№ 6722
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. М.
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на В. И. М. и Д. Т. М. срещу решение №
3815/01.03.2024 г. по гр.д. № 15945/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е
допусната делба между С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я., Н. Н. И., Д. Т. М. и В. И. М. на
следния недвижим имот – имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.63,
представляващ апартамент № 63, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, при съседи: имот
с идентификатор № 68134.1376.2082.1.64, имот с идентификатор №
68134.1376.2082.1.62, имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.59, имот с
идентификатор № 68134.1376.2082.1.67, при равни дялово в съсобствеността – по 1/6
идеална част, както и срещу решение № 10759/05.06.2024 г. по гр.д. № 15945/2023 г. по
описа на СРС, 78 състав, с което на основание чл. 250 ГПК е допълнено решение №
3815/01.03.2024 г. по гр.д. № 15945/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, като е отменен
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на основание давностно
владение от 12.07.2023 г., акт № 165, том VII, рег. № 18371, дело № 1183 от 12.07.2023
г. на нотариус И.Д., в частта, с която Д. Т. М. е призната за собственик по давност за
квотата над 1/6 идеална част върху имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.63,
представляващ апартамент № 63, намиращ се в гр. София, ж.к. ****.
1
Жалбоподателите – В. И. М. и Д. Т. М., твърдят, че обжалваните решения са
неправилни. Считат, че по делото е доказано, че имотът е еднолична собственост на Д.
Т. М., доколкото същият е придобит от нея по давност. Ето защо, молят решенията на
СРС да бъдат отменени и искът за делба да бъде отхвърлен.
Ответниците по жалбите – С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я., Н. Н. И., оспорват
жалбите, като считат, че обжалваните решения са правилни и молят същите да бъдат
потвърдени. Претендират разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от С. Л. Н., М.
Л. Н., Ц. Н. Я., Н. Н. И., на имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.63,
представляващ апартамент № 63, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, при съседи: имот
с идентификатор № 68134.1376.2082.1.64, имот с идентификатор №
68134.1376.2082.1.62, имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.59, имот с
идентификатор № 68134.1376.2082.1.67, при равни дялово в съсобствеността – по 1/6
идеална част, както и срещу решение № 10759/05.06.2024 г. по гр.д. № 15945/2023 г. по
описа на СРС, 78 състав.
С обжалваното решение е допусната делба на процесния имот между С. Л. Н.,
М. Л. Н., Ц. Н. Я., Н. Н. И., В. И. М. и Д. Т. М., при равни дялове в съсобствеността –
по 1/6 идеална част.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани
от въззивниците, съдът намира следното:
За да се допусне делба на процесния недвижим имот, следва да се установи:
дали същият е съсобствен, между кой лица и при какви квоти в съсобствеността.
Не се спори по делото, а и видно от протокол от 16.01.1989 г. по гр.д. №
2370/1988 г. по описа на Коларовския районен съд, 5 колегия, Н. М. М. е придобила в
изключителна собственост процесния имот, предмет на делото за делба.
Съгласно удостоверение за наследници на Н. М. М., същата е починала на
03.04.1999 г. и е наследена от В. М. Н.а – дъщеря, Т.М.Я. – дъщеря, и И.М.М. – син.
Следователно и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследниците на Н. М. М. са придобили
по 1/3 идеална част от процесния имот по наследствено правоприемство.
Видно от удостоверение за наследници на И.М.М., последният е починал на
19.07.2012 г., като е наследен от ответниците Д. Т. М. – съпруга, и В. И. М. – дъщеря.
2
Следователно, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всяка от ответниците Д. Т. М.
и В. И. М. се легитимира като собственик по наследствено правоприемство на 1/6
идеална част от имота.
Видно от удостоверение за наследници на В. М. Н.а, последната е починала на
25.10.2013 г., като е наследена от Л.С. Н. – съпруг, починал на 15.07.2020 г., както и от
ответниците С. Л. Н. – син, и М. Л. Н. – син. Доколкото ответниците С. Л. Н. и М. Л.
Н. са единствени наследници и на техния баща Л.С. Н., то на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
всеки от ответниците С. Л. Н. и М. Л. Н. се легитимира като собственик по
наследствено правоприемство на 1/6 идеална част от имота.
Видно от удостоверение за наследници на Т.М.Я., последната е починала на
30.03.2018 г., като е наследена от ответниците Ц. Н. Я. и Н. Н. И.. Следователно, на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от ответниците Ц. Н. Я. и Н. Н. И. се легитимира като
собственик по наследствено правоприемство на 1/6 идеална част от имота.
Посочените факти освен това са безспорни между страните.
Спорен между страните е въпросът, дали ответницата Д. Т. М. е придобила
имота по давност.
Съгласно нотариален акт за собственост на основание давностно владение №
165/12.07.2023 г. по н.д. № 1183/12.07.2023 г. по описа на нотариус И.Д., ответницата е
призната за собственик по отношение на процесния имот с идентификатор №
68134.1376.2082.1.63 – ап. 63, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, въз основа на
осъществено давностно владение, като нотариалният акт е издаден след подаване на
исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. Л.а
Д. – разпитана по искане на ответницата Д. Т. М., се установява, че свидетелят Д.
живее в блока, в който се намира процесният апартамент, от 1991 г. В апартамента е
живяла ответницата Д. Т. М. заедно със съпруга – И.М., двете дъщери, както и
майката на съпруга – Н. М.. След смъртта на Н. М. и И.М. ответницата е
продължила да живее в жилището, като според свидетелят Д. Н. М. е споделяла, че
иска процесното жилище да остане за сина И.М., а впоследствие на внучката – В.,
тъй като другите деца си имат жилища. Според показанията на свидетеля Д., Н. М. е
продала имот в кв. „Драгалевци“, като е разделила парите между децата , но на
дъщерите е дала по-голям дял, защото процесният апартамент иска да остане за
сина .
Съгласно показанията на другия разпитан по делото свидетел – М.В.К., в
апартамента е живяла Н. М., която е била приятелка на свидетеля К., като по този
повод свидетелят е посещавал често имота. Според свидетеля, в имота заедно с Н. М.
е живял синът , заедно с неговото семейство, а след смъртта на Н. М. и сина в
3
имота живее снаха – ответницата Д. Т. М.. Съгласно показанията на свидетеля,
другите деца на Н. М. не са ползвали апартамента, но Н. М. е споделя пред свидетеля
К., че иска да остави в наследство имота на всичките си деца.
Следователно от показанията на двамата разпитани свидетели – С. Л.а Д. и
М.В.К., безспорно се установява, че ответницата Д. Т. М. упражнява фактическа власт
спрямо имота към настоящия момент, като живее в имота от повече от 10 години,
включително и след смъртта на собственика на имота - Н. М., през 1999 г.
Според настоящата съдебна инстанция обаче, по делото не се доказва
ответницата Д. Т. М. до смъртта на собственика на имота Н. М. – през 1999 г., и до
смъртта на съпруга на ответницата М. – И.М. – през 2012 г., да е упражнявала
фактическа власт спрямо имота с намерение за своене. Както беше посочено, от
показанията на разпитаните по делото свидетели се доказва, че ответницата Д. М. е
живяла в имота заедно със съпруга си И.М. и неговата майка Н. М., която е била
едноличен собственик на жилището. Ето защо, до този момент осъществяваното
владение от страна на ответницата Д. М. следва да се квалифицира като такова при
търпими действия. Съгласно трайната съдебна практика, търпими са всички онези
действия, които представляват спорен обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би
търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие (решение № 483/11.12.2022 г. на ВКС по гр.д. №
493/2012 г., I ГО). Разликата между упражняването на фактическа власт при търпими
действия и във владението/държането е в субективния елемент – при владението
фактическата власт се упражняване с намерение за своене, при държането – въз
основата на правна сделка, по силата на която собственикът/владелецът предава вещта
на държателя за ползване с произтичащите от това права и задължения, изведени от
основанието на правната сделка, въз основа на която вещта е предоставена за
ползване. При търпимите действия фактическата власт по отношение на вещта се
предоставя със съгласието на собственика/владелеца, основано на междуличностните
отношения на собственика/владелеца и лицето, което упражнява фактическа власт при
търпими действия. За промяна на упражняването на фактическа власт при търпими
действия във владение – упражняване на фактическа власт с намерение за своене, е
необходимо промяната в намерението на лицето, владеещо вещта, която промяна да е
демонстрирана изрично по начин, който да стане достояние на собственика на вещта.
Както беше посочено, ответницата е живяла в имота на Н. М., тъй като е била в брак
със сина – И.М., от което следва, че фактическата власт, осъществявана от
ответницата спрямо имота, е била при условията на търпими действия, основани на
отношенията между собственичката на имота, сина и ответницата.
