О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№37 Разград
26. І.2017
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Съд
15.ХІ. 2016
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично
заседание
Секретар: Н.Р. Председател:
№ 10 2013 търговско
като разгледа докладваното от председателя
дело по
описа за година.
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал.4 ТЗ.
С молба
вх.4233/13.Х.2016г., синдикът на обявения в несъстоятелност на ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, докладва на съда по несъстоятелността, че по
реда на чл.68 ТЗ е изготвил по
т.д.н.10/2013г. :
1.
допълнителен списък на приети допълнително предявени по реда на чл.
688, ал.3 от ТЗ вземания, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност /ДОПН /
и
2. списък
на неприети, допълнително предявени по реда на чл.
688, ал.3 от ТЗ вземания, възникнали преди ДОПН .
При
служебно направена в ТР справка се установи, че докладваните на съда
допълнителни списъци, са обявени чрез вписването им по партида на длъжника в ТР
към АВп на 18.Х.2016г. под №20161018092456.
Считано от тази дата, по см. на чл.690, ал.1 ТЗ законовият срок за възражения
срещу приети и неприети от синдика вземания, изтича на 25.Х.2016г.- вторник ,
присъствен ден.
В срока
по чл. 690, ал.1 от ТЗ
не са постъпили възражения срещу първия от двата списъка.
В срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ
срещу втория от списъците е постъпило възражение от Национална агенция за
приходите, с което се поддържа, че синдикът е следвало да включи вземанията в
допълнителен списък на приети по реда на чл. 688
във вр. с чл.
687, ал.2 от ТЗ вземания без оглед момента на възникването им – преди или
след ДОПН. Сочи се, че горното произтича от императивната разпоредба на чл.
164, ал.4 от ДОПК, която не прави разграничение с оглед момента на
възникване на публичното вземане.
Съдът
приема, че е допустимо сезиран с подадено
в срока на чл.690 във вр. с чл.689 ТЗ, възражение, поради което и на
осн.чл.692 ТЗ внесе същото за разглеждането му в открито заседание.
В с.з., чрез
процесуално представляващият го по пълномощие – гл.експерт А. Г., възразилият
срещу списъците кредитор заявява, че поддържа възражението си. Позовавайки се
на факта, че ревизионният акт, установяващ предявените от него вземания по
основание и размер, е влязъл в сила след РОПН,
счита за дължимо от синдика вписването им в списъка с приети вземания в
общ размер на 182 749,14лв., от които 132
969,86лв. дължими по ЗДДС, ЗДФЛ и КЗО главници, изтекли до дата РОПН
лихви в размер на 16 884,12лв. и за разликата до 49 779,28лв. като
законна лихва, изтекла след РОПН до дата на предявяване навземането по
главниците.
Длъжникът,
редовно призован за насроченото по реда на чл.692, ал. ТЗ съдебно заседание, не
се явява и не взима становище по допустимост и основателност на възражението.
В
дължимите по реда и в срока на чл.690, ал. ТЗ писмени обяснения, синдикът оспорва възражението, срещу изготвените от него
списъци с приети и неприети вземания, по подробно изложените в тях съображения. Излага доводи
за неоснователност на възражението, които най-общо се заключват в разбирането
за неприложимост на нормите на чл. 164, ал.4 и ал.5 от ДОПК, като
се твърди и, че вземането е предявено след изтичане на сроковете по чл. 685 и
чл. 688, при отсъствие на хипотезата на чл. 687, ал.2 от ТЗ. Не счита, че в срока на чл.686, т.2 ТЗ са били налице предпоставки за служебно
вписване на вземанията - не е имало предявяване от страна на кредитора и не е
бил налице влязъл в сила ревизионен акт. Счита, че разпоредбата на чл.164 ДОПК,
на която НАП позовава възражението си, предпоставя предявяване на същото в
предвидените за това срокове по ТЗ. Намира, че по отношение на дължимите в несъстоятелността процесуални действия, законът не предвижда
привилегированост по отношение на кредитора с публични вземания.
При
редовност в призоваването, синдикът не
се явява.
Като обсъди доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Доколкото в срока по чл. 690
от ТЗ не са постъпили възражения срещу допълнителния списък на приетите от
синдика и допълнително предявени по реда
на чл.
688, ал.3 от ТЗ вземания, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, обявен в ТР под №20161018092456 , съдът следва да одобри същия
Като подадено в срока по чл.690,ал. ТЗ и от кредитор с предявено в производството вземане, възражението срещу списъка с неприети от синдика вземания е допустимо.
Разгледано по същество, същото се преценява от съда като неоснователно– по съображения, изложени в становището
на синдика.
На 16.ІХ.2016г,. в регистратура на РОС е депозирана
молба вх.№3776 (вж л.1622, т.V, тдн №10/2013 на РОС) ., с която Национална агенция за приходите /НАП/, на
основание чл.
688, ал.3 от ТЗ, чл.
687, ал.2 от ТЗ и чл.
164, ал.4 от ДОПК за предявяване на публични вземания на държавата
срещу обявеният в несъстоятелност длъжник - ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****.
Предявяването е за публични вземания за данъци по ЗДДС, ЗДФЛ и задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 231 419,11лв., от които 175 385,64лв. главници и 56 033,47лв. лихви.
Като част от тези вземания, в това число
наложени на длъжника глоба и имуществена санкция, са предявени от НАП като
възникнали след дата на РПОН. Същите, докладвани по горе, са включени от
синдика в списъка с приетите от него по реда на чл.688 ТЗ вземания. Вкл. и
вземането за имуществена санкция от 270,00лв., наложена с вл.в сила
нак.постановление.
За разликата от
149 833,98лв., възведена в
предмет на настоящото производство, кредиторът е предявил вземанията – по
главница от 132 949,86лв. и за лихви в размер на 16 884,12лв. изрично като възникнали до дата на РОПН -29.ІІІ.2013г.
и дължими на основание изброените в
молбата за предявяване, и приложени към нея,
Ревизионен акт №*********/8.ІІІ.2014г. на ТД на НАП Варна, декларации
обр.6 и ГДД по ЗДФЛ. Като следва да се
отбележи, че в молбата за предявяването им, кредиторът некоректно не е посочил периода на възникването им. Същият се конкретизира едва с подаденото в
срока на чл.691 ТЗ възражение, съответно: относно вземане по ДДС като
възникнало в периода 1.Х. - 25.Х.2012; вземане по ЗДФЛ-за периода
1.І.2012-31.ХІІ.2012г.
Длъжникът
ЕТ”п *****-*****”, ЕИК***** е обявен в несъстоятелност с с влязло в сила
решение, постановено по т.д.н.№10/2013 на РОС на 29.ІІІ.2013г. и обявено в
ТР с вписване по партидата му на
3.ІV.2013г. С която дата ТЗ обвързва началния момент на предвидените в чл.685 и
чл.688 ТЗ срокове за предявяване на вземанията.
Считано от 3.І..2013г., срокът за предявяване на възникнали до дата на
РОПН вземания се явява фактически изтекъл на 3.V.2013 - петък, неприсъствен
ден). Изчислен по правилата на чл.60,ал.6 ГПК
същият следва да бъде съобразен като изтекъл на 7.V.2013 - следващият
първи присъствен ден. Съответно, предвиденият в чл.688 ТЗ двумесечен срок за допълнително предявяване на
вземанията в несъстоятелността следва да се приеме за изтекъл на 7.VІІ.2013г.
(петък, присъствен ден). В случая,
подаването на молбата за предявяването им е сторено от кредитора НАП чрез
пощенска услуга на 13.ІХ.2016г., видно от положено върху плика клеймо(л.1679,т.V., тдн №10/2013г. на РОС). В обобщение, изложеното дотук от фактическа
страна сочи на предявяване на процесните вземания след изтичане на предвидените
за това в чл.688 във вр. с чл.685 ТЗ срокове. Съгласно
разпоредбата на чл.
688, ал.1 изр. последно от ТЗ, след изтичането на тези срокове, вземания,
възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, не могат
да се предявяват
Процесните
вземания, както от доказателствата, така и от изрично заявеното в молбата
за предявяването им от кредитора НАП, са възникнали преди и до дата на постановяване
на РОПН - 29.ІІІ.2013г. Считано от
дата на постановяване на РОПН, всички вземания срещу обявеният в
несъстоятелност длъжник стават търсими. Ще рече, в право на кредитора е
предоставена инициативата по реализирането им чрез способите на ТЗ към
приложение на които препраща ДОПК в случаите на поставен в производство по
несъстоятелност длъжник. Съдът намира,че в тази си част, като регламентиращ
способите и сроковете за предявяване на вземанията, ТЗ е специален в отношение към ДОПК.
Спорът в
настоящия случай се свежда до това, дали между разпоредбите на чл. 688, ал.1, изр.2 от ТЗ
и чл. 164, ал.4 и ал.5 от ДОПК
съществува колизия и дали публичните
вземания, възникнали преди ДОПН, могат да се предявяват от НАП в производството
по несъстоятелност без ограничение във времето.
Съгласно цитираните разпоредби:
(1)
Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ,
но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на
предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането
на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, не могат да се предявяват;
- чл. 164, ал.4 и ал.5 от ДОПК:
(4) В случай че (публичното) вземане е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде
оспорено по реда на част ІV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда
по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания;
(5) В
случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва
под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по
реда на чл. 725, ал.1 от ТЗ,
освен ако в закон е предвидено друго.
Съдът
намира, че такава колизия не съществува, а приложимата в случая разпоредба е
тази на чл. 688, ал.1, изр.2 от ТЗ.
Нищо в редакцията на чл. 164, ал.4 от ДОПК,
най-малкото изразът "незабавно", не налага извода, че публични
вземания, възникнали преди ДОПН, могат да се предявяват от НАП в производството
по несъстоятелност и след изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ.
Разпоредбата, вкл. и тази на ал.5, единствено диференцират начина, по който се
приемат от синдика публичните вземания, предявени от НАП –
а/ ако
вземането е възникнало до ДОПН, същото следва незабавно да бъде включено от
синдика в първоначалния списък по чл. 687, ал.2 от ТЗ,
ако към този момент е установено с влязъл в сила акт;
б/ ако
вземането е възникнало до ДОПН, но е установено след ДОПН, то може да бъде
предявено до изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ
. Като в този случай синдикът –
- или го
включва незабавно в списъка по чл. 688, ал.1 от ТЗ
така, както е предявено – ако е установено с влязъл в сила акт
- или го
включва незабавно в същия списък под условие – ако актът за установяването му
не е влязъл в сила.
в/ ако
вземането е възникнало след ДОПН, същото се предявява и приема по реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ,
отново при спазване правилата на чл. 164, ал.4 от ДОПК.
От
горното изброяване е видно, че нормите на ДОПК не влизат в колизия с
императивната забрана на чл. 688, ал.1, изр.2 от ТЗ
– след изтичане и на двумесечния срок по чл. 688, ал.1 от ТЗ
вземания, възникнали до ДОПН, не могат да се предявяват – без значение от
вида на вземанията. Да се приеме противното, освен че не може да бъде изведено
по тълкувателен път, означава и необосновано поставяне на администрацията в
привилигировано положение в производството по несъстоятелност – да съставя без
ограничение във времето актове за установяване на публични вземания с голяма
давност, които да подлежат на приемане в това производство без оглед изтеклите
срокове от ДОПН.
Касае
се за публични вземания, възникнали
преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника, което предпоставя предявяването им
в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ
или в този - по чл. 688, ал.1 от ТЗ. Т.е. в случая най-късно до 7.V.2013 г. към която дата са били налице доказателства,
че процесните вземания са били с настъпил падеж.
Съгласно чл. 688, ал.1, изр. последно
от ТЗ, след изтичане на този срок, вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват /и
следва да се считат за погасени/.
Макар актовете, с които са били
установени цитираните публични задължения да са издадени след изтичане на
сроковете за предявяване на вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ
и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ,
задълженията, описани в тях касаят периоди, предхождащи решението за откриване
на производството по несъстоятелност, поради което не е имало пречка да бъдат
своевременно установени и надлежно предявени в сроковете по закон.
Обстоятелството, че органът по приходите
не е предприел своевременно необходимите действия по
събиране от длъжника на натрупаните публични вземания, не дава никакви
процесуални привилегии, поради което с
изтичането и на срока по чл. 688 от ТЗ са
преклудирани всички вземания, възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, като именно в този смисъл следва да се
тълкува изричната воля на законодателя в чл. 688, ал. 1, изр. последно
от ТЗ.
Горното се отнася и спрямо аргументите, изложени във възражението, че синдикът е следвало да включи тези вземания, служебно на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Действително синдикът има такова задължение, но същото не следва да се тълкува като възможност за несъобразяване със забраната по чл. 688, ал. 1, изр. последно от ТЗ, за предявяване на вземания, доколкото систематичното място на нормата, регламентираща служебното вписване на вземания от синдика е преди цитираната разпоредба и само създава негови допълнителни служебни задължения по отношение на някои вземания, но не и изключителни права, в т.ч. и за несъобразяване с императивните срокове.
Съгласно
даденото им в ДОПК определение, данъчното задължения е
винаги определяемо /ликвидно/ и с настъпване на датата на падежа му,
става изискуемо. Това е така, тъй като данъчните задължения се определят по
основание, субекти и размери в съответните данъчни закони и една от основните
характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Т.е. , данъчното задължение възниква като основание и размер от
съответния данъчен закон, а актът, с който започва производството по неговото
принудително изпълнение, ако не бъде изпълнено доброволно в посочения от закона
срок, има констативно или установително, но не и конститутивно действие. Или в случая данъчните
задължения, за които е издаден процесния ревизионен акт са възникнали/ станали
ликвидни и изискуеми съответно към 15.Х.2012 и 31.ХІІ.2012г., т.е. преди РОПН.
По смисъла
на чл. 687, ал.2 от ТЗ,
с влизането му в сила, процесният ревизионен акт датира началото на принудителното изпълнение за
установените с него публични задължения. Решението за откриване на производство
по несъстоятелност обаче е от 29.ІІІ.20131 г. – т.е. към момента на
постановяването му вземанията не са били установени с влязъл в сила акт за
публично вземане.Тъй като Ревизионен акт №181304814на ТД на НАП Варна се
явява постановен ивлязъл в сила пре м.ІІІ.2014г.
При това
положение тези вземания не попадат в предметния обхват на чл. 687, ал.2 от ТЗ
и чл. 164, ал.4 от ДОПК,
за които съществува задължението на синдика служебно да ги включи в списък на
приети вземания – на което задължение неоснователно се позовава възразилият
кредитор. Особеност на задължителното служебно приемане на тази категория
вземания е, че то възниква за синдика единствено в случаите на публично
вземане, установено с влязъл в сила акт. В този смисъл публичните вземания, за
които към момента на постановяване на РОПН липсва влязъл в сила акт за
установяването им подлежат на предявяване пред синдика по общия ред. Това е и
смисълът на чл. 164, ал.3 от ДОПК,
съгласно който публичните вземания се предявяват от
Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в
закон е предвидено друго /а предвиденото "друго" е в разпоредбата на чл. 164, ал.4 от ДОПК и чл. 687, ал.2 от ТЗ/.
По отношение на предявеното по фиш от 12.ХІІ.2013г. вземане за глоба от
20,00лв. съдът намира, че не се следва включването му в списък с приети
вземания по причина, „е носител на задължението е физическото лице п ***** в личното му качество.От самия
документ не следва извод за относимост на вземането към търговската дейност на
обявеният в несъстоятелност ЕТ.
Според разпоредбата на чл.
616, ал.1 от ТЗ масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на
всички кредитори по търговски и нетърговски вземания, но на длъжника едноличен
търговец, а не на физическото лице
Водим от горното, съдът намира за законосъобразно
действието на синдика по неприемане на процесните вземания.
По
изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх.№4362/24.Х.2016г.
на НАП срещу списък с неприети от синдика на
ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****/н/ вземания, обявен чрез вписването му по партида на длъжника в ТР към АВп на 18.Х.2016г. под
№20161018092456., в частта с която
синдикът е отказал приемане на предявени по
реда на чл.68 ТЗ публични вземания в размер на
ОДОБРЯВА СПИСЪК С ПРИЕТИ и неприети от синдика на ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****/н/ ВЗЕМАНИЯ, обявени чрез вписването им по
партида на длъжника в ТР към АВп на
18.Х.2016г. под №20161018092456. изцяло и без изменение.
Същите ,
приподписани от съда, да се считат неразделна част от настоящия съдебен акт.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението,в да се впише в нарочната
книга по чл.634в, ал.1 ТЗ.
Определението за одобряване списъците на приетите и неприети вземания
следва да се обяви в търговския регистър.
Съдия:
MH