№ 659
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110202280 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А. А. В., ЕГН: ********** чрез адв. Н. Б.
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 21/09.01.2022 г., издадена от Т. Г.
Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. А. В. е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че при
издаването и не е спазена предвидената от закона форма, в частност липсвало
посочване на фактическите и правни основания за задържането му. Отделно
от това, обективно липсвала необходимост от задържане на лицето. По
отношение на материалната и незаконосъобразност е посочено, че не са били
налице данни, които да сочат, че жалбоподателят е по някакъв начин свързан
1
с престъпление, свързано с притежание или разпространение на наркотични
вещества. Иска от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят А. В., редовно уведомен, не се
явява, представлява от адв. Б., която иска от съда да отмени оспорената
заповед по съображенията в жалбата. Отново изтъква, че заповедта е
немотивирана като изрично посочва, че данни за извършено от задържаното
лице престъпление не са описани и не са били налице към момента на
издаване на заповедта. Позовава се на липсата на съдебно одобрение на
протокола, с който е иззета тревиста маса. Допълва, че жалбоподателят има
отлични характеристични данни. Претендира разноски.
Ответникът – Т. Г. Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР,
редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Христо Х..
Същият оспорва жалбата. Излага доводи, че заповедта е законосъобразна.
Твърди, че жалбоподателят в задържан, тъй като е имало данни за извършено
от него престъпление по чл. 354а от НК. Уточнява, че по случая в образувано
досъдебно производство, което обосновавало задържането му за извършване
на процесуално-следствени действия, т. е. същото било правилно и в
съответствие с целта на закона. Иска от съда да потвърди обжалваната
заповед. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 21/09.01.2022 г., на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, жалбоподателят А. А. В. бил задържан за срок от 24
часа.
На същата дата преди това полицейските служители при 06 РУ-СДВР Т.
Г. Т. и Петьо Димитров Станев били на работа. Докато изпълнявали
служебните си задължения, около 17.15 часа на ул. „Карпати” в ж. к. „Красно
село” до №10, двамата забелязали трима младежи. Извършили проверка и ги
установили като Красимир Радославов Войнов, А. А. В. и Борис Г. Г.. На
служителите им направило впечатление, че тримата се притеснили при
появата им. Полицейските служители им извършили проверка за забранени
2
вещества като не открили нищо. Тогава забелязали на земята, зад младежите,
черно полиетиленово пликче с растителна маса, което миришело на
марихуана.
Младежите отрекли пликчето да е тяхна собственост и били отведени и
задържани в 06 РУ-СДВР. Там им били снети обяснения. Била издадена
обжалваната заповед за задържане на жалбоподателя А. А. В. №
21/09.01.2022 г., от Т. Г. Т., с отразен час за задържане – 17.15 часа на дата
09.01.2022 г. и на 10.01.2022 г. в 14.15 часа жалбоподателят бил освободен.
Във връзка със случая е образувано досъдебно производство № 37/ 2022
г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 2080/2022 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК.
С постановление на прокурор при СРП от дата 08.02.2022 г.
наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК,
тъй като извършителят не е бил разкрит.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства – докладни, протокол а оглед на
местопроизшествие от 09.01.2022г., протоколите за разпит на свидетели, ,
заповед за задържане № 21/09.01.2022г., протокол за обиск, постановление за
прекратяване на наказателното производство от 08.02.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени
от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт.
3
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски
орган – Т. Г. Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР. Спазени в
процедурата за издаването и – издадена е в писмена форма (чл. 74, ал. 1
ЗДвП) и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени
правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК. Същата
съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В
оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за
задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.
В заповедта обаче не е посочено фактическото основание за задържане на
лицето.
Посочено е единствено установяване на съпричастност към извършено
престъпление по чл. 354а от НК. Не са посочени никакви фактически
обстоятелства по отношение на конкретното деяние – къде, кога е извършено,
не са посочени и никакви данни, които да сочат на вероятна съпричастност на
жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а от НК. За
обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити
правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни
фактически обстоятелства, от които да може да се изведе подозрение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е съпричастно с
извършеното престъпление.
ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по
„обосновано подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение
не може да бъде общо и абстрактно. Позоваването само на приложимите
разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или
действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до
извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от
произвол.
Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е
4
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг
документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в
този случай страните следва да имат възможност да се запознаят
своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта. В
материалите по образуваното досъдебно производство се съдържа докладна
записка от органа, издал заповедта. Простото и съществуване обаче не
изпълнява целите на изискването за мотивиране на административните
актове. Няма данни тя да е била съобщена на жалбоподателя и не на последно
място – същата е приложена към материалите по образувано досъдебно
производство, с които жалбоподателят може да се запознае едва след
разрешение на наблюдаващия прокурор.
Още повече, че в конкретния случай не са посочени каквито и да е
конкретни обстоятелства, които да сочат на съпричастност на
жалбоподателката към извършване на престъпление по чл. 354а от НК. Видно
от събраните по делото доказателства, издателят на заповедта е бил наясно
като очевидец, че пакетчето с тревиста маса се е намирало зад тримата
младежи, като нито един от тях не е заявил, че то е негова собственост. По
пакетчето впоследствие не са открити и дактилоскопни следи, видно от
експертизата, както е приел и в мотивите на постановлението си прокурорът
от СРП. За всеки конкретен случай на задържане в тежест на
административния орган е да установи наличието на данните, обосноваващи
това задържане. Последното в настоящия случай, не е било сторено.
Отделно от това, съдът споделя виждането, че в конкретната ситуация е
нарушен принципът на пропорционалност. Задържането за срок до 24 часа по
реда на чл. 72 ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има
превантивен или преустановителен характер. Последното от своя страна
означава, че задържането представлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
5
престъпление.
В конкретния случай самоличността на лицето и другите две лица е
била установена на място. Не се установява със задържането му да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е
обоснована опасност от укриването му. Изложеното води до извод, че
приложената по отношение на жалбоподателя принудителна
административна мярка не оправдава посочените по-горе цели.
Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради което жалбата е основателна и същата следва да бъде отменена.
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл.
143, ал. 1 АПК има жалбоподателят, който претендира и доказва
извършването на разноски в размер на 500 лв. – същото е в размер, съобразен
с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно от гледна
точка разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
отбелязването в приложения договор за правна защита и съдействие
договорената сума е заплатена в брой, като в тази част договорът има
характер на разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 21/09.01.2022 г.,
издадена от Т. Г. Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. А. В., ЕГН: **********
е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл.
143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на А. А. В., ЕГН: ********** , сумата от 500,00
лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
6
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на
страните – на жалбоподателя А. А. В., /чрез адв. Б./ и на ответника – Т. Г. Т.
на длъжност мл. инспектор при 06 РУ – СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7