4
Съгласно показанията на свидетелите, ответницата Д. М. е продължила да живее
в имота след смъртта на съпруга и неговата майка. Няма данни по делото, от които
да се направи извод, че същата е демонстрирала по някакъв начин спрямо другите
собственици на имота – останалите наследници на Н. М., промяната в намерението
да владее целия имот с намерение за своене.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително
за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В
случая, както беше посочено, ответницата Д. М. е установила фактическа власт спрямо
имота при условията на търпими действия със съгласието на собственика на имота.
Впоследствие, след смъртта на съпруга – И.М., ответницата е придобила 1/6 идеална
част от имота по наследствено правоприемство, който от своя страна е бил
съсобственик на имота по наследство заедно с праводателите на ищците по делото. В
такъв случай, след като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС, т.е. в случая след смъртта на Н. М. синът – И.М., е имал
качеството на държател на идеалната част, придобита от Т.М.Я. и В. М. Н.а вследствие
наследственото правоприемство. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждата идеална част, съсобственик, който не е владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането му във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Следователно, ответницата Д. М. следва да докаже, че тя или праводателят – И.М.,
са извършили действия, с които са престанали да държат идеалната част от вещта за
другите съсобственици и са започнали да ги държат за себе си с намерение да ги
своят, като тези действия са доведени до знанието на съсобствениците, като от този
момент започва да тече придобивна давност за чуждата идеална част. Завладяването на
частта на ответниците и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене (така ТР № 1/2012
г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС). По делото не са събрани доказателства във
връзка с тези обстоятелства. Както беше посочено, нито ответницата Д. М. по някакъв
начин е демонстрилала пред другите съсобственици промяната във фактическата
власт, осъществявана при търпими действия, основани на отношенията със
собственика на имота, във фактическа власт с намерение за своене, нито
наследодателят на ответницата Д. М. – И.М., е демонстрирал пред другите наследници
на Н. М., че е завладял притежаваните от тях идеални части от имота след смъртта на
5
Н. М., като по този начин е превърнал държането си във владение с намерение за
своене.
Ето защо и въззивният съд счита, че възражението за придобиване на целия
имот по давност, релевирано от ответницата Д. М., е неоснователно, поради което към
настоящия момент страните притежават в съсобственост процесния недвижими имоти
при равни квоти – по 1/6 идеална част.
Във връзка с изложеното решението на СРС, постановено по иска за делба, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК правилно районният съд с поставеното
допълнително решение е отменил нотариален акт за собственост на основание
давностно владение № 165/12.07.2023 г. по н.д. № 1183/12.07.2023 г. по описа на
нотариус И.Д., по силата на който ответницата Д. М. е призната за собственик на
имота въз основа на осъществено давностно владение, доколкото възражението и за
давност е неоснователно и имотът е допуснат до делба (така ТР № 3/2012 г. от
29.11.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС). Ето защо, обжалваното
допълнително решение на СРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се
присъди сумата в общ размер на 2600 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на същите е неоснователно, доколкото
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците, е в рамките на минималния
размер, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3815/01.03.2024 г. по гр.д. № 15945/2023 г. по
описа на СРС, 78 състав, с което е допусната делба между С. Л. Н., М. Л. Н., Ц. Н. Я.,
Н. Н. И., Д. Т. М. и В. И. М. на следния недвижим имот – имот с идентификатор №
68134.1376.2082.1.63, представляващ апартамент № 63, намиращ се в гр. София, ж.к.
****, при съседи: имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.64, имот с
идентификатор № 68134.1376.2082.1.62, имот с идентификатор №
68134.1376.2082.1.59, имот с идентификатор № 68134.1376.2082.1.67, при равни
дялово в съсобствеността – по 1/6 идеална част, както и решение № 10759/05.06.2024 г.
по гр.д. № 15945/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, с което на основание чл. 250 ГПК
е допълнено решение № 3815/01.03.2024 г. по гр.д. № 15945/2023 г. по описа на СРС,
78 състав, като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за
6
собственост на основание давностно владение от 12.07.2023 г., акт № 165, том VII, рег.
№ 18371, дело № 1183 от 12.07.2023 г. на нотариус И.Д., в частта, с която Д. Т. М. е
призната за собственик по давност за квотата над 1/6 идеална част върху имот с
идентификатор № 68134.1376.2082.1.63, представляващ апартамент № 63, намиращ се
в гр. София, ж.к. ****.
ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН ********** и В. И. М., ЕГН ********** да заплатят на
С. Л. Н., ЕГН **********, М. Л. Н., ЕГН **********, Ц. Н. Я., ЕГН **********, и Н.
Н. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в общ размер на 2600
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7