О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
30.05.2019 г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 30 май
2019 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 1833 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба и отговора на исковата молба.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба и отговора на исковата молба.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат
да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е еднолично дружество с
ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, ул. Христо Ботев № 62, първоначално вписано
в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №
4492/1991г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Същият осъществявал основно
дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител
на ел. енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 – Помпена станция „Капитан Петко
Войвода”, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция” 20 кV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със
съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение
/НН/.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, със седалище и
адрес на управление: 4000 гр. Пловдив,
ул. Христо Г. Данов №
37,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия.
През периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила
на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост
на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, намираща се в Община Тополовград:
-
за м. 03.2014г. била заплатена сумата 86,13 лева по фактура №
**********/31.03.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата
такса за достъп до разпределителната мрежа;
Следвало
изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и
същите не били предмет на настоящата искова молба.
Посочената
по-горе в исковата молба
сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 кV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко
войвода". Ищцовото дружество считат, че измерването по този начин, и
конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водило до начисляване за
заплащане на недължими суми.
Считано от
01.07.2008г.
с Решение № Ц - 021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп
и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За
тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл. 14 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване
на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл. 29, ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г. за
присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград” 20 кV, след която
подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 кV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700
км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 кV
/киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 кV, и посочените
две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се
намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград” 20 кV и
Електропровод „Венеция” 20 кV, в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не
на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на Помпена станция „Орешник” и Помпена
станция „Кап. Петко Войвода”.
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С
писмо с изх. № 1748/23.10.2018г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото дружество изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-
Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;
-
Извод „Рила”;
-
ВиК – Зимница;
-
Помпена станция Ханчето.
Следвало
да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на
Електропровод „Венеция” това не било сторено.
Във
връзка с това ищцовото дружество изпратило и следващо писмо с изх. № 2013/05.12.2008г.,
с което отново изрично посочили, че желаели да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
- гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които се изисквало промяната:
-
ИТ № 2939032 - Помпена станция „Орешник” - с. Орешник;
-
ИТ № 2939033 „ВиК” - с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование Помпена
станция „Кап. Петко Войвода” - с. Кап. Петко Войвода/.
На
това искане от ищцовото дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
изпратило писмо с изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следвало да
им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 кV, извод „Венеция”. Това искане било необосновано,
тъй като още с писмо с изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото дружество изпратило
по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД били собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” - с.Орешник, на Помпена
станция „Кап. Петко Войвода”, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата
били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството
върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищцовото дружество било собственик
на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени
от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да
измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Ищцовото
дружество намират за безспорно, че те били собственик на Електропровод
„Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” - с.Орешник, на Помпена
станция „Кап. Петко Войвода”, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите
били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в
капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по
силата на Заповед N2 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с
която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК"
ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който
тези активи били предадени на дружеството им.
За
тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Поради
липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на ответника ищцовото дружество не дължали
заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Заплащането
за пренос на ел. енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите
на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й били
за негова сметка, и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията
на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел. разпределителното и
ел. електроснабдителното предприятие нямало разходи по нея, в конкретния случай
не би имало разходи по електропровод „Венеция” и нямало основание да калкулира
на ищцовото дружество цена за пренос на ел. енергия на ниво средно напрежение
през електропровод „Венеция”.
Дори
и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то
ответника нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел.
разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в Помпена станция „Капитан
Петко войвода” и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника.
Границата
на собствеността били изводите на Електропровод „Венеция” в ЗРУ на Подстанция
Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че „ВиК”
ЕООД не дължало цена за достъп на ответника и същия я калкулирал
недобросъвестно.
Ответника
притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била
собственост на „ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора.
Отделно
от това, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното
дружество електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на потребителя
в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № б
от 09.06,2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това като
не изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на
измервателните уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на
закона и не осигурило възможност за точност на данните от тях, което водило до
неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на
електроенергия.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала,
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода, че дължимостта на
тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да била измерена именно в местата, установени
в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма,
това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото
обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и
доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по-електроразпределителната
мрежа отразявала разходите, които се отнасяли към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите,
свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явявало от решаващо значение
за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените,
не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.
Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали
неопределяеми, от което произтичало съответно и тяхната недължимост. Поради
това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството,
дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя.
С
оглед изложените съображения поставянето на уредите за количествено измерване
на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във
формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за
заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да било
необходимо да се изследва доколко такова поставяне довело до неправилно
измерване, увреждащо купувача по договора /в тази връзка Решение
№227/11.02.2013г., постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на ВКС/.
При
така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на
предявения иск, чийто предмет бил недължимост на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца
дружество електроенергия, отразена в процесиите фактури, било обусловено от
преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия
период било измерено в местата, определени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007г.), приложими към
случая предвид липсата на изрични уговорки между страните
Съгласно
чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като
в случая не било налице „понижаващ трансформатор на потребителя",
приложима била втората от посочените две хипотези, т.е. мястото на измерване
било в мястото на присъединяване.
Поради
безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на
дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и
средствата за търговско измерване.
Съгласно
чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяла от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради
обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя
била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като
средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие.
Цитираните
разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения,
а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната
мрежа. Както било посочено по-горе, обаче, това задължение подлежало на
изпълнение само ако било осъществено условието количеството консумирана електрическа
енергия да било измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това
условие не било налице. Количеството потребена от ищцовото дружество електрическа
енергия през исковия период било измервано не на границата на собственост между
собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба на
електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница
трафопостове. Следователно, извършеното от разпределителното дружество
измерване било неправомерно и поради това за ищеца не възникнало задължение за
плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия –
цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа.
При
това положение за ответното дружество възниквало правен интерес да предяви
ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел.
разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/
недължимо платените му суми, които получил от ищцовото дружество.
Настоящата
искова претенция ответното дружество предявявало на основание чл.113 от ГПК
пред съда по седалище на ищцовото дружество. Намират, че нормата на чл.113 от ГПК
била приложима по следните съображения:
Ищецът
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД имал качеството на „потребител" по
смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било
налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 от ГПК. Практиката на ВКС
категорично приемала, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни
услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката,
възможността за изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК не била предвидена само за
потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на
потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между потребители
и доставчици на услуги”. /Определение № 172 от 08.03.201Зг., постановено по т.дело №
1143/2013г., на ВКС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело №
2314/2015г. на ВКС I т.о./
С
оглед на изложеното ищцовото дружество намира, че правилно и в съответствие с
нормата на чл.113 от ГПК предявил настоящата искова претенция пред Районен съд
– Стара Загора - по седалище на ищцовото дружество.
Моли
съда да постанови решение , с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
сумата 86,13 лева
/осемдесет и шест лева и 13 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 22.02.2014г.
- 22.03.2014г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната
сума до датата на връщане на сумата от ответното дружество на ищцовото
дружество. Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Заявяват, че дължимите суми
могат да бъдат платени по следната сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД:
IBAN: ***, Банка ДСК ЕАД.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, в който считат, че искът е допустим, но неоснователен
и поради това, молят съда да го отхвърли изцяло.
Считат, че
сумите, предмет на исковата претенция са дължими и основателно начислени по
сметката на ищеца, както и, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата
молба не правили сумите недължими.
„ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл.
39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане.”.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, с кл.№
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното
ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и при неплащане в срок
на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 01.02.2014г.
до 28.02.2014г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД,
като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги,
вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", издало
месечната фактура,
представена с отговора на исковата молба, стойността на част, от
която съставлявала исковата сума.
Действително
ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните
мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия” също
подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004
г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвала услугата по
пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от КЕВР цени,
като спазвала следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение
се калкулирала по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура била в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове
и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД. Присъединяването било извършено преди влизане в
сила на Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба.
Доставената
електрическата енергия, вписани в процесната фактура била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР №Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от
30.12.201 Зг.).
За
първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г.
влезли в сила нови цени, както следва:
·
цена за достъп до електроразпределителната мрежа;
· цени за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа;
· цени на самата
електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови
потребители.
Т.е.
„цена за мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата
енергия през електроразпределителната мрежа.
При
така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършвало за осигуряване
на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като оперативно управление,
управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане
на измервателните групи, като в тази цена не се включвало стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били
включени в цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която бил присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразявал всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършвало за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията
на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършвал за първи път били: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали).
По
отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т.6 от Решението) разграничение
няма - цената
за достъп била относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които
консумирали електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго
разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение
на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД. Такъв се явявал и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.
Всички
мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп” били дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого
се снабдявал с електроенергия) бил мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД, тъй като консумирал в границите на лицензионната територия на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ” ЕАД
имало издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа” не била прекъсвана, тъй като в спорния период имало
консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа” била обвързана оперативно и
технологично с консумацията на електроенергия.
Нещо
повече - дори в обектите да не се извършвало консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те били присъединени към електроразпределителната
мрежа и можели във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия,
то се приемало, че услугата достъп им била предоставена (т.е. предоставена им
била възможността да консумират електроенергия чрез достъпа до
електроразпределителната мрежа).
Впоследствие
от 2008г до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен орган
въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп било в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова било то и в решението
на КЕВР, послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната
фактура.
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца било видно, че те отговаряли на изискванията на ОУ.
Процесиите
суми били дължими на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, тъй като услугата
достъп до електоразпределитената мрежа БИЛА предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД.
След
като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично
на издадените от КЕВР лицензи, мрежовият оператор и крайният снабдител
изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД били лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционирал
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни
за лицензираните норми на поведение, съобразно които те били задължени да оформят
и своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в
договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от
сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждали
и утвърждавали правилото, че: потребителите на крайните
снабдители, които използвали разпределителните мрежи при
публично известни общи условия,
заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният
снабдител събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия.
Изложената
фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението
за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители,
присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение,
начислени за процесния период.
Сумите
по процесиите фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата
претенция била неоснователна.
Поради
изложеното ответното дружество счита исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД за всяка от
сумите, посочени в исковата молба, за неоснователни.
Моли съда да
отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски.
От изложените обстоятелства в исковата
молба се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по
чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без
основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се
дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа
енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена.
Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.
Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Решение № 4486 от 14.10.1991г.; Разпечатка от електронната страница на Търговския регистър при Агенция по
вписванията за актуална състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от
електронната страница на Търговския регистър при Агенция по вписванията за
актуално състояние по партидата но ответника; Фактура №**********/31.03.2014г.,
ведно с платежно нареждане от
09.04.2014г. и извлечение по сметка от 09.04.2014г.; Писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г.; Писмо с изх. № 1784/23.10.2008г.; Писмо с изх. № 2013/05.12.2008г.; Писмо с изх. № 01/09.01.2009г.; Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовдград; Акт за приемане и предаване но основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на Помпена станция „Орешник”; Характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник”; Акт обр.16 за Електропровод „Венеция” 20 kV на Помпена станция „Орешник” - с. Орешник, на Помпена станция „Кап. Петко Войвода” и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.; Изисквания и ограничения,
които собственикът е длъжен да спазва при ползването на строежа; Констативен
протокол за техническа проверка от 14.01.2016г.
ПРИЛАГА към делото
б.б. за платена държавна такса и пълномощни на адв. З.Д. и юрисконсулт
Станимира Раева.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с
вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която след като се запознае с материалите
по делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори
на поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде
внесен по равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори
на поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде
внесен по равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА
на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение,
когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 18.06.2019г. от 09.55ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: