О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
03.04.2014 г. град Бургас
Бургаският
районен съд XXXVIII – ми граждански
състав
на
трети април две
хиляди и четиринадесета година
в
закрито заседание
Председател: Невена Ковачева
Като
разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско
дело № 9887 по описа за 2013 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът С.М.Ц., ЕГН **********, адрес:***, дължи на ищеца сумата
от сумата 465,61 лева за неизплатени суми по издадени фактури за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода за абонатен № 922687 за периода 21.03.2011 г. –
25.07.2013 г., с отчетен период по фактури 21.01.2011 г. – 18.09.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 16.09.2013 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
17.09.2013 г. по ч. гр. дело № 7777 по описа на БРС за 2013 г. Моли съда да
осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски по настоящото
дело.
Съдът намира, че предявените
срещу Ц. искови претенции са недопустими поради липса на правен интерес у ищеца
поради следните съображения:
Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което
вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от
установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, и, ако същата не е налице,
предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при
подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй
като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за
влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие
на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено
в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предмет на установяване с решението по иска с
правно основание чл. 422 ГПК е дължимостта на сумата, за която е издадена
заповедта за изпълнение, на основанието на което е претендирана със заявлението
и на което заповедта за изпълнение е издадена.
Съдът, пред който е висящо исковото
производство, на основание чл. 130 ГПК, е длъжен да извърши проверка по
допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът е поискал от Бургаския
районен съд издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу С.Ц.. По образуваното ч. гр. д. № 7777/2013 г. по описа на
БРС искането е уважено и съдът е постановил издаването на заповед № 4959/17.09.2013
г. Възражение срещу заповедта е депозирано от Ц. на 04.10.2013 г. Съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. На
11.11.2013 г. е депозирана им срещу Ц., по която е образувано настоящото дело.
На 17.02.2014 г. по ч. гр. д. №
7777/2013 г. на БРС е депозирана от Ц. молба, с която е оттеглил подаденото от
него възражение срещу заповедта. Съдът е постановил издаване на изпълнителен
лист.
При така направените констатации,
заповед № 4959/17.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение е влязла в
сила по отношение на Ц. и за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск
с правно основание чл. 422 ГПК.
Тъй като обаче възражението е
оттеглено след подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото
дело, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените разноски в
размер на общо 125 лева (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
Ето защо съдът намира, че производството
следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 9887/2013 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА С.М.Ц.,
ЕГН **********, адрес:***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир
Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев,
сумата от 125 лева
(сто двадесет и пет лева) съдебно-деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :