О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260717 3.11.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На трети ноември през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с.
Александър Муртев
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 2281 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.6, чрез
юрисконсулт Кощрова.
Обжалва се разпореждане №11993 от
10.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№3577 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас,
с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за следните суми:
-
43,89 лв.- договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.01.2016г.
до 31.12.2016г.;
-
113,51 лв.- лихва за забава, начислена за периода от 31.12.2016г. до 13.03.2020г.;
-
Разликата между присъдените разноски- 51,95 лв. до претендираните- 75 лв.
Сочи се, че обжалваният акт е
неправилен като противоречащ на материалния закон, като са изложени подробни
съображения. Счита за неправилен извода на съда, че договорът е сключен в
нарушение на чл.11 ЗПК понеже липсвал изготвен погасителен план, в който точно
и ясно да са посочени размерите на отделните погасителни вноски и датите на
тяхното плащане, поради което е приложена нормата на чл.23 ЗПК. Според
жалбоподателя процесния договор съдържа изискуемата от закона информация.
Законът не съдържал изискване за специална форма, в която следва да е съставен
погасителния план, а единствено сочел параметрите, които следвало да се
съдържат в договора за кредит. В договора тези параметри били налични на стр.1.
В конкретният случай лихвеният процент по договора бил фиксиран за целия срок
на договора- 31,82%, поради което не се изисквало погасителният план да съдържа
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Крайният срок на изпълнение на договора настъпил на 31.12.2016г., което
можело лесно да бъде изчислено, тъй като в договора била посочена датата на
сключването му и периодът на действие- 60 седмици. В закона нямало изискване за
посочване точната дата на крайния срок на договора за кредит.
Моли разпореждането да бъде
отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните
суми. Моли да му бъдат присъдени и разноските за настоящото производство- 65
лв., от които 15 лв. държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №3577 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕАД,
чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против З.Ю.Щ. ***, за следните
суми: 354,72 лв. главница по договор за кредит №*********, сключен на 07.11.2015г.
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и З.Щ.; 43,89 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 11.01.2016г. до 31.12.2016г.; обезщетение
за забава върху непогасения остатък от главницата в размер на 113,51 лв.,
начислена за периода от 31.12.2016г. до 13.03.2020г., законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението до изплащане на вземането.
По силата на договора на длъжника
бил предоставена сумата от 400 лв., като същият следвало да я върне до
31.12.2016г., ведно с уговорените лихви /начислени съгласно фиксиран за целия
срок на договора лихвен процент/ и такси /не са предмет на делото/. Изплащането
следвало да стане на седмични погасителни вноски с размер, брой и периодичност,
посочени в договора за кредит. Длъжникът преустановил плащанията като първата
непогасена вноска била с падеж 11.01.2016г. Върху просрочената главница била
начислена лихва за забава, с изключение на периода след 13.03.2020г. /чл.6 от
ЗМДВИП/.
Вземанията на кредитора били
прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 28.07.2016г. Заявителят бил
упълномощен да уведоми длъжника за цесията, което с сторил с нарочно
уведомление. Договорът за цесия породил действие както за страните по него,
така и за длъжника. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на
длъжника, за заявителя възникнал правен интерес за принудително събиране на
вземанията.
Претендират се деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно,
квитанция за внесена държавна такса, списък на разноските, а като доказателства:
Договор за потребителски кредит и Приложение №2 към договора.
Районният съд е издал заповед №1501/10.07.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за
част от разноските- 51,95 лв.
С обжалваното разпореждане, заявлението
е отхвърлено в частта относно претенцията за възнаградителната лихва и за
претенцията за претенцията за мораторна лихва. Изложени са съображения, че не
са представени доказателства за наличието на изготвен погасителен план нито
като част от съдържанието на договора, нито като приложение към него. Не бил
посочен и крайният срок за погасяване задълженията на кредитополучателя.
Посочен бил само срокът на договора- 60 седмици, размерът на погасителните
вноски, с изключение на последната- 13,54 лв.,1 а последната- 13,22 лв., както
и падежът на първата погасителна вноска- 14.11.2015г., както и уговорката, че
плащанията се дължат в понеделник. Според съда, тези данни не санирали
констатирания порок на договора- липса на погасителен план, в който точно и
ясно да са посочени размерите на отделните погасителни вноски и датите на
тяхното плащане. Затова районният съд е счел, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради което, съгласно чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Съразмерно на отхвърлената част
от заявлението са присъдени разноски в размер на 51,95 лв., вместо
претендираните 75 лв.
Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е основателна. Съображения:
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл.22
от ЗПК са предвидени последиците от неизпълнение на горните изисквания-
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Районният съд правилно е
установил съдържанието на задължението на длъжника по процесния потребителски
договор /л.6 от делото/: общият размер на дълга /включващ и такси, които не се
претендират от заявителя/; срокът на договора в седмици- 60, който срок е
идентичен с броя на дължимите седмичните плащания, размерът на първите 59
вноски- 13,54 лв. и размерът на последната вноска- 13,22 лв. Посочено е също,
че първото плащане се дължи на 14.11.2015г., а денят от седмицата, на който се
дължат плащанията е понеделник.
При тези факти неправилно
районният съд е приел, че в договора не се съдържа погасителен план. Видно е,
че в договора се съдържат данни за броя /60/, размера /59 вноски по 13,54 лв. и
последната вноска- 13,22 лв. / и периодичността на вноските- ежеседмично. Не са
посочени конкретните дати на плащане, с изключение на първата. Това обаче не е
основание да се приеме, че погасителен план липсва. Ясна е първата падежна дата, броя на всички вноски- 60, техния размер и
падежът на вноските /всеки понеделник, с изключение на първата вноска, която е
била дължима на 15.11.2015г./. Следователно, условията на процесния
потребителски договор позволяват на длъжника лесно и със сигурност да установи
падежите на вноските по кредита.
В тази връзка следва да се
посочи, че според т.1 от Решение на СЕС от 9.11.2016г. по дело С-42/15 , член
10, § 2, б.“з“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в
договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на
отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват
на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. В
случая, цитираното съдържание на процесния договор покрива изискванията на
чл.10, §2, б.“з“ от Директива 2008/48/ЕО.
При съпоставка между нормите,
регламентиращи съдържанието на договора за потребителски кредит /чл.10, §2,
б.“з“ от Директивата и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК/ е видно, че в Директивата няма
изискване за посочване на конкретните дати на плащане на погасителните вноски, аналогично
на това по ЗПК. Следователно, националният законодател е въвел изискване, което
не се съдържа в Директивата, което води до значителни санкции за кредитора-
загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. В съображение №9 от Директивата е посочено, че на държавите- членки не
следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни
от предвидените в Директивата, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез
Директивата. Посоченото в съображението е закрепено като императивна норма в
чл.22, т.1 от Директивата. Понеже изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за посочване датите на
отделните плащания като част от необходимото съдържание на погасителния план, е
въведено от националния законодател в разрез с изискването на чл.22, т.1 от
Директивата, то с оглед принципа на върховенството /примат/ на правото на ЕС
над националното, то не следва да бъде прилагано от съда в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, респективно- в това по
обжалване на отказа за издаването на такава заповед.
Ето защо обжалваното разпореждането
следва да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за претендираните възнаградителна и
мораторна лихва, както и за разликата над присъдените от БРС разноски.
С оглед изхода на делото искането
за присъждане на разноски на жалбоподателя за настоящата инстанция е
основателно. Същите са в размер на 65 лв., от които 15 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане №11993 от 10.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№3577 по описа за
2020г. на Районен съд- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заявлението на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Хенрик Ибсен”
№15, ет.6, против З.Ю.Щ., ЕГН:**********
*** и за следните суми:
- 43,89 лв. (четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 11.01.2016г.
до 31.12.2016г.;
- 113,51 лв. (сто и тринадесет лева и петдесет и една стотинки) представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, за периода от 31.12.2016г.- 13.03.2020г.;
- 23,05 лв. (двадесет и три лева и пет стотинки),
представляваща допълнителни деловодни разноски по ч.гр.д.№3577/2020г. по описа
на Бургаския районен съд;
- 65 лв. (шестдесет и пет лева), представляваща деловодни
разноски по ч.гр.д.№2281/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Връща делото на Районен съд-
Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.