Решение по дело №2194/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………………….2019г., гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на  четиринадесети  ноември 2019 г., в следния състав:

 

                                               Председател: КРАСИМИР  КИПРОВ

                                                      Членове:  ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

                                                                МАРИЯНА  БАХЧЕВАН

 

 

при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно дело №2194  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.   

Делото е образувано въз основа на касационна жалба на Изпълнителна агенция по лекарствата срещу решение № 918/10.05.2019г. на Варненския районен съд /ВРС/, постановено  по НАХД №98/2019 г., с което отменено наказателното постановление № РД-И-114 от 04.09.2018г.  на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/  на помощник-фармацевта М.Л.Г.  е наложена глоба в размер на  1000 лева за нарушение на чл.220 ал.3 във връзка с чл.219 ал.1 от ЗЛПХМ във връзка с чл.22 ал.4 във връзка с чл.23 ал.1 от Наредба №28/09.12.2008г.  за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

Касаторът обжалва решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че правната квалификация на деянието е определена правилно и нарушението е доказано по несъмнен начин. Допълнително посочената в наказателното постановление /НП/ разпоредба на чл.25 ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. не само, че не нарушава упражняването на правото на защита на наказаното лице, а напротив – доизяснява смисъла на употребените понятия. Иска решението да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответната страна – М.Л.Г. чрез адв. Д.П. оспорва  касационната жалба като неоснователна. Подчертава, че наказателното постановление е издадено при нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради което правилно е било отменено. Иска решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Представителят на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Смята, че посочването в наказателното постановление на разпоредба, която липсва в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съществено процесуално нарушение, което правилно е обосновало отмяната му.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи  нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Варненският  районен съд е приел за съществено процесуално нарушение посочването в наказателното постановление на разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г., която липсва в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице  и само на това основание го е отменил. 

Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218  от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

Страните не спорят по фактите, свързани със съставомерността на деянието за това, че при контролна покупка на 25.04.2018г. помощник-фармацевт М.Л.Г. е продала на експерт от Изпълнителната агенция по лекарствата лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ без да притежава необходимата образователна квалификация „магистър фармацевт“. Деянието представлява нарушение на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ, който сочи, че помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219 ал.1 от същия закон под контрола на магистър-фармацевт, но дори и под негов контрол не може да отпуска  лекарствен продукт по лекарско предписание и да дава консултации, свързани с лекарствените продукти.

Според посочената в АУАН и в НП като нарушена разпоредба на чл.22 ал.4 от Наредба №28/09.12.2008г., работещите в аптеката могат да извършват дейности по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ само според притежаваната от тях квалификация. Позоваването на нормата на чл.23 ал.1 от цитираната наредба е свързано с административно-наказателната отговорност на помощник-фармацевта, предвид неговата независимост при вземане на решение, свързано с осъществяването на професионалните му задължения, за което носи съответната лична отговорност.

 Включената допълнително в НП разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г., която липсва в АУАН касае изпълнението на рецептите в аптеката, което трябва да се извършва по реда на наредбата по чл. 221 ЗЛПХМ -  Наредба №4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Съгласно чл.2 от тази наредба, режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт. Видно от разрешението за употреба на въпросния лекарски продукт, същия се отпуска „по лекарско предписание“, поради което не може да бъде отпускан от помощник-фармацевт. Следователно, посочената допълнителна разпоредба подкрепя извода на административно-наказващия орган за съставомерност на изпълнителното деяние, и не отрича извода за извършено нарушение по чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ. Нейното посочване в НП не представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като не изключва, нито противоречи на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, поради което не представлява пречка за нарушителя да разбере за какво е наказан.

Стигайки до обратния извод, ВРС е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено. Законосъобразността на обжалваното наказателно постановление налага неговото потвърждаване.

 

По изложените съображения на основание чл.221 ал.2   от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 918/10.05.2019г. на Районен съд – гр. Варна, постановено  по НАХД №98/ 2019 г. и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № РД-И-114 от 04.09.2018г.  на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на помощник-фармацевта М.Л.Г.  е наложена глоба в размер на  1000 лева за нарушение на чл.220 ал.3 във връзка с чл.219 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във връзка с чл.22 ал.4 във връзка с чл.23 ал.1 от Наредба №28/09.12.2008г.  за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               

 

 

 

                                                                                2.