Определение по дело №1817/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1717
Дата: 28 август 2019 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20195300501817
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1717

 

гр. Пловдив, 28.08.2019г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV състав в закрито заседание на 28.08.2019г., две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ

                                                                                              ХРИСТО ИВАНОВ   

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д.№ 1817 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.

Образувано е по частни жалби от ЕТ“Сарай 2000- С.К.“, С.Г.К. и от Р.Р.К. против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „ПроКредит банк България“ЕАД, инкорпорирано в заповед № 3427/22.04.2019г., издадено по ч.гр.д.№ 6418/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. за заплащане от длъжниците ЕТ“Сарай 2000- С.К.“, в качеството му на кредитополучател, и Р.Р.К., в качеството й на поръчител, на следните суми: 8735,22 евро- главница по банков договор от 26.10.2009г., 185,80 евро- договорна лихва за периода 09.04.2014г.- 19.06.2014г., 981,72 евро- месечни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г., до окончателното й изплащане, както и за съдебни разноски.

Жалбоподателят ЕТ“Сарай 2000- С.К.“ намира атакуваното разпореждане за неправилно, като твърди, че представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от сметка не е редовно от външна страна, тъй като не били посочени размер на всяка от просрочените вноски, приложимите лихвени проценти по възнаградителната и наказателната лихви и датата на предсрочната изискуемост. От извлечението от сметка по никакъв начин не можело да се установи движението по кредита. Твърди се също така, че в уведомлението до жалбоподателя не се съдържало конкретно и точно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В ч.жалби от Р. и С. К. се излагат същите оплаквания относно редовността на извлечението от сметка. Твърди се, че банката не е изпълнила задължението си по чл.5 от договора за поръчителство, сключен с жалбоподателите, да ги уведоми за просрочените от кредитополучателя плащания, с оглед на възможността те да изпълнят вместо него. В тези частни жалби на първо място се акцентира на това, че отговорността на жалбоподателите, в качеството им на поръчители по договора за кредит е отпаднала с изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка се сочи, че, според твърденията на кредитора, предсрочната изискуемост следва да е настъпила на 19.06.2014г., а заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 19.04.2019г.. По отношение на подадената частна жалба от С.К. следва да се отбележи, че доколкото заповедта за изпълнение е издадена против него в качеството му на ЕТ“Сарай 2000- С.К.“ и не е налице различна правосубектност между С.К., в лично качество и в качеството му на ЕТ, то тази частна жалба ще следва да се счита за допълнение към частната жалба от ЕТ“Сарай 2000- С.К.“.

От въззиваемата страна „ПроКредит банк България“ЕАД е подаден отговор на частните жалби, с който същите се оспорва като недопустими, а по същество и като неоснователни.

ПОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, едновременно с подаването на възражения по чл.414 от ГПК, от легитимирани страни по чл.419 от ГПК, против обжалваем съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка, същото следва да съдържа информация относно: договора за кредит- номер, дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера /главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др./ и за кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането- в конкретния случай настъпила предсрочна изискуемост. В този смисъл са и мотивите към определение № 118/09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, на ВКС, ТК, І т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/ 07.05.2009 г., постановено по ч.т.д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/ 24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС, ТК, определение № 174/ 16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 18/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/ 16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. № 731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.

Представеното от “ПроКредит банк България”ЕАД в заповедното производство "Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служители на банката, за които се предполага, че са овластени за това, положени са подписи и печат на издателя. Изнесената в него информация е достатъчно ясна и изчерпателна- посочен е договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера- главница, договорна лихва и др., и за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочени данни относно, усвояване на кредита, погасени вноски и др. Достатъчно е, че са посочени падежите на просрочените вноски и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от сметка. Ето защо настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че извлечението от сметка не е редовно от външна страна.

Възраженията за липса на редовно уведомяване за също се явяват неоснователни по следните съображения: На л.34- 36 по първоинстанционното дело са налице заверени копия от две писма от банката до длъжниците по заповедта за изпълнение и обратна разписка. В писмата изрично се сочи, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от 26.10.2009г. банката е обявила вземанията си за предсрочно изискуеми. На писмото до ЕТ“Сарай 2000- С.К.“ С.К. саморъчно е удостоверил, че го е получил на 01.09.2014г.. Писмото до Р.К. й е изпратено по пощата и видно от обратната разписка е получено на 15.08.2014г.. Настъпването на предсрочната изискуемост е потвърдена от длъжниците с подписано от тях споразумение от 09.02.2015г. / л.37- 38 по първоинстанционното дело/.

Съгласно чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. По аргумент на противното от тази разпоредба, ако до изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение кредиторът не е предявил иск против длъжника, отговорността на поръчителя отпада. Съгласно т.4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В мотивите към тази точка ясно е записано, че „Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно“. В случая предсрочната изискуемост е настъпила на 01.09.2014г.. С подписаното на 09.02.2015г. споразумение предсрочно изискуемите вземания по договора за кредит от 26.10.2009г. са разсрочени на вноски от по 1000 лева. Тъй като споразумението е подписано и от Р.К., в качеството й на поръчител, е налице хипотезата на чл.147, ал.2 от ЗЗД, съгласно която продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. По аргумент на противното, когато поръчителят е дал съгласие за продължаване на срока, той остава задължен спрямо кредитора до изтичане на шест месеца след края на продължения срок. В т.8 от споразумението е записано, че същото е със срок до 15.06.2015г., който срок може да бъде продължен с анекс между страните. Такъв анекс не е налице, поради което следва да се приеме, че към 16.12.2015г. отговорността на Р.К. като поръчител вече е била отпаднала. Всъщност, дори да приемем, че срокът за изпълнение на задълженията по договора за кредит е продължен до датата на последната вноска от по 1000 лева, то отново заявлението по чл.417 от ГПК не е подадено преди изтичане на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. При подписване на споразумението са платени 1300 лева. Остатъкът е в размер от приблизително 20000 лева, при което, считано от 15.03.2015г. са дължими 20 вноски. Последната вноска следва да е с падеж на 15.11.2016г. или най- късно на 15.12.2016г.. Заявлението е подадено на 19.04.2019г.. Ето защо, заповедта за изпълнение ще следва да бъде отменена по отношение на Р.К., като по отношение на същата бъде обезсилен и издадения изпълнителен лист.

Съобразно с изхода на производството по настоящето дело, в полза на жалбоподателката Р.К. ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски във въззивното производство в размер от 415 лева; жалбоподателят ЕТ“Сарай 2000- С.К.“ ще следва да бъде осъден да заплати на „ПроКредит банк България“ЕАД половината от направените от банката съдебни разноски, които са в размер от 240 лева, а именно сума в размер от 120 лева.

 Предвид гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ постановеното по ч.гр.д.№ /2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. разпореждане против Р.Р.К. ***, ЕГН: ********** за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „ПроКредит банк България“ЕАД- гр.София, бул.“Тодор Александров“№ 26, ЕИК: *********, инкорпорирано в заповед № 3427/22.04.2019г. за заплащане на следните суми: 8735,22 евро- главница по банков договор от 26.10.2009г., 185,80 евро- договорна лихва за периода 09.04.2014г.- 19.06.2014г., 981,72 евро- месечни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г., до окончателното й изплащане, както и за заплащане на съдебни разноски.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 3815/23.04.2019г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 3427/22.04.2019г. само по отношение на длъжника Р.Р.К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЕТ“Сарай 2000- С.К.“***, ЕИК: ********* частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „ПроКредит банк България“ЕАД- гр.София, бул.“Тодор Александров“№ 26, ЕИК: *********, инкорпорирано в заповед № 3427/22.04.2019г., издадена по ч.гр.д.№ /2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с..

ОСЪЖДА „ПроКредит банк България“ЕАД- гр.София, бул.“Тодор Александров“№ 26, ЕИК: ********* да заплати на Р.Р.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 415 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА ЕТ“Сарай 2000- С.К.“***, ЕИК: ********* да заплати на „ПроКредит банк България“ЕАД- гр.София, бул.“Тодор Александров“№ 26, ЕИК: ********* сумата от 120 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: