№ 14841
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. Ц.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. Ц. Гражданско дело №
20221110145304 по описа за 2022 година
„,,,ЕООД / с предишно наименование „,,,ООД/ е предявило против Л. П.
Ц. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 155.58 лева- стойност на неплатени
далекосъобщителни услуги по договор, сключ(ен между ответницата и
„БТК”ЕАД за периода от 8.11.2018 до 07..03.2019г.
Ищецът поддържа, че на 7.10.2014 „БТК”ЕАД и Л. П. Ц. са сключили
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
10,,,01, изменен с допълнително споразумение от 12.10.2016.Твърди, че въз
основа на сключения договор са издадени фактури, както следва:фактура
№**********/8.12.2018 за сумата от 51.78 лева-незаплатени услуги за
периода от 8.11.2018 до 7.12.2018;фактура №**********/08.01.2019 за сума в
размер от 27.09 левас ДДС за периода от 8.12.2018 до 07.01.2019; фактура
№**********/08.02.2019 за сума в размер на 38.37 лева с ДДС за периода от
08.02.2019 до 07.03.2019 и фактура №********** от 08.03.2019 за сума в
размер на 38.37 лева с ДДС за периода от 08.03.2019до 07.04.2019.Твърди, че
ответницата не е заплатила мобилни услуги на обща стойност от 155.58
1
лева.Твърди, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 и Приложение
№1 „БТК”ЕАД е прехвърлило на „,,п”ООД вземането, а впоследствие по
силата на договор за цесия от 1.10.2019 и Анекс от 10.03.2020 „,,п”ООД е
прехвърлило на „,,,ООД процесното вземане.Твърди, че към исковата молба е
приложено уведомление и за двете цесии, с което „,,п”ООД уведомява
ответницата от името на „БТК”ЕАД за цесия от 16.10.2018 и съответно от
свое име като цедент за Анекса към договора за цесия от 1.10.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Л. П. Ц. оспорва предявения
иск.Прави възражение за давност.Твърди, че не е уведомена и за двете цесии.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено споразумение от 7.10.2014, сключено между
БТК ЕАД и Л. П. Ц. за предоставяне на телекомуникационни услуги.
По делото е представено споразумение от 12.10.2016, сключено между
БТК ЕАД и Л. П. Ц. за предоставяне на телекомуникационни услуги.
По делото са представени и фактури, издадени от БТК ЕАД с получател
Л. П. Ц..
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018
„БТК”ЕАД е прехвърлило на „,,п”ООД вземания, посочени в приложение №1,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, ако има такива..
С пълномощно „БТК” ЕАД е упълномощило „С.,,,ООД в качеството му
на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018, да
представлява БТК пред лица, чиито задължения към БТК са предмет на
договора за цесия по повод изпращане на уведомителни съобщения по чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 1.10.2019 „,,п”ООД
е прехвърлило на „,,,ООД възмездно, вземания от трети физически лица и
/или юридически лица в общ размер на 70 000 418.53 лева, подробно описани
по основание , размер и длъжник в Приложение №1-Списък на вземанията ,
неразделна част от договора.
По делото е представено уведомление от БТК ЕАД до „С,,,ЕАД на
2
основание т.1.1.1. от Договора за цесия от 16.10.2018.
По силата на Анекс от 10.03.2020 към договора за цесия от 1.10.2019
„,,п”ЕАД е прехвърлило на „”,,,ООД вземания по Приложение №1.
По делото е представено извлечение от Приложение №1 към Анекс от
10.03.2020 към договор за цесия от 1.10.2019, в който фигурира длъжника Л.
П. Ц..
По делото е представено потвърждение от „БТК”ЕАД, че описаните
вземания са прехвърлени от БТК ЕАД в полза на ,,п ООД по силата на
уведомоление от 24.02.2020 по т.1.1.1. към договор №********** за
прехвърляне на вземания,сключен на 16.10.2018г.Потвърждението е и
извлечение от Приложение №1 към Уведомление от 24.02.2020 по т.1.1.1. от
договора за цесия от 16.10.2018г.
По делото е предстаевно уведомление за цесия от БТК ЕАД чрез
пълномощника си ,,п ЕАД и от „У,,,йт”ЕООД до Л. П. Ц..
Със заключението на съдебно- техническа експертиза е приобщено като
доказателство по делото Приложение №1 към Рамков договор за цесия от
16.10.2018г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Видно от споразумения от 7.10.2014 и от 12.10.2016, „БТК” ЕАД и Л. П.
Ц. са били в облигационни отношения във връзка с предоставяне на
телекомуникационни услуги.
По делото са представени фактури за начислени суми за предоставени
телекомуникационни услуги за процесния период.Но не са ангажирани
доказателства за реалното предоставяне на телекомуникационните услуги,
което е в доказателствена тежест на ищеца.
