№ 2654
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110217809 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. С. Л. срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-4332-025934/ 30.10.2024 г. на началник сектор в СДВР, отдел Пътна
полиция-СДВР, с което е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 250.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Депозирана е жалба срещу НП, с която се иска отмяна на обжалваното
НП. Акцентира се на обстоятелството, че спрян за проверка от органите на
ОПП-СДВР, жалбоподателят всъщност бил тръгнал да сключи застраховка
«Гражданска отговорност». Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Жалбата се поддържа и се моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява
от процесуален представител. Писмено се изтъкват доводи в подкрепа на
тезата за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар; претендира се заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
1
страна:
На 10.10.2024 г. около 07.59 часа в гр.София по ул.“***“ жалбоподателят
управлявал товарен автомобил марка „***“ с рег. № ****, негова собственост,
с посока на движение от ул.“***“ към ул.“***“. На около 100 м. преди
ул.“***“ е извършена проверка, направена справка с РСОД от органите на
ОПП-СДВР, която приключила със заключение, че водачът като физическо
лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р България, не
спряно от движение, не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата и часа на проверката.
Във връзка с горното на 10.10.2024 г. е съставен АУАН № 1425969 от
св.И. И. Б., на длъжност инспектор при СДВР, отдел «Пътна полиция», в
присъствието на свидетел-очевидец. Актът е връчен на нарушителя на същата
дата и подписан от него без въъзражения. Такива не са постъпили и в
законоустановения срок.
На база на посочения АУАН е издадено процесното наказателно
постановлние № 24-4332-025934/ 30.10.2024 г. на началник сектор в СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лв. за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането на основание чл.638, ал.1, т.1,
вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства: заповеди за компетентност, справка-картон на
водача, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и от
останалите материали по делото, приети по надлежния процесуален ред, и от
показанията на разпитания по делото свидетел Б., които съдът кредитира
изцяло като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на целия
доказателствен материал. Съдът възприема в цялост приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:
Сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал.
2
1 от ЗАНН, са спазени. Той е съставен на 10.10.2024 г., тоест в деня, в който е
установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от нарушителя, и в зааконоустановения шестмесечен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Налице е
материална компетентност касателно съставителя на АУАН и издателя на НП,
оправомощени за това. В същото време както в АУАН, така и в текста на
процесното НП са описани пълно, точно и ясно обстоятелствата и фактите,
свързани с нарушението. При реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството.
Съгласно посочената като нарушена норма по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
лице, което е собственик и управлява моторно превозно средство (МПС), във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
наказва с глоба от 250 лева - за физическо лице. По делото безспорно е
установено, че към датата и часа на проверката за процесния автомобил не е
имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по раздел II буква "А", т. 10. 1 от
приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ, а легално
определение на понятието "автомобилист" е дадено в § 1, т. ЗЗ от
Допълнителните разпоредби на КЗ - собственикът, ползвателят, държателят
или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването
или използването му може да причини вреди на трети лица. Нормата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение за сключване на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, като изрично е предвидено, че това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. Отделно от това разпоредбата
на чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на моторни
превозни средства, за които няма сключена и действаща такава застраховка за
водача, като гласи: "Не се допуска движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
3
Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда
на този кодекс". Предвид на тази абсолютна забрана ирелевантно се явява
обстоятелството, че по-късно за процесният автомобил е сключена нова
полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Жалбоподателят, управлявайки МПС, негова собственост, във връзка с чието
използване не е имало предварително сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата и часа на проверката, е осъществил състав на административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 с всички негови обективни признаци, точно и
ясно описани както в АУАН, така и в НП.
Така също нарушението е реализирано при наличие на вина, проявена
под формата на непредпазлИ.ст, доколкото жалбоподателят, в качеството си на
собственик и водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобилът му
няма валидна и действаща застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Правилно и законосъобразно е определен с оглед на изложеното по-
горе размерът на наложеното адиминистративно наказание „глоба“ - 250 лева
- по реда на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които
то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на делото и претенцията на процесуален представител
на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по
предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая за
защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
4
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00 лв.
Настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за това дела от такъв вид, в съдебно заседание е
разпитан един свидетел, затова следва да се присъди възнаграждение в размер
на 80.00 лв., което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-025934/
30.10.2024 г. на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 250.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5