Р Е Ш Е Н
И Е
№........................../..........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 13703 по
описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
адв. Т.П., против Я.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.К., ЕГН **********,
с адрес: *** конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба
на следния съсобствен недвижим имот:
Апартамент № *, находящ се в *, съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *, съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменен на
02.10.2020 г., който обект се намира на ет. * в сграда с идентификатор *,
предназначение – жилищна сграда, многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, брой нива 1, с площ от 79.89 кв. м., състоящ се от: две
спални, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и два балкона, ведно с изба, без
посочен номер и площ по документ за собственост, както и 0.9961 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж при следните квоти:
- за К.М.К.
– 1/16 /една шестнадесета/ ид. ч. от гореописания недвижим имот;
- за Н.М.К.
– 11/16 /единадесет шестнадесети/ ид. ч. от гореописания недвижим имот;
- за Я.С.К.
– 4/16 /четири шестнадесети/ ид. ч. от гореописания недвижим имот.
Ищецът обективира
искане и за постановяване на привременна мярка в делбеното производство по чл.
344, ал. 2 от ГПК. Иска се след допускане на процесната делба съда да
предостави ползването на делбения имот на ответника Н.М.К. до окончателното
извършване на делбата, като се присъди в полза ищеца обезщетение за лишаване от
ползването в размер на 100.00 лева месечно, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 28.10.2020 г. до окончателното извършване на делбата,
съобразно притежаваните от ищеца идеални части от недвижимия имот.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са съсобственици на
гореописания недвижим имот при посочените квоти на следните придобивни
основания:
Поддържа се, че делбеният имот е придобит в режим на СИО през 1976 г. въз
основа на договор за покупко-продажба от ГНС В. от съпрузите К. М. К. и С. Я. К.
– общите наследодатели на съделителите. Съпружеската имуществена общност –
част, от която е и делбеният имот – е преустановена
на 05.11.1992 г. със смъртта на С. Я. К.. Твърди се, че наследниците на С. К.
са преживялата го съпруга К. К., която е станала титуляр на 5/8 ид. ч. от
процесния имот – 4/8 ид. ч. по покупко-продажба и прекратяване на СИО и 1/8 ид.
ч. по наследство и децата Я.К., М. К. и С. К., които придобили по наследство по
1/8 ид. ч. всеки един от тях.
С договор за дарение през
1993 г. К. К. и М. К. се разпоредили с притежаваните от тях ид. ч. в полза на С.
К., която станала титуляр на 7/8 ид. ч. от делбения имот – 1/8 ид. ч. по
наследство и 6/8 ид. ч. въз основа на дарение.
През 1997 г. С. К. по
силата на договор за дарение се разпоредила с 5/8 ид. ч. от делбения имот в
полза на М. К., като е останала титуляр на 2/8 ид. ч.
През 2014 г. М. К. е
починал, като е оставил за наследници К. и Н. К.. К.К.
се отказал от наследството на баща си М., с което Н.К. придобил по наследство
общо 5/8 ид. ч. от имота.
През 2020 г. е
починала С. К., чиито наследници са Я.К., който е наследил 1/8 ид. ч.; К.К. и Н.К., които са наследили общо 1/8 ид. ч. или по 1/16
ид. ч. от делбения недвижим имот.
Сочи се, че в резултат
на горепосочените разпоредителни сделки и универсални правоприемства К.К. е титуляр на 1/16 ид. ч.; Н.К. е титуляр на 11/16 ид.
ч., а Я.К. – на 4/16 ид. ч.
Ищецът К.К. поддържа, че след смъртта на С. К. ответникът Н.К.
ползва жилището, до което няма достъп, поради което претендира и обезщетение за
лишаване от ползите на имота в размер на 100.00 лева, считано от сезирането на
съда до окончателното извършване на делбата, съставляващ месечен наем за
собствените му 1/16 ид. ч. от съсобствения апартамент.
По същество моли съда
да уважи предявения конститутивен иск и да допусне до делба процесния недвижим
имот при посочените квоти, като постанови и определение, с което уважи
замолената привременна мярка.
Изразява и становище
досежно способа за извършване на делба, като моли имотът да бъде изнесен на
публична продан като реално неподеляем.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.К., действащ чрез адв. В. С.,
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва допустимостта
на иска за делба. Ответникът счита същия и за основателен, като моли съда да
допусне до делба процесния недвижим имот при посочените квоти. Оспорва
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като поддържа, че ищецът не е лишен от
ползването на делбения имот. Твърди, че е предоставен ключ от имота на
съпругата на последния в кантората на адв. С.. Оспорва началната дата на
претендираното обезщетение, доколкото сочи, че е започнал да ползва имота към
края на м.ноември 2020 г. – началото на м.декември 2020 г. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение.
По същество моли съда
да уважи иска за делба, като отхвърли претенцията по привременни мерки.
Изразява становище и
касателно способа за извършване на делба, като моли имотът да бъде възложен на
него при съответното парично уравнение на дяловете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Я.К., действащ чрез назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. М.А., е депозирал
писмен отговор на исковата молба. Не се оспорва допустимостта на иска за делба.
Ответникът счита същия и за основателен, като моли съда да допусне до делба процесния
недвижим имот при посочените квоти. Изразява становище за допустимост и
относимост на претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
В хода на откритото
съдебно заседание съделителят
К.К.
чрез адв. Т.П. поддържа сезиралата съда
искова молба и моли същата да
бъде уважена.
Ответникът-съделител Я.К., редовно призован за същото
съдебно заседание, чрез адв. М.А. поддържа отговора.
Ответникът съделител Н.К., действащ
чрез адв. В. С. в хода на о.с.з. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговорите, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не е спорно между страните
обстоятелството, че делбеният имот е придобит през
1976 г. от К. К. и С. К. по време на брака им въз основа на договор за покупка
от ГСН В. № 2448/31.05.1976 г., който факт се констатира и посредством
представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * г. и удостоверение рег. №
АУ114437ВН/25.11.2020 г. по описа на Община В., които макар да са косвени
доказателства, съпоставени с цялата доказателствена съвкупност са в унисон с
твърденията на ищеца-съделител, още повече, че правната сделка от 1976 г. е
описана и в приложната част на официалния свидетелстващ документ от 1993 г.
Видно от представеното удостоверение
за наследници изх. № 4092 от 24.11.2020 г., С. К. е починал на 05.11.1992 г.,
като негови наследници са преживялата го съпруга К. К. и децата му Я.К., М. К.
и С. К..
От ангажирания нотариален акт за
дарение на недвижим имот, описан по-горе, се констатира, че през 1993 г. К. К.
е дарила дъщеря си С. К. с притежаваните от нея 5/8 ид. ч. от процесния
апартамент, а М. К. е дарил сестра си С. К. с притежаваните от него 1/8 ид. ч.
от същия недвижим имот.
От представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * г. се констатира, че С. К. е дарила брат
си М. К. с притежаваните от нея 5/8 ид. ч. от делбения имот.
Видно от представеното удостоверение
за наследници изх. № 18578/24.11.2020 г. К. К. е починала на 12.01.2010 г.,
като нейни наследници са децата ѝ Я.К., М. К. и С. К..
От ангажираното удостоверение за
наследници от 24.11.2020 г. /л. 25/ се установява, че М. К. е починал на
12.09.2014 г., като негови наследници са децата му К.К.
и Н.К..
Видно от приобщеното удостоверение,
издадено по ч. гр. д. № 14289 по описа за 2014 г. на РС-В., К.К. се е отказал от наследството оставено след смъртта на
неговия баща М. К..
От представеното удостоверение за
наследници от 24.11.2020 г. /л. 23/ е видно, че С. К. е починала на 03.07.2020
г., като нейни наследници са Я.К. – брат и починалия през 2014 г. М. К. – брат,
чиито низходящи са съделителите К. и Н. К..
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на свид. К.К. – майка на Н.К.. От показанията на свид.
К. се констатира, че към момента от около м.10/11.2020 г. апартаментът се
ползва от нея и ответника-съделител Н.К.. Ищецът К.К.
разполага с ключ за процесния делбен апартамент, който му е предоставен чрез адв.
С.. Констатира се още, че е невъзможно съвместното ползване на имота поради
крайно влошените отношения между свид. К. и
ищеца-съделител К.К..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
За да се яви
основателен предявеният иск за делба,
следва да се установи по
делото в условията на пълно и главно
доказване по несъмнен начин, че е налице съсобственост
между страните по делото, учредена
върху процесния недвижим имот, възникнала на посочените основания,
при посочените от всяка от
страните дялове.
Не е спорно по делото,
че общите наследодатели на страните К. М. К. и С. Я. К. са съпрузи, като този
правнорелевантен факт се установява и посредством представното удостоверение на л. 27, от който е видно, че
бракът е сключен през 1950 г. Не е спорно и че същите по
време на брак през 1976 г. са придобили
процесния недвижим имот на основание договор
за покупка от ГНС, от което
следва, че върху същия е учредена
бездялова съсобственост, която с прекратяване на брака поради
смъртта на С. К. през 1992 г. е трансформирана
в обикновена дялова съсобственост, в резултат на което преживялата
го съпруга е придобила в своя патримониум 5/8 ид. ч., от които 1/8 ид. ч. по наследство на основание чл.
9, ал. 1 вр. чл.
5, ал. 1 от ЗН и ½ ид. ч. на основание чл. 28 от СК, а децата на починалия, а именно Я.К., М. К.
и С. К. са придобили
по 1/8
ид. ч. от имота по арг.
от чл.
5, ал. 1 от ЗН.
От представения договор за дарение,
обективиран в н. а. от 1993 г. /л. 5/ се установява по несъмнен начин, че К. К.
и М. К. се разпоредили с притежаваните от тях ид. ч. от процесния недвижим имот
в полза на С. К., в резултат на което дарената е придобила в патримониума си
общо 7/8 ид. ч. /1/8 ид. ч. по наследство плюс 6/8 ид. ч. по дарение/.
От ангажирания втори договор за
дарение, материализиран в н.а. от 1997 г. се констатира по категоричен начин,
че дарената С. К. се е разпоредила с част от притежаваните от нея идеални
части, а именно 5/8 ид. ч. от делбения имот в полза на М. К., в резултат на
което С. К. е останала титуляр на 2/8 ид. ч.
Не е спорно, а и от ангажираното
удостоверение за наследници е видно, че след смъртта на М. К. през 2014 г.
негови наследници по закон са низходящите му по права линия от първа степен, а
именно синовете му К. и Н. К.. Констатира се по делото още, че К.К. през същата година с едностранно волеизявление се е
разпоредил с наследените ид. ч. от делбения имот, като се е отказал от
наследството оставено от баща му М. К., с което на основание чл. 53 от ЗН Н.К.
е станал титуляр на 5/8 ид. ч. от процесния апартамент.
Констатира се по делото още, че през
2020 г. е починала С. К.. Към датата на смъртта ѝ същата е била титуляр
на 2/8 ид. ч. от делбения имот. На основание чл. 8, ал. 1 от ЗН, съделителят Я.К.
е придобил 1/8 ид. ч., с което същият е станал титуляр на 2/8 ид. ч. /1/8 ид.
ч. по наследство от С. К. и 1/8 ид. ч. по наследство от С. К./. Доколкото към
2020 г. прекият наследник на С. К., а именно брат ѝ М. К. е починал, на
основание чл. 10, ал. 2 от ЗН останалите 1/8 ид. ч. са наследени общо от
низходящите на последния. Наследяването в последния случай става по коляно,
като заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от
наследството на възходящия, когото замества – арг. от
чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗН. Т.е. низходящите на починалия брат в резултат на
универсалното правоприемство са наследили по 1/16 ид. ч. от делбения имот.
В резултат на осъществените
транслативни сукцесии страните в
настоящото производство са станали
съсобственици на делбения недвижим имот.
Така установената съсобственост между страните по отношение на
процесния имот, мотивира съда да приеме,
че предявеният иск за делба
е основателен и следва да бъде уважен
съобразно формираните изводи, като делбата
бъде допусната при следните квоти: 11/16 ид. ч. за Н.К. /5/8 ид. ч. - наследени през 2014 г. плюс 1/16
ид. ч. - наследени през 2020 г./; 4/16
ид. ч. за Я.К. /1/8 ид. ч. - наследени през 1992 г. плюс 1/8 ид. ч. -
наследени през 2020 г./ и 1/16 ид. ч. за
К.К. - наследени през 2020 г.
По претенцията с правно основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Легитимирано лице по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК
е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Искането може да бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането на съделителя. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните, а действието на определението е за определено време, като същото може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата. В конркетния случай съдът е сезиран с искане за присъждане в
полза на ищеца К.К. обезщетение в размер от 100.00
лева месечно за лишаване от ползуването на притежаваните от последния 1/16 ид.
ч. от делбения имот. В настоящия казус няма спор, че делбеният
имот се ползва изцяло от ответника-съделител Н.К.. Но от ангажираните гласни
доказателства, които съдът кредитира в условията на чл. 172 от ГПК, се
констатира, че ищецът не е лишен от възможността да ползва притежаваните от
него ид. ч. от делбения имот, доколкото разполага с ключ за апартамента, като с
оглед квотите на съделителите и площта на недвижимия имот съдът счита, че е
възможно съвместното упражняване на правомощието ползване. Правно ирелевантно е обстоятелството, че
неупражняването на правомощието на ползване на делбения имот от страна на ищеца
е резултат от влошените отношения между последния и свид.
К.К., доколкото същата не е съсобственик на делбения
имот, респективно не е и страна в делбеното произовдство.
Отделно, въпреки указанията на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК ищецът не е
ангажирал никакви доказателства досежно размера на предявеното парично вземане,
представляващо среден месечен наем, съразмерно на квотата му.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 от ЗС, на следния
недвижим имот:
-
за К.М.К., ЕГН **********
– 1/16 /една шестнадесета/ ид. ч. от гореописания недвижим имот;
-
за Н.М.К., ЕГН **********
– 11/16 /единадесет шестнадесети/ ид. ч. от гореописания недвижим имот;
-
за Я.С.К., ЕГН **********
– 4/16 /четири шестнадесети/ ид. ч. от гореописания недвижим имот,
КАТО
съсобствеността между страните е възникнала въз основа на наследяване.
ОТХВЪРЛЯ искането на К.М.К., ЕГН **********
с правно основание по чл. 344, ал. 2 от ГПК за определяне на привременни мерки
в делбата и осъждане на Н.М.К., ЕГН ********** да му заплаща до окончателното
извършване на делбата сумата в размер от 100.00
лева /сто лева/ месечно за ползването от съделителя Н.М.К., ЕГН ********** на
съсобствения имот, представляващ Апартамент № *, находящ се в *,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, съразмерно на
квотата му в съсобствеността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО в частта по чл. 344, ал. 2 от ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Варна
в едноседмичен срок от съобщението по арг. от
чл. 344, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните по арг. от чл.
7, ал. 2 от ГПК.