Неоснователно е възражението на ищеца, че след като не са оспорени
фактурите в 6-месечен срок, това означава, че ответникът е признал
задълженията.Не са ангажирани доказателства по делото от страна на ищеца
фактурите да са връчени на ответника, съответно да е бил уведомен за
задълженията си за процесния период.Поради това възражението на ищеца, че
сумите не са оспорени в 6 – месечен срок е неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства за реалното потребление и доставка на телекомуникационни
3
услуги на ответницата.
Отделно от това по делото не се установява ищецът да е придобил
вземанията спрямо ответницата.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018
„БТК”ЕАД е прехвърлило на „,,п”ООД вземания, посочени в приложение №1,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви.
Видно от приложение №1 към Рамков договор за цесия от 16.10.2018г.
/приобщено чрез СТЕ/ в него фигурира ответницата Л. П.Ц. със задължение
по договор №10,,,01 в размер от 181.51 лева.
С оглед на което съдът приема, че предмет на Рамковия договор за цесия
от 16.10.2018 е и вземането спрямо ответницата Л. Ц. по договор №10,,,01 в
размер от 181.51 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че „,,п”ООД е придобило вземането
спрямо ответницата по силата на договора за цесия.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от
1.10.2019, сключен между „,,п”ООД и „,,,ООД за прехвърляне възмездно на
вземания от трети физически лица и /или юридически лица, подробно описани
по основание, размер и длъжник в Приложение №1-Списък на вземанията ,
неразделна част от договора.По силата на Анекс от 10.03.2020 към договора за
цесия от 1.10.2019 „,,п”ЕАД е прехвърлило на ”,,,ООД вземания по
Приложение №1.
По делото не е представено Приложение №1 към Анекса от 10.03.2020
към договора за цесия от 1.10.2019г.
Съдът намира, че представеното извлечение от Приложение №1 към
Анекс от 10.03.2020 към договор за цесия от 1.10.2019 не удостоверява, че
вземането е предмет на договора за цесия.Посоченото извлечение не замества
Приложение №1 и не установява вземането по основание и размер.Дори в
извлечението е грешно посочено ЕГН-то на длъжника.Освен това
извлечението е издадено от управителя на цедента – „,,п”ООД, който се явява
и управител на ищцовото дружество към момента на предявяване на исковата
молба.В този смисъл извлечението има характер на декларация от страна на
управителя, че вземането е прехвърлено, която като частноправен документ,
4
удостоверяващ изгодни за издателя си обстоятелства не се ползва с
обвързваща доказателствена сила.Други доказателства , че вземането е
предмет на Анекса от 10.03.2020 към договора за цесия от 1.10.2019 не са
представени.С оглед на което съдът приема, че не са ангажирани
доказателства ищцовото дружество да е придобило вземането по силата на
договора за цесия.
Поради това и претенцията на ищцовото дружество е неоснователна.
Отделно от това по делото не се установява от кого изхожда
уведомлението до ответницата за двете цесии, доколкото са посочени „БТК”
ЕАД чрез пълномощника „,,п”ЕАД и „ЮБЦ ЕООД.Дори да се приеме, че
уведомлението изхожда от „,,,ООД, то не е упълномощено да уведомява за
първата цесия длъжниците.Поради това и договорите за цесия не са породили
действието си спрямо ответницата, доколкото действието спрямо длъжника е
от уведомяването.
По изложените по-горе мотиви претенцията на ищцовото дружество е
неоснователна.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата.
Процесуалното представителство на ответницата е осъществено по реда
на чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на
ответницата следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лева.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл изискуемия депозит за СТЕ в
размер от 460 лева.С оглед на което и на основание чл.77 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 460 лева – депозит
за СТЕ.
Така мотивиран съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „,,,ЕООД / с предишно наименование
„,,,ООД/,ЕИК,,,03, със съдебен адрес:гр.Со,,,,ия”№81, вх.В, ет.8, чрез адв. Г.,
против Л. П. Ц., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,улят”№41, офис –
партер, чрез адв. И., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че Л. П. Ц. дължи на „,,,ЕООД /с предишно наименование „,,,ООД/ сумата от
155.58 лева-стойност на неплатени далекосъобщителни услуги по договор,
сключен между ответницата и „БТК”ЕАД за периода от 8.11.2018 до
07..03.2019г.
ОСЪЖДА „,,,ЕООД / с предишно наименование „,,,ООД/,ЕИК,,,03, със
съдебен адрес:гр.Со,,,,ия”№81, вх.В, ет.8, да заплати в полза на адв.Н. И. И.,
процесуален представител на Л. П. Ц., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.,,,улят”№41, офис –партер, на основание чл.38 от ЗА сумата от 360
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „,,,ЕООД / с предишно наименование „,,,ООД/,ЕИК,,,03, със
съдебен адрес:гр.Со,,,,ия”№81, вх.В, ет.8, да заплати в полза на СРС на
основание чл.77 от ГПК сумата от 460 лева –депозит за СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6