М О Т И В И:
Обвинението
е против В.К.Р. *** за престъпление по чл. 183, ал.4, вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода месец септември 2016 г. до месец февруари 2018 г. включително, в гр. Плевен, при условията на повторност, след като е осъден със съдебно Решение №175 по
гр. дело № 8333/2011г. по описа на Районен съд гр. Плевен, влязло в законна
сила на 10.02.2012 г., да издържа свой
низходящ – детето си К.В. Р., роден на *** г., чрез неговата майка и
законен представител П.Л.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на две и повече месечни вноски, а именно 18 месечни вноски по 80.00 лева на
обща стойност 1440.00 лева.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за
доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и да наложи
наказание, а именно около шест месеца лишаване от свобода, както и „Обществено
порицание“. Счита, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.68 от НК,
тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок определен по НОХД№
641/2016г. по описа на ПлРС.
Защитникът на подсъдимия, адв.
Б.Й.от ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно
следствие. Пледира на подзащитния й да бъде наложено
наказание в размер от шест месеца, което да бъде изтърпяно при общ режим, като
на основание чл.58а, ал.1 от НК наложеното наказание бъде намалено с 1/3 и
„Обществено порицание“. Пледира по отношение на подсъдимия да бъде приведено в
изпълнение и наложеното наказание по НОХД№641/2016г. по описа на РС-Плевен, тъй
като подсъдимият е извършил настоящото деяние в изпитателния срок по чл.66 от НК.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция. Моли съда за минимално наказание.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
В.Р. и свидетелката П.Д. през 2009г. сключили граждански брак. От брака им на
07.08.2009г. се родил К.В. Р., ЕГН: **********.
През
2012 година със съдебно Решение по гр. дело №8333/2011г. по описа на РС-гр.
Плевен, влязло в сила на 10.02.2012г. бракът им бил прекратен с развод по
взаимно съгласие. Със същото решение родителските права върху малолетното дете К.
Р. били предоставени за упражняване на майката – свидетелката П.Д., а бащата
бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето, чрез неговата майка и
законна представителка в размер на 80.00 лева месечно.
След
влизане на присъдата по НОХД№641/2016г. по описа на РС-Плевен на 21.04.2016 г.,
подсъдимият Р. платил четири месечни вноски. След това преустановил плащането,
като в периода месец септември 2016г. до месец февруари 2018г. подсъдимият Р.
съзнателно не изплатил дължимите издръжки в размер на общо осемнадесет месечни
вноски по 80.00 лева, равняващи се на 1440.00 лева.
През посочения период е установено, че подсъдимият Р. е в трудоспособна
възраст, липсват обективни причини същият да не плаща дължимата издръжка на
своя низходящ.
По
тази причина свидетелката П.Д. *** и е образувано и проведено досъдебно
производство.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно
заседание доказателства, посредством приложените по досъдебно производство № Д-1262/2017
г. по описа на РП-Плевен писмени доказателствени средства, а именно от показанията на разпитаната свидетелка – П.Л.Д., обясненията на
подсъдимия Р., Решение по гр.дело №8333/2011г. по описа на РС-Плевен,
свидетелство за съдимост на подсъдимия Р., както и от останалите приложени към
делото писмени доказателства приобщени
към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо
и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия В.К.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.28, ал. 1 от НК,
описано в обвинителния акт, за което е повдигнатото му обвинение и привлечен към
наказателна отговорност.
Престъплението по
чл.183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен
период от време.
С нормата на чл.183,
ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование.
Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
Деянието извършено от подсъдимия Р.,
следва да се квалифицира като деяние извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като видно
от справка за съдимост с рег.№988/20.03.2018 година на РС-Плевен, деянието по
настоящото производство е извършено от подсъдимия Р. преди да изтече тригодишния
срок по чл.30, ал.1 от НК от изпълнението на наказанието наложено му с Присъда №97/05.04.2016г.
по НОХД №641/2016 г. по описа на РС-Плевен, влязла в сила на 21.04.2016 година,
което обосновава квалификацията на деянието, за което му е предявено обвинение
като такова извършено при условията на чл. 28, ал. 1 от НК.
От събраните данни е
безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимият Р. е осъден да
издържа свой низходящ – малолетното дете К. Р., роден на ***г., с влязло в сила
решение на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил доброволно своето
задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно неизплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което
подсъдимият Р. следва да понесе наказателна отговорност.
От субективни страна подсъдимият Р. е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на обшественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Той е знаел, че има задължение да плаща издръжка малолетния си син К. Р., но
въпреки това съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, възлизащи на сумата от 1440.00 лева.
Смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия В.Р.
се явява доброто му процесуално поведение, направените самопризнания.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, следва да се вземе предвид
сравнително продължителния период от време, през който подсъдимият е
бездействал и не изпълнявал следващото се по силата на влязло в сила съдебно
решение за заплащане на издръжка – общо за осемнадесет месеца.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че наказанието на
подсъдимия В.К.Р., следва да се определи в пределите на предвиденото в закона
за съответното престъпление, което да бъде изтърпяно реално. Същевременно съдът
намира, че предишните осъждания на В.Р. не са оказали необходимото
превъзпитателно въздействие върху него, поради което целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК и най-вече главната от тях, да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на законите и добрите нрави, налагат определяне на реално
изтърпяване на наказание към минимума на предвидено в Наказателния кодекс за
извършеното престъпление, а именно – шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а,
ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една трета и му налага
наказание от четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На подсъдимия В.К.Р. следва да бъде наложено и
наказание „Обществено порицание“, кумулативно предвидено в разпоредбата на
чл.183, ал.4 от НК, което да бъде оповестено, чрез прочитане на присъдата по
общинско радио гр. Плевен.
С оглед предишното условно осъждане на подсъдимия по
НОХД № 641/2016г. по описа на ПлРС и
поради фактът, че
настоящото деяние е било извършено в рамките на изпитателния срок, съдът
приложи като законова последица разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и постанови
подсъдимият В.Р. да изтърпи отделно наказанието от шест месеца лишаване от
свобода, наложено му по горецитираното дело, при първоначален общ режим.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия
наказания ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция,
посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание съдът
намира за справедливо и адекватно за
извършеното от подсъдимия, като чрез него ще се въздейства възпиращо и
превъзпитаващо спрямо дееца и предупредително спрямо останалите членове на
обществото склонни към извършване на подобни деяния.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: