№ 546
гр. Габрово, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500399 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Н. Й. СТ. чрез пълномощника адв.Тончев
срещу постановеното от Севлиевски районен съд определение по гр.д.№180/2021г.,с което е
допуснато обезпечение на предявения иск .
В жалбата са изложени твърдения за установили се отношения между страните по
гр.д.№1338/2019г. и гр.д.№1355/2019г. относно присъдените с влезлите в сила решения
суми ,дължими от дружеството „Шпийс Транс „ЕООД .Описани са предприети действия по
образуваното от взискателя Н.С. срещу длъжника „Шпийс Транс”ЕООД изпълнително дело
№240/2020г. по описа на ЧСИ Г.Николова. Оспорва се допуснатото с обжалваното
определение обезпечение на предявения от „Щпийс БГ”ООД иск по гр.д.№180/2021г. по
описа на РС- Севлиево ,с изложени твърдения за извършени действия от назначения за пазач
на движимите вещи М.С. , от кого се ползват тези вещи и започване да бъдат своени от
„Шпийс БГ”ООД от началото на 2021г. Сочи се ,че извършването на смяна на пазача е
съответно на процесуалния закон и охранява интересите на взискателя от запазване на
имуществото ,върху което е насочено изпълнението. Наличието на спор за собствеността е
основание за спиране на публичната продан на тези вещи, което е извършено с предходна
обезпечителна заповед по ч.гр.д.№96/2021г.Твърди се ,че обезпечителната мярка не е
адекватна и молителят по обезпечението няма обезпечителна нужда от спиране на
изпълнението извън спирането на публичната продажба, което вече е постановено. Смяната
на пазач не е несъвместима с претендираните права от третото лице .Коментират се
1
евентуалните последици при предоставена възможност на пазача свободно да се разпорежда
с възложените му за пазене вещи.
Претендира се за отмяна на обжалваното определение ,с което е допуснато
обезпечение на предявения иск по гр.д.№180/2021г. по описа на РС-Севлиево и да се
обезсили издадената обезпечителна заповед, ведно със законните последици.
В депозирания от ответника по частната жалба „Щпйис БГ”ООД писмен отговор са
изложени доводи за неоснователност на същата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт ,в
законния срок ,предвид удостовереното от ЧСИ за датата на връчване на определението за
допуснатото обезпечение на пълномощника на страната адв.Тончев – 17.08.2021г./съгласно
удостоверение на ЧСИ на л.16 от делото вх.№2669/02.09.2021г. по рег- на РС-Севлиево/ и
датата на пощенското клеймо на приложения към ч.жалба плик – 24.08.2021г. Предвид на
това е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд определение по гр.д.№180/2021г. по
описа на РС-Севлиево ,предмет на частната жалба,с което е допуснато обезпечение
съобразно заявеното искане на ищеца с депозираната молба по чл.389 ГПК вх.
№2401/16.08.2021г., е валидно и допустимо / дали е допустимо постановяване на
определение по ново искане с правно основание чл.389 ГПК ВКС се е произнесъл с опр.
№88 от 08.02.2021г. по ч.т.д.№7/2021г.,ІІ т.о./.
С обжалваното определение №407 от 16.08.2021г. по гр.д.№180/2021г. по описа на
РС-Севлиево първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения иск от
„Шпийс БГ”ООД срещу „Шпийс Транс”ЕООД и Н. Й. СТ. за признаване за установено ,че
ответникът „Шпийс Транс”ООД не е собственик на описаните в диспозитива на
определението движими вещи, по отношение на които се води принудително изпълнение по
изп.д.№240/2020г. по описа на ЧСИ Галина Николова. Постановената обезпечителна мярка
е : Спиране на изпълнението по изп.д.№20207330400240 по описа на ЧСИ с рег.№733 и
район на действие ОС-Габрово по отношение на описаните в протокол от 27.08.2020г.
движими вещи : Тестова линия за годишни технически прегледи ; Димомер ОРАВОХ
№GOBKT03981 и Газ анализатор , като обезпечението е допуснато при условията на
внасяне на парична гаранция от 1209лв.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е
извършил преценка на относимите към установяване основателността на молбата по чл.389
ГПК предпоставки – допустимостта на предявения иск ,вероятната основателност
,наличието на обезпечителна нужда и адекватността на поисканата обезпечителна мярка .
Обосновано и в съответствие с данните по делото, както и с разясненията в т.4 от ТР
№ 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е приел
2
,че предявеният иск е допустим .Съгласно обстоятелствената част и петитум исковата
претенция е по чл.440,ал.1 ГПК, предявена от „Шпийс БГ”ООД, като трето лице ,засегнато
от изпълнението на парично вземане, и насочена срещу взискателя и длъжника по изп.д.№
20207330400240 по описа на ЧСИ с рег.№733, с искане да бъде установено ,че процесните
движими вещи, върху които е насочено принудителното изпълнение ,не принадлежат на
длъжника„Шпийс Транс”ЕООД. Към исковата молба са приложени писмените доказателства
,на които ищецът основава своите твърдения, като първоинстанционният съд е счел,че
следва обезпечението да се допусне при представяне на гаранция, каквато възможност е
предвидена в чл.391 ГПК.
Предметът на исковата претенция по чл.440,ал.1 ГПК обосновава наличие на
обезпечителна нужда за ищеца при евентуално уважаване на иска, с което ще бъде отречена
възможността да се насочи принудителното изпълнение върху имуществото, за което е
установено ,че не принадлежи на длъжника.
Постановената обезпечителна мярка с обжалваното определение “спиране на
изпълнението по отношение на процесните движими вещи” се явява подходяща, тъй като
влязлото в сила решение ще установи дали процесните вещи са собственост на длъжника и
спрямо тях може ли да се провежда принудително изпълнение.
В случая обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция, която при
осъществена хипотеза на чл.403 ще послужи за обезщетяване на евентуално претърпени от
ответниците вреди вследствие на обезпечението.
Обсъждането по същество на спора и анализа на доказателствата ,на които се
позовават страните и в частност на сочените от жалбоподателя в частната жалба, е предмет
на исковото производство ,в което сезираният съд ще се произнесе с решение относно
уважаването или отхвърлянето на предявения иск.
Неотносимо към предмета на настоящото производство по чл.396 ГПК е какви
действия са предприемани от взискателя по изпълнителното дело ,за което е постановена
обжалваната обезпечителна мярка ,и какви действия са извършвани от назначения пазач.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ,че обжалваната обезпечителна
мярка се явява неадекватна на обезпечителната нужда.
Търсената защита по предявения иск по чл.440,ал.1 ГПК е да не бъде проведено
принудително изпълнение върху вещите, за които се твърди ,че не са собственост на
длъжника, което ще бъде обезпечено с постановената с обжалваното определение
обезпечителна мярка : спиране на изпълнението по изп.дело по отношение на процесните
вещи, с оглед предотвратяване продължаването на изпълнителното производство върху
тези вещи, а не само на конкретно изпълнително действие ,какъвто е предметът на
допуснатото по ч.гр.д.№96/2021г. по описа на РС-Севлиево обезпечение чрез спиране
3
публичната продан на движимите вещи.
На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено ,като
законосъобразно и обосновано, предвид на което ,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №407 от 16.08.2021г. по гр.д.№180/2021г. на
Севлиевски районен съд
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4