.
Както бе посочено,
постановеното решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по смисъла
на чл. 300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водачите Б.А.Д. – на лек автомобил Мазда 6 и И.Р.В. – на
лек автомобил Опел Омега, както и видът на телесното увреждане на ищцата са
установени в настоящия процес с влязлото в законна сила решение от 20.11.2014
г. на РС Казанлък.
Предвид установените
обстоятелства по посочения начин и с оглед заключенията на автотехническите
експертизи на вещо лице инж.К.Г. и вещо лице доц. А.А., съдът намира че вината
за настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищцата принадлежи на водачите на
двата леки автомобила Мазда 6 и Опел Омега. За обосноваване на този извод съдът
не кредитира изводът на експерта А., че водачът на лекия автомобил Опел Омега
не е имал възможност да реагира /да предотврати удара/ с лекия автомобил Шкода
Октавия, доколкото е бил отклонен принудително надясно от първия удар настъпил
с лекия автомобил Мазда 6. Последното, доколкото е установено /в наказателното
производство и по настоящето/ и се възприема от настоящия състав, че поведението
на този водач е било продиктувано от предприетата първоначална неправилна
маневра изпреварване в нарушение на правилата на чл.6 т.1, чл.21 ал.2 вр. с
ал.1, чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. Поради тази причина неправомерното поведение на
този водач е в пряка причинно следствена връзка с реализирания първи удар между
двата автомобила Мазда 6 и Опел Омега, в причинно-следствена връзка с който е
настъпил вторият удар между лекия
автомобил Опел Омега и Шкода Октавия и съответно третия удар, при който
автомобила Шкода Октавия е реализирал удар в крайпътно дърво. Самостоятелното
разглеждане на трите реализирани удара при описания от експертите механизъм
установен и от наказателния съд, според настоящия състав е неприемливо,
доколкото в случая всяка първоначална причина, кореняща се в поведението на
двамата признати за виновни водачи е довела до описаното следствие –
реализиране на комплексно ПТП с три последователни удара, в резултат на което с
причинени материални и неимуществени вреди.
Възраженията на
ответниците, че вина за ПТП носи и водача на лекия автомобил Шкода Октавия,
съдът намира за неустановено в производството, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. По категоричен начин се установи, чрез
постановеното решение от наказателния съд и чрез възприетите констатации по
автотехническите експертизи в настоящия процес, че водачът на лекия автомобил
Шкода не е могъл да предотврати втория удар, а след него автомобила е бил
практически неуправляем и непредотвратим е бил и следващия – трети удар в
крайпътното дърво. Както е посочил в своята експертиза доц. А., „от втория удар в предната лява част л.а.
Шкода се е отклонил надясно и е влязъл в неконтролирано завиване със
занасяне, поради което напуска пътя в дясно и се удря в дървото. От голяма
ударна сила л.а. Шкода бил отблъснат надясно от ствола на дървото и паднал на
лявата си страна. Последното, според изразеното становище в с.з. на 27.09.2017
г. се обосновава от законите на механиката и от петното кръв на задната лява
врата от пострадалата, която е лежала на нея /снимка на страница 9 от
експертизата/. Както е посочил експерта, при такова близко разстояние между лекия автомобил Опел Омега и Шкода
Октвия /около не повече от метър/, при такова време на
осъществяване по времето между първия удар между леките автомобили Мазда 6
и Опел Омега и втория удар между Опел Омега и Шкода
Октавия, водачът на лекия автомобил Шкода не е имал
възможност дори да реагира.
С оглед така установеното, съдът намира,
че поведението и на двамата водачи на леките автомобили Мазда 6 и Опел Омега е
било противоправно /в разрез с изискванията на разпоредбите на чл.6 т.1; чл.21
ал.2 вр. с ал.1; чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП/, което представлява деликтно
поведение, съгласно изискванията на чл.45 ЗЗД. Независимото съизвършителство на
транспортно престъпление от тези две лица – водачи на двата автомобила, което
на плоскостта на гражданското право представлява деликт, попада в хипотезата на
чл.53 от ЗЗД, съгласно която норма ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Така установената
солидарна отговорност означава, че увреденият може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от деликвентите, респективно от неговия
застраховател на основание функционалната отговорност на последния, установена
в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
тъй като договорната отговорност на застрахователя е производна от деликтната
на застрахования. Обстоятелството, че за
настъпването на вредите са отговорни двама водачи на различни автомобили, не
лишава увреденото лице да претендира обезщетение от всеки един от
застрахователите. По силата на чл. 53 от ЗЗД
отговорността на преките деликвенти е солидарна, а искът за цялото обезщетение
може да бъде насочен към всеки един от причинителите на увреждането чл.122, ал.1 от ЗЗД. По силата на чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият може
да претендира цялото обезщетение и от всеки един от застрахователите /в
посочения смисъл постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 565 от 12.02.2013
г. по гр.д. № 24/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение N 632/03.06.2010 г.
по гр.д. N 376/2010 г. по описа на САС, I Г.О.;
Решение N 927/25.11.2010 г. по гр.д. N 380/2010 г. по описа на САС, I
Г.О.; Решение N 906/2010 г. по гр.д. N 238/2010 г. по описа на САС, I Г.О.
/.
Страните не
спорят, че към датата на пътното произшествие – 08.05.2009 г. е действащ
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, с обект –
отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил л. а. „Мазда 6” с рег.№
******, страна по
който е ответникът З.„А.”
по застрахователна полица №********/21.10.2008 г. със срок на валидност,
считано от 22.10.2008 г. до 21.10.2009 г., както и договор за застраховка „гражданска отговорност
на автомобилисти“, с обект – отговорността на водач за вреди при управлението
на лекия автомобил „Опел Омега” с рег.№ ********, страна по който е ответникът „Д.З.”
АД по застрахователна
полица № 08081080000571/30.12.2008 г., със срок на валидност, считано от
31.12.2008 г. до 30.12.2009 г.
В
производството не бе спорно и се установи от постановеното решение по чл.78а НК
на наказателния съд, приетите в настоящето производство писмени доказателства в
т.ч. медицински документи и констатациите на експертите по СМЕ – неврохирург и
съдебен медик, че В.И.В. е била пътник на задна лява седалка в лекия автомобил
Шкода Октавия. Последното се потвърждава и от показанията на свидетеля Г.Е.П. –
водач на лекия автомобил Шкода Октавия. Чрез посочените доказателства се
установи, че на В. са били причинени травматични увреждания в резултат на
произшествието, реализирано чрез двата удара на лекия автомобил Шкода. Видът,
характерът и тежестта на уврежданията са установени по несъмнен начин, чрез
констатациите на приетите в производството съдебно-медицински експертизи на д-р Х.М. и д-р З.К.. Страните не спорят и
се установи, че посочените травми са в причинно – следствена връзка с
процесното произшествие.
Така, според
СМЕ на д-р З.К. /съдебен медик/ се установява, че в резултата на ПТП на
пострадалата ищца са били причинени следните наранявания: 1. „Една разкъсно-контузна рана в дясната
челно-слепоочна област на главата и контузия в областта на двете орбити“.
Тези наранявания, според експерта, сами за себе си са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота и са заздравели без последици за
здравето на пострадалия за около 12- 15 дни от датата на травмата.
2. „Счупване на двете ябълчни кости на лицето“.
Тъй като тези кости са анатомично свързани с горната челюст, а функционално
участват в акта на дъвченето и говоренето, следва, че е налице счупване на
горната челюст; При нормално протичане на оздравителния процес настъпва
възстановяване след 40-50 дни.
3. „Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: - счупване
на челната кост вдясно, което при наличието на разкъсно- контузната
рана представлява нараняване
проникващо в черепната кухина; - контузия
на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
обуславяла разстройство на здравето;
4. „Счупване на дясната раменна кост с
разместване на фрагментите“, довело до трайно затрудняване движенията на
десния горен крайник - за повече от 30 дни. При благоприятно протичане
на оздравителния процес, според СМЕ то е около 5-7 месеца от датата на
травмата. При прегледа на пострадалата е установено, че движенията в
дясната раменна става нагоре и назад са ограничени, т.е. налице е затрудняване
движенията на крайника. При пострадалата не е извършена операция за изваждане
на метала, с който е извършена остеосинтезата на дясната раменна кост.
5. „Контузия на десния бял дроб със събиране на
въздух в дясната плеврална кухина“, която обуславя разстройство на здравето
временно опасно за живота“;
6. „Счупване на кости от тазовия пръстен -
дясната срамна кост и раздалечаване на срамното съчлинение“, с последица трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника - за повече от 30 дни. При
благоприятно протичане на оздравителния процес то е било налице около 2-3
месеца от датата на травмата.
На
пострадалата е провеждано комплексно лечение: хирургично - обработка на раната
на главата, кръвна репозиция и метална остеосинтеза на счупената дясна раменна
кост, десностранна торакоцентеза; медикаментозно и балнеосанаториално.
Според СМЕ,
след произшествието лечението на пострадалата е провеждано в болница /до
08.06.2009 г./ След изписването й от болница, пострадалата е провеждала
медикаментозно лечение в домашни условия. Веднъж е провеждала и
балнеосанаториално лечение. По принцип лечението при такъв вид травми
/черепно-мозъчната и гръдната травми/ лечението продължава около 5-6 месеца,
за което време се и възстановява пострадалият.
Към момента
на изготвяне на експертизата при пострадалата е налице ограничаване в движенията на дясната раменна става, което е последица
от счупването на раменната кост. Според експерта, следва да бъде извършена
оперативна интервенция за изваждане на импланта от дясната ръка. Възможно е да
останат дефинитивно известни ограничения
в движенията на дясната раменна става, но те няма да са от естество да
обуславят осакатяване на крайника. Възможно е при промяна на атмосферните
условия и физическо натоварване да се появяват периодични болки в десния горен
крайник и таза. При пострадалата е налице дефинитивен ръбец от
разкъсно-контузната рана, който е нежен и представлява лек козметичен дефект, но остава дефинитивно за цял живот.
Според СМЕ, приложените
фактури по делото сочат за извършени от
пострадалата разходи във връзка с лечението на причинените й травматични
увреждания.
Според д-р З.К.,
анализът на характера и локализацията на травматичните увреждания при
пострадалата, описани подробно в заключението налага от медицинска гледна точка
изводът, че към момента на произшествието тялото на пострадалата В. е било
свободно, т.е. без поставен предпазен колан. Констатираните травматични
увреждания са получени при втория удар за л.а. в дървото, който е челен кос, когато
тялото на пострадалата се придвижва напред и наляво. При това движение на
тялото се създават условия същото да контактува с детайли от интериора на
автомобила - облегалка на предна дясна седалка, средна колона, задна лява врата
и да бъдат причинени описаните наранявания. При поставен предпазен колан тялото
на пострадалата при конкретното произшествие би останало на седалката, като в
този случай главата, гърдите таза не могат да контактуват с описаните детайли,
респ. да се получат наранявания. При поставен предпазен колан може да се счупи
дясната раменна кост, тъй като горният крайник остава свободен и към момента на
произшествието може да контактува с облегалката на предната дясна седалка.
В с.з. на
22.02.2017 г. д-р З.К. допълва, че лицевата травма, която е причина за
черепно-мозъчната травма не може да бъде получен по друг начин освен от удар
със значителна сила в твърд предмет, което за експерта е част от интериора на
автомобила, когато тялото е свободно. Травмата на мозъка се получава от
директен удар в областта на главата и лицето. Критичното състояние на
пострадалата при приемането й в болница се е изразявало в симптомите на
черепно-мозъчната травма. Те са били водещите и са създали реалната опасност.
Наложило се пострадалата да бъде интубирана, защото е било затруднено и
дишането.
Чрез
приетата в производството СМЕ на д-р Х.М. /специалист неврохирург/ се
установява, че в резултата на пътното произшествие на ищцата, като пътник в
лекия автомобил Шкода Октавия – участник в ПТП, са били причинени следните
травматични увреждания: „Травматичен и
хеморагичен шок; контузия на мозъка с множествени малки контузионни огнища
двустранно в мозъчното вещество; хеморагична мозъчна контузия вляво
парасагитално; счупване на кости от лицевия скелет - орбито-зигоматичите
комплекси двустранно и очната орбита вдясно; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; разкъсно-контузна рана в дясната челна област; контузия на
гръдния кош с десностранен хемоторакс и тотален пневмоторакс вдясно;
субкапсуларен хематом на десен бъбрек; счупване на таза и на дясната раменна
кост“.
Според експерта, възстановяването при черепно-мозъчните
травми притича през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди, като
зависи от техния вид и характер, от наличието на придружаващи и съпътстващи
заболявания, от възрастта на пострадалия. При мозъчното сътресение той е от 2-3
седмици до 30-40 дни. При мозъчна контузия, срокът на клинично възстановяване е
от 3 до 6 месеца за леките и средни степени и до 12 месеца за тежките форми.
Пълно завършване на репаративните процеси може да се очаква едва след 2-3 и
повече години. При възникнали усложнения този срок може да бъде значително
удължен. Късните
последици от претърпени ЧМТ могат да бъдат от три главни типа: общосоматични
/дефекти на черепа, трофични промени, контрактури/, неврологични
/двигателен и сензорен дефицит, епилепсия, парализа, говорни и зрителни
нарушения, координационни нарушения и др./ и неврофизиологични
/личностни промени, промени на поведението, смутени памет и внимание/.
В случая, според
СМЕ, неблагоприятните здравословни проблеми при пострадалата в последно време
се изразяват в оплаквания от пристъпно главоболие, безсъние, нервно напрежение,
периодични болки във врата, придружени със слабост на дясната ръка. Обективно е
установено леко увредено общо състояние, запазено съзнание, ориентирана за
време и място, емоционално лабилна и напрегната. Ограничени и болезнени
движения в шийния отдел на гръбначния стълб и дясната раменна става, намалена
мускулна сила за дясната ръка, намалена кожна чувствителност по дерматоми С4-С5
вдясно, отслабени надкостно-сухожилни рефлекси за десен горен крайник. Установени
са ЕМГ данни за преднокоренчева увреда на периферен двигателен неврон С5-С6-С7
двустранно, по-изразена за С6 вдясно по типа на аксонална увреда. Описаното
състояние, според д-р М., изгражда клиничната картина на посттравмена енцефалопатия
- относно увредите на централната нервна система, и периферно-нервна коренчева
увреда на шийно ниво, последица от травматични и дегенеративни промени на
шийните прешлени и фрактурата на дясната раменна кост с последваща
инактивитента контрактура на раменната става.
В с.з. на
26.10.2016 г. д-р М. заявява, че Глазгоу кома скалата представлява степенна
оценка на дълбочината на промените на съзнанието основно и черепно-мозъчни
травми. Според експерта, тя е от 3 до 15 точки, като 15 точки е нормално
състояние, т.е. човека е в ясно съзнание, контактен, адекватен, ориентиран, а 3
точки е най-тежкото коматозно състояние, липсват всякакви двигателни и други
реакции. По принцип, според СМЕ, под 8 точки се приема коматозно състояние,
между 9 и 12 точки състояние на сопор. Четири точки – много дълбоко коматозно
състояние, най-често и с данни за стволова увреда.
Чрез
показанията на свидетеля Г. ВА. В., съпруг на ищцата се установяват
следните обстоятелства: След произшествието свидетелят я видял в Бърза помощ в
ужасно, неадекватно състояние. Видимо имала кръв от устата; крайниците й били в
конвулсии, в странни форми; била съвсем неадекватна, не била в съзнание.
