Решение по дело №10803/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260379                          26.02.2021г.                                        гр.Бургас

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                       54-ТИ  граждански състав

На единадесети януари                       две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

 Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Недялка Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 10803 по описа за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

            Производството е образувано по повод исковата молба на С.А.Б., ЕГН: **********,чрез пълномощника си Адв.Г.К. - БАК,със съдебен адрес:***  СРЕЩУ: Н.Д.Е., **********,***, ***, с пълномощник адв.Хр.М.-БАК.

            От съда се иска осъждане на Н.Д.Е., ЕГН: **********,***, да заплати на ищеца С.Б. сумата от 6550.48 /шест хиляди петстотин и петдесет лева и 48 стотинки/, представляваща главница по неизплатено задължение по писмено споразумение от 04.06.2014 година, ведно със сумата от 1994.24 /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и 24 стотинки, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.12.2016 година до датата на 30.12.2019 година , ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и заплатените в производството съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатен адвокатски хонорар.         

            Сочи се, че на 04.06.2014 г. страните постигнали и подписали споразумение, по силата на което ишеца прехвърлил на ответницата всички свои права и задължения, произтичащи от Договор за лизинг на движима вещ №: ********* / 2009 година, сключен между него и „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг”.

            Съгласно клаузите на споразумението, Н.Д.Е. встъпила в правата и задълженията на ищеца по горепосочения договор за финансов лизинг, като се задължила да заплати всички дължими от ищеца суми по договора и да придобие собствеността на лек автомобил „ТОЙОТА”, модел „РАВ 4” с ДКН „***”, Рама №: ***.

Двете страни се споразумели ответницата да заплати за встъпването си в правата по договора общата сума от 17000.00 /седемнадесет хиляди/ лева, от която на лизинговото дружество следвало да заплати сумата от 10449.52 /десет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и 52  стотинки/, а остатъкът в размер на 6550.48 /шест хиляди петстотин и петдесет лева и 48 стотинки/ следвало да заплати на ищеца.

В замяна на това, тя придобила правото да придобие собствеността на лекия автомобил.

Вследствие на постигнатото и подписано споразумение, както и след представянето на всички изискани от лизингодателя писмени документи, „Хипо Алпе Адриа Ауторизинг” прехвърлил на ответницата собствеността на лекия автомобил.

До настоящия момент, въпреки постигнатото споразумение, ответницата не е изпълнила задължението си към ищеца да му заплати сумата от 6550.48/шест хиляди, петстотин и петдесет лева и 48 стотинки/. Падежът на това нейно задължение е настъпил на 12.2014 г.

            Представени са писмени доказателства. Отправени са доказателствени искания.

            В месечния срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника.

            В отговора се твърди, че       към датата на сключване на процесното споразумение,  действието на Договор за лизинг е било прекратено, като същият е бил едностранно развален от лизингодателя „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД чрез нотариална покана рег.№8433/23.08.2013 г., том 2, акт 45 на нотариус М.А.-Т., рег.№*** на НС, с район на действие PC-Бургас, връчена на ищеца-лизингополучател на 09.09.2013 г. Автомобилът, предмета на Договора за лизинг, е бил върнат от ищеца-лизингополучател на лизингодателя на 27.03.2014 г., с протокол за доброволно предаване.

Предвид горепосоченото, към датата на сключване на процесното Твърди се, че поради липсата на права по Договора за лизинг, прехвърлителното изявление на ищеца по чл.1 от процесното Споразумение - че прехвърля правата си в полза на ответницата - не е породило никакви правни последици, а и не би могло да породи, с оглед отпадналото със задна дата действие на Договора за лизинг (какъвто е правният ефект на развалянето му).

            Твърди се и че  липсва съгласие на кредитора на ищеца „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД към датата на сключване на процесното Споразумение. Фактически и правно не се оспорва съдържанието и действителността на споразумението, но се твърди,че ответницата единствено е встъпила в дълга на ищеца  за сума в размер на 10 449.52 лв, който той е имал към „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД, и съответно го е и платила.

Твърди се, че между отношенията между страните са развити както следва:

            На  09.09.2013 г. Едностранно  е развален Договора за лизинг

            На 04.06.2014 г. е сключено процесното Споразумение от между ищеца и ответницата, с което ответницата встъпва в дълга на ищеца към кредитора му „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД в размер на 10 449.52 лв, и плащане от ответницата на същият дълг направо на кредитора.

            На 30.06.2014 г. е извършено прехвърляне чрез продажба от „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД на ответницата на собствеността на МПС-то.

            Твърди се, че ищецът никога не е прехвърлял на ответницата правата си, поради което Ответницата с отговора на исковата молба и  на основание чл.87, ал.2, от ЗЗД отправя изявление за разваляне на Споразумението, поради пълно неизпълнение от ищеца.

            Алтернативно се твърди, че споразумението е развалено на осн.чл.89 от ЗЗД, тъй като изпълнението е станало невъзможно, поради липсата на действащ Договор за лизинг, като на основание чл.90, ал.1 от ЗЗД се отправя алтернативно възражение за неизпълнен от ищеца договор, поради което ответницата не дължи на неизправният ищец насрещно изпълнение.

            Не се представят писмени доказателства.Претендирате се разноски.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното:

 

            По фактите:

            Ищеца С.Б. и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД са били страни по договор за финансов лизинг №********* от 26.05.2009г. по който ищеца е лизингополучател.

            На 09.09.2013г. на ищеца била връчена нотариална покана от страна на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД с която ищеца е поканен в седмодневен срок да погаси доброволно задълженията си по договора поради просрочие за суми в общ размер 5613.54 лева, като е уведомен, че пре неизпълнение, лизинговото дружество може да приеме договора за прекратен поради неизпълнение. Указано е и задължение за ищеца да върне лизинговия автомобил в седмодневен срок на конкретен адрес.

            Съдът не приема становището на ответника, че в следствие на тази нотариална покана, договора е бил развален едностранно поради неизпълнение.

Под заплахата на бъде развален, ищеца е извършил фактически и правни действия в кръга на правомощията си и поведението му не е сатнало причина за цялостно неизпълнение на договора.Напротив-предложено е взаимно приемливо решение за три страни.Ищеца, ответницата и лизинговото дружество.

            Това е така, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, след тази дата, лизингодателя е продължил да претендира изпълнение по този договор /справката на стр.64 и 65 от делото/ като дори на 16.09.2013г. е калкулирал такса за услуга-напомнително писмо, а 27.09.2013г. е издал и ново кредитно известие.

            От писмените доказателства по делото се налага извод, че към м.май 2014г. ищецът-длъжник като лизингополучател е бил в затруднено положение за обслужване на лизинговия договор, поради което е предприел действия за т.нар „продажба“ на автомобила, макар и като прехвърлител по договор за лизинг.

            Така на 29.04.2014г. входирал до лизингодателя заявление в което изрично посочва, че е постигнал съгласие ответницата да встъпи в неговите права по договора, сочи се като страна по договора за лизинг.

На 04.06.2014г., предвид предходно заявено обстоятелство, че ще отсъства от страната,изготвя нарочно пълномощно с което упълномощава ответницата изрично да извършил всички фактически и правни действия по придобиване на качество по лизинговия договор, включително и да прекрати договор за лизинг от негово име, да приеме автомобила, да получи и издадените по него от ищеца записи на заповеди.

Отделно от горепосоченото, настоящата искова претенция е базирана на споразумение от същата дата-04.06.2014г. сключването на което не е спорно между страните.Действителността му не се оспорва, а се предявява възражение на разваляне от страна на ответницата.Отделно от това се твърди, че споразумението се приема за действително от ответницата, но само до частта в която придобива права, но не и задължения.

            По правото:

               Договорът за финансов лизинг е особен тип договор, който включва елементи на кредит, мандат и поръчка. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време.

            В полза на лизингополучателя възниква правото да ползва лизинговата вещ.При договора за финансов лизинг съществува възможност за придобиване на собствеността след изплащане на всички лизингови вноски.

             Не се спори, че ответницата е придобила автомобила от  лизингополучателя чрез встъпването си в договора, замествайки длъжника по него-настоящия ищец.Договора между ищеца –лизингополучател и дружеството-лизингодател е прекратен възоснова на плащането от ответницата Е. на задължението по него и възоснова на представеното по делото споразумение между нея и ищеца.

Не се спори, че същата е изплатила възоснова на това споразумение сума в размер на 10449.52 лева на „„Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД.

Не се спори и, че не е платила остатъка в полза на първата страна – 6550.48 в уговорения в споразумението срок с падеж до 31.12.2014г.

            По повод възражението с което се отправя възражение за прекратяване на споразумението на осн чл.87, ал.2, от ЗЗД, съдът намира, че не следва да го уважа.Действително не може да се отрече правото на едностранно заявление за разваляне на двустранен договор, какъвто характер има процесното споразумение, но не може да се отрече е и че са осъществяване на фактическия състав, отправилата го страна следва да е изправна. От доказателствата по делото не се налага такъв извод.

            С оглед гореизложеното, съдът намира иска за доказан по основание и размер и като такъв следва да го уважи.

            При този изход на спора, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските по делото.В исковото производство такива се доказват за сумата 342 лева, внесена държавна такса.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Н.Д.Е., ЕГН: **********,***, Бургаска ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Б., ЕГН: **********,с пълномощник Адв.Г.К. - БАК,със съдебен адрес:***  сумата от 6550.48 /шест хиляди петстотин и петдесет лева и 48 стотинки/, представляваща главница по неизплатено задължение по писмено споразумение от 04.06.2014 година, ведно със сумата от 1994.24 /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и 24 стотинки, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.12.2016 година до датата на 30.12.2019 година , ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

 

            ОСЪЖДА Н.Д.Е., ЕГН: **********,***, Бургаска ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Б., ЕГН: **********,с пълномощник Адв.Г.К. - БАК,със съдебен адрес:***  сумата от 342 лева - разноски по делото.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала: НД