№ 1022
гр. Сливен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230102250 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск за
прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 5652803/01.12.2020 г., като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите. Правното основание на предявената искова претенция е чл. 10,
ал.1 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, както и чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за паричен заем, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на
договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.
26 от ЗЗД, като в шест пункта подробно са изложени доводи за недействителността на
договора. Отделно се сочи, че клаузата за възнаградителна лихва в договора за кредит е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора,
като в условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата за плащане
на неустойка. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа на
твърдението за действителност на процесния договор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
1
По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит № 5652803 от 01.12.2020 г.
ответното „Вива Кредит“ ООД е предоставило в заем на ищцата Е. Г. Д. сумата от 1300
лева, за срок от 9 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент – 40,32% и ГПР – 49,50%.
Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 2674,16 лева, а действителният
процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и
в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за
паричен заем № 5652803/01.12.2020 г., като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като
ищецът е получил в заем сумата 1300 лева, а е върнал на ответника –кредитор сумата
2674,16 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
2
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря
на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във
фиксиран размер от 49,50 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на
1300 лева е върната сумата 2674,16 лева, за период от шест месеца/ справка лист 44 от
делото/ . Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са доказани в
размер на 82,09 лева- заплатена държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем № 5652803/01.12.2020г.,
сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г и Е. Г. Д.
с ЕГН-********** от гр.************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка
с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************ сумата 82,09 лева
/осемдесет и два лева и девет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3