Лекарите направили каквото могат и трябвало да я закарат в гр.Стара Загора. Там
ги приел екип по спешност, като й спасили живота. След операцията му казали, че
е имала счупени скули на лицето, прекъснати нерви, счупен таз, счупени ръце.
Докторите в Казанлък му казали, че няма шанс за живот, но в гр.Стара Загора я
спасили. В болницата, след операцията, била девет дена в интензивното
отделение. Направили й операция на белите дробове, изкуствено дишане, удължили
комата, за да може да се възстанови организмът. Отворила очи, опитвала се да се
усмихне, но била цялата обездвижена. Близо месец била в болницата. Доплатили да
остане допълнително време, след като изтекла пътеката на здравната каса.
Направили й операция на ръката и след това около месец някъде си я взели вкъщи.
По време на изписването била в носилка, била обездвижена, тазът й бил счупен, с
линейка я закарали вкъщи. Била на легло минимум два месеца. След това направили
допълнителна операция за изрязване на месо от петата, след това била на
рехабилитация. Тези два месеца била с памперси, течна храна, лицето й не било
наред. Хранела се с течна храна около два месеца. Цялостното състояние на
тялото й било тежко, трудно се раздвижила след това с помощта на рехабилитатори.
На третия месец й разрешили да опита да ходи, но само вкъщи. За около месец започнала да ходи до
тоалетна. След 5-6 месеца започнала да ходи. Преди инцидента била здрав
човек, обслужвала си магазинче, виждала се с приятели, „греела“. След това магазинчето
й фалирало. Като се съвзела на другата година, тръгнала по половин ден на
работа, защото не издържала повече. Лицето й не било същото; не била този
човек, който била преди това; нервът й бил
прекъснат, скулата й била премазана. Видими белези имала много, като се опитвала
да ги прикрива. Окото й било провиснало, ходенето й било затруднено. Тазът,
като поседи повече, я болял. Канели се да направят операция за махане на
пирона, но я било страх. Споделя за нейни затруднения да назове някои
елементарни предмети с имената им. Сега изпитвала силен страх, не искала да
пътува. Не искала да ходият никъде, прикривала тялото си и белезите. Травмите й
били изцяло вдясно, лицето, дробовете, всичко вдясно.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с
претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищцата, причинени от увреждането, предмет на разглеждане
по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 100000.00 лв. За
разликата над посочената сума до предявения размер 180000.00 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Съображения:
Към датата
на настъпване на ПТП ищцата е била на 45 години- млада възраст за тежестта на
настъпилия пътен инцидент и нанесените й сложни травматични увреждания, пълно
възстановяване от които към настоящия момент не е налице, като същевременно са
констатирани последващи усложнения.
Съдът
определи обезщетението като съобрази вида, характера и особеностите на
причинените й тежки травматични увреждания и последиците от тях -множествена
травма характеризираща се с опасност за живота й включваща черепно-мозъчна
травма с нараняване проникващо в черепната кухина придружено и с травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки /мозъчно сътресение и мозъчна контузия/ ,
което е довело и до посттравмена енцефалопатия /относно увредите на централната
нервна система/; контузия на гръдния кош на десния бял дроб със събиране на
въздух в дясната плеврална кухина; счупване на таза и на дясната раменна кост,
които в съвкупност са довели до
ограничени и болезнени движения в шийният отдел на гръбначния стълб и
дясната раменна става, намалена мускулна сила на дясната ръка; намалена кожна
чуствителност в посочените отдели, отслабени надкостно-сухожилни рефлекси за
десен горен крайник; пристъпно главоболие, безсъние, нервно напрежение и
периодични болки във врата; счупване на двете ябълчни кости на лицето и
разкъсно –контузни рани, които са довели до нарушения в дъвченето и говореното
и са причинили остатъчен за цял живот видим козметичен дефект. За определяне на
обезщетението съдът съобрази и обстоятелствата, че периодът на възстановяване
на пострадалата от причинените й травми е продължил по-дълго от една година,
като за определени травми все още не е приключил. Както се установи чрез
показанията на свидетеля Г. В. В. /съпруг на ищцата/ преценени с оглед
събраните в производството доказателства пострадалата е била обездвижена
напълно за три месеца, като едва след това й разрешили да се придвижва само в
дома си с помощта на рехабилитатори и едва на петия-шестия месец започнала да
се придвижва самостоятелно; следвало да се храни предимно с течна храна; била
обслужвана напълно за период около пет месеца. Към настоящият момент ходенето й
е затруднено, има оплаквания от ограничения и болезненост при движенията в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб, изпитва притеснения от външните
видими белези по лицето, които според свидетеля В. са я променили напълно –
„нервът й е прекъснат, скулата й бе премазана, окото провиснало“. Съдът
съобрази и промяната в психичното състояние на пострадалата във връзка с
преживяното тежко произшествие довела до тревожно – депресивна реакция при
разстройство в адаптацията.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
По
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба и нейния размер във връзка с произшествието и причинените му
травматични увреждания. Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди,
съдът намира, че същите са доказани чрез приложените и приети по делото писмени
доказателства.
Така, в
производството се установи, чрез представените разходни документи и
констатациите на д-р З.К. по СМЕ, че във връзка с лечение и възстановяване от
причинените травми на ищеца са били разходвани средства в размер на общо 2451.96
лева, от които за остеосинтезни средства - 1 350 лв., потребителска такса за
престой в МБАЛ АД - Стара Загора - 246 лв., за транспорт на болен - 68 лв., за
медицински консумативи, памперси и лекарствени средства — 367, 96 лв., проведена
рехабилитация- 420лв.
Поради това,
съдът намира че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди се явява основателна за посочената сума 2451.96 лева,
представляваща направени разходи за лечение и възстановяване във връзка с
травмите от ПТП.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да
се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата
за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалия, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
В случая,
съдът намира че в производството се установи по несъмнен начин нарушаване на
правилата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП за пътуване в лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан от страна на пострадалата. Чрез показанията на свидетеля И.Р.В.
и констатациите на експерта д-р З.К. се установи, че към момента на
произшествието В.В. е била без поставен обезопасителен колан. Установяване по
несъмнен начин обаче, че това нарушение на правилата за движение по пътищата е
допринесло до настъпване на вредоносния резултат, съдът намира че не се
установи в производството. Както е посочил в с.з. на 27.09.2017 г. доц. Ангелов
и съответно е отразил в своята експертиза /САТЕ/ най-тежкият удар в областта на
главата на пострадалата е бил причинен след силния удар на лекия автомобил
Шкода Октавия в дървото и падането му на лявата страна, за което свидетелства
петното кръв на задната лява врата и пръските – сочещи внезапно настъпилия
силен удар. В този случай, както се установи в производството, поставен
обезопасителен колан не би бил ефективен, тъй като пострадалата е била плътно
до вратата, лежала е на нея когато е заварена на мястото на произшествието. С
оглед тези констатации, съдът намира, че не следва да възприема даденото
предположение от д-р З.К., че най-тежката травма на пострадалата –
черепно-мозъчна травма е била причинена от свободно движение на тялото без
поставен колан и съприкосновение на главата с вътрешни интериорни части на
автомобила /облегалка на дясна предна седалка/. Както се установи, разликите в
констатациите на експертите се основават на разлики в копията от снимки на
местопроизшествието – черно-бели и цветни, които са били изготвени в хода на
наказателното производство. От своя страна травмата на дясна раменна кост,
както е посочил експерта /д-р К./ би могла да бъде причинена и при поставен
обезопасителен колан. Доколкото в производството, съобразно правилата на чл.154 ГПК не се установи, че уврежданията причинени на ищцата или част от тях се
дължат на нейното неправомерно поведение – непоставяне на обезопасителен колан
като пътник на задна седалка в автомобила, съдът намира че следва да остави без
уважение релевираните от ответниците възражения за съпричиняване.
По
възражението за погасяване по давност на претенциите в увеличен размер от
сумата 80000.00 лв. до сумата 180000.00 лв.:
Исковата
молба е заведена в съда - на 08.12.2011 г., а процесното ПТП е настъпила на 08.05.2009
г. За главните вземания е приложима обща петгодишна давност /чл.110 ЗЗД/, а за
акцесорните – три години. Предприето е увеличение на размера на претенцията за
неимуществени вреди на 27.09.2017 г. от сумата 80000.00 лв. до сумата 180000.00 лв., като
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не е бил предявен като
частичен.
По въпроса
за момента, към който следва да се преценява изтичането на погасителната
давност за вземанията /сумите/, с които по реда на чл.214 ГПК е допуснато
увеличение на първоначално предявения иск, е формирана задължителна съдебна
практика - решения, постановени при действието на чл.290 ГПК - решение № 63 от
28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на І т. о., решение № 22 от 14.07.2010 г.
по т. д. № 428/2009 г. на І т. о. и решение № 160 от 17.12.2012 г. по т. д. №
808/2011 г. на ІІ т. о., съобразно която: Погасителната давност спрямо
увеличения по реда на чл.214 ГПК /чл.116, ал. 1, пр. 2 ГПК (отм.)/ иск, в
хипотезата, когато същият не е заявен като частичен, се преценява към
момента на предявяване на исковата молба, а не към датата на депозиране на
молбата за увеличение цената на иска, тъй като увеличението не представлява
предявяване на нов иск, а е форма на прецизиране размера на иска, чрез която
ищецът коригира грешки или неточности в преценката си за действителния размер
на спорното вземане.
С оглед така
дадените разяснения със задължителен характер и предвид нормата на чл.115, б”ж”
и чл.116, б”б” ЗЗД, съдът намира, че при подаването на исковата молба на 08.12.2011
г. давността за предявения иск е била прекъсната и по време на процеса обаче е
била спряна давността за цялото вземане във връзка с правата на страната да
предприеме увеличение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, като въведе в
предмета на спора и останалата непредявена прецизирана част, в случая 100000.00
лева. Или,
началния момент, от който спира да тече погасителна давност е датата на
завеждане на иска, спрямо целия заявен и окончателно прецизиран размер, в това число
и сумите, с които същия е бил увеличен в хода на висящия процес. По тези съображения, настоящият
състав приема, че момента, към който следва да бъде преценявана изтекла
погасителна давност спрямо увеличения иск, извън хипотезата на частичен иск е
предявяването му - с исковата молба.
С оглед
основателност на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента разпоредбата на чл.84,
ал.3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на застрахователя. Предвид
заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава от датата на ПТП върху
претенциите за неимуществени и имуществени вреди, застрахователят дължи
законната лихва считано от 08.05.2009 г.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователно възражението за
изтекла погасителна давност върху акцесорната претенция по увеличения размер на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100000.00 лв. Както бе посочено,
съгласно тези съдебни решения изменението на размера на иска не може да бъде
прието като нов иск, различен от вече предявения.
Исковете по чл.226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да бъдат
уважени за сумата от 100 000.00 лв. – обезщетения за неимуществени вреди и
за сумата 2451.96 лв.-обезщетения за имуществени вреди, които суми двамата ответници
следва да заплатят солидарно.
По разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 3490.80 лв. с ДДС, съразмерно на
уважената част от иска.
Ответниците ЗАД А. АД и Д.З. АД следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК –сумата 4098 лв.
за държавна такса по
предявените искове и сумата 600.00 лв.-разноски за съдебни експертизи и призоваване
на свидетел.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД А.
АД, ***, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплатят солидарно на В.И.В., ЕГН ********** с адрес ***, следните суми:
- на
основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата
100000.00 лв. – /сто хиляди лева/ - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания –1. „Една
разкъсно-контузна рана в дясната челно-слепоочна област на главата и контузия в
областта на двете орбити“; „Счупване
на двете ябълчни кости на лицето“;„Черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в: - счупване на челната кост вдясно, което
при наличието на разкъсно- контузната рана представлява нараняване проникващо в черепната кухина; - контузия на мозъка, придружена с травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обуславяла разстройство на здравето;
„Счупване на дясната раменна кост с
разместване на фрагментите“; „Контузия
на десния бял дроб със събиране на въздух в дясната плеврална кухина“; „Счупване на кости от тазовия пръстен -
дясната срамна кост и раздалечаване на срамното съчлинение“, като последица
от пътно – транспортно произшествие, реализирано на ПТП настъпило на 08.05.2009
год. по ПП-I-5, км. 211+060 в отсечката между ЖП надлез на с. Тулово и с.
Ягода, общ. Мъглиж по вина на двамата водачи: Б.А.Д., като водач на лек
автомобил Мазда 6 с рег. № ****** и И.Р.В., като водач на лек автомобил Опел
Омега с рег.№ ******** / призната с решение № 412/20.11.2014 г. постановена по
АНД № 483/2014 г. влязло в сила на 15.05.2015 г./, чиято гражданска отговорност
като автомобилисти за вреди, причинени при управлението на посочените
автомобили към посочената дата е била застрахована, както следва: за лек
автомобил „Мазда 6” с рег.№ ****** при ЗАД „А.” по застрахователна полица №********/21.10.2008
г. със срок на валидност, считано от 22.10.2008 г. до 21.10.2009 г. и за лек
автомобил „Опел Омега” с рег.№ ******** при „Д.З.” АД по застрахователна полица
№ 08081080000571/30.12.2008 г., със срок на валидност, считано от 31.12.2008 г.
до 30.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2009 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковете по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер от 180 000.00 лв.
- на
основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата
2451.96 лв. – /две хиляди четиристотин петдесет и един лева
и деветдесет и шест стотинки/ - застрахователно
обезщетение за имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечение и
възстановяване от причинените травми на ищеца, от които за остеосинтезни
средства - 1 350 лв., за потребителска такса за престой в МБАЛ АД - Стара
Загора - 246 лв., за транспорт на болен - 68 лв., за медицински консумативи,
памперси и лекарствени средства — 367, 96 лв., проведена рехабилитация- 420лв.,
които вреди са последица от пътно – транспортно произшествие, реализирано на ПТП
настъпило на 08.05.2009 год. по ПП-I-5, км. 211+060 в отсечката между ЖП надлез
на с. Тулово и с. Ягода, общ. Мъглиж по вина на двамата водачи: Б.А.Д., като
водач на лек автомобил Мазда 6 с рег. № ****** и Иван Р.В., като водач на лек
автомобил Опел Омега с рег.№ ******** / призната с решение № 412/20.11.2014 г.
постановена по АНД № 483/2014 г. влязло в сила на 15.05.2015 г./, чиято
гражданска отговорност като автомобилисти за вреди, причинени при управлението
на посочените автомобили към посочената дата е била застрахована, както следва:
за лек автомобил „Мазда 6” с рег.№ ****** при ЗАД „А.” по застрахователна
полица №********/21.10.2008 г. със срок на валидност, считано от 22.10.2008 г.
до 21.10.2009 г. и за лек автомобил „Опел Омега” с рег.№ ******** при „Д.З.” АД
по застрахователна полица № 08081080000571/30.12.2008 г., със срок на
валидност, считано от 31.12.2008 г. до 30.12.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.05.2009 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД А.
АД, ***, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплатят на адв. П.К. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения сумата от 3490.80 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение при
предоставена безплатна адвокатска защита, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗАД А.
АД, ***, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплатят на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4098
лв. за държавна такса по
предявените искове и сумата 600.00 лв.-разноски за съдебни експертизи и
призоваване на свидетел.
Решението е
постановено по производство с участие на подпомагащи страни - ЗАД А.Б. АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: